На втория си форум през 2015 г. Брод за България прие Визията на БАН за „Основни национални цели и устойчиво развитие на България”, представена от акад. Воденичаров, за свой символ и отправна точка за бъдещата си дейност. Днес, две години по-късно, отхвърляна многократно и целево от българските парламенти, Визията бе допълнена и отпечатана в книжицата „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България”. Целта на днешната среща на част от академичната и индустриална общност в БАН бе обсъждане начините за обнародване и достигане на Визията до все по-голяма част от българския народ, тъй като документът се нуждае от широка публична подкрепа и дебат.
Брод за България запита акад. Воденичаров „Какво следва?”
Той определи стъпките така: „Първо трябва да видим кои хора искат да надграждат този материал, да се съберем с тях и всеки в неговата област на познание да го допълни. Ще тръгнем из страната, ще се срещаме с хората, за да им обясним какво мислим и да чуем те какво мислят. Този материал трябва да събере повече съавтори, за да се осъществи на практика.”
В увода на „Възгледите” е записано: „Този документ представя визия за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето им стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността.
България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната.
България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора.”
Проф. Тотев: България е на кръстопът в пряк и преносен смисъл. Тя заема ключово място между Запада и Изтока и е врата към Централна Европа.
Нужна й е ясна визия, гарантираща националната й сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни проритети, около които да се обединят политиците, гражданското общество.
Дългият преход ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем затворени в клещите на философията на оцеляването, а ръстът на производството много бавно ни доближава до средното ниво на ЕС, живеем по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза.
Възстановяването на функциониращата държавност и устойчивия национален ред, рационализацията и оптимизацията на всички административни процеси и структури е първата неотложна задача, която трябва да се реши в България. Без правов ред и сигурност, които са предпоставка за протичане на всички други дейности, свързани с преуспяването на гражданите и постигането на националните ни цели, ще е бъде много трудно.
В основата на „Възгледите за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България” стои желанието на всички хора, които са съпричастни към идеите, заложени в нея – да очертаем средата, в която се развива страната и пътят, който да следва.
Екипът ни обедини учени, индустриалци и интелектуалци в тяхното единомислие и грижа за бъдещето на България. Тук няма политика. Има прагматизъм и сериозен опит на базата на информация и анализи да бъдат определени националните цели и приоритети, които да гарантират устойчивото развитие на България. Това представлява една обоснована и реалистична визия за насоките и сферите за развитие на страната в рамките на сложната и бързо променяща се глобална среда.
Акад. Воденичаров: Създадохме академична книжка, съдържаща предложения за национални цели, за които ще търсим среда за обсъждането им сред обществото. Обиколихме много градове, където хората проявиха голям интерес към тях. Хората от страната имат нужда от срещи и контакти, защото един от проблемите на нашето общество е, че ние престанахме да контактуваме помежду си. Затова се получи раздробеност.
По същество това е един труд, съставен от учени, интелектуалци и индустриалци – това е послание към държавата, че тя трябва да подкрепя инициативните хора в България, че политическите обещания и действия трябва да стъпват на сериозни анализи, че националното единство е в основата на националния просперитет. Само с обединяване на потенциала и усилията на науката и индустрията в България страната може да върви напред.
В условията на глобална несигурност преди всичко ни е нужно единение, отстояване на национални цели, които да гарантират съхранение на страната ни, социалното и икономическото й развитие. Подобен анализ не може да сбъдне очакванията ни без адекватна реакция на политиците и управляващите и оптимизиране на конституционните власти в страната.
Академичната общност ще изпълни своя дълг към българското общество като положи усилия този проект, след широко обсъждане, да влезе в българския парламент за разглеждане и утвърждаване. Така тези, които ще поемат отговорността да управляват, ще знаят кои са националните цели.
Акад. Георги Марков: Обществото трябва да се обедини и да направи така, че предложените национални цели да бъдат надпартийни. Трябва да се приеме програма, която да се изпълнява от всички партии, независимо коя е на власт. Когато се прави политика на деня тя не може да бъде успешна.
Акад. Бранков: Не всичко е изчерпано. Форумът, който ни събра днес във връзка с националните цели и приоритети, трябва да прерастне в гражданска платформа, която да бъде граждански коректив за единомислие по отношение на политиците, които направиха България най-разделена в новата си история.
Акад. Бонев: Важно е да има човешки, духовно богат, професионално ориентиран потенциал, който да застане зад идеите за развитие на отделните отрасли на икономиката ни, за да можем да излезем пред света с конкурентна продукция, качествени кадри и да защитим българското. Визията трябва да получи институционална подкрепа от всички представителни държавни институции, да бъде разпространен сред народа. Има да се свърши една апостолска работа – трябва този дългосрочен проект, харта, да се разясни в училищата, фирмите и да тръгне сред хората.
Акад. Сталев: Нашата академична общост трябва да обсъжда проблемите и интересите на България като член на ЕС. Наблягам върху европейското членство, защото то се отразява на нашето законодателство и конкурентността ни в икономиката. Трябва да се представят ясни предложения към политиците какво искаме да се промени в тези области.
Илия Лингорски /Председател на Европейския институт за стратегии и анализи/: Бихме се радвали да ви помогнем за инициирането на активен диалог с различните български асоциации, започвайки с индустриалците, с тези, които се занимават с хуманитарни, културни и други цели, за да може да пледираме идеите на тази платформа към Правителството и стъпка по стъпка да отиваме към действия. С усилията на гражданското общество можем да използваме бъдещата година на председателство на Съвета на ЕС, за да предизвикаме чрез публичен натиск повече активност на институциите ни.
Иван Гранитски: Днес, след всичко, което успяхме да разрушим, останаха БАН, предприемачите. Ние стигаме, за да се спре нашествието на безродието, бездуховността и разрушението. Присъствахме на сбирката на Националното сдружение на общините, където акад. Воденичаров представи тези цели и кметовете изразиха готовността си да работят за реализирането на тези цели и идеи. От Парламента многократно отказаха да ги разгледат, но проектът ще се разширява, а академиците, които пътуват из страната заедно с кметовете и фирмените общности ще работят за новото Възраждане на България.
Националните цели и приоритети за устойчиво развитие може да прочетете тук.