Според авторите България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за обединение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от почти четвърт век ни обезвери, живеем „ден за ден“, останали в жестоките клещи на философията на „оцеляването“, дразним се как другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, а искаме да живеем по-добре.
Духовната криза в нашето общество обаче е по-силна от икономическата и естествено, те двете водят до дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост, изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго.
Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот. Ние спешно трябва да намерим изход от това положение! „ Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде “. Тази мисъл е на древния китайски философ Лао Дзъ. Казано по друг начин, когато не гледаш определено нанякъде, гледаш наникъде. Държава и общество, които нямат цели и идеали са обречени на изчезване. Ето защо са ни необходими ясни цели, които да фокусират и интегрират бъдещите ни усилия.
