(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Банкрутът на световната финансово-политическа система
И „балканизацията“ на ислямските държави от Близкия Изток


09 Март 2017

Стремежът на САЩ да установи своето световно господство, е предизвикано от възхода на Китай като световна сила, както и от съюза му с укрепващата Русия.

Съединените американски щати (САЩ) се опитват да разрушат Русия с цел да съхранят щатския долар като световна валутна единица.

Съществуват четири причини защо САЩ „направиха“ Русия свой най-голям враг.

Първата е, че военнопромишленият комплекс на САЩ има мощно лоби и е заинтересован от такъв конфликт, за да продава своята смъртоносна продукция. Външният враг е нужен на оръжейните транснационални корпорации, за да се упражнява тотален натиск срещу американската администрация и върху американското общество.

На второ място, външният дълг на САЩ е такъв, че те буквално паразитират за сметка на целия свят. Вашингтон и по-специално Държавният федерален резерв, който както се знае е частен, щампова дългови инструменти и извлича пари направо „от въздуха“. Вече над 30% от американския външен дълг е закупен от Саудитска Арабия?! Парите на петролните шейхове агресивно „атакуват“ швейцарските и лондонските банки. Ето защо, САЩ, ако има на разположение световната резервна валута, може да си позволи „астрономически финансов дефицит“.Други държави при тези обстоятелства отдавна да са обявили дефолт (неплатежоспособност), т.е. държавна несъстоятелност! Със загубата на статуса на резервната валута, „икономиката“ на САЩ се „взривява“, а Вашингтон става столица на „бананова република“. Изваждането на щатския долар от списъка на световните резервни валути фактически означава „край на американската империя“. Сега се води епохална битка за поддържане на глобалната хегемония на щатския долар, а заедно с това и за съхраняване на икономическото, военно и политическо господство на САЩ в света. След изтичането през 1994 г. на 50-годишното споразумение, постигнато вкрая на Втората световна война, определящо щатския долар за световна валутна единица, Китай, Русия, Индия и редица други държави вече не желаят да предоставят свои суровини и продукти срещу необезпечени печатани в тонове хартийки. Европейският съюз (ЕС), който беше изграден с основна цел да създаде единна европейска валутна единица (първоначално екю, а сега евро) и тя да бъде конкурентноспособна на щатския долар не успя да осъществи своите основни цели, защото от икономически съюз той си стана само едно нестабилно политико-икономическо обединение. ЕС не се превърна в единна социокултурна общност. Съществуването в това отношение на отделен съюз – Съвет на Европа показа, че подобно „двувластие“ е нецелесъобразно. Бюрократичният либерализъм на европейските чиновници се оказа също толкова разрушителен и непродуктивен, колкото бюрократичният комунизъм на рухналата социалистическа система. Китай вече закупи повече от 50% от външния дълг на страните-членки на Европейския съюз. От друга страна, финансовата тегоба на Федералната Република Германия (ФРГ), наложена ѝ съгласно тайните протоколи на договора за нейната капитулация след Втората световна война, вече е непосилна за изпълнение. ФРГ години наред безвъзмездно формира 40%  от общия бюджет на ЕС. А това са близо 120 млрд евро! Задава ли си някой въпроса –  откъде идват тези пари при положение, че според публично оповестени данни годишният консолидиран бюджет на ФРГ е около 160 млрд евро?! ФРГ се стреми да се освободи от непосилните финансови задължения и вече е един от учредителите на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), която е конкурент на Световната банка и на Азиатската банка за развитие. Между 55-те членове на тази нова банка са още Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Унгария, Израел и други. От тук идва голямата заплаха за световната доминантна роля на щатския долар, и най-вече от Русия и Китай. След 1994 г. тези две държави започнаха свои, различни валутни и търговски съглашения, игнориращи щатския долар. Налице е сериозна заплаха за статуса на американския долар като ключова валута. Особено това се отнася до Русия, която направи радикални промени, които игнорираха щатската валута. Какво може да противопоставят срещу тази външноикономическа политика на Русия американските транснационални компании? Какво може да направи Белият дом?  Да обяви война на Русия? Това е невъзможно? Русия не е Либия или Сирия, Ирак или Афганистан. Русия притежава ядрено оръжие. Да се опита „да подрива отвътре руското правителство и да разпали някаква „цветна“ революция? И това не може да стане – в Русия има един политик и това Владимир Владимирович Путин, а останалите само политиканстват. Те са част от миманса. Има и непреодолими руски спецслужби.

