I Проблемът за осигуряването на жизненоважните интереси на всяко общество, държава и нация изискват разрешаване на въпроса за съотношението на интересите на различните сфери на живот, като се постига максимално хармонично взаимоотношение (хомеостазис). Определянето на приоритетността на тези интереси по отношение на едни спрямо други, както и преразпределението на ресурсните богатства чрез постигането на социална справедливост, на солидарност и достоен и сигурен живот – тези обстоятелства стоят в основата на устойчивото развитие на системата на сигурността. В съвременните условия, например, актуално е да се определи: на какво Република България трябва да отдаде предпочитание – да се обезпечи икономическата стабилност или да се решават други социални, образователни или социокултурни проблеми. Това не е прост въпрос, тъй като реализацията на икономическите отношения днес се осъществява не толкова на междуправителствено равнище, не изцяло да се разчита на финансовите субсидии на Европейския съюз, колкото чрез осъществяване на активни контакти между производители и потребители, чиито интереси са крайно противоречиви и много се отличават от обществените. Не може да изнасяме селскостопанска продукция (жито, рапица, дървесина и др.), природни суровини (злато, медна руда, въглища и др.), а да не развиваме родните селскостопанско-преработвателна промишленост и научно-техническа индустрия, родният бално-санаториален и културно-исторически туризъм.
Не по-малко важен е този аспект на проблема, като наличието на съществени различия между интересите на личността, обществото и държавата. Конституционно утвърдената приоритетност на интересите на личността по отношение на интересите на обществото и държавата, отразява демократичната насоченост, развитието на нацията, на републиката. Но те често встъпват в противоречие с потребностите за провеждане на преобразования в различните сфери на живота: например по въпросите за социалната защита на гражданите при въвеждането на пазарната икономика, при процеса на приватизация, при отстраняването на диспропорцията между доходите (приходите) и разходите, и то в условията на усилващ се сепаратизъм, екстремизъм и тероризъм, както и на на редица други подобни проблеми. В същото време, световната практика на пазарни преобразувания в аналогични за републиката условия свидетелства, че често очакванията, предпочитанията, желанията, интересите и потребностите на личността могат да бъдат обезпечени само чрез приоритетно реализиране на обществените или на държавните интереси, подчинение на първите над последните, дори до степен за тяхното игнориране или противопоставяне на интересите на отделните социални групи (следвоенна Япония, Южна Корея и др.). Главното в този план на действие стои въпросът за стратегията на съотвената държава, за стратегическото направление на нейното устойчиво развитие, за концептуалните подходи по отношение преобразуването на обществото.
Организацията за изпълнение и контрол на дейността по разрешаването на жизненоважни интереси е възможна или при тяхното съвпадение (съответствие), когато личността, обществото и държавата действат в едно направление или ако държавата осигурява чрез своите възможности единно направление, единна насока в развитието на всички интереси. Без обща дългосрочна стратегия за устойчиво развитие нито едно общество, държава и нация не са в състояние да разрешат противоречията между отделните социални групи в обществото. В това отношение ще отбележа само, че Република България е единствената страна не само в рамките на Европейския съюз (ЕС), но и на Организацията на обединените нации (ООН), която няма такава стратегия?!
Един от ефективните и ефикасни механизми за възвействие на ситуацията за устойчиво развитие на обществото, държавата, нацията и личността се явява законодателното определяне на жизненоважните интереси преди всичко на националните и държавните, и подчиняването на интересите на личността и на отделните стопански субекти на общонационалните и на общодържавните интереси. Този модел за устойчиво развитие трябва да бъде подкрепен с икономически информационни и административни механизми, а така също и със силови методи.
Преобладаващите в съответната страна интереси влияят върху формирането не само на вътрешната, но и на външната политика. Особено на икономичската. Сблъскването на националните интереси на международната сцена води до изменения на позициите на отделните стани при решаването на своите вътрешни проблеми, особено на вътрешно-икономически. Ето защо, постигането на баланс в интересите е възможно с най-малко загуби при условие, че се съблюдават от всяка заинтресована страна в тези взаимоотношения на следните принципи: устойчивост или стабилност, надежност, предсказуемост и креативност.
Икономическата сигурност стои в основата на общата сигурност. От особено значение тя има за изясняването на същността на сигурността в изграждането на понятийно-категориалнния апарат на системата на сигурността. Най-общата дефиниция на понятието сигурност е: състояние на системата, осигуряваща устойчиво развитие на всяка отделна страна, общество и нация. Други две базови понятия са безопастност и защитеност. Безопастност – това е свойството на системата, осигуряваща устойчиво развите на държавата, обществото и нацията, а защитеност, съответно е качество на системата, осигуряваща устойчиво развите на всяка държава, общество или нация. Като общо понятие сигурността има различни разновидности, подвидове, като: национална, държавна, социална, екологична, военно-отбранителна, икономическа, информационно-комуникационна и индивидуална.
