Характерно за музикалната форма „рапсодия“ е, че тя се композира върху благодатната основа на фолклора и местните мотиви и при нея изказът е свободен, а подходът – изпълнен с импровизация и спонтанно вдъхновение. Думата е с гръцки произход и означава „съставям песен“. С планетарна известност са „Унгарската рапсодия“ на Лист, „Испанската рапсодия“ на Равел, „Рапсодията Паганини“ на Рахманинов, „Bohemian Rhapsody“ на Куин с Фреди Меркюри.
Не знам защо, но с впечетляващата си поява, Доналд Тръмп извиква в съзнанието ми асоциации с мелодии от „Рапсодия в синьо“ на великия Гершуин, превъплатил чрез американския фолклор и джаза забравено от света „момиче от улицата“ от малък град на Америка в „почтена дама“. За мен синоним за вяра, за хуманизъм и триумф на духовното начало в светоусещането на бедния и изстрадал българин през годините е лирическият герой от една друга песен – „Песен за човека“ на Вапцаров, а винаги, когато ме изпълва чувство на гордост и преклонение пред Отечеството, емоционално съм най-близко до рапсодията „Вардар“ на Панчо Владигеров!
В живота има от всичко по-малко и затова на другия полюс на нашите емоции, сблъсквайки се с хора, обрекли себе си на неразбиране поради арогантни и демагогски послания и поведение, винаги ни се ще да охарактеризираме техните вопли и изяви пак с песен, но с матафора: „Това е лебедовата им песен!“....
През последните две години на страниците на сп. „Сигурност“ твърде обстойно разглеждахме въпросите за избора на модел на развитие на България през годините на преход. Стигнахме до извода, че „Вашингтонският консенсус“ и неговото българско издание „Планът Ран-Ът и Иван Ангелов“ е фаталният и саморазрушаващ обществото избор на българската политическа класа /и най-вече на БСП/ за преход към пазарна икономика – извод, който съвпадаше и с тезата на двамата нобелови лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, защитена през 2004 година – (бр.6 от 2015 г., ст. „Брод за България“). Говорили сме за това, че българската народопсихология, славянските ни корени и традиционната ни религия предполагат в ежедневието да ни съпътства съборността, колективизмът и взаимопомощта, а не протестантският рационализъм, паразитизмът и преклонението пред „златния телец“ – ( бр. 9 от 2016 г., ст. „Ноемврийските президентски кампании“). Призовавали сме политическата класа на България, приемайки вота на суверена, в края на мандатите си да отчита резултати, измерими обективно и количествено, които да доказват, че българите реално подобряват качеството си на живот, че България води самостоятелна политика, гарантираща националната ѝ сигурност и суверенитет, превръщайки я в проспериращ и уважаван член на Европейската общност и света, че в родината ни се създават видими условия за разгръщане творческия потенциал на нацията, така че младите ни сънародници да се реализират в страната и да имат възможността да създават многодетни и щастливи семейства – (бр.9, 2015г., ст.„Лявата партия“). Винаги сме твърдели и апелирали, че в политиката и в държавното управление се влиза само и задължително с висок морал и изпълнение на поетия пред избирателите обет – постоянно да се воюва за доверието на хората (бр.10, 2016 г., ст. „Новия завет“).
Това бяха и основните тези в работата на трите национални дискусионни форума „Брод за България“ през последните години, с участието на интелектуалния елит на страната.
Днес, когато отново от средствата за масова информация и социалните мрежи ни залива поток от обещания, обръщения, „пост-истини“, шантаж и заплахи за „апокалипсис“, гарнирани с „опашати“ лъжи, разбираме, че за пореден път българската „рапсодия“ ще остане недовършена, че „спасението на давещите се“, отново ще бъде, както вече свикнахме „дело на самите давещи се“, че за кой ли път всичко се свежда до това една внушителна група от заблуждавани и объркани хора да дадат индулгенции на 240 тарикати така, че те да станат още по-богати и да гарантират собствената си неприкосновеност, независимо от наличието на огромни частни охранителни армии!
