На 15 септември 2019 г. в БТА се проведе VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР /„Защо така обичаме да ненавиждаме Русия“.
Специален гост във форума беше г-н Ги Меттан (Швейцария), който с посланието „Не е необходимо задължително да се мрази Русия, за да се води диалог с нея“ превръща в световен бестселър труда си „Запад-Русия: една хилядолетна война / Историята на русофобията от Карл Велики до Украинската криза“.
Авторът представи своята книга за първи път в България и насочи вниманието към политическата система на запад, глобалните медийни манипулатори и факти около изследването си за зараждането и формирането на изкривените представи за Русия.
Ги Меттан е елитен журналист, президент и основател на „Presse Swiss“ (Швейцарския клуб на Пресата), председател на Швейцарско-руската търговско-промишлена палата, депутат и общественик (консерватор).
VIII-мият Форум бе с фокус към темата за мира и повишаване авторитета на България като миролюбива страна, независимо от действията на институциите, провокиращи гражданския мир.
Лазар Мурджев:
Днес в условията на нарастващо напрежение в света и усилващо се геополитическо противопоставяне въпросът за това да се търсят канали и възможности за диалог, както и за търсене на компромиси и разумни решения се превръща в ключов предвид избягване на конфликти от различно естество. БРОД за България ще утвърди и в рамките на този форум стремежа към баланс на българското общество по пътя към единен национален процес за смяна, не модела на управление, а промяна модела на развитие на България като „национална кауза”.
Експерти на Клуб „Сигурност“ ще дадат отговор на въпроса „Накъде?” в хаоса на асиметричната глобалност и поразена житейска цялост. На мен ми се иска да минем през националната теза за мир. Мирът като необходимост, гражданският мир, глобалните процеси, които видимо влияят на малка България за нейната нормалност, затова ще се обърнем към проф. Нако Стефанов, председател на Български национален съвет за мир.
„Не е необходимо задължително да се мрази Русия, за да се води диалог с нея“ – това е посланието на специалния гост във форума г-н Ги Меттан. Аз имам и амбицията днес да се опитаме да „принудим“ г-н Ги Меттан, ако трябва, да се превърне във възможния отговор-баланс на ситуацията от последната седмица (развихрилият се шпионски скандал, б.а.), а защо не и в новия Макгахан за България.
В този безпорядък от наложителни прозрения в последните дни, пък било то и от дъното, но със самочувствието на духовни хора, не ни остава друг избор, освен смело да изкрещим заглавието на автобиографичната книга на Шимон Перес „Няма място за малки мечти“. И както ни учи този пътеводител за бъдеще, нужно е не само да осъзнаем какво се е случило, но и защо. Може би ще очакваме днес отговор на този въпрос от г-н Николай Малинов, който дори „с примка на шията“ е тук с нас.
Ги Меттан:
Във връзка с участието ми в събитията на Копринка, арестите и репресиите срещу вашите журналисти и интелектуалци – за мен е важно да подкрепя свободата на словото. Независимо от контрастните мнения, които могат да бъдат изразени в една демократична държава, каквато сте заявили, че сте, трябва да има възможност тези мнения да бъдат изказвани свободно, без белезници на ръцете и без да е нужно да се оправдаваме за позицията си.
Бях приятно изненадан от спонтанната и приятелска атмосфера, съвсем не агресивна, в която аз можах да изразя русофилските си нагласи и настроения, което е абсолютно легитимно. Като чуждестранен наблюдател аз изразих свободно моите убеждения, като с това не се намесвам във вътрешните работи на никоя страна.
За мен България е едно откритие – чрез вас, моите приятели и почитатели от БРОД и списание Сигурност успях да се докосна до Шипка, до вашата история, до Копринка – мястото, събрало толкова много хора, с една вяра и единни нагласи към Русия.
Относно евентуална ядрена война и заплахата за страната ви – България е малка, точно както и Швейцария, която трябва да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, но и да запази своята независимост, като остане господар на собствените си решения! Тя трябва сама да избира собствената си съдба, а не да приема да бъде налагана отвън. В съвременния контекст на България се правят опити да бъде наложена същата роля, както направиха с Черна Гора – исторически винаги близка и сътрудничеща с Русия.
Но точно тук изкристализира големият американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки между исторически близки славянски, православни народи /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени трансформирани в бъдещи противници и врагове. Черна Гора – те успяха... Следваща в листата на „чакащите“ е България. Още повече, че тя е вече в НАТО. Достатъчно е да инсталират военна база.
Аз не съм срещу САЩ! И не в това е въпросът. Но Вие трябва да запазите своята автономия, самостоятелност при взимане на решения. Не трябва сами да бързате „да влизате в устата на звяра“.
В крайна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате чужда военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкова страшно ще стане? От какво „наказание“ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е сложен, но вие все още имате избор! И той е ВАШ!
И ние, като европейци, България и Швейцария включително, мисля, че нашата роля е тази да кажем – Ние не трябва да бъдем в подчиненост на единия лагер срещу другия. Ние трябва да останем самите себе си и да играем тази роля на мост, за да намерим общия изход и да бъдем БРОД.
Проф. Нако Стефанов:
Разполагането на ядрено оръжие в България означава, че срещу България може да бъде използвано тактическо ядрено оръжие. Това означава край на българската нация и държавност. От тук следва въпросът България да се обяви за зона без ядрено оръжие – ключов въпрос за сигурността и съществуването на нашата страна. Ние трябва да се борим, не само България, а Балканите да станат зона без ядрено оръжие. Ние трябва да се борим срещу враждебния език срещу Русия, който напоследък стана едва ли не норма, включително и на нашето Министерство на външните работи.