Икономическата сигурност може да се определи като състояние на системата, осигуряваща устойчиво развитие на социално-икономическите отношения между стопанските субекти (производители и потребители), между отделните индивиди, държавни институти както в рамките на националната икономика, така и в сферата на външноикономическата дейност. Системата на икономическата сигурност обезпечава възможността за пълна реализация и защитеност на жизненоважните икономически интереси от външни и вътрешни опасности чрез постигането на баланс в интересите на: всеки участник в социално-икономическите взаимоотношения по пътя на оптимално съотношение с интересите на други стопански субекти.
В тясното разбиране същността на икономическата сигурност се схваща като сигурност на дадено стопанско предприятие, отрасъл от икономиката, региона и др. подобни.
Всред видовете сигурност, икономическата сигурност е основополагаща.
В условията на утвърждаването на своя суверенитет Република България осъществява пазарни преобразувания, формира нова система на международните икономически отношения и участва в ЕС и в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). В този смисъл съществено нараства значимостта на проблематиката на икономическата сигурност, както по отношение на цялостната дейност на Републиката, така и по отношение на стопанските субекти в частност.
В същото време все още не са разработени единни концептуални подходи. Липсва общо споделено разбиране за съдържанието на самото понятие „икономическа сигурност”. Отсъствието на общоприети методологични подходи и теоретични постановки води до затруднения при: формирането на системата от органи и учреждения, обезпечаващи икономическата сигурност; разграничаването на компетенциите и на функциите между органите и учрежденията, обезпечаващи икономическата сигурност; обуславяването сложността на рационалния отчет в дейността по обезпечаването на икономическата сигурност и правилното определяне особеностите на съвременното социално-политическо и икономическо положение на Република България; обективното оценяване на процесите, произхождащи в нашето общество, държава и нация.
В тази връзка за организацията и управлението на системата на по обезпечаване на икономическата сигурност както на Република България, така и на стопанските субекти вожно значение придобива разработването на единни за всички равнища (степени) на сигурността на методологични и теоретични подходи и построяването на тази основа на концепции и системи за обезпечаване на икономическата сигурност.
II Както и другите видове сигурност и икономическата сигурност има по-голяма предметна, конкретна форма на проявление, проявяваща се в широкия спектър на процесите, характеризиращи жизнеспособността на социалната структура.
Преди всичко, на първо място икономическата сигурност обхваща и характеризира конкретна сфера от жизнеспособността на социума – производство, разпределение, обмен и потребление на материални блага във всички проявления и аспекти.
На второ място, има многообразие на различни видове стопанка дейност. Икономическата сигурност по своите мащаби включва: непосредственото производство, кредитно-финансовата сфера, селското стопанство, строителствто и др. За всяка система на икономическата сигурност това зависи и е в съответствие с отрасловото, административно-териториалното и функционалното деление на икономиката на всяка стана.
На трето място, за разлика от другите видове сигурност, икономическата сигурност сама е възприемана като родово понятие по отношение на нейните подвидове като: промишлена, финансова, продоволствена и др.
Съответно, както и своето родово понятие сигурност, така и икономическата сигурност по своята същност представлява състоянието на системата за устойчиво развитие на системата на социоикономическите взаимоотношения и интереси от външни и вътрешни заплахи и опасности.
В същото време икономическата сигурност като преди всичко конкретно понятие, то засяга все по-голям спектър от свои проявления, както по мащабност на обхвата, така и по степен на развитие на социалните общности.
Това положение на икономическата сигурност в общата система на сигурността е обусловено от обстоятелството, че удовлетворението на важните, значими икономически потребности въздейства върху процеса на функциониране и развитие както на световната икономика, на икономиката на отделните страни, на активизацията на икономическата дейност, разгледана не само по отношение на обществените групи и на обществения елит, но и в глобален, наднационален аспект, на мегакорпорациите, на международните политико-икономически и военно-икономически организации, обединения, съюзи и други подобни формации, така и по отношение на нагласите, предпочитанията, настроенията, желанията, интересите и потребностите на отделните индивидуални представители на икономиката в частния сектор, на отделните представители или субекти на стопанската дейност.
Изходен момент при определяне мястото на икономическата сигурност в общата система на сигурността се явява самото определение на понятието икономическа сигурност, неговото съдържание.