Но „Избори 2017“ ще се провеждат в абсолютно нова, неясна и взривоопасна обстановка у нас и по света. Посланията от конгреси, национални съвещания, кръгли маси и прочее показват, че организираното политическо задкулисие в България все още играе по законите и правилата на неолибералното статукво и на основата на генетично вкоренилия се конформизъм, като продължава с втръсналите до болка хватки и „партизански номера“ да баламосва ошашавеното население. Конформизмът работи и дава шедри дарове на компрадорската буржоазия при условие, че „големият началник“ диктува необходимите опорни точки и следи за изпълнението на поставените задачи! За жалост на традиционните властимащи нещата с избора на Донълд Тръмп за президент на САЩ съществено се променят! И българската политическа класа, соросоидите и русофобите, губейки почва под краката си, започват да се мятат, да мимикрират, да търсят нови опорни точки, да унищожават написаното и наговореното против Тръмп. Волята им е парализирана, а съзнанието – затъмнено! На всички от „семейството“! До такава степен, че са си изключили и първосигналния рефлекс за самосъхранение и не могат да разберат, че всяка изказана дума и действие ги сриват окончателно в политическото небитие и ги водят към отговорност пред закона за криминалните им деяния през последните десетилетия!
И нещо много важно, което окончателно разбива илюзиите на защитниците и последователите на статуквото на „Третия път“ на Бил Клинтън в България. Президентът Тръмп издаде указ, с който забрани лобирането, а следователно и финансиране на всеки местен гражданин или НПО, които защитават интересите на чужди държави пред американската администрация и корпорации. Следва реципрочност!
Изпитанията и предизвикателствата пред днешната Бизнес Социалистическа партия (БСП) /това наименование е по-съдържателно, защото звучи твърде неинтелигентно приетия от коалицията слоган, че българска партия е „За“ България!“/ след първите укази на Тръмп са огромни, тъй като и ПЕС – с нейния председател, и френската СП – с излъчения от нея президент, и италианските социалисти – с бившия си министър-председател, и немските социалдемократи – с техния кандидат за канцлер – всички те, бяха горещи поддръжници на Хилари Клънтън и на многообразието във всичките му проявления и най-вече в сексуалните отношения. Те са най-яростните поборници за отпадането на границите между държавите и всеобща глобализация начело с Изключителните. Те воюваха през годините за всеобщата вакханалия на неолиберализма и за неограничена власт на банкстерите, довели до всеобща бедност и изпълнение на първата заповед на Скрижалите от Джорджия!
За мислещите хора по света и за тези, които имат силите и устрема да се борят за по-добър живот на планетата, днес е от особена важност да намерят истинския и обективен отговор на въпроса, какво предизвика милиони хора по света, засега мирно, да излеят гнева си върху политическата класа, гласувайки за Брекзит, за милиардера-революционер Тръмп, за „Алтернатива за Германия“, за Марин Льо Пен, за Майкъл Фарадж, за Сара Вагенкнехт, за президента Радев и референдума на Слави Трифонов.
Търсейки отговор, отбелязваме:
Първи факт: От изследване на ООН, публикувано през 2003 година е видно, че на територията на Източна Европа, в т.ч. и европейската част на СССР през 1990 година, според критериите на ООН, с доходи под прага на бедността са живеели около 14 милиона души, а през 1996 година във вече капиталистическия бивш соцлагер бедните са 128 милиона души.
Втори факт: Бедността по света и Европа непрекъснато се увеличава, т.е. грижата на държавата към собствените им народи вече е символична, докато противно на логиката, суверенният дълг на отделните страни се увеличава многократно, а богатството на малка група „изключителни и избрани“ придобива космически размери, т.е. парите от данъците на обедняващите народи чрез финансови, банкови и счетоводни хватки влизат в сметките на „богоизбраните“ и в офшорните такива на техните местни лакеи!
Трети факт: Глобализацията и вакханалията на многообразието доведе до изтриване на националната идентичност, до размиване границите между добро и зло, между дух и материя, между мъж и жена, между традиционното семейството и конкубината, до унижение и оплюване на църквата и всичко свято, до това, че „свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи"(Христо Ботев- „Моята борба“ 1871г.)
С други думи, причините за гнева са: драматично и бързо задълбочаващо се социално неравенство; победа на паразитизма в световен мащаб и неограничен възход на неолиберализма и банкстеризма; повсеместна духовна нищета, всеобща идеологическа манипулация и липса на морал.
Като резултат: тотален дефицит на доверие на народите към собствената им политическа класа; сриване и деградация на глобалния модел на развитие, получил популярност в света като „Нов световен ред“.
