КАУЗИ И ИДЕИ

/БЕЗ/ИМЕННИ И /БЕЗ/СМИСЛЕНИ
Бъдеще, Род, Отечество, Държава

/БЕЗ/ИМЕННИ И /БЕЗ/СМИСЛЕНИ

07 Август 2017

Житейската ни цялост е поразена, а ние, обременени от памет, не сме в състояние да формулираме еднозначно в хаоса на асиметричната си глобалност какъвто и да е отговор на въпроса „накъде“…

… Земята се гърчеше, обременена от памет…

Асоциирах тази мъдра мисъл днес, когато всичко наоколо стенеше в неистово желание да отрече онова, което се бе случило…

Някакъв извратен разсъдък бе поразил сърцевината на житейската ни цялост… и абсурдност заливаше всяка промисъл…

Великите мислители /вероятно им се е налагало/ намират думи/те/ и се опитват да обясняват... първопричините с голяма степен на истинност, която често е грозна… като например, че повечето хора не искат свободата, защото тя предполага отговорност, а отговорността плаши… както и, че… масите никога не са усещали жажда/та/ за истина. Те искат илюзиите, без които не могат да живеят…

Илюзионистите винаги са били изобретателни – „хляб и зрелища“, налагане на цивилизационни и религиозни рубежи – разбира се с меч и кръв, колониализъм, империализъм, оръжие, идеологии, пропаганда, Хирошима и Нагазаки, пазар, банки, тероризъм, интернет, информационни и хибридни войни, цветни революции…

… Нашето време ни засипа с иновациите и динамиката на новия свят… преживяхме „Желязната завеса“, Google стовари чрез „демокрацията“ глобализма върху главите ни – затрупаха ни с ценностите на неолиберализма, с консуматорския конформизъм, бандитизма на пазара. Вкарани в демографска катастрофа с потресаващи доминанти… бедстваща държавност, тотално поразени устои на националната сигурност, войнстващ ислямизъм, циганизация на жизнената среда, срив на нравствени, естетически, културни и образователни норми /73 хиляди свободни места за студенти при 40 хиляди завършващи училище/, ликвидирана идентичност и ценности… разложени критерии за професионализъм и понятия като национална независимост, суверенитет, сигурност, национално предателство.

Факт е, че на религиозни водачи в България се плаща от чужди държави, факт е, че се появяват откровени политически субекти – финансирани пряко от бюджети на чужди държави, факт е, че за 27 години няма нито едно дело и вкаран в затвора чужд шпионин или български гражданин, работещ за чуждо разузнаване – което дава единствената възможна оценка на разузнавателните и контраразузнавателните ни служби, обезличени под похлупака на наложената национална, икономическа, духовна и обществено-политическа деградация на държавата.

Живеем в асиметрично общество и все по-трудно разграничаваме в хаоса на взаимодействието /на основните компоненти/ на обществената система, за какъв тип обществен модел става дума…
„… едно нищожно малцинство се изражда от изобилия .., казва Орлин Загоров, а огромното мнозинство от човечеството – истинският създател на това изобилие, е обречено да живее в постоянни лишения…“
… Обществата се оказват пред планирано създавани.., предопределяни проблеми, в чийто генезис е заложен живот в риск… корупция, узаконено разграбване, липса на справедливост, безпощадно третиране на Природата/ните/ богатства..

Провокиране на религиозно и етническо противостоене, създаване на предпоставки за национални и международни конфликти, довели до „отглеждането“ и реализацията на „изкуствен“ тероризъм – превърнат във феномен за влияние и основен инструмент за налагане на правила и критерии върху начина на живот, средата за сигурност –  върху обществените отношения на планетата.

… Традиционните духовни потребности и практики, религиозни традиции, културно самосъзнание, национални ценности се поглъщат от IT-пространството и медийните „фейк-терористи“ и превръщат най-сериозния модул от националната сигурност в „пазарна ниша“...

