Призракът, който броди из Европа днес, се нарича „вълна от бежанци и имигранти” от Азия и Африка. Според груби изчисления, очаква се техният брой да възлиза на 8-10 милиона души – мъже, жени и деца.
По този път на отчаянието и надеждата за по-добър живот част от тях губят живота си. Така, по дългия път, по който тези хора прекосяват морета и реки, острови и пристанища, непристъпни гори и планини, прекарвайки дни и нощи в тъмни и влажни дупки и пещери, в очакване на сублимния момент, когато ще се доберат бавно и мъчително до „обетованата земя” на спасението, плащайки скъпо за това си начинание на трафиканти и каналджии.
Огромна част от тези човешки маси изминават мъченическия път към спасението в грижа за оцеляване в най-широкия смисъл на това понятие.
Има и такива, които бягат от възмездието, защото са участвали в терористични действия, тласкани от „търговци” с човешкото нещастие.
Други са джихадисти, обезумели от фанатизъм и фундаментализъм. Те са тръгнали, и за тази цел са се смесили, с първите в този ешелон. Напират към Европа, която в техните видения трябва да се превърне в част от халифата, претендиращ за световно господство на ислямския фундаментализъм. Тези, последните, са източникът на основателните страхове и тревоги на европейците.
От една страна джихадистите идват с амбицията да ислямизират християнска Европа. От друга страна, европейските лидери си поставят задачата да ги приобщят към своя начин на живот и култура, да интегрират бежанците и мигрантите, превръщайки ги в част от себе си. Дълго време европейските лидери се заблуждават, че това е възможно чрез прилагането на т.нар. мултикултурен модел. Но след три десетилетия, днес, много политици, сред които и британският премиер Дейвид Камерън и германският канцлер Ангела Меркел, публично го отхвърлят.
Всичко това още повече изостря противоречивия характер на подхода към бежанската и имигрантската вълна, факт, който има своята предистория. Тя показва, че срещата на големи групи от хора с различни социокултурни, етнически, религиозни и духовни традиции, винаги е била болезнена, особено в случаите, когато зад тях стоят определени политически сили, страдащи от реваншизъм и религиозен екстремизъм. Днес сме свидетели на възраждането на този геополитически и духовно-идеологически синдром.
Световната мафия и финансираните от нея правителства, реагират на всичко това по един странен начин. Странното в случая се състои в това, че в страха си, те забравят важни и не по-малко опасни истини. Известно е, че вече цели десетилетия потокът от имигранти залива Стария континент. Днес техният брой възлиза на повече от 10 милиона души. Част от воюващите на страната на ислямската държава доброволци от Европа, чийто брой надхвърля 5 хиляди души, навярно произлизат от техните среди или са жертва на манипулациите им.
Истинските виновници в миналото и техните потомци днес, отново обладани от страха от възмездие за причинената до голяма степен от тях рискова ситуация в съвременния свят и от желанието да съхранят натрупаното по нечистоплътен начин богатство и привилегии, предприемат парадоксални начинания:
- изолират се в границите на Шенген, а охраната на границата възлагат на бедните народи, които нямат вина за сегашната криза;
- издигат палати и ги превръщат в укрепени замъци с модерни съоръжения, надявайки се в тях да намерят спасение от растящото недоволство на обречените на безработица, недохранване и невъзможност за достоен човешки живот;
- предлагат милиарди долари и евро на отглежданите от тях и поставени начело на политическата, икономическата, финансовата власт и въоръжени с купени от тях оръжия, за да задържат готовите да тръгнат на път потенциални бежанци и имигранти;
- щедро финансират грижливо подбрани от идеологическите централи на НАТО и ЦРУ послушни пропагандисти да манипулират и ерозират общественото съзнание, премълчавайки истинските причини за световното зло, насочвайки вниманието единствено върху глобални геологични трансформации и върху нарастващата роля на интернет, роботика, религиозен фанатизъм, егоизма на националните държави, етнорелигиозни конфликти, и т.н., които безспорно играят важна роля за бежанските и мигрантските вълни. Но има и други, при това не по-маловажни причини, премълчавани в техните проповеди.
