brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Неуважението към българската наука е неуважение към България
Няма промяна в отношението на държавата към младите учени, които са гаранцията за устойчивост и прогнозируемо бъдеще.
проф. Александър Трифонов 01 Май 2017 

България е дебалансирана, крепи се на търпението на населението, на индивидуалната предприемчивост и чувство за принадлежност към родината и демагогията и обещанията на поредната управляваща партия/коалиция.


Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.

Аристотел

Накъде върви народ, правителството на който не се интересува от родната наука и проявява неуважение към постиженията на българските учени?

Повече бюрокрация и по-малко ефективни действия

От 1989 г. до днес всяко правителство заделя под 1% за развитие на НИРД. В този процент, обаче, се разчита на преобладаващото участие на развойната дейност в частния бизнес и за фундаменталната наука остават около 0,5%. А фундаменталната наука създава устойчивост в технологичната независимост и конкурентоспособност на икономиката. Затова Япония отделя 3% от БВП за наука, САЩ - 2,5%, Европа около 2%. Като се има предвид, че като БВП на глава от населението България изостава 3-4 пъти от европейските страни, то очертава се застрашителна тенденция за унищожаване на българската наука. Пожеланията в разработените стратегии за научните изследвания остават на хартия, а целта да се достигне 1,5% от БВП през 2020 г. само потвърждава тази тенденция.
Съгласно чл. 8 на Закона за насърчаване на научните изследвания (приет на 26.02.2013 г.) се създава Национален съвет за наука и иновации за провеждане на държавната политика и като правоприемник на Националният съвет по иновации (НСИ) е създаден в съответствие с РМС № 723/08.09.2004 г. като консултативен орган към министъра на икономиката. Този съвет се закрива с доклад на министъра на икономиката г-н Лукарски от 22.11.2016 г.(http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2381) без никакъв отчет какво е свършил (а изразходвал за възнаграждения на членовете). С Постановление на МС № 116 от 12.05.2016 г. е създаден Съвет за интелигентен растеж (СИР) като консултативен орган към Министерския съвет, който определя насоките за развитие на тематичните области на икономиката, визията и стратегическите цели, координира и мониторира изпълнението на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г.
Бюрокрацията се възпроизвежда чрез съвети, стратегии, работни групи, докато България бетонира предпоследното си място (пред Румъния) в Европа по иновационнна активност (2 пъти по ниска от средната в Европа).

Не се спазва Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ)

Чл. 5 на този закон гласи: „Този закон създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:

1. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;
2. повишаване обществената значимост на научните изследвания;
3. национално и/или международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях;
4. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;
5. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания
;

А чл.6 на същия закон гласи: „Средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени в Националната стратегия за научни изследвания и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет”, е записано:

(2) Държавата:
1. разработва и провежда националната политика в областта на научните изследвания;
2. създава условия за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите;
3. създава условия за взаимодействието между научната дейност и икономиката чрез изграждане на инструменти за общи действия;
4. създава условия за повишаване обема на финансовите средства за научни изследвания;
5. осигурява финансирането и изпълнението на национални научни програми и проекти;
6. насърчава изграждането на научна инфраструктура, на достъп до електронни научни бази данни;
7. насърчава научноизследователската дейност;
8. създава условия за привличане на млади специалисти в научни разработки и разпространение на знания;
9. създава инструменти за стимулиране на заявителската активност за закрила на изобретенията и полезните модели, разработени в резултат на научноизследователската дейност;

В бюджет 2017 г. не намират отражение постановките на Закона и Стратегията.
За развитието на научната инфраструктура беше направен анализ на наличното оборудване, обвързването му с научни разработки и възможностите за тяхната реализация – т.н. Бизнес план. Трябваше да се финансира окомплектоване на оборудването от държавния бюджет, а постепенно това се насочи към ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и по-конкретно за изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност;

