(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Ценности из „Деконструкция”-та на България
Извадки от предаване

Ценности из „Деконструкция”-та на България
Aвтор:  Доц. Иво Христов, проф. Д. Йончев

15 Декември 2015

Доц. Иво Христов

Драматизмът на ситуацията в България в момента е, че има обективна заявка за силна лява партия, а насреща имаме едни „джафкащи леви проекти“, които се подвизават под формата на леви. Драмата е в това, че в рамките на т.нар. преход, онова, което беше наречено лява партия – БСП, всъщност изпълняваше ролята на свирача от известната немска приказка, който със сладки звуци беше подкарал мишките към реката, където те се издавиха, докато други юнаци от същия оркестър изнасяха националното богатство. БСП съзнателно или не, за върхушката съзнателно, за огромната й маса – не, изпълняваше ролята на отвличащ маньовър, за да се прикрие реалното направление и цел на удара. Това създава мощна делегитимационна база за факта, че БСП може да играе ролята, да бъде това, което тя всъщност беше за тези 25 години, а именно фронтменът на т.нар. „преход“, който докара тази страна от втория в третия свят и я превърна в нещо като Африка в Европа. Това не се прощава.
Най-вредното мислене е мисленето по аналогия. България не е Гърция. Няма да ми омръзне да казвам, че вторият по значение национален празник в Гърция се казва „Охи“ /НЕ/. Нашите съседи Сърбите два пъти казваха „НЕ“ в рамките на 20 век пред силите на ОСТА, и пред силите на централната ОС, въпреки че са знаели, че ще бъдат смазани. Тука играят и други категории, които за съжаление са далеч от средния българин. Казвам го с болка. България няма висока култура на съпротива. Със съжаление цитирам чорбаджи Марко от „Под игото“: „Братя въздуха трепери докато не се обади грубия глас на заптието“ или съответният геополитически господар не ни прати в правилната посока.

Проф. Димитър Йончев

Искат се уточнения на въпроса „Дали у нас има условия за поява на лява партия – тип СИРИЗА“ и така да схванем това, което преживяхме за 25 – 30 години. Да го схванем от птичи поглед. Слушах колегата, като говори за ролята на БСП. Не можем да сложим СДС и БСП в едно измерение ролята…. Тъй като съм свидетел как, благодарение на един куп ходове, България не се окървави по време на прехода – това беше позитивния елемент на БСП. СДС събра много голяма инерция и голяма подкрепа, но върху негативен елемент. Когато тази позитивност се изчерпа, успокоихме живота и започнахме вече да крадем равномерно, тогава изчезна необходимостта от такъв позитив – да се спасяваме от кръвопролитието, БСП не успя да измисли друг позитивен момент и да се превърне в наистина в лява партия. Получи се голямо разединение между елита и масите. На масите се говореха приказки за едно време, а елита горе се вписваше в европейската неолиберална ситуация.
Днес живеем от случайността и зависим от кой голям брат как ще ни се усмихне или какво ще ни каже. И нашето собствено спасение стана зависимо от външни фактори.
В тази връзка искам да поздравя целия български народ, използвайки вашето радио, което се разпръсква навсякъде, с прислоненият ни статут на фронтова държава. Това ще им даде възможност да приложат героичните си усилия да победят Русия, да се справят с лошото в света и в общи линии – да накажат лошите, за да се радват добрите в САЩ. Аз мисля, че такава възможност рядко се отдава, благодаря на нашите ръководители, които ни вкараха в тази история,чакаме с нетърпение чужди войски на наша територия, чужди танкове и мобилизация по-скоро. Да живей….
Не си спомням в историята на България, до колкото я познавам, период – в който българите да са били доволни. Да живееш в недоволство, да се спасяваш групово и когато е зор по единично. Ако е още по- голям зор – да си пренапишем биографията, в съгласие със себе си. Това го можем. В този смисъл, ние ще сме образец за живот в глобалния свят, животът е оптимизиран, ние не се определяме нито от етническа култура, нито от национална. Всеки сам за себе си се спасява както може. И това, че в света има 22милиона и 300 хиляди българи, а тук са някъде около 7 милиона показва, че ние добре се приспособяваме в чужди почви. Тъй че обективните условия да ги оставим за обективните мислители. На практика, българинът ще ги гледа какво мислят и ще си прави сметка.

