Румен Радев:
Темата „Устои на националното единение“ е изключително актуално, защото то е от първостепенно значение не само за благоденствието и благополучието на нацията, но и за нейното оцеляване.
Националният форум БРОД за България е уникален с възможността за мобилизация на интелектуалния и научен елит на страната за обсъждане на сложния и деликатен въпрос за националното единение и непосредствените прагматични действия за неговото постигане.
Лазар Мурджев:
Днес, в своя VII-ми дискусионен форум „БРОД за България“ се обръща към елита на нацията, към хората – просветители, духовноносители на научната и културни общности, към лидерите на обществото с апел за приобщаване на усилията ни в благородната кауза за единение, като брод към националните ни устои.
Форумът не е сборище на „утописти и наивници“ /както би му се харесало да ни отъждестви някой/, нито е екстремистки събор на жадуващи да се „присламчат” към статуквото „патриотари“, нито нов политически проект, който някой би пожелал да „обсеби“…
Нека днес наложим тази нова културна нагласа, отразяваща една нова етика на духа, която открива шанс на гражданското общество да се превърне в общност от личности... България много рядко е била адекватна на себе си в своите решения, защото почти винаги е била принудена да се съобразява и се ръководи от правила, диктувани от други.
Аз искрено ви пожелавам на днешната дискусия живеца да намерим, защото днес сме тук, за да съградим мостове.
Цялото изказване може да прочетете ТУК.
Георги Вацов:
БРОД за България е една метафора! Красива метафора, защото тя напомня за стремежа на хората да търсят своето щастие, свобода и справедливост, а за нас, българите и безоблачното бъдеще за децата си!
В днешно време, нещата в живота се усложняват неимоверно много, а движението, независимо от посоката, се ускорява с всеки изминат ден! Светът е пред разлом! Четвъртата технологична революцция поставя на изпитание не само съдбата на народите , но и физическото оцеляване на нациите, които не могат, не разбират, или не желаят да направят качествено , бързо и адекватно интелектуално усилие за да се качим в „последния вагон” на „последния скоростен влак“, пътуващ към бъдещия полицентричен нов световен ред!
Духовността, знанието, вярата са водещите генератори на човечеството по пътя му към благоденствието! Те са в основата на прогреса и развитието!
Те са и цел на търсещите БРОД за България!
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Проф. Валери Стефанов:
Единението е хубава дума, разединението е сурова реалност. Ако се змислим, ние не просто днес сме живели в разединение. Живеем така от времето на модерната българска държава. Казвам, че разединението е нашият опит в колективното живеене, а единението е вероятно нашата утопия.
Съществува алиенация от ценности. Консуматорското битие е отслабило въпроса за ценностите. Дирижираното разединение – в старото разграничение „ние и другия“ в историческия ни опит най-често лошия са другите българи. Ние, живите, не можем да се разберем със собствените си мъртви, как очакваме да се разберем помежду си. Нацията не е способна да се сплоти зад приоритети, ориентирани към бъдещето.
Ако сме се събрали днес тук, то е защото все още вярваме, че въпросите за колективна и личностна идентичност са важни.
Липсва език, на който да се изговарят колективните желания и колективните болки. Деморализиращ е примера на политическата класа – тя е с доказан манталитетен провал и със слугинска корупция.
Нужни са ритуали на съгласието и помирението. Ритуалът е механизъм, който трансформира задължителното в желаното. Ако искаме да отидем към единение, трябва не просто да имаме разписани текстове, а да изработим ритуали на съгласието, да инвестираме себе си като емоционални човешки същества, а не като рационални деятели в условията на един усъмнен свят. Ние, които сме се събрали, искаме единение чрез ценности. Но това е много труден проект. Единението в съвременния свят е единение чрез потребление. Ако можем да му опонираме, тогава ще можем да кажем, че сме свършили някаква работа.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Маргарита Попова:
Днешният разговор е и ще бъде доста по-труден отколкото разговорите, които водихме на предишните форуми „БРОД за България”. Те бяха няколко по ред и на всеки от тях добавяхме нещо ново, с грижата за Бъдеще, Род, Отечество и Държава. Ще бъде по-трудно, защото животът става по-сложен, а ние искаме да намерим решенията днес и веднага. Не ни се иска да чакаме повече, не само, за да оставим по-добро бъдеще за децата си, но и защото ние самите имаме право на него и защото искаме да живеем в един по-красив, по-справедлив днешен ден.