Още през 1985 г., с Резолюция № 40/173 на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации се поставя въпросът за изясняване същността на икономическа сигурност. Подходите на ООН са ориентирани, преди всичко, към изследване на международните аспекти, свързани с обезпечаване на икономическата сигурност, които имат особено значение за развитието на отношенията между промишлено развитите и слабо развиващите се страни. В рамките на ООН анализът на този проблем бил посветен, в частност, на Резолюция № 42/165 на Генералната асамблея на ООН „Концепция на международната икономическа сигурност” (Документ на ООН № А/42/314 от 4. юни, 1987 г.). В указаните документи се изброяват основните проблеми на световната икономика, анализират се националните и международните източници на опасности и заплахи за икономическата сигурност, отнасящи се до слаборазвитите страни. Още тогава се поставя въпроса за същността на икономическата сигурност. (Экономическая безопасность России. Общий курс:Учебник /под ред. В. К. Сенчагова, М., „Дело“, 2005).
В нашата страна проблемите на икономическата сигурност започнаха да се разглеждат приоритетно след промените от 1989 г. До тогава те бяха предмет на изследване главно от западните специалисти.
При дефинирането на понятието „икономическа сигурност“ преобладава становището, че неговото съдържание отразява такова състояние на системата, осигуряваща устойчивото развитие на икономиката на дадена страна, което валидно гарантира нейната безопасност и защитеност – способността й да противоустоява на всяка потенциална заплаха и опасност, на всички неблагоприятни вътрешни и външни преди всичко социално-икономически, политико-икономически, информационно-комуникационни и екологични въздействия.
Исторически американският подход към проблема за сигурността се ограничава с международните аспекти, т.е. разглеждат се въпросите на военната и на външната политика. Въпросите на икономическото развитие и на икономическата сигурност не се считат съотносими към сферата на сигурността на Съединените американски щати (САЩ). Администрацията на Джордж Буш-младши публикува „Стратегия за вътрешна сигурност”, но това бе еднократен акт, самостоятелен документ. При Барак Обама, обаче, Стратегията на САЩ в областта на сигурността придоби всеобхващащ характер и представлява опит да се интегрира вътрешната и международнатата сигурност.
Проблемът за вътрешната сигурност в новия документ вече не се свежда само до защита от терористични заплахи и опасности. Първостепенно значение в стратегията на САЩ за сигурността се отделя на въпросите за възстановяване на американската икономика. Никога досега въпросите за американската икономическа сигурност не са поставяни толкова остро. Особено внимание се отделя на развитието на образованието, здравеопазването, науката и техниката, а така също на решаването на проблема с дефицита на държавния бюджет. Всичко това се прави с цел да възстанови водещата роля на САЩ в областта на иновациите, на креативната дейност и на творческия професонализъм, както и на конкурентноспособността й по отношение на нейния икономически потенциал.
Заедно с това администрацията на Барак Обама, а сега и на Доналд Тръмп съотнася към сферата на сигурността още и съкращаването на дефицита на федералния бюджет. Особено внимание в този смисъл се обръща за необходимостта от реформа в системата на здравеопазването, което позволява да се съкрати темпа на растежа на разходите за медицинско обслужване.
„Белият дом“ осъществява програма с главна цел „пълно образование за всички американци“, като „се излезе през 2020 година на 1-во място в света по глава на населението на лица с висше образование“. Главно внимание се отделя на математическите и на техническите науки. Този подход трябва да обезпечи нарастването на човешкия капитал в САЩ. В Стратегията на САЩ за сигурността е записано, че „иновациите – това е основата на американското могъщество”.
На първо място се поставя задачата да се обезпечи лидерството на САЩ в създаването на „чисти енергийни технологии”. В новата Стратегия на САЩ се казва, че „страната, която ще бъде първа в света, трябва да създаде икономика, основана на чистата енергетика и тази страна получава значителни преимущества”.
В стратегическия документ се подчертава необходимостта да се съхрани американското преимущество в космическите изследвания и в инвестирането за създаването на ново поколение космически технологии.
В американската стратегия за сигурността особено внимание се обръща също на киберпространството. При това се отбелязва, че информационните технологии осигуряват военното превъзходство на САЩ. Същевременно се посочва, че масовото разпространение на информационните технологии прави американската гражданска икономика твърде уязвима. В тази връзка се предполага да се ликвидира „цифровата неграмотност” и да се активира държавно-частното партньорство.