Доц. Иво Христов

Това което каза проф. Димитър Йончев се сещам за старата казармена мъдрост на моя старшина която казваше „…че на теория и на практика може да е така, но в действителност е иначе“. В действителност е иначе, защото отвъд лъскавите валчести приказки на брюкселски питомци включително за лявото и дясното. Тука реалностите са такива и то не за последните 25 или 45 години, а за последните 120 кусур години. Лявото и дясното в България нямат нищо общо с лявото и дясното /Вие казахте/ нормално. За да кажете нормално и не нормално то по наяква скала върви по коя скала?
Вижте проблема за лявото в България не е проблем за конкретно създавани на политическа организация или алтернатива то е гоеполитически проблем, освен всичко останало.Това означава , че да бъдете действително адекватно ляв за българската ситуация в момента това означава коренно да бъде сменен модела за съществуване на това общество на тази държава. Коренно! Не със дребни хитринки за увеличаване или намаляване с 2 % и преразпределянето на някакви ресурси, каквото прави европейската левица в момента, за което един наш журналист каза „че е лява ръка -десен джоб“, а кардинална промяна. В момента съществуващият модел в България, който е изцяло зависим от геополитическата ситуация на страната , води страната към гибел във всички измерения. България е рухнала като индустриална сила, като технологична сила, като демографска сила, като цивилизационна сила. В този смисъл лявото ще трябва да има за задача да извърши „държавоспасителна и народоспасителна функция“. На този етап не виждам хора, които да са наясно с драматизма на ситуацията. Липсва цялостно системно виждане за драматизма на ситуацията. Второ – значителна част от тези, които са виновни за драматизма на ситуацията, се нагласяват за пореден път да бъдат спасители от тази ситуация.- това е первирзията на българския народ. Трето – може да има протестен потенциал в страната, но върху 25% от тях тегнат тежките процеси на деструкция на общественото съзнание. Революции се правят от млади хора, а качеството на българските млади хора е под точката на замръзване, казвам го като университетски преподавател. Те не са виновни за тази ситуация, но през последните 25 години младите хора с фрагментаризирано мислене, в условията уж на огромна информационна вълна, те изобщо не си дават сметка за ситуацията, нямат информация за нещата,.. и не на последно място тъй като това е потребителска цивилизация – нейната религия е потреблението, нейните храмове са моловете и тя трудно произвежда революции.

Проф. Димитър Йончев

Понеже усещам в каква дълбочина нараства разговора искам да го направя понятен. Ние като активни българи, основно младите хора, не живеем в една и съща реалност, не споделяме едни и същ образ на света, което е много опасно и може да се окаже,че единственото общо което ни обединява в тия граници е, че нямаме нищо общо помежду си. Защото ние развалихме машинките за социализация. Нямаме казарми, нямаме организации които да заместват пионерските организации, нямаме подкрепа на отбраната, нямаме военно обучение . Просто човек се пръква в едно семейство, абсолютно случайно по своя състав, защото пък през това време тези родители са се социализирали в обществения хаос. И в това семейство няма никакво съвпадение във възпитанието на дете с това в другото семейство и така на татък. Съвпадението е, че всеки се смята за център на света. И тръгват едни такива центрове на света и никой не признава другия. Седнете зад волана и вижте как се спазват правилата за движение. Абсолютно, чувството за ред се оказва слабост, ако ти спазваш някакъв ред, значи твоите връзки не струват, значи че ти не си над другите и тая работа постепенно се превърна в морал на обществото. От къде се формират тия хора? как виждат света? За съжаление от образите в медиите, от порочните разговори в семейството, които също са медийни образи. А българските медии не разпознават нюансите на сивото, те говорят в черно и бяло. Европа е добра, САЩ е добра, Русия е лоша, арабите са лоши. По тоя начин ние стигаме до там, че имаме безкритичен поглед към нещата от които зависим. Европейската комисия е мястото през което минават страхотни логистки интереси и Европейския парламент колкото и да се опитва не може да ги спре. Ето например какво става с пазара на труда. Замениха традиционната разработена за няколкостотин години система със защита, със закон – заетостта. Замениха я с така наречената отговорност на работника сам да се осигурява и да бъде гъвкав, да си сменя компетенцията през цялото време, а работодателят да не се занимава с тая работа и го нарекоха гъвкава сигурност. Това е цинизъм. Ти заменяш сигурността с несигурност и го наричаш го наричаш с друго име. И когато тебе те формират по такъв начин, от думи, които заменят реалността, не може да очаквате общи действия. Ние не споделяме една и съща реалност, много е важно това ! Бай Тошо казваше „Да се наведем, че биволи хвръчат“… Имах един ирационален страх, когато започнаха промените, защото те пристигнаха от някъде… че няма да можем да възстановим скъсаните връзки, междуличностните връзки в обществото. Сега си мисля, че той не е бил толкова ирационален. Ние не можем да възпроизведем живеенето си и затова се разпиляваме навсякъде с лекота. Не искам да кажа, че това е страшно или че това е края. Това е начин да живееш в един свят, в който отдавна много от ценностите са загинали, но е тъжно като гледаш наоколо как се решават общностни проблеми, а ние един общностен проблем не можем да решим.

