Човек... „роден свободен, неутрален, неопределен – новороденият, новодошлият вече е в окови...!
Според антропологията на джендъра неутралността е нашето първоначално състояние. Само /по/падането в обществото, /каквото е раждането/, ни лишава от нея...“.
Българинът никога не е бил неутрален, камо ли днес, при толкова предоставени му възможности да се навежда пред кого ли не... и на къде ли не. Конформизмът, блюдолизството и чуждопоклонничеството у нас много отдавна са превърнали обществено-политическите отношения в долнопробен, лицемерен, стихиен разврат – оргия на „безполови неутрални“...
„...Нема мърдане...“ гласи командата от SMS-а от „началника“ и всички свободни избраници от най-голямата парламентарна група кротко наместват ангелските си дупенца във вярната посока...
Целувка от Ангела /Меркел/ – неутрална, разбира се… дава кураж на антуража, който милиционерски разхвърля в утрото на България компромати с джендър инструкции от ПЕС и неговото ръководство към ангелските дупета на опозицията с лява ориентация, /неутрално свободни и идеологически всеядни/ вече със стабилна позиция /неутрално невъзможна/ за референдум по Истанбулската конвенция.
...Защо пък е Истанбулска тази конвенция човеколюбива, а не Вавилонска или Константинополска..., вероятно ще разберем от тълкувателните декларации, които две джендър дами с изящни прически и неопределен пол, обещаха на освиркващата ги аудитория в СУ... Показателно е и изказването на Щефен Кьонигер от фракция АзГ (виж в интернет).
Професорът по философия Беренис Льове /хубава жена/ формулира безизходицата на този „джендър идеал“ през „трактата за отчаянието“ на Киркегор /защо ли съм по-склонен да повярвам на тези хора..., като целувката от Ангела напира от всички медии…, а Истанбулския „Св. Стефан" блести... – не знам/...Та, авторът на „трактата за отчаянието“ отграничава две форми на отчаяние:
- Липса на възможност и
- Липса на необходимост…, към която ни тласка ангелската целувка „...възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост т.е. в реалност...“
/...тази хубава жена Беренис, май е и умница.../.
...Изненадващо, един плътен глас ме върна в студентските години…, видях „дух и материя“ в очите на доайена на националната ни мъжка идентичност Сашо Дяков, а суперменът класик Дончо Цончев се усмихна от онзи свят до рамото ми..., когато почти с неговия бардовски диалект нахлу Вежди Рашидов и… този груб тембър пресече светлината, погледна ни през нея и...:
– Откакто съществува вярата, човек се кръсти пред иконата на Дева Мария с Младенеца.
Когато Богородица ражда Младенеца става светица... – светна в очите наоколо Вежди и не спираше...
– Върху модерни икони да бъдат нарисувани…, самоопределил се мустакат и брадат незнаен пол с Младенец в ръце, заченат незнайно как...
„...Нема мърдане“ – имало мъже и в управляващата партия... въпреки SMS-а греховен.
...Българската православна църква е стълб и крепило на истината и традициите, завещани ни от над 1000 години. Някой анатемоса в национален ефир гласувалите за Истанбулската конвенция и призова да бъдат отлъчени от църквата, а вносителите бяха отъждествени като „либерална сган“. Това крайно изказване не бе случайно.
„...Истанбулската конвенция отваря вратите към морален разпад... и поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация...“, бе категоричната официална позиция на Св. Синод.
...След спасяването на българските евреи, българското православно войнство бе потънало в неадекватната пасивност и неопределеност, често оприличавано точно на неутралните социални прототипи от третия пол...
Днес миряните вдигнаха очи към храма... и чуха камбаната на истината... Колко малко е нужно...
„Третата политика“ нарече проф. Валери Стефанов Истанбулската конвенция...
„ Да принудиш децата чрез волята и мощта на институциите да станат родови експериментатори, трансполови хуманоиди, джендър проектанти, Технологично нагласени мутанти... Безполови ангели...“
„...Нема мърдане!!!“ Крещи Брюксел.
„...Нема мърдане!!!“ Крещи и ЕНП…,ПЕС Крещи!
Глобална истерия...!
Тежки асоциации връхлитат бедната родна памет... Ликвидатори, няма референдуми, Ран-Ът, НАТО, ЕС...
Кой ни пита за нещо!!!
Кога ни питат?!
„...Нема мърдане!!!“
„Конвенцията ще доведе до съществени изменения на българското законодателство, което в крайна сметка ще предизвика и промяна в Конституцията...“. С очи за България Маргарита Попова е категорична, а на нея може да й се вярва, и продължава: „...Тази конвенция фактически защитава правата на всички с психополови особености, което се крие от нашето общество...“. Ех, че е възпитана и точна тази жена... Спомних си как /в духа на Конвенцията/ един истински генерал пред аудиторията на Клуб „Сигурност“ заяви, че Марга е единствения „мъж“ сред политическия елит на България.
„...Нема мърдане...“ леко потрепера и зарозовя... Някаква забравена сетивност сякаш проби хоризонта на българите. Едно прозрение на духа и идентичността се пробуди и всички потърсихме жалони... Интуиция за погубена България ли ни накара да се изправим и да погледнем един към друг?! Дали някой не ни „подаде“ спасителен БРОД за България.., импулс за път – заедно… единни... БЪЛГАРИ СРЕЩУ „НЕМА МЪРДАНЕ“.
Благоденствено и мирно битие, за здраве и спасение...
Единственият народ /европейски/славянски/православен/ в света, който съумя да спаси от Холокоста българските евреи...
Ей, хора..., Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, Приятели… Братя българи, ХАЙДЕ ДА СПАСИМ ЖИВОТА СИ!!! /не само от Истанбулската конвенция/.
Да дадем началото на един достоен интелектуален порив, а българският дух да едини доброто и здравото срещу мимолетността на „чудовищата“ от статуквото, натикани в този жалък страховит медицински и юридически ред, наречен днес „...нема мърдане...“.
Трета полова политика, от която Валери Стефанов ни уверява, че ангелите също плачат...
...Ангелите знаят, че когато прекрачим вратата на недомисления закон, ще се озовем в блатото на собствения си антропологичен провал.
...
Ангелите знаят, че Истанбул не е Витлеем.
Нито Константинопол.
И Тангра знае.
25 януари 2018 г.