Първите действия в новата ситуация на световния антураж за самосъхранение са мимикрията и приспособяването към новите идеи. Соросоидите се надяват, че войната тепърва започва и понеже имат много пари и СМИ, надеждата е да спрат Тръмп, като в момента избират къде да е техният „Сталинград“. Най-сложно е за тези, които трябва сега да вземат решения, касаещи бъдещето, т.е. за предизборните щабове и ръководствата на партии. Вече 27 години те знаят, че указанията идват от „големия началник“. А сега, препоръките са двусмислени – да се пазят границите, да се укрепва военното сътрудничество, на ключовите постове да се назначават наши, проверени хора, но новите укази на президента на САЩ карат и местните наместници да внимават, за да не сбъркат фатално. Така че за нашите „големци“ настъпиха времена, когато от никъде не идва знак – „кои са добрите и кои лошите?“, никой не потвърждава слуха – „вярно ли е че „Росатом“ ще купува „Уестинхауз“?“, няма поне намек „как да се държим с Турция – като с приятел или не?“ и „да пада ли плоският данък или не?“, не постъпва указание – „активистите, забогатели от криминалната приватизация да стават ли депутати или не?“, не идва информация – „през новия програмен период ще има ли европейски пари за проекти, неподлежащи на обективен количествен и качествен контрол или не?“, не пристига грама – „как България да се държи с Унгария, с Гърция, а Македония ще я делим или не?“ Въпроси, въпроси, а отговор от Спонсора няма! Тази управленска система, а както казаха от ЕК за един бивш министър-председател, този „дефицит на управленски капацитет“, може да издържи само при положение, че страната е фактически доминьон и ръководните кадри, независимо дали са пожарникари, историци, физкултурници, рабфаковци, посредствени инженерчета или пишман-юристи трябва да имат едно-единствено качество – да нямат собствено мнение и да изпълняват безпрекословно всички нареждания на старшите по звание и положение в метрополията.
Естествено, местните кандидати за слава трябва да могат и да печелят и избори. Но в така очертаната макросреда и при наличието на изобилие от финансови средства, за изборната победа се изискват само две неща, които българските политици са овладели до съвършенство:
Първо, стилът на поведение и ръководство да е изключително и единствено показно – важни са не резултатите, а какво впечатление оставят техните думи у публиката, т.е. в съзнанието на народа. Защото, ако се гледат резултатите от изминалите 27 години, които поставиха България на последните места в Европа по качество на живот и раждаемост, и на първите места по корупция, битова и организирана престъпност, бедност и др., то членовете на политическата класа трябва да си посипят главата с пепел и да не се показват на обществено място у нас и в чужбина поне в близките десет години, ако за тях не е предвидено друго в закона. А производството на впечатления, за които не се изискват особени усилия, трябва да заливат екраните, ефира и вестникарските страници с това, че „ние, политиците, строим магистрали, санираме блокове, строим пречиствателни станции с чужди пари и на аванта, че ще вдигаме пенсиите, ще даваме добавки за децата, ще облекчаваме живота на младите, за да се плодят бързо, ще увеличаваме заплатите, ще подобряваме средата, ще променяме съдържанието на учебниците, ще пратим астронавт в космоса, ще строим заводи, ще произвеждаме високотехнологична продукция, ще сме част от Четвъртата индустриална революция“, стига да може отнякъде държавата да генерира приходи. Защото, ако се разпадне ЕС, както е тръгнало, ако победи световният протекционизъм, ако икономическите имигранти се върнат в България, ако лихвите по суверенните ни дългове се вдигнат, ако продължи отрицателният ни търговски баланс, ако трябва да се довъоръжаваме с два процента от БВП и пр., то тогава, в бюджета на държавата няма да има пари и за пенсии, и за здраве, и за полиция, и за образование, и за социални плащания, и за служителите в бюджетната сфера, т.е. кръгът се затваря и чак тогава политиците – депутати, министри, чиновници и прочее ще разберат на собствен гръб как (не) се живее с 210 лева пенсия на месец!!!
Второ, в унисон със световните тенденции (макар, че Тръмп опроверга и този тезис!) най-важни за победата в изборите, а значи за превземането на властта е рекламата. Но не в смисъл „честен разговор с обществеността“ или „PR“, а именно „маркетинг на политическия продукт“. Тук е важно не съдържанието, а опаковката! И както казва един наш политически лидер „И магаре да ми дадеш, и него ще направя президент!“ (макар, че Тръмп опроверга и този тезис!).
