Мостът е пътят през бързата река, Пътят към живота, Пътят към спасението, Пътят към дома, към надеждата, към другите – Пътят ни нататък в бъдещето- от „другата страна”. Мостът е място за срещи, място за раздели и размени, зона в която се разминаваме завинаги.
Той е „Моста на влюбените”, „Моста на истината”, „Моста на разделението”– и всички с характерната и странна романтика по пълнолуние.
Също така има и „Мост на въздишките” – той е пътят на осъдените до затвора и онова място, където той, Мостът, разделя съдби и... „вижда” толкова много от живота.
Кольо Фичето, с красотата на всяко преминаване по съвършената извивка през вековете назад. Майстори на нашата взаимност, на възможността да бъдем „заедно” и да продължим. Историята ни е богата на примери и можем дълго да пътешестваме не само през имената на „майсторите”, но също и през фактите на нашето битие. Каблешков пише „Кървавото писмо” и Априлското въстание гръмва с първата пушка на моста в Копривщица. Априлското въстание, което възвестява жаждата за свобода и чрез саможертвата на героите, като своеобразен път, красив и тъжен, съдбовен мост към националната ни идентичност. „Мостът на дружбата”, като символ на приятелство или към днешна дата „Дунав мост”, но вече с масовата асоциация за пошлост, корупция, духовна мизерия... И понеже сме „на Дунава”, спомняте ли си, когато България разреши въздушен коридор и по този „въздушен мост”, нашия нов „голям брат” разруши първо всички мостове на комшиите... А защо първо мостовете?!
Мостът, разделящ и свързващ толкова много съдби, „виждащ” толкова много. Но кой е той?
Той е - Пътят „нататък”. Нашият път - БРОД към бъдещето...
...Или, просто път на една тръба, която ще мине през България и ще я превърне в един Мост на бъдещето... Фактът, предизвикал толкова много противоречиви страсти, в желанието си да се свързваме или разделяме, да бъдем заедно, да бъдем „ЗА 1“ и „с кого” ... Битката на извечните духовни и културни мостове между народите, страхът от освободителя, арогантността на слабия в жалки изяви на безсилна агресия. На Орлов мост мастити коментатори кръстосаха аргументи и между американските бази на българска територия, проектите „Белене”, „Шеврон” и „Южен поток” се разхвърчаха сериозни искри, които хаотично се лутаха от Брежнев до Афганистан и Ирак , от Източния фронт и цар Борис, до мостовете на Дружбата, гарантирали ни „сигурност” и „вече“ здраво стъпили върху участието на наши военни контингенти в чужди държави...
...България, като възможния „Мост на съвършенството”- Кръстопътят на Балканите, Мостът между Изтока и Запада, между Европа и Близкия изток...
И докато Шипка и Плевен отстъпваха като исторически мостове на икономическите доводи за национални интереси и „фейковете“ за бъдещ просперитет, ситуацията продължава да протича и силно да наподобява размяна /но не на аргументи, а на заложници.../ Южен поток - Мост за размяна на заложници. Миналото срещу настоящето и бъдещето върху новия стар мост на надеждата. Или Мост на разделението...
А защо не, новите мостове между поколенията?!
Рядко имаме и трудно постигаме равновесие и консенсус между настоящето и миналото. Трудно мечтаем и липсват стабилни Устои към бъдещето. Паянтовите конструкции под краката ни са несигурни и мостовете към бъдещето вече трудно са „толкова” красиви и сигурни, а спомените за истинските Майстори и за Майстор Кольо Фичето се отдалечават или стряскат с поредния репортаж от „Бяла”.
Тук и не на последно място е нужно да потърсим подстъпите към балансите в живота, палитрата и нюансите в тяхното разнообразие - руините на разрушените от омраза мостове, превърнали се /като моста на Ибар- Косовска Митровица/ в символи на разделението, довело човечеството до несъвършенствата и мракобесието на битието. Битието, предпоставило духовна мизерия и нищета на общочовешките ценности, разединили човечеството по признаци като раса, черни и бели, бедни и богати, леви и десни, християни и варвари, правоверни и гяури, арийци и цигани, болшевики и империалисти, глобалисти и терористи... Поради предопределението на природните закони и липсата на чисти категории /черно и бяло, добро и зло и т.н./ човекът е призван да съгради мостовете на баланса и пътя между полюсите на различията... И прехождайки през всички нюанси на живота да постигне богатата цветност на ценностите, да се докосне до стойностите на възможното съвършенство.
Дори в биологически план, „Еволюционния мост” по пътя към усъвършенстването на човечеството е съвкупност от обстоятелства и упоритост, довели до майсторството на Създателя, сътворил и предопределил смисъла на живота. БРОД към Съзиданието и осмислянето на дните - отредили ни да бъдем днес част от Пътя на човечеството, Майстори на Мостовете към неговото бъдеще, Майстори на градежите между нас и времето...