В новата стратегия на САЩ за сигурността се признава, че в света расте числото на „новите центрове за влияние” и то на икономическа основа, с които САЩ е необходимо да си взаимодейства. Това са Китай, Индия и Русия. Отбелязват се и „регионални центрове за влияние”, като Бразилия, Индонезия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Нигерия и Кения.
Новата стратегия отбелязва, че съществува и „дифузия на икономическата мощ в света”. Показателно за това състояние е, че за разрешаване на глобалните финансово-икономически проблеми трябва да се търси решение на въпроса, отнасящ се до разширяването на кръга държави при обсъждането на глобалните икономически проблеми на света.
III За разлика от САЩ, Френската република никога не се е стремяла към едностранен хегемонизъм. Съществува устойчиво вътрешно съгласие за това, че страната се явява велика световна сила. Традиционното разбиране за сигурността се свежда до поддържането на политика на равновесие с т.н. „Велики сили“ в рамките на многополярно светоустройство. Оттук произлиза и традиционният стремеж на Франция към провеждането на гъвкава политика на балансиране и отказ от каквито и да са двустранни съюзи в полза на многостранните. По отношение икономическата сигурност съществува пълна обвързаност на държавата с бизнеса в частния сектор, като гарант от страна на държавата за провеждането на такава последователна и балансирана политика стои президентът на републиката. Налице е съчетаване на държавните възгледи с вижданията и претенциите на бизнеса в частния сектор. Подобен подход се наблюдава при формирането и коригирането на всички политики в областта на сигурността, особено по отношение на икономическата сигурност.
Традиционно в Япония, както и САЩ преобладава схващането, че тя е преимуществено островна държава и ,следователно, развитието й е свързано с морската геополитическа ориентация. Ако се разглеждат геополитическите стремления на Япония в историческа ретроспектива, то в областта на сигурността могат да се отделят три модела:
– „Паняпонизъм”. Даденият модел се опира на глобалната икономическа и военно-стратегическа роля на Япония. Този модел предвижда: еднолично доминиране на страните в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР); съвместно с другите велики държави контрол върху енергоресурсите на Близкия Изток и глобална икономическа конкуренция, като Япония участва във всички значими за нея международни проблеми.
– „Азияцентризъм”. Това означава географски ограничена активност с водеща роля в Тихоокеанския регион. Този модел е използван между двете световни войни и особено по време на Втората световна война (1939/1945 г.г.). Организиран е в три кръга.
– „Съвместен азиоцентризъм”. На преден план тук се изтъква водещата роля на Япония в условията на тясно взаимодействие със САЩ, като се ограничават силовите инструменти. Във военен план тя може да бъде охарактеризирана като частично-изолационистка, а като цяло – регионална. Алтернативните концепции за сигурността на Япония обхващат две направления: съхраняване на съюза със САЩ или отказ от него и провеждане на едностранна, самостоятелна политика на глобално равнище или ориентация към взаимодействие с главните центрове на икономическа мощ (тристранност), както и преимуществено провеждане на регионална политика.
Политико-икономическият елит на Япония поддържа и други алтернативи, като: „пан-японизъм“; „нови реалисти” (преразглеждане на конституцията с оглед на т.нар. „отговорен пацифизъм“); съвременни традиционалисти; привърженици на концепцията за невоенна държава; концепция за съвместен регионален хегемонизъм; „неоазиатоцентризъм” и др.
В Япония икономическата сигурност се определя като: „…състояние на икономиката, при която тя е защитена, преди всичко, с икономически средства от сериозни заплахи за нейната сигурност, възникващи под въздействието на международните фактори“. В Япония още от 1980 г. са фиксирани четири такива основни фактори, представляващи заплахи за националната индустрия. Това са: обезпечаването на енергийните ресурси; осигуряване доставянето на необходимите минерални ресурси; продоволствена стабилност по отношение на хранителните продукти и гарантирана сигурност на океанския транспорт.
За Федерална република Германия (ФРГ) зоната на действие на нейните въоръжени сили е целия свят. Рисковете, опасностите и заплахите имат комплексен характер.
Особено внимание се обръща на военно-отбранителната промишленост. Икономическата сигурност се схваща като поддържането на позиция на водеща икономическа сила не само в Европа, но и в Азия.