Къде са пресечните точки и как да ги претворим? Как да ги изпишем, как да ги предложим на широката общественост от хора, които да станат наши съмишленици и да припознаят БРОД за България като една гражданска платформа с грижа за Бъдеще, Род, Отечество и Държава.
Но ми се иска да споделя с вас нещо, което в годините и съм казвала, и не съм казвала. Аз говорих през годините за богатата история на европейския югоизток, за Западните Балкани – тема, която днес стана основна на нашето председателство и още преди години отправих тежка политическа забележка на европейското лидерство в Брюксел за тяхното отношение към Европейския Югоизток, за това, че те не познават и не желаят да познават Балканите по друг начин, освен като една конфликтна територия,...за да се стигне до заявката, че скорошно присъединяване на тази територия от Европа не е възможно. Когато отправих политически забележки до лидерството в Брюксел за този тип изказвания, наши политици потръпваха от страх да не разсърдим някого в Брюксел. Днес тази тема е лице на българското евро-председателство. Говорих за единението не само като кауза на президентската институция, а като кауза на народ и на нашата нация, без което БРОД към България не е възможен. Днес това се потвърждава с още по-голяма сила.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Западно- и средноевропейски митрополит Антоний:
Искам да споделя удовлетворението, че група неслучайни хора са се обединили именно около идеята за Бъдеще, Род, Отечество и Държава. Ако се върнем назад в историята ще видим, че именно решителният акт на Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител, чрез покръстването на българския народ, чрез мисията на Светите братя Кирил и Методий, които завършват това дело на боговерния цар Борис-Михаил с просвещението на народа, тази своя велика мисъл и мисия, за да могат всички славянски народи да четат словото божие на понятен език. Именно те са изградили българите като един народ на духа, който в моменти на изпитание и трудности се е опирал на тази твърда скала, която е вярата в Бог. Именно тази вяра е в основата на просперитета на нашия народ. БПЦ винаги е водила душите на нашите сънародници, особено зад граница към верния път на нашето спасение. Той е онзи духовен мост, по който нашите сънародници се връщат в нашата Родина.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Рада Коджабашева:
БРОД към България се реализира чрез символа Майка България – Лъвицата с трите гърди Мизия, Тракия, Македония. Един проект от осемдесетте години на миналия век на скулптора Александър Дяков, символно носещ в утробата си българския дух, история и гениалност.
Подобно на Българската православна църква, която е духовният обединяващ фактор на българите в чужбина, съмишлениците на БРОД за България поеха създаването на Културно-информационен център в България за българите творци в чужбина под знака на Лъвицата. Това е място за споделяне на талант, на родова гордост, обмен на идеи, място за осъзнаване на единението, свързване на духа в изложби, концерти, литературни вечери, дискусии, форуми.
Както казва скулпторът Александър Дяков – „Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ. Той е способен да преодолее дори чудовищно осакатяване на тялото с кротката сила на красотата, която блика от неговата божествена същност“.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Акад. Стефан Воденичаров:
Явно мислим успоредно и с едно общо желание. Явно миналото не може да ни събере.
Нека видим общите мисли за бъдещето и благоденствието на България, за да намерим допирни точки и да станем единни.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Проф. Нако Стефанов:
Днес, когато говорим за национално единение като едно базисно условие за формиране на оптимистична перспектива за развитието на българския народ и държава, следва да кажем няколко думи за ключовите рискове. Несъмнено такъв ключов риск с най-голяма тежест е ускоряващата се демографска катастрофа.
Стоим пред дилемата дали да ни има или да ни няма.
Тук и сега трябва да се начертае стратегията за демографско възраждане на България. Нека единни, всички днешни българи, да изпълним своя дълг към бъдещите неродени наши деца и внуци.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Д-р Адриана Любенова (АБУЧ):
Това, което трява да се направи, е в България да запазим националната си идентичност.
И какво прави българската държава, за да запази самосъзнанието на българите, които живеят извън територията ѝ? Там се раждат много повече българчета, отколкото се раждат в България. И ще стане така, че по-голямата част от българските граждани, които са с българска етническа принадлежност, ще живеят извън пределите на Родината ни. Ако ние не направим нещо за себе си, никой друг няма да го направи.
Ако нямаме култура, нямаме образование, нямаме национална идентичност, която да бъде съхранена, ние просто няма да просъществуваме в този период на глобализация.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Ген. Стоимен Стоименов:
Българското офицерство понесе тежки удари в годините на прехода. Хиляди колеги са потърпевши и затова в никакъв случай те не са за подценяване. Офицерството беше унизено и захвърлено в задния двор на обществото. Блясъкът на офицерската професия помръкна. И това посегателство върху гръбнака на армията и честта на пагона не стана случайно. Това беше добре премислена политика.
Налице са механизми и национални инициативи за единение и обединение. Тук ще спомена Обществения форум за единение „Брод за България“, Обществения съвет по въпросите на отбраната, Националната инициатива „Една детска сълза – една молитва“…
Говорейки за обединение на нацията като БРОД за спасение на България, е наложително сдруженията с идеална цел, които работят за тази кауза, да дадат пример на такова обединение на усилията си.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Д-р Тихомир Стойчев:
Да се обединят усилията за:
- уеднаквяване на разбиранията за базови понятия като „национална сигурност“, „национален интерес“, „суверенитет“, подкрепи обществения диалог в тази връзка;
- подготовка и приемане на национална доктрина, която да се обсъжда и разработва с привличане на широк интердисциплинарен кръг, като се отчетат досегашните разработки на различни екипи и автори;
- стратегическите документи и политиките по тях да бъдат съобразени с нея след нейното утвърждаване;
- обективен анализ на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи, като оценките се предоставят на властите и държавните институции с настояване да съобразят дейността си с тях.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Васил Василев (СЛРБ):
Надявам се, че с този модел, който СЛРБ е изградил, и който е доказал своята ефективност вече повече от 120 години, ще можем да бъдем и пример за онези политици и отговорни хора, които следва да взимат политическите решения и да бъде заимстван, защото вярвам, че има как нашият опит да послужи като малка пътека за намирането на БРОД за България.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Христина Христова (Визия за България):
Дори най-големите оптимисти сред нас знаят, че положението е изключително сериозно. Всички ние знаем, че българският политически елит е абсолютно изчерпан. Той не може да роди не само бъдеще, но и настояще. България не може да излезе от своето настояще, защото има въпиюща нужда от бъдеще и поглед към бъдещето – не само с мъдрите и опитните, а и с младите. Без тях нищо не можем да постигнем.
Това е фундамента, около който създадохме нашето сдружение, с една изключително амбициозна цел, но не като нещо, което непременно трябва да се случи, а се опитваме да изгладим една дейност, която внимателно и леко да съзерцава нещата, хладно и безпристрастно да ги анализира и осмисля и да се опитаме да направим една трансформация на мислещите и можещите хора в България и да видим до колко сме годни да създадем един интелектуален, нов елит и ядро, което да поеме нещата, след като тази фалшива и счупена система, в която живеем се срине тотално.
В този смисъл е прекрасно, че Лазар ни събира – хора, които имаме мисъл за бъдещето на България.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Ген. Кирил Цветков:
Според мен ние сме виновни. Ние създадохме тази демокрация, ние създадохме тази политическа класа, ние изгонихме децата си, ние разделихме църквата на две, ние не можем да намерим БРОД към бъдещето, въпреки, че ние сме БРОД за бъдещето. А ние сме едно малко отражение на това, което създадохме. Този наш дискусионен форум е огледало на България. Нашето Народно събрание е огледало на разединена България, ЕП е на разединена Европа. Ние много често забравяме от къде сме тръгнали, забравяме накъде отиваме.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Ген. Цветан Тотомиров:
„В първо време на моето служене, в градовете и селата имаше обикновено две партии – партия на старите и партия на младите. И те се надпреварваха коя да допринесе за по-голяма полза за общото и работеха без да се ругаят и хулят. Сега партиите у нас са легиони. Борят се, хулят се, клеветят се, гонят се до изтребление и стават оръдие в ръцете на чужденци, за да напакостят на Отечеството, на противниците си. Няма милост, няма народно самосъзнание. А България е хубава и богата. Всички могат да живеят в нея честно. Не са малко доброжелателите на българите.“
Питам се как актуално звучи този цитат и днес. Въпреки, че е писан на 15 май, 1926 г. в един учебник на войника, озаглавен „Поучения на войника – гражданин“.
Цялото изказване може да прочетете ТУК
Горан Симеонов (АРЗ):
От името на Асоциацията на разузнавачите, позволете ми да поздравя организаторите на форума преди всичко за тяхната неуморна и последователна дейност в отстояване на националните цели и интереси, за единението, съхранението и укрепването на българската нация и държавност.
България все още е в очакване на своя обединител, който ще съумее да мобилизира интелектуалния и творчески потенциал на нацията за едно ново Възраждане.
И това трябва да бъде Президентската институция, като върховен символ на българската държавност и обединител на българската нация съгласно Конституцията. Президентът като обединител на нацията е крайно време да поеме своите задължения като се нагърби с организирането на дългоочакваната промяна в досегашното статукво в държавата!
Устоите за единение на българската нация и „Визията“ на БРОД за България представляват много сериозна теоретична основа в тази насока.
Президентът, обезателно съвместно с изпълнителната власт да изготвят и приемат конкретна Стратегия за национално спасение с много кратък времеви хоризонт, която би трябвало задължително да бъде кадрово и финансов обезпечена.
За да бъдат реализирани тези много съществени, но жизнено важни за българския народ програми и мероприятия, Президентът и Президентската институция като цяло, трябва да бъдат подпомагани от специален Държавно-обществен съвет/комисия – „Бъдещето на Родината“, който трябва от една страна да координира и мобилизира всички държавни институции, а от друга – да работи и получава подкрепата на цялото българско общество – политически партии, бизнес, обществени организации и патриотични фондации и НПО. Всички ние, а и цялата нация трябва да сме наясно, че този път действително на карта е поставено съществуването ни като народ и държава!
Единението би трябвало да се търси и осъществява преди всичко на полето на значими обществени и национално-патриотични проекти или каузи. В тази връзка ми се струва, че идеята на БРОД за България за подкрепа и участие в евентуална бъдеща дейност на Президентската институция в посока Национална доктрина и единение на българската нация, би намерила своята подкрепа сред българското офицерство и военнопатриотичните съюзи и организации.
Ген. Тодор Бояджиев:
Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде!
(древен китайски философ Лао Дзъ)
Ако не ти пука къде си, не може да се загубиш
(закон на Мърфи)
Днешната ни дискусия на VII-мия форум на БРОД за и към България показа, че знаем накъде сме тръгнали, и че ни „пука“ къде сме. Той показа и, че сме наясно какво трябва да се направи и промени, но потвърди, че лутането продължава. Защото все още няма ясна визия „КАК“?
Поуките от историята, поне до сега, са ясни. По пътя на революциите целите остават утопия, не се реализират и „революцията изяжда децата си“.
Потвърждава се максимата, че демократичният строеж на обществото, без да е съвършен, е най-доброто от всичко известно.
И че нещата се случват, когато сме ЕДИННИ!
Цялото изказване може да прочетете ТУК