Кои сме ние?! Ние трябва да си зададем този въпрос и трябва ясно да отговорим – България е майката на славяно-православната цивилизация. И от тук особената роля, особеното място, което трябва да играе нашата страна. Тя в никакъв случай не трябва да бъде източник на такъв враждебен език, а именно това наблюдаваме. Нещо повече, днес ако ти мислиш по-различен начин, ако разглеждаш Русия като свой приятел, като свой брат – ти си враг на България. Това са безумия.
Днес в тази криза на неолибералния свят у нас пак някой иска да пали огънчетата на гражданска война.
От всички злини в света, най-отвратителна е неблагодарността…
Георги Вацов:
Днес, ние от „Брод за България“ провеждаме своя VIII Национален дискусионен форум. Нашата кауза е известна: защита на изстраданите през вековете, но вечно живи православна вяра и свещен роден език; както и постоянния ни апел за справедлива държавност, за единение в духа и безусловна родова памет.
Нужен е враг, от който Америка да ни защитава, защото след осъществяването на проекта „Ран-Ът“ вече нямаме армия, нямаме и оръжие така, както е било след Ньойския договор преди сто години. Трябва ни враг – това е Русия , с „разгърнатата“ си „шпионска“ мрежа под прикритие у нас – неправителствената организация „Русофили“. Просто и ясно! А в базата „Инджерлик“ има складирани ядрени бойни глави, такива, каквито има и в базата „Рамщайн“. Ето това трябва и е главното послание от настоящия ни Форум – опазването на мира чрез започващата и непозната досега битка в съвременната история на България за превръщането на „Балканите и България в зона без ядрено оръжие“.
Многоуважаеми , мосю Ги Метан. Прекланям се пред Вашата смелост, ерудиция и безкраен респект пред Русия и великия руски народ в едни тежки за европейската демокрация дни. Надявам се, че отговорите пред нашата аудитория ще ни накарат да си спомним Юлиус Фучик, който умря с думите „Хора, обичам ви ,бдете!“.
Ген. Стоимен Стоименов:
Нали е ясно за всеки български гражданин, че всяко действие има и противодействие – след като в нашата страна има бази, оръжие и т.н. естествено е тези, против когото са насочени тези оръжия да вземат съответни, адекватни мерки за защита на своята териториална цялост и да противодействат на тези системи, разположени на територията на България, която всички знаем, че е превърната в прифронтова държава.
Дали е възможно България, както казваше цар Борис „Винаги с Германия, никога против Русия“ – дали при сегашните условия- ние сме членка на НАТО и на ЕС, това е безспорно така (не е питан суверенът по този въпрос), независимо от това членство, независимо от коалиционните ангажименти да имаме едни по-специални отношения с Руската федерация. Не само в областта на православието, славянството, културата, традициите, но и по отношение на сигурността, по отношение на гаранциите за взаимно довери при стеклите се обстоятелства.
Тихомир Стойчев:
Какво е сигурността? Състояние на индивид, общество и на държава. Кой раздели днес нашата нация? Ние сме разделени днес дами и господа. Застрашено е съществуването на българската държавност за сметна на услужливото поведение на един самоназначил се последните 30 години национален елит, който иска да възпроизвежда до безкрайност статуквото и да предаде щафетата на своите деца и внуци във властта за сметка на вкореняване на различия и нова социално-икономическа стратификация на българското общество. Когато държавната власт за сметка на манипулациите на националните и чуждите елити, които ги подкрепят, нашият национален елит е дълбоко престъпен в своята същност. Дълбоко престъпен в осмислянето и поведението на властта. Днес всяко инакомислие се наказва.
Не може без Русия днес да има мирен свят.
Не може Европа да се развива, независимо от технологичните нива на своите достижения и интелектуален потенциал, без да си партнира с Русия и без в съвсем добронамерен, равнопоставен диалог ресурсите на Русия да се включват в изграждането на съвременния свят.
Проф. Евгений Сачев:
Както е известно политически анализатори, държавници, общественици като Бжежински, Кисинджър, Тимерманс, Примаков, Си Цинпин и др. всички техни изявления показват и всички те твърдят, че който владее Черно море – владее целия свят.
Независимо от всичко има добри неща, които може да започнем, свързани именно с това – на базата на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество да създам и инициираме от гражданските организации не само на Балканите, но и в ЕС – асоциация, която да обедини усилията на всички за създаването на една мирна зона, не само за държавите в черноморски икономически регион, но и за целия свят.
Николай Малинов:
Ние трябва да сме наясно, че всички тези неща, които се случва в последно време – с изложбата, с „Русофили“, със знаковата дата 9-ти септември и т.н. – това е опит за провокация, с която да бъде спряна тенденцията за подобряването на българо-руските отношения.
Лично моята утопия, лично моето виждане и разбиране за нещата – това е един хармоничен съюз и конкуренция между нациите, като приоритетно в тази насока ми се вижда един съюз Европа-Русия-Япония.
Много обичаме да се гордеем с цар Борис, със Св. Св. Кирил и Методий, с всички тези, които са били преди нас, но ми се струва, че много добре трябва, поставяйки съответните цели и задачи пред себе си, да си даваме сметка, че както на премиерата на „Прозрения от дъното“ казах, че ние заедно садим едни жълъди, от които след десетилетия ще израстат дъбове – в момента правим едно стратегично планиране, мислим стратегически далечни цели и едва след като се натрупа нужната критична маса ние може да вървим към тяхното реализиране.
