Несъмнено нашата страна не е изключение от такива глобални тенденции. Даже в такива държави с висок общ стандарт на живота като САЩ и редица водещи страни в ЕС през последните години се наблюдава рязко съкращаване на т.нар. „средна класа“ и поява на разширяващия се социален слой на „прекариата“*.
Но особено разрушителен характер има бедността в нашата страна, където тя определено се свързва с усилващата се социо-демографска катастрофа и съответно вялотекущия геноцид, водещ към поредната и може би окончателна за Отечеството ни национална катастрофа. Всичко това ни кара да се постави с цялата сериозност проблемът за бедността в България, причините за същата и начините за тяхното преодоляване.
За типологията на бедността
Бедността в най-общ план се определя като „икономическо положение на индивид или социална група, при която те не могат да си осигурят сами необходимите блага за нормално жизнено съществуване“. Присъстват и други дефиниции като „лишаване от средства, които са съществени за някакъв минимален стандарт на функциониране и живот“. Важен момент, обаче, когато говорим за такова лишаване от средства е, че това могат да бъдат:
- Депривация, т.е. лишаване и недостатък от материални ресурси като храна, вода, подслон;
- Депривация от социални ресурси като достъп до информация, образование, здравни грижи и социален статус, създаване на значими социални връзки.
В крайна сметка и двата процеса както поотделно или в комбинация водят до десоциализация, т.е. загуба на възможност за самореализация в социална среда и даже възможност за цялостна жизнедейност.
Присъстват и „прагматичните“ определения на Световната банка, която определя бедността в термините на неравенството в доходите, дава класификация на същите в две основни категории, както и изчислява в световен план приблизителния брой на хората в тези две категории:
- „Бедното съществуване“ (moderate poverty) – живот с доход на ден под 1.9 щатски долара в паритетна покупателна способност (ППС);
- „Мизерното съществуване“ (extreme poverty) – живот с доход на ден под 1.25 щатски долар в паритетна покупателна способност(ППС).
Общият брой на живеещите в тези две категории през 2013 година по света са 10.68 от общия брой на населението на света, т.е. 767 милиона.
В световната практика се формират три основни концепции за определяне на бедността:
- Абсолютна бедност – тя се базира именно на установяването на минимум основни потребности и размер на ресурсите, нужен за тяхното удовлетворение;
- Относителна бедност – основава се на съотношението на показателите на благосъстоянието на отделно лице или група с равнището на материално осигуряване, съществуващо в дадена страна, респ. общество.
- Субективна бедност – това е оценка на материалното и социалното положение и равнище на живот, направена от самите лица.
Бедността в България – само цифри
Бедността в България през последните 3 години демонстрира усилваща се динамика. По данни на НСИ за 2015 година прагът на бедността в нашата страна е 326 лева. Под него са 22% от населението или 1 586 000 души. Но това е общия брой на бедните. Следва да се подчертае, че съществуват две прагови равнища на доходите у нас:
- Мизерно съществуване – 165 лева на едно лице от домакинство;
- Бедно съществуване – 326 лева на едно лице от домакинство.
Ако в доходите на домакинствата бъдат изключени социалните трансфери, то равнището на бедност нараства до 28,4%. Съответно при изключване на пенсиите равнището на бедност нараства до 42.9%. Над 1/3, а именно 34% от населението заявяват, че имат трудности при покриване на разходите за дома. 60% не могат да си позволят почивка извън дома, а 37% се лишават от консумация на месо.
През 2012 год. 1 559 000 лица са признати у нас, че се намират под линията на бедността. През 2013 година броят им спада до 1 528 000 души. Но оттогава насам отново започва да се покачва количеството на тези под линия на бедността. През 2014 година – 1 578 000 и съответно през 2015 година – 1 586 000 души.
За 2016 година у нас бе признат прагът от 314 лева на човек от домакинство като линия на бедността.
Проблемът „работещите бедни“
През 70-те години в САЩ възникна концепцията за „работещите бедни“. Това е във връзка с появата на атипични и силно рискови категории труд и заетост, както и с нарастването на поляризацията в доходите от труд. Само за няколко години тази концепция придоби много широка популярност в Европа. През 2000 г. Европейският съюз направи борбата с бедността и изолацията ключова част от т.нар. нов Лисабонски подход.
По данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, представени преди време (31 март 2005 година) от директора на института Любен Томев, относителният дял на работещите бедни в България е около 18-20% от заетите или около 550 000. Т.нар. подоходна бедност в страната по изчисление на КНСБ обхваща 35-40% от домакинствата, в които всеки един живее с доход до 130 лв.
Понятието работещи бедни е познато и в ЕС, твърдят специалистите, но там няма пряка връзка между ниските заплати и бедността, тъй като голяма роля играят фактори като безработица, образование, а от мрежата на мизерията хората са спасени от различни социални плащания – за деца, за жилище и т.н.
През 2015 г. делът на работещите бедни у нас по официални данни се понижава, спрямо 2014 година и достига до 7.7%. При което се отбелязва, че работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е над 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Статистиката показва още, че образованието има огромно значение върху риска от изпадане в бедност. Най-много от бедните са с начално и без образование – 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование по официалната статистика е 2.1%.
За новия тип работещи бедни в България
През последните години у нас се заговори и за нова категория бедност, която често е наричана „новите работещи бедни“. Това е категория, която почти не съществува, нито на Запад, нито в т.нар. „развиващи се страни“. Това не са хора, които са „пряк“ обект на драматичен процес на обедняване, на загуба на социални статуси, на свличане към социалното дъно, на социална декласация.
При тази категория също става дума за „работещи бедни“. Но те не са „класическите работещи бедни“ от нискотехнологичните отрасли със значителен дял физически труд. Точно обратното, като правило това са хора високвалифицирани, даже с творчески професии и значителен потенциал. Това са професии, овладени в предишния период на държавния социализъм, когато обществото се стремеше, къде успешно, къде не толкова, да се заемат водещи позиции в световния научно-технически прогрес.
Днес тези хора са се оказали „излишни“, ако не напълно, то поне частично. В „реформираните“ пост-социалистически общества се възцари т.нар. неолиберален модел на социално-икономическо развитие. Последният ориентира към развитие на обществени и стопански форми на перифериен, обслужващ високоразвитите западни общества паразитен и паразитиращ на човешките пороци капитализъм. Достатъчно е да си отворим очите и да видим тенденциите за превръщане на България не просто в туристическа страна, но в страна на „секс-туризма“.
Оттук определената деиндустриализация, деинтелектуализация и като следствие архаизацията на горепосочените общества, т.е. „връщането им към социално-икономически тип развитие, каквито са имали преди повече от половин – един век“. Затова както пишат някои изследователи „в годините на пост-социализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България от преди 100-120 години“.
Една част от нашите професионалисти напуснаха България с едпосочен билет. Те станаха част от онова световно явление, което се нарича „brain drain“, т.е. «изтичане», а по точно «изсмукване» на сивото вещество, на «мозъците», на умните и квалифицирани хора на бедните страни от богатия Запад.
Но не за тях е нашата приказка. А за тази част, която все пак остана. Все още има БАН, макар че с нейното «реформиране» тя може скоро да изчезне. Все още има университети, макар че се работи по стратегия за «реформа» на висшето образование... Все още останаха отраслеви институти, лаборатории и развойни бази...
Все още има художествено-творческа интелигенция, макар че някои бяха принудени да се преквалифицират в «творци» на чалгаджийска «култура»... Какво да се прави? «Пазарен механизъм», нали това го иска пазарът, т.е. онези с парите... Все още има учители, макар че у нас продължават да се затварят училища. Защо ли?! Може би, защото днешното ни «благоденствие» не предвижда повече от едно дете, а по-добре е и въобще без деца...?!
В какво се състои бедността на «новите бедни»? Не, не само, че тяхното възнаграждение, а оттук и жизнен стандарт, както в абсолютни цифри, но и в относително сравнение, са в пъти по-ниски от тези на хора с тяхната професия, квалификационни и лични способности не само в Първия, но и в т.нар. Трети свят. Истинската им бедност е в това, че в обществото на реставрирания български капитализъм ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, ЗНАНИЕТО КАТО НАУКА И ТЕХНОЛОГИЯ не са търсена «стока». Ще припомним на някои «демократо-интелигенти», че тази «стока» не бе търсена и в до деветосептемврийския български капитализъм, който някои от тях с такава сантименталност «възпяват».
