Разбира се, на първо място тяхна мишена се оказаха МО, МВР, другите служби за сигурност.
Виден вътрешен министър от правителството на ОДС издаде заповед и откри преследването на всеки опит за поддържане на традиционни връзки между работещи и бивши служители от службите за сигурност. Вероятно опитваше да изличи комсомолското си и партийно минало, гарантирали му завидна кариера и до 1989 г. Но в новите условия публичното му отричане от тях замени капитанските пагони на раменете му с генералски.
Тук за офицерска чест и морал няма как да се говори.
Начело на разузнавателните служби политиците инсталираха ефрейтор, също получил генералски пакет за смелостта да оглави нещо, което не познава и не разбира, но прие да разгради и унищожи. Контраразузнаването беше изтезавано по-дълго с необмислени трансформации.
Министерството на отбраната свали от себе си името „народна”, а разсипвайки се, замени традицията на наборната служба с професионална.
Офицерството се сви без особена съпротива.
Дори удобно се разположи и позволи из неговите среди да бъдат подбрани най-послушните, най-склонните да бъдат превърнати от горди защитници на Отечеството в проскубани пауни, протягащи ръце за милостиня.
Какви високи цели и идеали?
Просто и тук се позволи да доминира личното оцеляване.
Независимо от цената.
Така българското офицерство позволи безпардонно да му бъде отказван диалог с политиците, да участва пълноценно във формулиране и защита на собствените политически и социални интереси, за установяване на стабилни правила и военно- граждански отношения.
В мирно време армията подготвя собствен ресурс и поддържа мобилизационен ресурс с цел защита на националния суверенитет от външни заплахи.
Но критериите за възприемане и оценка на заплахите също беше подменена.
Същите политически елити на България зададоха дневен ред, несъобразен с обществените национални и регионални реалности, позволиха необосновано реформиране на сектора за сигурност, което най- силно засегна офицерския корпус и разруши традиционната връзка „армия- народ”. С премахването на наборната служба се очерта скорошно пресъхване на естествените извори от необходимите човешки ресурси, годни и способни да се обучават и носят военна служба.
Окончателно беше изключена възможността българските младежи да придобиват навици, дисциплина, своеобразно възпитание, подготовка и най-вече морал, необходим на защитника на Отечеството.
Иначе демагогски продължава да се твърди, че въоръжените сили са една от най-важните институции в държавата, които осигуряват нейното нормално функциониране, опазване и сигурно съществуване.
Във въоръжените сили скоро ще се усети проблем с подбирането на редови, изпълнителски състав. Подобен дефицит ще се очертае и за офицерския корпус, който без подобаващо обществено съзнание и условия няма откъде да си гарантира прецизен подбор, висока образованост и подготовка.
Така ще пресъхне естественият поток от личности, чиято основна социална роля е да гарантират сигурността, да защитават държавата, обществото и гражданите от външни и вътрешни заплахи.
Най-масовият офицерски корпус в МВР беше обезсилен, заменен със сержантски състав. Критериите за подбор, образование и служба бяха силно занижавани. Естествено започна да страда качеството на носената служба и изпълнението на тази важна социална дейност.
По такъв начин се развиха ДАНС, НРС, НСО.
Управляващият от години политически елит все по-осезаемо се очертава да търси външни гаранции от чужди фактори за собственото си оцеляване, което го прави удобен за прокарване на чужди интереси.
С това все повече ще се задълбочава съществуващата от години тенденция да бъде задълбочавано влиянието на този елит в най- съкровените равнища на системата за сигурност.
Все по-видим ще става процесът на въвеждане на съответни правила, които да осигурят овладяването на командните и административни равнища от лично предани им, поели да има бъдат верни индивиди. В този процес не само най- малко значение имат качества, подготовка и авторитет.
Те дори се оказват противопоказни.
Ясна е и тук целта, както обосноваността образованото офицерство да бъде заменяно от кариеристична и меркантилна посредственост.
Доскоро МВР имаше масова основа и стройна пирамида, способна да отговори на всички предизвикателства. Постепенно и тя беше разрушена.
Най- напред в големите градове районните полицаи започнаха да стават сержанти. С промени в ЗМВР пък се установи практика служители без висше образование да заемат получават офицерски звания и длъжности. Закономерната и безропотно приета девалвация на офицерския корпус в МВР позволи масовата девоенизация.
Подменени бяха цели, традиции, объркаха се приоритети.
Започна произволно и необосновано трансформиране, сливане на функции и структури.
Армията също започна да придобива полицейски умения и функции.
Малцина разбираха какво се случва.
Мнозина предпочитаха да мълчат?!
Малцина си позволиха да роптаят.
Пострадаха авторитета и качеството на службите.
Те се ограничиха в ролята си на гарант и пазител на националната сигурност.
Стигна се до разединяване на една от най-ценените и уважавани прослойки, офицерската.
Нарушено беше развитието на българското общество.
Остава пред очите на остатъците от българския народ да се разруши и унищожи държавата.
Дали вината не е в победителите в обявената за завършена Студена война?
На едно съвещание на началниците на щабове, състояло се във Вашингтон на 24 октомври 1995 г. президентът Бил Клинтън заявява:
„Използвайки пропуските на съветската дипломация, извънредната самонадеяност на Горбачов и неговото обкръжение, в това число и заелите проамериканска позиция ние постигнахме това, което смяташе да постигне Труман със Съветите с помощта на атомната бомба.