Третият вариант за борба на Белия дом срещу Кремъл е въвеждането на икономическа блокада. Прилагането на икономически санкции, насочени към изолация на федерацията и към отслабването на икономиката ѝ, също са неоправдани. Такива санкции, особено за европейските страни, не сработват. Русия има достатъчно природни богатства, особено енергийни суровини, и при нужда може да работи на самодостатъчна основа. Русия има и силни съседи, които и помагат, като Китай, Казахстан, Беларус, Индия.

Четвъртият фактор, който допълнително влошава финансовата криза на САЩ е заплахата на петродоларите на Саудитска Арабия, на Катар и на Обединените арабски емирства. Затова активно  в това отношение се активизират разузнавателните централи. Разработени са и се осъществяват Плановете „Лино“ и „Инона“ за „балканизация“ на ислямските държави от Близкия Изток. Целта тези държави да се „разбият“ на по-малки и огромни маси от т. н. „бежанци“, етнодемографски да „преформатират“ държавите от Югоизточна Европа и от региона на Черно и Средиземно море. На тази основа да се федерализират европейски държави. На базата на тези два плана се осъществява организирането разселване на араби и мюсюлмани в Европа, което започна през пролетта на 2015 г.

Може да се каже, че конфронтацията в отношенията между САЩ и Русия (и в бъдеще – между САЩ и Китай) ще продължава да нараства, да ескалира.

С помощта на средиземноморските и на черноморските военни сили на НАТО, съгласно План „Лино“ в ход е операция „София“. Чрез нея се осъществява третият етап от „балканизацията“ на ислямски държави от Близкия Изток. Налице е един стратегически направляван процес за формиране на подчинени на политиката на САЩ държави. След дестабилизацията на Украйна, следва дестабилизация на Турция (формиране на Кюрдска република), на Либия, Ливан и анексиране на Молдова от Румъния. След това следва федерализиране на България!

Защо САЩ се безпокои какво става в Афганистан, в Ирак, в Сирия, в Грузия, в Армения, в Украйна, в Либия, в Египет, в Тунис, в Йемен и т.н.? Та всички тези страни се намират от другата страна на глобуса. Защо американските войски се струпват по границите на Русия? Русия не е агресор. По право всеки руски гражданин има близо 2,5 пъти повече природни суровини, отколкото всеки американски гражданин. В този смисъл руските граждани не се нуждаят от петрол, газ, въглища. Имат ги в достатъчни количества. Защо Б. Х. Обама се счита за съвременния Юлий Цезар? Даже това и да е така, то нито Русия, нито Китай, напр. не са част от американската империя. Тези държави са достатъчно силни – имат ядрен потенциал и могат добре да защитят своите национални интереси. Ако съумеят да сринат международните валутни позиции на щатския долар, то имащите огромни финансови дългове САЩ с корумпираната си правителствена администрация ще рухнат веднага.

Разпадането на ЕС може да се счита като признак за разпадането на световната олигархична финансово-политическа система, организирана преди всичко на основата на международната валутна позиция на американския долар. Световните банкгангстери търсят изход от краха чрез разпалването и поддържането на множество локални военни конфликти.

Цялата политика на САЩ е доминирана от позицията на силовия натиск. Чрез прилагането на такъв подход мир в скоро време няма да има. Чрез прилагането му се цели във всеки момент да се предизвикват и разгръщат навсякъде по света и то едновременно различни конфликти, а където е възможно и масови въоръжени стълкновения. Всички заглавия на печатните медии и новинарските предавания на електронните медии трябва да бъдат посветени на тези жестоки конфликти и на извършващите се терористични актове. Фактически ролята на въоръжените сили на САЩ ще се заключава в крайна сметка в отстояването навсякъде по света на американските интереси и за утвърждаването на американската „културна“ атака. Да подчини целия свят на американските интереси – това е крайната цел на дългосрочната стратегия за развитието на САЩ. Основните задачи на тази крайна цел включват т. н. „политика на балканизация“, която се заключава в разпадането на различни държави на по-малки такива. Замисълът предвижда на базата на тезата, че са нарушени дадени човешки права (според специфичните условия в това отношение се прилагат и специфични подходи за конкретни народи и конкретни общности). Следват граждански протести, които трябва да прерастват във всенародни бунтове и дори във въстания, насочени към легитимните власти, като лозунгите са за демокрация, за защита на човешките права, за защита на малцинствата и за секуляризация или сеператизъм.