Например, казваш, че ще задължиш големите търговски вериги да продават български хранителни стоки, плодове и зеленчуци. Прекрасно, макар и 20% да са унизително малко за оборотите на чуждите супермаркети на територията на България! Клакьори крещят: „Ето ги истинските патриоти! Те са!“ Но мислещите питат: има ли ги тези продукти при положение, че в българския аграрен сектор работят само около 50 хил. души, докато, за сравнение, в охранителния бизнес заетите са над 100 хиляди! Или по какви европейски регулации държавата ще задължи легален икономически субект да търпи нейн диктат в бизнеса му! Или идеята е да се осъществи административен рекет в пазарни условия?!? И как търговецът ще се съгласи да купува стока с висока цена, макар и местна, след като аналогичните немски стоки са по-евтини и по-качествени?
Всички тези въпроси са коректни, ако ни интересува резултатът от това предложение. Но политиците ги интересува резултатът от изборите, а не изпълнението на обещаваното преди изборите и затова слоганът е: „За България!“, „Да, България!“, „Само България“!, „Напред, България!“(като при Тръмп).
Друг пример. Политик обявява, че в България ще се проведе високопредставителна бизнес среща по проблемите на Четвъртата индустриална революция! Ние още не сме се оправили с Третата, а вече говорим за Четвъртата, т.е. за „интернет на нещата“, за изкуствен интелект, роботика, 3D-печат, нанотехнологии, биотехнологии, съхранение на енергия и квантови изчисления. В света всяка година се издават патенти за производство на високотехнологични продукти и изделия като се води и световна класация. Общото класиране за издадените патенти, направено през 2016 г. е с усреднени показатели за периода 2012-2014 година, като от общо 50 държави България е на 47 място с дял от 0,02%. Първа е САЩ с 29,16%, а Турция е с 0,36%. През 1989 година делът на тези три страни е бил: САЩ – 40,48%, Турция – 0,00%, България – 0,02%. За 2014 година в областите: фармация – България не присъства в класацията, а Турция е с 0,36%, в IT-технологиите – България е с 0.01%, а Турция с 0,11%, в биотехнологиите – България не присъства, а Турция е с 4,06%, в областта на медицината – България не присъства, а Турция е с 0,34%, в нанотехнологиите – и България, и Турция са с по 0,00%. При тези цифри възниква въпросът, какво може да даде или да получи България от провеждане на подобна бизнес среща, освен природа и хубав климат за участниците! Или все пак немските производители на високотехнологични изделия, имайки предвид задаващата се търговска война със САЩ, търсят конкурентно преимущество в рамките на ЕС, където без допълнителни разходи ще могат да произвеждат скъпоструващите на високоликвидния американски пазар изделия по-конкурентна, по-ниска цена, на базата на ниско заплатения труд на българските специалисти.
В крайна сметка за всички е ясно, че светът се намира в процес на еволюция. Исторически в едно съвпаднаха процесите и на сблъсък на цивизациите, и отказа от глобализация за сметка на утвърждаване на националната идентичност, и преселението на народите в търсене на по-добри условия за живот, и тоталната и повсеместна криза на доверие в елитите, и търсене на нов модел на развитие на човечеството, намиращо се пред прага на епохални научни открития. Такива са общите тенденции, но за всяка отделна нация, държава или социална група, поради различните степени в тяхното индивидуално развитие, пътищата за постигане на националните им цели са различни.
България, поради некадърността на политическата си класа, изгуби много години в безцелно боричкане и котерийни борби за власт в името на личното забогатяване и в услуга на чужди и вредни за страната глобални стратегии. В държавата бе извършен целенасочен и организиран криминален грабеж, а не преход от планово стопанство към пазарна икономика. Ограничени от собствената си некомпетентност и непреодолимия си и удобен конформизъм – политиците, политолозите, журналистите, социалните психолози и анализаторите-международници не само, че се отнесоха и все още се отнасят с недоверие и надежда за провал на Доналд Тръмп, но което е по-важно, не проумяха дълбокия смисъл във вота на българския избирател при избора му на президент на страната. Учудващото е, че и самата президентска двойка, като че ли не разбра в името на каква идея голяма част от българския народ им даде доверието си.