Новата доктрина на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Великобритания) от 2008 г. и особено излизането й от ЕС показва, че по отношение на икономическата сигурност тя се опира върху нов подход – модернизиране на своя военно-морски флот и ориентация към военно-икономически съюзи в Тихоокеанския район. Великобритания, също като Япония, е островна държава и също като нея иска да гарантира преди всичко своята енергийна и продоволствена сигурност, както и финансовата си стабилност, главно чрез увеличаване на своя златен резерв. Тези нейни действия, особено след излизането й от ЕС, доведоха до положението, че и другите европейски държави започнаха да прибират своите златни запаси от САЩ, където се съхраняваха. Икономическата политика на Великобритания се ориентира в стратегически аспект към постигането на арбитърска или посредническа роля между Европейския съюз и Евразийски икономически съюз, известен също като Евразийски съюз. Това е икономически съюз, който се създава чрез договор, подписан на 29 май 2014 г. между лидерите на Беларус, Казахстан и Русия. Във Великобритания се промени и концепцията за вътрешната сигурност. Главната цел е съчетаване на готовността на специалните служби към форсмажорни ситуации с участието на редови граждани по отношение осигуряването на сигурност по местопребиваване. В новата концепция на Великобритания за сигурността се обръща особено внимание на икономическата сигурност в областта на масовото приложение на информационните технологии в индустрията.
През последните години в Китайска народна република (КНР) се утвърждава разбирането, че осигуряването на мира и гарантирането на устойчиво развитие се явяват двете главни задачи на съвременната епоха. Вниманието се акцентира върху нетрадиционните заплахи и опасности в такива области, като: икономика, финанси, информатика, енергетика, продоволствие, здравеопазване и борба с тероризма. Предвижда се през 2020 г. да бъде обезпечен стандарта на живот, като се завърши механизирането на въоръжените сили на КНР с ориентация към информационните технологии. Към 2050 г. трябва да се извърши пълна модернизация във всички области и да се навлезе чрез целенасочена инвестиционна политика в икономиката на средно развитите страни. Приоритетно внимание се обръща и на цялостната информатизация на въоръжените сили. За основна заплаха се счита международният финансов кризис и липсата на обща позиция от страна на Великите сили за бъдещето на международната валутна система. Ето защо въпросът за осигуряване на финансовата сигурност се смята за крайно актуален. Финансовата криза възникнала в САЩ и разпространила се в Европа и в Азия, както и в Япония оказва пагубно последствие и върху китайската икономика.
В Руската федерация съществува стратегически документ, който е посветен на икономическата сигурност. Това е „Концепцията на икономическата сигурност на Руската федерация“. Там понятието „икономическа сигурност” е определено като „възможност и готовност на икономиката да обезпечи достойни условия на живот и за развитието на личността, за социално-икономическа стабилност на обществото и на държавата, за противостоене на влиянието на вътрешни и външни заплахи. (Вж. Концепция за икономическа сигурност на Руската федерация. Основни положения. М., 1994 г., одобрена с Указ № 608 на Президента на Руската федерация от 29. април 1996 г.)
В Република Индия проблемите на сигурността за първи път официално са представени в т.нар. „Ядрена доктрина” от 2003 г., както и в двете военни доктрини – за сухопътните сили – 2004 г. и за военно-морските сили – 2004 г. През 2010 г. бе усъвършенствана т.нар. „Активна военна стратегия” или известна още като„Активната доктрина”. В този документ са предприети мерки в политическата, дипломатическата, икономическата, военната и военно-техническата сфери с цел да се принудят ръководствата на съседните държави към отказ от „провеждане на враждебна политика”. През м. април 2017 г. беше публикувана „Обединена доктрина на въоръжените сили на Индия”. Документът се състои от шест глави. Една от тях е озаглавена „Техническо оборудване и развитие на възможностите”. Икономическата сигурност се схваща като интегрирана система за осигуряването преди всичко на безопасност от външни агресори и на защитеност от кибератаки.
В Република Корея (Южна Корея) в сферата на икономическата сигурност приоритетно се осъществява оперативен контрол и оценка на процесите, свързани с влиянието на реализацията на предприетите антикризисни мерки по поддържането на необходимото равнище на общодържавната сигурност. Тази система от предохранителни мерки се основана на принципите на съвременната превенция и профилактика. Ето защо въпреки негативното влияние на световните икономически кризи икономическата сигурност на Южна Корея в последните години увеличи своята ефективност и ефикасност. Южна Корея осъществява целенасочена политика за икономическа интеграция на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион.
Анализът на проблемите, свързани с осигуряването на валидно гарантирани условия за устойчиво развитие на системата на икономическата сигурност на държавите, които се причисляват към т. нар. „Велики сили“, показва, че могат да бъдат изведени някои общи тенденции. Според характера на своето проявление те могат да обособени в две групи: група тенденции в развитието на формите за обезпечаване на икономическата сигурност и група тенденции в развитието на средствата (способите) за обезпечаване на икономическата сигурност на съответната държава.