„… образованието вече не е поле на интелектуално развитие... Културата не е състояние на духа.., изкуството не е еманация на човешкото разбиране за красиво и грозно, за добро и зло, за ценно и пошло…“

Всичко е ПАЗАР (с „П“)… Диктатура на парите.. над хуманизма, над благородството, над знанието, над справедливостта…
... Равенство, братство, свобода са отживели понятия и френската революция в световната пазарна ниша е съотнесена подобно на „Под игото“ в България /било то и на шльокавица/, сред скучните мелодрами на историята.
Постмодерни асиметрични общности и държави под натрапения глобален гугъл небосвод с невъзможна за дефиниране социална архитектура от абсурди, парадокси…. Белязана от несигурност, сложна неопределеност…
Когато става дума за мултинационални компании /икономика на споделянето/, интернет /международна търговия с влияние/, говорим и за „онзи глобален пазар“, който поставя в невъзможност държавата /държавите/ да осъществяват регулативните си функции. „Финансовият капитализъм“ поставя всяко едно правителство в криза, а бандитизмът и тероризмът следват икономическите килъри…
… /Европейските/ Християнските  рицари, тръгнали да освобождават Ерусалим и превземат 1204 год. Константинопол, изпълнявайки угоднически капризите и изискванията на кредитора си – венецианския дожд  Енрико Дандоло.
Глобализаторските явления не са нови. „Глобалните“ организации като Църквата /или Източната индийска компания и др./ са определяли дневния ред на държавите през вековете..

Технологиите към днешния ден дават невиждан инструментариум и огромен тласък на вече съществували амбиции и процеси, които са насочени пряко срещу възможностите за осигуряване на регулативен суверенитет от държавата/ите/.

… дали твърденията, /че за славянските народи икономиката и пазара не биха могли да съществуват отделно от духовно-нравствените ни традиции/ са верни и доколко възможни, не се наемам да прогнозирам… Свободният дух на българина е бродил през националната ни съдба, за да увенчае човешката история с непреходни примери …

Има ли Брод за Българския дух, през който да оцелее… накъде да тръгне и към къде ще го отведе ако премине през него….

Житейската ни цялост е поразена, а ние, обременени от памет, не сме в състояние да формулираме еднозначно в хаоса на асиметричната си глобалност какъвто и да е отговор на въпроса „накъде“…

Стенейки в неистово желание да отречем всичкото, което ни се случи в краткото ни пребиваване тук – в отрязъка раждане – смърт…, ние, натрупали обяснения във все по-жалка абсурдност, осъзнаваме безличието и безсмислието, на което сме обречени. Изобретателните изобретатели на илюзии ще захранват така нужното им статукво с необходимото гориво глобална промисъл… През пазари, технологии, медии, престъпност, тероризъм, антитероризъм, мироопазващи, мироналагащи и хуманитарни мисии, миграционни, ликвидационни и интеграционни процеси…

… Кой ще проектира знанието за българската вяра, кой ще опази и предаде тази все по-тънка нишка приемственост за „нататък“. Кой ще поведе хорото на Авитохол в мъдрия път на „заедно“…“Тогава“ го поведоха Безименните и хорото беше кръг… днес кръговете са икономически, зависимостите безогледни, но без изключение извън такта 7/8…

Медийното статукво е обрекло гласовете ни на все повече нови и нови господари … Личностите на България са безименни, игнорирани хора, незнайни емигранти. През „Диктатурата на съвестта“ пожелахме непосилното националното единение, а Триумфът на идеята „БРОД към България“ би бил невъзможна мисия без завръщане към хорото на българската цялост…

Единствено подобна „кауза на безименните“ личности ще възроди шанса да съхраним някаква приемственост на духа. Благородството на посягането към Родното – Инициатива, подкрепена от личности – множество от гении, съдби и усилия за завръщане към българската цялост… Брод за нас и призив към ближните… да проумеят повелята на дедите, че „когато българинът оправи рода си отвътре и си почете корена, тогаз /пак/ ще бъде силна България…“

…. Път се проправя с ходене… Важно е след кого ще тръгнеш. Градивността и осъзнатата ценностна същност на националния ни дух, като заложник къмто освирепялата пазарна пустош на глобалната безчовечност, предопределят отрицанието на натрапеното абсурдно световно и национално статукво.

Осмислянето и осъзнаването на тези процеси предопределя революционност на изводите и нагласите, но и категоричната позиция, че „…масите никога не са усещали жажда за истина… Те искат илюзиите, без които не могат да живеят… националния дух не е достатъчен ресурс за въздействие над грандиозни пазарно-политически процеси, наложени върху живота ни…

Каузата ни днес се съизмерва с път – онзи „Брод за България“, който ще ни осигури приемствеността на духа, силата да назовем истината и прозрението на възможностите за националната ни цялост и единение…

Триумфът на безпътието за страната ни е лъскав, НАТО-брониран, медийно обезпечен, пазарно наложен и политически осигурен…

…. Вероятно е да бъдем „безименни…“ дълго … да останем без покой… в дните си..

„… От човеците дойде Хорото.
      И Хорото беше кръг. 
      И кръг беше ПътЯ им.

                    Поведоха го безименните…“

       Край Арапя 2017 / 06 август /жега/ 

на горе