КАУЗИ И ИДЕИ

Участието в политиката и взаимоотношенията с политическите партии е един от въпросите, които затормозяват обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Този проблем е в основата на напрежението, тлеещо между Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Запасното войнство трудно се ориентира в проблемната ситуация, в условията на която се осъществява обединението на нашето съсловие и на неговите организации.
Дискусията за правото на военно-патриотичните организации на политическа дейност проби и парламентарните стени. В Законопроект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, приет на първо гласуване на 24 април тази година, седем народни представители от управляващите внесоха преди второто гласуване допълнение в ал.1 на член 226м, касаещо правомощие на министъра на отбраната. Тази алинея гласи, че „Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи.създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, (…) (и следва допълнението със следния текст) - „които не осъществяват политическа дейност“. Озадачава ме фактът, че мнозинството от вносителите са бивши офицери от кариерата. Все пак разумът надделя и тази вметка в основния текст не бе приета от народните представители.
Законът и участието на ВПО в политиката
Дискримиционното отношение към ВПО, които провеждат политическа дейност, се дължи може би на погрешно тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията, който постановява, че „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщна само на политическите партии“. Нека припомня, че по този текст, по искане на Върховния касационен съд, беше образувано конституционно дело №1/2015 г. Вносителят искаше от Конституционния съд да постанови какъв вид политически цели и извършване на какви видове политическа дейност могат да се определят като „присъщни само на политически партии“, поради което са забранени за гражданските сдружения.
Конституционният съд отклони искането на ВКС за тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията с мотива, че то е недопустимо. В Определението си Конституционния съд посочва, че има яснота по отправеното искане, като се позовава на два аргумента:
- първо: Гражданските сдружения, по силата на чл. 2, ал. 1 и 2 от Конституцията, не могат да провеждат политическа дейност, свързана с промяна на унитарния характер на държавата, на териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния сувернитет и ограничаване на държавния сувернитет;
 - и второ: В Конституцията - чл.44, ал. 2, са формулирани ограниченията на дейностите на гражданските сдружения - „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу сувернитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“.
Отчитайки тези норми, залегнали в основния закон, Конституционният съд, с Определение №1 /17 март 2015 година, прекрати производството по к. д. №1/ 2015 г. и върна искането на вносителя.
Като се ръководим от принципа, че всичко, което не е забранено, е разрешено, би следвало, след това решение на Конституционния съд, да се сложи точка на дискусиите каква политическа дейност могат да провеждат гражданските сдружения и на каква те нямат право. Това за съжаление засега не се получава.
Цитираните конституционни текстове и Определението на Конституционния съд дават основание да се направят две много важни констатации:
 - първо: Няма законова пречка гражданските сдружения, включително и ВПО, да участват в политиката;
 - и второ: Гражданските сдружения имат право на политическа дейност, с изключение на ограниченията по чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Р. България.
Политика, политическа и партийна дейност
Няма да превръщам този материал в лекция по политология, но ще се позова на някои важни за целите на тази публикация теоретични положения.
Терминът „политика“, в зависимост от епохата, за която се отнася, от нейните функции, природа и произход, от връзката й с властта и обществото, има десетки определения. Ще се позова на определението на проф. Георги Карасимеонов, който посочва, че „Политиката е сфера на социални отношения, характеризиращи се със специфични институции, процедури и дейности, чрез които разнородните интереси и ценности в дадена човешка общност в различна степен на взаимодействие и конфликт придобиват характер на общовалидни и задължителни правила и норми, необходими за съвместното съжителство на членовете на тази общност“. (Политика и политически институции, С.,2004 г.)
Политиката на практика се свежда до вземане на решения за поддържането и провеждането на определен курс от действия и до взаимоотношенията на големи социални групи, които изразяват и отстояват общите си интереси.
Политиките могат да се разглеждат и в по-тесен смисъл на думата и да изразяват конкретен план или основни принципи на действие, към които дадена организация се придържа в изпълнение на някаква своя кауза, начинание,инициатива.
С политика се занимават политическите институции-парламент, правителство, президент, съд, армия, полиция и гражданските институции или както още се наричат институции посредници между гражданите и държавата, каквито са политическите партии, синдикатите и другите организации на гражданското общество, включително и военно-патриотичните и родолюбиви сдружения.
Политическата дейност от своя страна е дейността, свързана с разработването и провеждането на политиката. Такъв вид дейност  извършват политическите и гражданските институции - държавата, държавните власти и институции, бизнесорганизациите, политическите партии, синдикатите и неправетелствените организации.