В бедността на «новите работещи бедни» несъмнено има и елемента на липса на материални ресурси. Но най-вече тяхната бедност е в отсъствието на социални ресурси. Тя е следствие на разрухата. Разруха, който дойде от реформите на прочутия преход. Разруха на създадените от социализма социално-икономически условия. В резултат от което изчезнаха възможностите «новите работещи бедни» да реализират своя потенциал в полза на българското общество. Бедността им е в това, че те са принудени да се депрофесионализират, да се деквалифицират, къде частично, а къде напълно.
Ако се продължи с неолибералния тип реформиране България ще се освободи от „бремето“ на интелигентността. Ще се възпроизвежда обслужващ персонал – секструженички, тяхните „капо“ – сутеньорите, „войници“ за задграничните мисии по установяване на „глобалната демокрация“, мутри и чалга-певачици, като израз на новата ни „култура“, и други подобни.
За някои международни сравнения на бедността в България
За да разберем истинските размери на бедността в България са необходими и определени международни сравнения. След като Родината ни е член на ЕС редно е това сравнение да бъде именно със страните от ЕС.
България е страната членка на Европейския съюз (ЕС) с най-висок дял граждани, живели в тежки материални условия през периода 2013-2014 год., т.е. последните данни съгласно „Евростат“. През 2013-14 г. близо 115 млн. души в Европейския съюз са били засегнати от поне една от три форми на бедност и социално изключване. Това са:
- Рискът от бедност – близо 80 млн. души в ЕС или 17.2% от гражданите му през 2014 год. са били застрашени от бедност, което е с малко увеличение по сравнение с 2013 год. Най-високи нива на риск от бедност след социални размествания са отчетени в Румъния (25.4% от населението), Испания (22.2%), Гърция – 22.1% и България и Естония (и двете с 21.8%), а най-ниски – във Финландия – 12.8%, Словакия (по 12.6%); Дания – 11.95, холандия – 11.6% и Чехия (9.7%);
- Тежките материални условия – от жителите на ЕС 42 млн. души или 8% са живели в тежки материални условия, което означава, че нямат достатъчно средства, за да си плащат сметките, да отопляват достатъчно жилищата си, нямат кола или телефон. По този показател България е на първо място с 33.1% от населението, следвана от Румъния с 26.3%. Най-ниско е равнището в Холандия, Дания (3.2%), Финландия (2.8%), Люксембург – 1.4% и Швеция – 0.7% от населението;
- С най-висок риск от бедност и социално изключване за деца, т.е. деца живеещи в семейства с такъв риск отново първите места се заемат от България, Унгария и Румъния с повече от 40%. Около 25% от европейските граждани са били засегнати поне от една от трите форми на социално изключване. Нивата са най-високи в България – 45% от населението.
Решението е в „смяна на системата“
Вместо заключение ще отбележим, че решението е неолибералният социално-икономически режим културно да бъде отпратен в музея на историята, където му е мястото.
На България е нужно общество на солидарността, където ще цари трудът и знанието, където ще има социална справедливост и социален хуманизъм. Тогава няма да има място за бедността. А всякакви „политики на антибедност“, при условие, че се запази днешната система, не ги слушайте те са от Лукавия.
*Британският икономист Guy Standing в своя труд „A Precariat Charter“ /Харта на прекариата/, публикуван през 2014 год. е първият, който въвежда това понятие. Под същото се има предвид социална група трудещи, характеризиращи се с нестабилна, негарантирана заетост, водеща до неустойчиво социалное положение, слаба социална защита, нестабилен доход и депрофессионализация.
Източник: http://www.worldbank.org/
Източник: http://www.worldbank.org/
Данните са дадени по: http://btvnovinite.bg/
Вж. Димова П., Л.Радева. Жените в неформалната икономика на България.София, 2006, АСА и ЖАР, цит. по www.asa-bg.org.
Всички данни са по: http://ec.europa.eu/eurostat