Българската рапсодия ще получи завършеност в ХХI век само тогава, когато тези, които периодически избираме да ни служат, заговорят с езика на истината, когато престанат да се упражняват и да избиват собствените си комплекси за малоценност чрез маниакалния си стремеж за участие в една изключително сложна и изискваща огромни познания и висок професионализъм материя, каквато е управлението на една европейска държава. Проява на лицемерие и преднамерена подлост към собствения си народ е даването на обещания за крайно необходими блага, вместо да бъдеш честен и да кажеш истината, че над четвърт век България върви по-възможно най-грешния път на развитие. Партийните лидери трябва да поискат време и доверие от народа, за да намерят нужните талантливи хора и да направят екип, който да отмени юридическите безумия на „Програмата Ран-Ът и Иван Ангелов“, превърнали страната в разграден двор; да сложат неподкупни и морално чисти родолюбци за „пазачи“ на народните пари така, че да стане възможна отмяната на позорната „усмирителна риза“ за българските казнокрадци, т.н. „валутен борд“; да създадат силна и справедлива държава, в която никой да не си и помисля да не си плаща данъците, да се занимава с контрабанда, да произвежда и продава ментета, да печели от наркотърговия и престъпност. Политическата класа на България, заедно с цялото общество и национално отговорния капитал трябва незабавно да се захванат с изграждането на държава, която истински да се грижи за здравето на поданиците си, за бедните, за онеправданите и за хората с ограничени възможности, да има воля и власт, която да обнародва двадесетгодишна, ресурсно обезпечена програма за развитие на детските таланти, на младите български учени, на спорта, на културата и индивидуалното творчество на българите у нас и по света.
Преди избори политическите партии безсмислено се замерят с цифри и нелогични обещания и никой не си задава въпроса: „А знаят и могат ли партийните лидери и активисти да управляват страната?“ Гражданите на България в предизборните дебати искат да получат доказателства и да се убедят в отговора именно на този въпрос; настояват всестранно да се обсъжда и дебатира темата за създаване на нов цивилизационен модел за страната, гарантиращ безкризисното ѝ развитие на основата на икономика, осигуряваща справедливо разпределение на създавания продукт.
За тази цел кандидат-управленците, които по същество са същите, които управляваха страната от 1989 година насам, трябва най-накрая да „влязат в час“ и да се „върнат на урока“ за Третата индустриална революция, защото без усвояването на учебния материал за информационно-дигиталната инвазия в обществото след 60-те години на миналия век, за никой, без изключение, няма реално добро бъдеще в настоящия.
В съзвучие с новите реалности, политическата класа трябва да реши незабавно въпроса с юридическото тълкуване на думата „информация“, в т.ч. икономическата и статистическата, като обективно и еднозначно отговори на въпроса: Всяка ли информация (т.е. данни от всякакъв род, в т.ч. и неприкриваната и нагла лъжа) е информация, подлежаща на разпространение? И още: Как да различаваме, в т.ч. и самите субекти на управление, информацията от дезинформацията, в това число и преднамерената, за разпространението на която следва да се налагат санкции?
Самият процес на управление на икономическите процеси предполага действието на безпогрешно настроен механизъм за циркулация на обективна информация. Ефективното управление изисква предварително определяне вектора на целите, които си поставя потенциалният управленски субект за определен период от време, степенувани по приоритетност. Верният подход при реализацията на тази изключително съдбоносна за страната дейност, налага задължителното определяне вектора на обективното състояние на икономиката, изходно и текущо, за определен период от време. Степента на съответствие между фактически достигнатите параметри по предварително зададения вектор на заложените в целите характеризира и качеството на управление на държавата за определен отчетен период, което следва да бъде и най-същественият критерий за оценка от независим обществен орган за дейността на управляващите по време на мандата.
Сериозните партии, с претенции да управляват страна от Европейския съюз, трябва да си „напишат домашното“ и тогава да кандидатстват за власт, а това домашно предполага не цифри, галещи слуха на гладни и измъчени хора, а професионално и обективно изготвена концепция, базираща се на постоянно действащ адекватен механизъм за пряка и обратна връзка с обекта на управление. Обявената, широко разгласена и защитена пред обществото концепция, при победа на изборите на съответната партия, следва автоматично, без корекции, да стане задължителна за изпълнение. Нейната реализация следва да се възложи на най-добрите български специалисти – макроикономисти, финансисти, управленци – независимо от тяхната политическа принадлежност и геополитически предпочитания.
Само чрез единство и сплотени като народ ще можем да излезем от тази тежка, трудно поддаваща се на прогноза ситуация, където всяка страна в средносрочна перспектива, ще трябва да се научи самостоятелно да решава проблемите си.
Ние, народът на България, рано или късно, ще довършим нашата си рапсодия на сбъднати мечти и надежди, но днес спешно ни се налага да търсим „композитор“ и „диригент“, защото сегашните явно и доказано не стават!
А времето не чака!