Нещо повече. В Близкия изток, Западът използва местни сътрудници, колаборационисти, които той веднага захвърля, щом постигне своите цели, както направи със  Саддам Хюсеин, а сега прави с Нури ал Малики в Ирак. Да не забравяме, че САЩ и НАТО обявиха Ал-Каеда („Базата“) за свой враг „номер едно“, въпреки факта, че Ал-Каеда в Сирия се бори на тяхна страна („Фронт Ал-Нусра), а групировката на Ал-Каеда „Либийска ислямска бойна група“, включена в списъка на ООН като терористична,свали Муамар Кадафи и унищожени Либия като суверенна държава. Тази страна, според Индекса за човешкото развитие на ООН,в миналото беше номер в Африка.

В допълнение към „балканизацията“ на Ирак, Планът „Инона“ предвижда разделението на Ливан, на Египет и на Сирия. Бъдещата кюрдска държава трябва да обхваща територии не само от Ирак, но и от Турция, Иран и Сирия. Саудитска Арабия и Йордания също няма да бъдат защитени от Новия Близък Изток .

На мястото на съществуващото Хашимитско Кралство Йордания може да възникне нова палестинска държава. Израел ще получи цялата останала част от палестинската територия, както на времето, когато е била под британско колониално господство.Западният бряг на Газа е богат на сладководни подземни води, а в акваторията му са открити огромни залежи на природен газ. Йерусалим ще остане неделима столица на държавата Израел, тъй като исторически и културно е свързана с историята и с културата на древния еврейски народ.

Така може да се случи, че династията на Хашимитите да се върне в своя традиционен дом в Хиджаз. При наличието на каквато и да е заплаха за доставка на саудитски петрол към Запада вместо кралство може да се предизвика разделение на целия Арабски полуостров. Източната част в този случай ще бъде под прекия военен контрол на САЩ, а Хиджаз със светите градове Мека и Медина ще бъдат контролирани от хашимитите. Балканизацията на  региона MENA съответства на разработената от Пентагона доктрина за пълно доминиране на САЩ в Арабския полуостров.

Тази доктрина е насочена към световно господство във всички аспекти на Съединените щати: стратегическо, политическо, икономическо (селскостопанско и неселскостопанско), културно и военно (конвенционално и ядрено). Стремежът на САЩ да установи своето световно господство, е предизвикано от възхода на Китай като световна сила, както и от съюза му с укрепващата Русия. Тук трябва да се прибавят и появилите се няколко многостранни блока, като БРИКС и ШОС. Тяхното създаване остро се оспорва от привържениците на западната парична система и се заплашва с демонстрация на военна сила от страна на НАТО и на САЩ.

За да се реализира Стратегията на Пентагона за пълна доминацията по целия свят  на САЩ са създадени в днешно време повече от хиляда командни центрове, сред които са EU Command, CENTCOM, AFRICOM и SOUTHCOM. По настояще Пентагонът разполага с повече от 800 бази, разположени в целия свят. Организираните командни центрове служат основно като щабквартири на американската разведка. Чрез тях се защитават предимно икономическите и стратегическите интереси на САЩ и на Западноевропейските държави.

Планът за „балканизация“, който да гарантира на САЩ утвърждаването на по-силна власт над малките държави, се разширява и по отношение на територии от бившия социалистически лагер, като Украйна, Грузия, Македония, България. Същото се отнася и за такива в Централна Азия и в Африка – Египет, Сомалия, Кения и дори Китайската Народна Република, като се подклаждат непрекъснато вълнения  в китайската провинция „Синцзян“ и в Тибет.

От 2001 г., когато САЩ и НАТО окупираха Афганистан, в западния регион на китайската провинция „Синцзян“, граничеща с Афганистан, зачестиха бунтовете на мюсюлманските общности в този район. Китайското правителство неведнъж изразява загриженост за сигурността на региона, като съобщава, че мюсюлманските екстремисти получават помощ от съседни страни. Също така, загриженост от страна на китайските власти се проявява и по отношение на обстановката в Тибет, където активисти на движението „За човешки права“ провокират про-тибетски настроени китайци, за да протестират. Друга група, наречена „Репортери без граници“, организира протест по време на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.

Индия, която е приела при себе си тибетското правителство, намиращо се в изгнание, подозира, че за разпалването на протестите срещу китайските власти в Тибет, действат задгранични разузнавателни централи, които участват в разработването на операции за „балканизация“ на местните общности, като част от план на  Пентагона „Лино“, стартирал още през 1997 г.