Става дума за борбата за глобално надмощие, екологическата катастрофа, ненаситната алчност и безумен хедонизъм на едно малцинство, което живее в развращаващо изобилие. При това нерядко причината за лавинообразното нарастване на вълната от бежанци и имигранти се обяснява с недостиг и изчерпване на суровинните ресурси на планетата и появата на „излишни хора” и др.
Има и трета група държави, чиито лидери искат да се възползват от нещастието на големи групи бежанци от районите, в които войски на тези държави воюват и причиняват това нещастие. Ръководени от това си желание, тези лидери изнудват ЕС да им предоставя милиони евра, за да не допускали бежанците и имигрантите да проникват в богатите европейски държави.
Накратко казано, Европа играе със съдбата на стотици хиляди бежанци и имигранти, без да се опитва да анализира истинските причини за тази трагедия, явление, което е в основата на разрухата на велики империи.
Всъщност, и без специален анализ е ясно и са известни причините за надигащата се бежанска и имигрантска вълна, заплашваща бъдещето на Стария континент.
Съвсем очевидно е, че предизвикателствата, с които се сблъсква съвременна Европа, имат исторически корени. Те са свързани с колониалната политика на Запада спрямо Азия, Африка, средиземноморските и други далечни страни. Отрицателна роля играят и събитията след Втората световна война. Освен произтичащите от глобалната стратегия на САЩ за световно надмощие и враждебната политика спрямо действителните и измислени конкуренти в областта на геополитическите и икономическите приоритети, САЩ провеждат и политика на двойните стандарти, разгръщат широка студена война и политика на развращаване на управляващия елит във всички краища на света, с цел да ги спечели на своя страна. Европа също се оказа жертва на тази глобална стратегия. Засили се икономическата, политическата и идеологическата, военно-стратегическата зависимост на Европа от САЩ. Това е в основата на дълбоката икономическа и цивилизационна маргинализация, която се отразява особено тежко върху положението на широки кръгове от населението.
Така Европа изневерява на себе си, отстъпвайки от хуманистичните идеали на Ренесанса и Просвещението. Днес този процес на отдалечаване на Стария континент от себе си продължава под натиска на САЩ чрез НАТО, което изпълнява ролята на американското военно присъствие на Стария континент.
Постепенно Европа изоставя фундаменталните си ценности и принципи, които провъзгласи за свои приоритети в началото на изграждане на Европейския съюз. Случайно ли е, че се появяват движения, които искат да върнат демокрацията и свободното движение на хора, капитали и услуги. Вече е оповестено, че в Гърция стартира „Движение за демокрация в Европа 2025”, начело с политика Янис Варуфакис. Преди всичко идеята за свободно движение на хора, капитали и услуги се изроди в едностранна привилегия на олигархични групировки, които разполагат с огромната част от световното богатство. В техните ръце се оказа и съдбата на европейската идея, която се подчини на олигархическата хегемония. В резултат на това, още повече се задълбочи пропастта между богатството и бедността.
Създавайки Шенгенската система, Европа по същество постави бедните държави в изолация, въвеждайки нови ограничения чрез стягане на външния визов митнически обръч. Пуснаха в действие визов апартейд за тези страни. Утвърди „негативен списък” на неблагонадеждните държави. Известно е, че съпротивата срещу Шенген започва най-напред на Запад. Някои дори сравняват Европа с „обсадена крепост”. Знае се също така, че когато се обсъжда Споразумението за Шенген, Европейският парламент приема резолюция, критикуваща недемократичната му същност и неговия отрицателен ефект върху имигрантите и търсещите убежище (в-к „168 часа”, 3-9 април 1995 г., с. 11). Вече е съвсем ясно, че Европа е пред съкрушителен провал в регулирането на бежанската и мигрантска криза.