Политическата дейност е по-широка категория от партийната дейност. Последната е само една от видовете политическа дейност.
Партийната дейност е политическа дейност, която провеждат политическите партии и коалиции. Тя е насочена за изпълнение на партийните функции и задачи и за постигане на поставените цели и интересите на партията.
По своята същност, партийната дейност е целенасочен, планиран и организиран единен процес на теоретически, идейно-политически, партийно-организационни и организаторски действия на партийните органи, организации и членове за формиране и осъществяване на партийната политика.
Тя се осъществява от партийните органи, организации, актив, апарата и членовете на партията.
Гореизложените аргументи показват, че гражданските сдружения  не се занимават с разработването на партийна политика и не провеждат партийна дейност.
Взаимоотношения на ВПО с политическите партии и коалиции
Този въпрос е уреден в българското законодателство. Няма законова пречка военно-патриотичните организации и съюзи да си взаимодействат с политически партии по въпроси от взаимен интерес. Това може да става, каквато практика има у нас още от първите години на демокрацията, по широк кръг от въпроси и чрез различни форми, включително и чрез подписване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност.
Критиките на ВПО, които осъществяват съвместната си дейност с партиите на базата на подписани споразумения, са неоснователни. Няма законова забрана за уреждане по този начин на взаимоотношенията между организации на гражданското общество.
В тези споразумения за сътрудничество обаче трябва да се съблюдават наложените от Закона за политическите партии ограничения, каквито са:
- чл. 3 - „Организациите, които не са политически партии, не могат да участват в избори“.
- чл.20, ал.3 – „Политическите партии не могат да създават свои структури в юридически лица с нестопанска цел.“
Военно-патриотичните организации и техните членове могат да изразяват гражданската си позиция чрез участие в демонстрации, дискусии, митинги, събрания и други публични форми в случаите, когато те не са част от политическа кампания по печелене на избори. Включването на ВПО в несвързани с избори обществено-политически дебати се предопределя от целите на сдруженията, работещи в обществена полза, които са заложени в ЗЮЛНЦ. Повечето от тези цели водят към вземане на политически решения на национално или местно ниво, включително и към законова регламентация на едни или други обществени отношения.
В практика се утвърдиха и се прилагат редица законови форми и инструменти за непряко участие на ВПО в изборния процес, като:
- залагане на приоритетни за ВПО въпроси и предложения в предизборните платформи на политически партии и коалиции;
- включване, по предложение на ВПО, на изявени техни представители в гражданските квоти на партиите за национални и местни избори;
- издигане на кандидати на сдруженията от инициативни комитети, зад които застават и политически партии;
- участие на представители на ВПО, по съответния ред, в провеждането на избори като наблюдатели или в секционни комисии и т.н.
Взаимоотношения на ВПО с властта в областта на политиката
Военно-патриотичните организации и съюзи натрупаха полезен опит в работата с държавните власти и институции.
Особено място в това отношение заемат дейностите, свързани с участието на военно-патриотичните сдружения в изработването на политики и закони.
Този въпрос е регламентиран в актове на ООН и на Европейския съюз, а също и в национални документи. Бих посочил Всеобщата декларация за правата на човека, Международното споразумение за граждански и политически права и Регламент №211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е националният акт, който регламентира гражданското участие в правенето на политики и в законодателната дейност.
Съпричастността на родолюбивите организации към изработването на политики и закони е неразделна част от демокрацията на участието, която допълва представителната демокрация.
В годините на прехода, в съответствие със законодателството, се утвърдиха три механизма за взаимодействие с властите в областта на политиката: предоставяне на информация; консултиране и активно участие.
Военно-патриотичните и родолюбиви организации могат да участват в управлението и в разработването на политики и закони, най-вече  в областта на отбраната и сигурността на страната, чрез:
- пряко участие в управлението чрез четирите форми на пряката демокрация:референдуми, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общи събрания на населението;
- упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали;
- институционализиране на включването на ВПО в съвместни постоянни или временни държавни органи за разработване на политики или проектозакони;
- консултиране на държавните институции;
- сключване на договори с държавните власти и институции за разработване на политики и проектозакони и други.
Военно-патриотичните и родолюбивите организации стоят в центъра на неправителствения сектор. Активното им участие в политиката ще повиши тяхната роля в държавата и обществото и ще ги превърне в действен притегателен център и средище за изява на българското войнство.