Кого притесни президентът Радев с Шипка?!
Кой омазан ум, на връх националния празник, се „загледа в държавния протокол“ и побърза като богослов между църковните дела, да изкоментира като Господ и държавните?!
Лош знак беше, че говоренето в тази посока, започна още преди началото на тържествените изяви и церемонии, планирани за националния ни празник.
Някой вече беше подготвил, планирал и осигурил ресурс от съдържание и инструментариум /красиво и умно/ медийно време, ...за да чуем „навреме“ колко негативи и „гафове“ щял да натрупа българският президент в деня на България, там – на Шипка...при смъртта на героите.
Малко след това и до края на деня, за първи път от десетки години, Българите се почувстваха достойни със своя президент и усетиха пулса на Свободата.
Защото бяха единни в преклонението си пред костите по редутите на битките – костите, от които е „съградено скелето на нашата българска свобода...“.
„През годините, в августовски жеги и в мартенските виелици, вие бяхте тук, дори когато политиците ги нямаше“... обърна се президентът към насъбралото се множество на славния връх...
„Вие, млади и стари, сте опълченците на историческата правда, които не допуснахте тя да бъде поругана и низвергната...Към вас е моята човешка благодарност...“, заяви още Румен Радев.
...Спомних си онази велика творба на Верешчагин... руски офицер и български свещеник, сред полето от смълчаните трупове, положени върху българската земя...
Г-н Президент, там, до двамата йерарси на православните ни църкви, бе Вашето място! До светейшествата на националната ни духовност, до патриарсите на нашата вяра, там, при онова градивно скеле от саможертва в името на Свободата, което единява нацията и ни прави достойни.
Дори президентът Путин да бе успял да бъде с нас българите на 3 март, не би осъществил с такава духовна сила признанието и преклонението пред подвига и саможертвата на руските воини и българските опълченци, както могъщото символно присъствие на Негово светейшество, патриархът на Москва и цяла Русия – Кирил.
„...Смятам, че тази традиция, която произлиза от дълбините на народния живот, е велика сила. Дай Боже, тази сила да запази завинаги единомислието на нашите народи, а международните отношения да се определят, отчитайки истинските нагласи на хората...“, посочи патриарх Кирил.
В тази толкова духовна и същевременно значима за Родината ни тема, не е прилично, та дори да е протоколно, да правим анализи и съпоставки с предишни, бих казал срамни периоди и президенти със съмнителна репутация и намерения – покриващи националните ни интереси.
Във времето на прехода, обременени с калинки, Гинки, Шайки, клики и въпросът „КОЙ“,... общественo политическият живот деградира, а политическата система се изроди и изврати до абсурдни висоти. Колко близо до... и колко далеч от ценностите на 3 март е прословутата Истанбулска конвенция?! Там никой не говори нито за протокол, нито за националния дух и културна идентичност. Заключителните думи на българския патриарх Неофит са категорични:
„Нека никога да не забравяме стореното от нас и от нашите православни братя, да пазим като най-скъпоценно съкровище нашата православна вяра и да не заменяме никога нейните вечни и непреходни истини със съмнителни, а често и с явни душепагубни учения и влияния. В това е залогът на нашата истинска свобода“.
В такива тежки времена, когато съдбата на България спира в колебание, бялата лястовица на българския дух като провидение долита за спасение на Отечеството ни...
Какво по-духовно послание от бялото було на руския патриарх, кацнало на белоснежната Шипка, там, при саможертвата на героите от Орлово гнездо...
Какъв е нужно да бъде протоколът на държавния глава в такъв уникален за България ден... освен национално отговорен.
Единението е във вярата, а заедно можем да бъдем само там, с духа на Балкана. И нашият Президент беше там – достоен и с прозрение на избраник – на България...
...С „Христовия дух, който осмисля свободата и извисява човека.., заяви Румен Радев – Христовия дух, в който саможертвата е път към свободата, тъй както хекатомбата на Шипка отвори вратите за нашето национално Освобождение...“.
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
„...Шипка е капитал от историческо достойнство, което не трябва да пилеем...“,
ни завеща президентът Румен Радев от върха на великия подвиг.
