... Великият Питагор твърдял, че в предишни свои съществувания се наричал Еталат и бил синът на бога Хермес... Баща му предложил да си избере каквото пожелае, с изключение на Безсмъртието... Хитроумният Питагор пожелал да му се запази паметта за нещата. Така той надхитря боговете, а ние разбираме, че паметта е не само обител на душата, а може би и нейно главно проявление... Не „клетъчната памет“, не генетичната памет“ /казват, имало такава/, а паметта на самосъзнанието.
...Азбуката, историята, книгите... и компютърът днес... са опити за изкуствена памет... Все стъпала в скалата на човешките векове, за да се изкачи до тайствения връх на безсмъртието. Каква ли гледка ще се открие от тази височина към днешния ни ден... От кода на човешкото величие...
Представих си как финансови и политически групировки, водени от въпроса „Кой?“, ще присвоят този код, ще оферират това откритие и ще го продадат на онези, които могат да го купят...
Някои идентифицират живота с игра.
Един часовник... и пулсът на времето...
...Скъпи приятели, „Човешката душа може без часовник, но часовникът става безсмислен без хората...“ – спомних си мъдрите думи на Любо Левчев за онези часовници, поръчани от Фердинанд, като наградни за „Героите на България“ /от Балканската война/... Понесена от две национални катастрофи, предизвикани от нейните управници, ликвидираната нова държава забравя поръчаните часовници, а царят пропуска и да ги плати...
...Идвайки от епохата, когато хората ценели повече трайността пред модерността и правили предмети за вечни времена, часовникът и днес безупречно и тъжно брои. Българската орис, тръгнала по други пътища...
Напразно времето се зъби с достойнството на унищоженото си минало, предадено и изоставено, заедно с мечтата за целокупна и свободна България.
...С надеждата за ново време списание „Сигурност“ влиза в 2017година. Онзи часовник, като код на паметта ни напомня как безумни лични амбиции проиграха изстрадалото бъдеще на България. Предадоха ни не съюзниците, а управниците... Взехме ли си поука..? И нашето списание нека продължи да буди онази тъжна тревога, че някой ден ще дойдат поколения, за които нашата история ще бъде не само безинтересна, но и неразбиаема...
Неразбираема и като днешния тъжен ден под прожекторите, на който съзираме една безумна арена... и само хищници и плячка... Грозно и цинично време, в което единственият шанс да не се отъждествиш с това безумие е да направиш крачка назад, която ще те лиши от кариера и просперитет на хищник и консуматор на индулгенции в една умираща държава със страдащ и осквернен народ.., но ще опази очите ти чисти, сърцето горещо, а съвестта ти ще бди над духа ти и ще ти бъде верен партньор.
Безмилостната статистика от състоянието на образование, здравеопазване, бедност, престъпност, демографската катастрофа... извежда ужасяващия резултат, че умрелите от демокрация са много повече от жертвите на народния съд. Дълбоко погрешно и виновно е всяко действие или поведение на меркантилно добруване с порочната системност на натрапения ни обществено-политически модел на управление. Еднорогът дето бълва дъга.., е измамният образ и зомбиращ отговор на въпроса „Кой“...Онзи „доставен“, внесен спекулативно цар на нова България, възпроизведеният от ъндърграунда премиер на демократична България или съвременните назначени приносители на златния телец, в лицето на дебели момчета, банкери и медийни примадони... – ли/чи/цата, с които е нужно да се отъждестви българинът, за да просперира в скудоумието на съучастник в разгрома на Отечеството.
...В края на краищата някои идентифицират живота с играта...
...А ние, крачка назад – да отъждествим себе си с каузата на паметта...