  • Няма съгласуваност между икономика и наука, нито стимули за развитие на това сътрудничество – само препоръки и пожелания;
  • Младите специалисти напускат България – т.е привличането е с обратен знак и т.н. Стачките на учените от БАН също не допринесоха за промяна на отношението на държавата към младите учени. А те са гаранцията за устойчивост и прогнозируемо бъдеще;
  • Неясно е бъдещето на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 (ИСИС). Разчита се основно на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и Хоризонт 2020 на ЕС. Националният фонд за научни изследвания с ресурс от около 18 млн. лв. и общо за БАН от около 120 млн. лв. представляват едва 0,2% от БВП. В бюджет 2017 г. липсва планираното в ИСИ държавно подпомагане от 260 млн. лв (0,27% от БВП). Разчита се на частните инвестиции за НИРД от около 550 млн. лв. (0,57% от БВП). А стимули за това няма. На чужд гръб лесно се планира;
  • Държавата се е изолирала от процеса на внедряване на наши и чужди научни постижения с цел науконасищане на българската икономика. Разчита се на инициативата на крехкия и притискан от всички страни малък и среден бизнес. Ал. 3 на чл. 5 от ЗННИ – „(3) Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научни продукти и тяхното разпространение във всички областиостава химера за науката и обществото, а имаме патентовани изобретения, оценката на икономическия ефект от които възлиза на много милиарди левове. Не потвърждава ли това, че се цели трайно обедняване на българския народ и неговото научно обезличаване и опростяване? 

Не се спазва и чл. 21 от ЗННИ: (1) Приходите на фонд Научни изследвания“ се набират от: 2. собствени приходи от дейността на фонда  от интелектуални права над научни продукти, защитени патенти;

В потвърждение на това е:

  • информацията от 25.11.2016 г. за срещата на зам. министър Л. Петров с делегация от Китай, водена от Ли Мън, заместник-министър на науката и технологиите. Няма и дума за предложение от българска страна за съвместна реализация на български изобретения. Навярно г-н Петров не знае за такива или такава е политиката на Министерството на икономиката и на Правителството (вече в оставка) да се играе ролята на сутеньор – да им обещаваме колко хубаво ще им бъде ако станат наематели на Технологичния парк София и на някои индустриални зона. Приоритет е търговията, а не устойчивата база за просперираща икономика;
  • В закона за патентите и регистрацията на полезните модели чл. 80 „Патентното ведомство осъществява следните основни дейности“ т. 10 гласи: „образува фонд „Индустриална собственост“ от дарения, собствени средства и други постъпления“;. Именно чрез този фонд би трябвало да се подпомага и стимулира реализацията на перспективни български изобретения у нас и в чужбина. Досега няма информация за какво се използва този фонд и какъв ресурс е натрупал;
  • Няма пример за спазването на чл. 4 от ЗННИ, от Фонд „Научни изследвания“, Патентното ведомство или Министерството на икономиката, който гласи: „Насърчаването и развитието на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни резултати и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.“
  • Съгласно Стратегията за научни изследвания преките чужди инвестиции се търсят в следните области –Химически продукти, Производство на метали, Промишленост и енергетика, Телекомуникации. Няма и дума за високотехнологични производства, чрез които да се отговори на технологичните предизвикателства на 21 век. Технологичното изоставане е заложено и по отношение на научните изследвания.
  • Учените и академичната мисъл не са желани при разработването на нормативната уредба на страната, в следствие на което тя се променя непрекъснато, което руши авторитета на държавата;

На 24.11.2016 г. се подписа споразумение между БАН и Европейската лига за дългосрочно сътрудничество, в рамките на което ще бъде създаден Европейски институт за анализи и стратегии (ЕИАС). Институтът ще бъде платформа по пътя на експертизата и анализа за своеобразен натиск върху управлението и институциите за отстояване на европейските и демократичните ценности. А Споразумението ще даде възможност на учените от БАН да се включат в процеса по формиране на позиции на страната ни за преодоляване на стратегическите и актуалните икономически предизвикателства, които стоят пред България и Европейския съюз.

Възникват въпросите:

  • Кои са икономическите предизвикателствата пред България, когато България няма приоритети, няма модел за икономическото бъдеще – да бъде равностоен партньор на Европейското семейство или територия за реализиране на европейски/чужди политики, но не и на национални/български?
  • Ще проявяват ли и в бъдеще българските политици и бюрократи неуважение към българската наука? Това ли са европейските демократични ценности? На какво основание те ще искат да уважаме тях? Уважението е елемент на нравствеността, на моралните устои на една държава. Когато те почнат да се рушат елемент по елемент, то лесно може да се прогнозира фаталния й край.

Много въпроси – малко отговори. Това показва, че държавата България е дебалансирана, крепи се на търпението на населението, на индивидуалната предприемчивост и чувство за принадлежност към родината и демагогията и обещанията на поредната управляваща партия/коалиция. Но всяко търпение има своя край.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук