Многоуважаеми, скъпи приятелю, Стоил Фердов!
Уважаеми приятели – членове на славянското движение в България, на славянските дружества!
Като председател на Международния славянски съвет аз, все пак, ще започна с най-важното: с поздравленията. Ние, всички заедно, отбелязваме 140 години от Освобождението на България. Това е голям юбилей за България, за южните славяни и за Русия, защото преди 140 години руската армия, българските доброволци и опълченци успяха да свалят османското иго и да постигнат възтържествуването на православието сред южните славяни.
Благодарение на това събитие, независимост получиха, освен България, и други славянски народи. Разбира се, днес за нас това е повод да си спомним за нашите героични прадеди и да помислим за нашия дълг към тях. Аз много се радвам, че днес тук присъстват мои съотечественици, представители на легендарната Самара. Аз зная как България се отнася към Самарското знаме! Тук са и представители на донското казачество, чиито предшественици – техните пра-пра-прадеди, както и моите прадеди, сибиряците(аз самият съм от Сибир), и на Шипка, и край Плевен, и на други места са се сражавали, за да имат всички славяни, без изключение, правото да изповядват православието, правото да живеят по славянски.
Днес, в ХХІ век, ние с вас отново сме изправени пред изпитание, защото в западната цивилизация се появиха наносни, изродени „безобщувания“: как да назовем по друг начин това, че се поставят под съмнение отношенията между родители и деца и чрез криминални инвестиции започват да се разрушават многовековните връзки на родителството, отговорността на децата пред по-възрастните, отговорността на възрастните за възпитанието на следващите поколения. Как да назовем по друг начин това, че се разрушава самото разбиране за семейството: казват ни, че е достатъчно еднополово съжителство и това вече е семейство! За славянина, за православния това е изключено, защото семейството е резултат на сакрално явление – любовта между мъжа и жената. И за мен, както за много други, мисля, главните принципи са: децата трябва да бъдат обичани, семейството трябва да се пази, за възрастните трябва да се полагат грижи, Родината трябва да се защитава и винаги трябва да се стремим да опазим чистотата на безсмъртната си душа. Само тогава има смисъл да се живее!
Много от вас присъстваха преди две години на голямата среща в Дома на дружбата, която премина много тържествено, и сигурно си спомняте как един от вашите академици ми зададе много тежък въпрос. Той попита защо вече дълги години Русия не може да обясни какво всъщност иска? Каква цел за своето развитие си поставя Русия? Накъде върви? И българите, и другите народи дали трябва да вървят с Русия, или да стоят по-далеч от нея? Днес искам да подчертая своя отговор, защото днес и Русия дава отговор на този въпрос, и всички народи трябва да се замислят за целта на своето съществуване. Човек живее не заради материалните блага, не заради това да натрупа колкото се може повече пари за своето съществуване! Ако индивидуалната цел е да изживеем живота си съвестно, в името на спасението на душата пред Страшния съд, то за народите целта е по-друга: за народите целта трябва да бъде изграждането на общество на реално народовластие и реална социална справедливост. Ако говорим за Русия, то това значи, че трябва да се вземе всичко най-добро от досъветска Русия, от Съветския съюз, създаденото в последните десетилетия на съвременната епоха, опирайки се на историческите традиции, на всичко ценно и важно. Затова говорим в последно време за необходимостта от изграждането на „нравствена“ икономика, която би осигурила благополучието на абсолютното мнозинство от хората, не на някаква група, не на олигархичната компрадорска прослойка, а на абсолютното мнозинство, за да може за честния си труд човек да получава достойна заплата, а след това – и достойна пенсия. Ето такива въпроси са важни за славянския свят, те са очевидни. Ние днес трябва да донесем спасение за целия свят. Неслучайно Римският папа и Патриархът на цяла Русия през 2016 г. подписаха съвместно изявление. Когато четем този документ, ние трябва да си спомним за християнските корени на нашата цивилизация, трябва да си спомним и да защитим такива понятия като семейството, духовните ценности –всичко това, което днес, в епохата на цивилизацията на егоистите, на цивилизацията на потребителите, се унищожава. А ще бъде катастрофа, ако душата си отиде! Затова аз имам особена надежда в тези юбилейни дни, че България, вероятно, има специална мисия. България днес, оставяйки в паметта си всичко добро, което ѝ се е случило в миналото, запазвайки любовта към Русия, едновременно е и член на НАТО, на Европейския съюз. Това не го казвам като укор, това е състрадание, защото говорим за изпитание, което е изпратено на България. Но аз много се надявам, че в България, благодарение на славянското движение, благодарение на русофилите, благодарение на огромния плам на много други организации, които толкова десетилетия се борят да запазят нашето братство, вие имате потенциала, вие сте единствената страна, която може днес да помогне на Европа да разбере по-добре Русия, а на Русия – да изчисти недоразуменията си с Европа. Да, на Съединените американски щати това не им изнася. На тях не им е нужна силна и независима Европа. Какво ли не направиха те, за да предотвратят появата на еврото, за да предотвратят възникването на Европейския съюз, а днес правят всичко възможно, за да не се осъществи стратегическото партньорство на Евросъюза с Русия и нейните съюзници! Според мен, историческата мисия на България е да „съедини“ „разцепената“ Европа, да не допусне появата на нови разделителни линии. Когато в Мюнхен преди няколко години президентът Путин обясни това на западните съседи, те помислиха, че руският президент се шегува. Не може след Горбачов, след Елцин Русия да се изправя дори на колене, тя трябва да се научи да пълзи! Русия, дори в епохата, когато нейното ръководство проявяваше глупост, никога не е пълзяла! Днес Русия има намерението да поправи собствените си грешки и да не допусне светът да бъде потапян в атмосферата на несправедливост и глобален произвол. Тук идва и мисията на България, на българския народ, на славянството, която е особена: ние сме готови да ви помагаме, за да може България да бъде по-добре разбрана в Русия, а ние се надяваме, че вие ще направите така, че Русия да бъде разбрана в Европа.