За четири години ние и нашите съюзници получихме стратегически суровини за 15 млрд. долара, стотици тонове злато, сребро, скъпоценни камъни. По несъществуващи проекти ни бяха предадени за нищожно малки суми тонове алуминий, цезий, берилий, стронций…”.
Малко по-късно той заявява: Ние получихме от Русия суровинен придатък, а като осигурим на Елцин втори мандат, ще получим полигон, от който няма да си отидем. В близкото десетилетие ще трябва да решим разпадането на Русия на малки държави по пътя на регионални войни, подобни на тези, които бяха организирани от нас в Югославия; разрушаване на нейния военнопромишлен комплекс; на нейната армия и установяване на необходими ни режими в откъснатите от Русия републики”.
Май това обяснява доста неща!
...България е била част от някогашният Съветски, Източен блок и нейното преустройство не може да мине без радикален подход.
Страната ни няма суровинно значение и влияние, каквото има Русия.
Нашите си естествени състояния позволяват собствената ни грижа за промишлена, стопанка, енергийна задоволеност да бъде подменена с грижа и внушения за „независимост” – на влиянията, на доставките, енергийна...
Военно-промишленият ни комплекс имаше пазарна ниша, която лесно се стана притежание другиму.
Разрушиха въоръжените ни сили до състояние те да бъдат гарант за каквото и да било. Служещото в тях офицерство, в стремеж да избегне маргинализацията на вече преминалите в запаса колеги, избира да демонстрира послушание, изпълнителност, приспособимост.
Силна някога „народната армия” беше превърната в деморализирана и унищожена институция.
Престижът на служещите във въоръжените сили се срина.
В държавните институции умишлено от години не се допускат мислещи индивиди.
За да бъде ограничена тяхната възможна поява, образователната българска парадигма беше разрушена, на чието място се очерта липсата на единни цели и връзки между образование, наука и практика.
Днешното българско офицерство няма общо с героичната традиция на своите предци. То е неспособно да последва историческия пример на свои колеги от страни като Франция, Аржентина, Египет, Йордания, Судан, Пакистан, Турция, Гърция и др.
Застрашеното бъдеще принуди в различни периоди офицерството в тях да вземе временно властта в свои ръце, да умножи и гарантира нейната стабилност и мощ, преди да я предаде отново на народната воля.
Всъщност в тези случаи се извършва подмяна на едни неработещи модели на управление с други, а властта, целена от народа, е подкрепяна от офицерството. Навсякъде това се случва, когато офицерството е било манипулирано, разединявано, маргинализирано или лустрирано. Тогава неговата ответна реакция го доближава до други социални групи, а то, водено от специфична традиция се превръща в естествен водач на нови процеси, осъзнавани като дълг.
Държавата, разбирана като политическа организация на обществото, е суверен, липсата на който обезсмисля съществуването и службата на офицерството като елитна част от апарат, който я гарантира.
В тези исторически случаи се вижда още, че ако една държава изгуби способност да създава и поддържа запас от човешки, производствени и научни ресурси, които да гарантират изпълнението на военната повинност и служба, то тя губи и основанията за своето съществуване.
Обратно, нормално функционираща, тя обуславя съществуването на въоръжени сили, качествени рекрути и елитен офицерски корпус за тях.
Днес българското офицерство формално има възможност да лобира и отстоява своите интереси. То има своите професионални и обществени организации.
Но видимо е разединено, объркано.
В обществото не е уважаван и ценен за равнопоставен диалог субект.
Никой ни му позволява да излъчва достойни представители за участие във властта, които да станат положителни примери на фона на деградация на ценности, нравственост и морал.
Заниженият социален статус на служещите във въоръжените сили ограничава изграждането на социално и политическо представителство. За това допринася и масовата манипулация за занижени показатели на външните опасности.
Притискани от времето и неговите безжалостни оценки, българските политици нееднократно прехвърляха вини върху офицерството.
Отслабената държавна и обществена организация днес се оказва неспособна да осигури националната сигурност в трите нейни основни сегмента- индивидуален, обществен и държавен.
Закономерен завършек на тези процеси може да прекрати съществуването на отделни системи и накрая на държавата[1].
Алтернативен гарант може да стане офицерският корпус, обединен около най-висши цели и смисъл, в които българското офицерство винаги е имало особената мисия, възпитан манталитет и самоорганизация.
То е длъжно да се мобилизира за оказване на съдействие на цялото българско общество, в чиито челни редици е неговото място.
Образовано и интелигентно, то е в състояние да подпомогне да бъдат прозрени кризата, опасностите за държавата и държавността. А обществото трябва да намери в себе си ресурс и подкрепи във властта хора, възпитани да почитат традицията и историческата потребност на националната държава.
Българското офицерство не е само силов атрибут на държавата, а политически деятел, възпитател и ръководител на националната общност, гарант за нейното единство и спасение. Именно то е в състояние да сложи край на подигравките със славното национално минало, оскверняването на националните идеали, подмяна на фактическата история и национални достижения.
Заради това и българският народ масово вижда в своето офицерство възпитан манталитет, родолюбие и патриотизъм, създали му жертвоготовна нагласа активно да защитава националния и обществен интерес.
[1] Бивш министър на вътрешните работи вече подхвърля услужливи идеи за масово разпускане на МВР и следващо отново създаване.