Ако Европа иска да оцелее, трябва да се обърне към собствената си история, към базовите си ценности. Известно е, че цялата й история може да се определи като история на борбата между силите на хуманистичната и порочната цивилизация. Защитниците на порочната цивилизация се опитват с всички средства да накарат поколенията да вярват, че човечеството е обречено да живее в царството на несправедливостта и неравенството, поради невъзможността те да бъдат премахнати. Премълчава се една велика истина и се преследва всеки опит да се оспорва тази лъжа. А истината е, че хуманистичната цивилизация има своите проекции във всички основни етапи в историческото развитие на човечеството. Тя има различни наименования. Отчасти нейната същност е разкрита преди около 200 години от американския учен Луис Хенри Морган: Демокрация в управлението, братство в обществото, равенство на правата, всеобщо образование ще осветят следващото по-високо стъпало на обществото, за което ратуват опит, разум и наука (По: Енгелс, Фр. Произход на семейството, частната собственост и държавата. В: Маркс, Енгелс, т. 21, С., 1967, с. 175). Жан-Жак Русо предлага още по-ясно и още по-точно определение: „Никой гражданин да не стане тъй богат, че да може да купува другите и никой да не е тъй беден, че да бъде принуждаван да се продава” (Жан-Жак Русо).
Съвременният свят е много далеч от това, по което страстно копнее човешкият род от зората на своята култура. Известно е колко скъпо му струва борбата за постигането на тази цел. Но истински виновните са готови да жертват цялата планета, заедно с природата, останалата част от човечеството и хилядолетната му култура, единствено за да притежават световното богатство и да се радват на привилегиите си. Това е смисълът на техния живот, това е техният Бог и техният Рай, който те не искат да споделят с останалата част от човечеството.
Още с появяването си идеята за социална справедливост се превръща в постоянен прицел на богатите слоеве. В края на краищата тя остава само в мечтите на бедните, унизените и експлоатираните в целия свят.
Съвременната цивилизация постоянно ражда и увеличава социалната несправедливост до степен, непозната в цялата история на човечеството.
Докато през 1960 г. съотношението между доходите на 20% от най-богатите и 20% от най-бедните от земното население е било 30:1, то през 1991 г. то е достигнало 60:1. 20% от най-богатите присвояват произведения световен продукт, докато 20 % от най-бедните получават само 1,4%. През 1960 г. на най-бедните един милиард души се падат 2,3% от световния доход. През 1999 година – 1,1%. Според различни оценки в света близо 841 млн. души са недохранени; 1,2 млрд. нямат достъп до чиста вода; 1,6 млрд. са неграмотни, а 2 млрд. не разполагат с електричество. Общото богатство на най-богатите 225 в света в момента надхвърля 1 трилион долара – цифра, която се равнява на общия годишен доход на най-бедната половина от човечеството. Богатството само на тримата най-заможни в света надхвърля общия годишен продукт на най-богатите 48 страни. Постоянно се задълбочава пропастта между бедността и богатството. Три милиарда души по света живеят с по-малко от 2 долара на ден. Както подчертават много автори, 20% от населението на света консумират 86% от благата, с които разполага човечеството. Около 10% от населението на света „преяждат”, 1/3 – недояждат, 80% живеят на границите на бедността. ¼ от света живее с 1 долар на ден.
Британската неправителствена организация „Оксфам” (Oxfam) разпространи стряскащи данни преди световния елит да се събере в Швейцарския курорт Давос на традиционния Световен икономически форум (20 – 23 януари 2016 г.). Според „Оксфам” от началото на ХХІ век по-бедната половина на човечеството се ползва от по-малко от 1% от увеличаването на световното богатство, а половината от това нарастване отива при първия процент на най-богатите жители на планетата („Стандарт”, 19 януари 2016, с. 9). „Оксфам констатира, че 62 богаташи притежават половината свят, че 1% най-богати жители на планетата разполагат с повече от останалите 99%. „Данъчния рай” (укриването на данъци), в който вилнее „богатият свят”, не е единственият канал на тоталния грабеж на „бедния свят”. Още по-страшно е и прякото присвояване на принадения продукт, създаван от трудовия народ.
Така възходът ражда трагедия, изобилието – мизерия.
Ако съвременното човечество остави на идните поколения такъв ужасен свят, ще извърши най-тежкото престъпление пред историята, а Европа ще се превърне в обикновено географско понятие върху физическата картина на планетата Земя.
