Първо искам да отбележа това, че всички ние трябва да си даваме сметка, макар и с малко чувство за хумор, че явно тези беседи, тези разговори, тези дискусии – има опасност да ни доведат всичките до арестите. Тъй като цялата доказателствена, в кавички, база е стъпила върху опита ми да търся такова целеполагане в посоката, която се говори тук – за просперираща, силна, здрава Европа и България и съответно намирането на нужните средства, за да могат тези цели да бъдат постигнати. Всичките средства са законни.
Другото, което исках да подчертая за вчерашния ден – беше много трудно решението, което трябваше да се вземе, тъй като много близки хора и до мен персонално искаха едно по-силно радикализиране в поведението. Едва ли не Копринка да дойде в София, да искаме оставки и т.н., и т.н. И идеята им беше да почнат подписка. Ние трябва да сме наясно, че всички тези неща, които се случват в последно време и с изложбата в РКИЦ, с „Русофили“, със знаковата дата 9 септември – това е опит за провокация, с която да бъде спряна тенденцията за подобряване на българо-руските отношения в тези сфери, в които това се случва и това е възможно. И поради тази причина това беше, едва ли не, рязане на жива плът. Т.е. най-яростните, най-борбените, най-близките – ти да им кажеш „Стоп, моля ви се, недейте“. Вторник предстои комисия, тя може да бъде провалена, ще бъде провалена, не е това начинът, ние трябва да продължим да работим в рамките на закона, по начина, по който това да дава резултати. Говоря за целите и за средствата. Това е единият голям въпрос, който ние трябва ясно и категорично да си поставим. Лично моята утопия, лично моето разбиране и виждане за нещата, това е един хармоничен съюз и конкуренция между нациите, разбира се. Като приоритетно в тази насока ми се вижда един съюз Европа-Русия-Япония, като една много здрава ос, в която ние бихме могли да мислим, извън всички диалози: черноморски, средиземноморски, тихоокеански, атлантически и т.н.
Ние много обичаме да се гордеем с цар Борис, със Св. Св. Кирил и Методий, с всички тези, които са били преди нас, но ми се струва, че много добре трябва, поставяйки съответните цели и задачи пред себе си, да си даваме сметка, че както на премиерата на „Прозрения от дъното“ казах, че ние заедно садим едни жълъди, от които след десетилетия ще израстат дъбове – в момента правим едно стратегично планиране, мислим стратегически далечни цели и едва след като се натрупа нужната критична маса, ние може да вървим към тяхното реализиране.
Патриарсите на „Русофили“, преди шестнадесет години, са се нарекли гордо пред света и пред Бога русофили и явно критичната маса е достигнала такова ниво, че тя да бъде прекършена. Защо не бива тази критична маса да бъде прекършена, не само в България, но и в цяла Европа? Защото, ако за нас, българите, да си българин означава да пишеш на кирилица, да говориш на български, да си част от традиционните ценности и да си русофил, защото без критичната маса, която би предала Русия на България, без ние да можем да подсилим своята идентичност, ние просто ще изчезнем в тази вихрушка, в този сблъсък на цивилизациите, особено, отчитайки факта, че след няколко десетилетия Африка ще е с население около 4 млрд. Оттам какво очакваме ние в културен и духовен план?
Така че към това бих искал да призова: Когато ние поставяме определени цели пред себе си нека да обсъждаме и с какви конкретно средства бихме могли да вървим напред, въпреки че това е явно наказуемо и подсъдно да водим такъв разговор, казвам го с ирония.