Доц. Христов

Спечелилите от прехода са малцинство, загубилите – са огромно мнозинство. В резултат от прехода имаме не просто разруха и разпад на социални връзки, на някакви статуси, икономически и всякакви други, както се казва икономика се възстановява и други неща също се възстановяват. Ние пребиваваме на една територия вече няколко генерации, които всъщност не са просто различни генерации – това е друго човечество, по друг начин произведено, по друг начин структурирано, по друг начин споделящо очевидности, които за нас не са очевидни, да речем по-старите генерации и т.н. Това е най-страшното, защото това вече не възпроизвежда общност, разкъсани връзките на солидарност между българите. Българите не са в състояние да изнесат съдружно едно социално действие, те не могат една чистачка на блока си да назначат, не могат да си оправят асансьорите, които падат ежедневно. А Вие говорите как да обърнат земното притегляне. Сещам се за разкошния очерк на Иван Хаджийски „Социализмът в Троян“ от началото на 20 век. Там първата социалистическа демонстрация по случай 1-ви Май се изразява в група цигани, които свирят отпред и бай „В” е с единия крак на тротоара, а с другия на улицата, защото не се знае кое как ще дойде, отзад група дечурлига, които дюдюкат. Това е българският преход, защото показва декомпозиция на каквото и да е било социално тяло и това е най-страшното.
По добре е да казваш нещата такива каквито са, отколкото такива, каквито искаме да бъдат. сега има и друг въпрос, относно обслужващата прислуга, за която направихте анонс в началото на това предаване, тя няма обективния интерес да каже, че нещата са такива.
а) защото тя е допринесла за това
б) защото тя легитимира това състояние, като ни дава допълнителни информационни наркотици, като ни обяснява, че живеем в най-добрия от всички възможни светове.
с) по простата причина, че ако се разкрие, че всъщност театърът е фалирал това е единствената театрална площадка, където господарите на света са дали възможност да се упражняват на наш гръб.

Проф. Димитър Йончев

Натискът отвън никога не е спирал. Боя се , че сега във фронтовите държави този натиск е очевиден. Ние тепърва ще натрупваме опит като фронтова държава. Този процес с нашите млади хора /ние не сме изключение/ той съвпада с една тенденция в глобализацията, в глобалния свят. Поколения, които се случват пред екрана, главата им е пълна с образи, а не с думи. Когато Вие четете много книги, една дума се среща в безброй комбинации и в главата Ви се създава едно коренище от значения, от възможности. Когато Вие сложите три думи една до друга и положите усилия, защото мисленето е усилие, стискате зъби и държите здраво, тогава от коренищата излизат какви ли не работи, както при Гоя, може да излязат и хубави неща…. но Ти тълкуваш, ти имаш инструменти и съобщаваш нещо… Ти си себе си! Студентите харесват да говорим, харесват да се задълбочаваме, но в един момент някои изнемогват: „ …абе пуснете един филм, за да има за какво да си говорим !“. Значи, думата го смазва. Ние нямаме общ мисловен масив. За да свърша някаква работа със студента, аз трябва да създам в момента някаква картинка, образ, да говоря нещо, някакъв наратив и върху него да се упражняваме, от неговия резерв. Примерно говоря на сто души и между другото съобщавам „ …като Хаджи Генчи и Дядо Либен в дън гори тилилейски обсъждат глобални проблеми. Това е българинът. Впрочем, кои са ?“- казвам – Пълна секретност. „Ето например тази фраза, която в себе си съдържа целия човешки зов „О миг поспри“, тя е толкова красива фраза на Гьоте… Впрочем, вие Фауст…., Гьоте… учили ли сте?“ Започвам да се чудя с кого да говоря, какво да направя… тепърва да разкажа Гьоте ли ?. Какво правим ние в сегашния свят ? Пренаписваме учебника, махаме оценките до 4 клас, измисляме някакви глупости и му казваме реформа. Може би прав беше нашият приятел дето викаше рИформа.

на горе