Човечеството навлезе в 21-ви век на вълна от безпрецедентни промени. Последиците от глобализацията засегнаха всички аспекти от живота на съвременното българско общество, както и международните отношения. Едно от най-забележимите прояви на тази дълбока трансформация беше радикалната промяна в природата на околната среда, социални конфликти, войни, сблъсъци на религиозна основа, тероризъм и т.н. Човечеството в началото на века се оказа в ситуация на избор на нови цели за своето по-нататъшно развитие и начини за преодоляване на възникващите противоречия. Човешките ценности, демокрацията, индивидуалните права и свободи са оправдано изведени на преден план. Защитата на човека и общовалидните демократични ценности се превърна в основна задача и национална отговорност.
Човекът, неговите права и свободи са най-високата ценност. Признаването, спазването и защитата на правата и свободите на гражданина и личността е отговорност на държавата. Специална роля се отделя на сигурността на индивида, защото това е индикаторът, който позволява да се оцени сигурността на държавата и обществото като цяло. В тази връзка посоченият проблем става много актуален днес. Фокусът на научния интерес е свързан с теоретико-методологичното осмисляне на съвременните основи на човешката сигурност, източници и предпоставки за нейното прилагане. Личната сигурност вече се разглежда като необходимо условие за безопасното и устойчиво развитие на цялата социална система на Република България.
Съвременните учени провеждат и теоретични и приложни изследвания върху най-важните компоненти на проблема за сигурността, като икономически, политически, военни, техногенни, екологични, социални и др. в сферата на взаимодействието и взаимообусловеността на триединството „личност, общество, държава“. Правят се опити за изследване на целия спектър от въпроси на националната сигурност, които се считат за приоритетни във всяко цивилизовано общество. Проблемът за правната сигурност на личността все още не е обект на отделно изследване от юристи. Личната сигурност като правен институт е сложна системна единица. От една страна, това е един от видовете лична сигурност като цяло. От друга страна, правната сигурност включва правна подкрепа за различни видове лична сигурност, като екологична, икономическа, политическа сигурност и др. Основният начин за гарантиране на правната сигурност на физическо лице е не само висококачественото законотворчество, но и ефективното правоприлагане. Осигуряването на сигурността на личността, както и сигурността на обществото и държавата, е перманентен процес, който изисква постоянно наблюдение на ситуацията, непрекъснато научно осмисляне на начините за осигуряване на сигурност в реална ситуация.
Вътрешното положение на съвременна България, наред с положителното въздействие на провежданите реформи, се характеризира и с негативни, доста непредвидими последици от системната криза. Продължителният процес на икономически трансформации, рязката социална поляризация на обществото, усложнената демографска обстановка, Ковид кризата, широко разпространената криминализация на всички аспекти на обществения живот, усилващият се мигрантски натиск са източници на заплахи за сигурността на гражданите на Република България.
Тероризмът представлява особена опасност за хората на настоящия етап. Вълна от терористични атаки наскоро заля Европа. Разрешаването на проблемите на личната сигурност се дължи преди всичко на необходимостта от нейната правна подкрепа. Анализът на законодателството в тази област показва, че днес нараства неотложността на разработването и приемането на правни актове, в които е необходимо ясно да се дефинират основните правни понятия, да се определи правният статут на всички субекти на отношения в областта на сигурността, установява ясна процедура за защита на личността, обществото и държавата, предвижда мярка за отговорност за неспазване или неправилно спазване на действащото законодателство в областта на сигурността. Именно в тази посока трябва да се насочат действията на законодателните органи в Република България, тоест към правното регулиране на осигуряването на сигурността на гражданите и на първо място в сферата на превенцията и профилактиката.
Въпреки обширния научен материал по проблема лична сигурност, изследователската тема в предложената перспектива не може да се счита за достатъчно развита. В националната правна наука все още са недостатъчни изследванията върху проблема за правната сигурност на личността. Правната сигурност на страната и нейните граждани в правовата държава свидетелстват за това, че интересът към изследване на този проблем далеч не е изчерпан. Актуален проблем за изследванията на правата на личността е изясняването на теоретичните и методичните характеристики за осигуряването на надеждни условия за гарантирането правата на личността. Постигането на тази цел е свързано с решаването на редица теоретични и научно-практически проблеми:
- Определяне и изясняване на основните категории "сигурност", "национална сигурност", "лична сигурност", като се вземат предвид съществуващите теоретични разработки и текущото състояние на обществения живот;
- Проучване на проблема за личната сигурност, анализ на специална и правна литература по въпросите на осигуряване на лична сигурност;
- Дефиниране на понятието правна сигурност на личността, нейната същност и структура, правни форми на изпълнение;
- Изясняване на мястото и ролята на правната сигурност на физическото лице в цялостната система за сигурност на личността;
- Идентифициране на заплахите за правната сигурност на личността, естеството на съвременните им прояви и вероятни трансформации;
- Разглеждане на особеностите на правната сигурност на личността в обществото на съвременния етап в контекста на политическите и социални реформи;
- Определяне на основните направления на дейността на държавата за осигуряване на правната сигурност на личността.
Методологическата основа на бъдещите изследвания в тази насока са принципите на познаване на социалните явления в тяхното историческо развитие, взаимосвързаност и взаимозависимост. За тази цел е необходимо да се използват основните положения на теорията на държавата и правото, разпоредбите на доктрината за свободата на личността и правата на човека, общопризнатите принципи и норми на международното право и законодателството на Република България, както и правните регулации, свързани с членството на нашата държава в Европейския съюз и НАТО.
Правната сигурност е един от видовете лична сигурност. В структурата на правната сигурност могат да бъдат включени: определяне на предмета, формите, заплахите за правната сигурност на физическото лице, както и условията и факторите за осигуряване на правната сигурност на физическото лице; в анализа на дейността на правоприлагащите органи за осигуряване на правната сигурност на индивида в условията на съвременна България; при обосноваване на насоките на правната политика на държавата за осигуряване на правната сигурност на личността. Личната сигурност в момента не е на виско ниво, което се дължи на намаляване на нивото на нейната защита от въздействието на вътрешни и външни заплахи. Нарастването на престъпността, корупцията, тероризма, правния нихилизъм, частичното неглижиране на проблемите съвразни с личната сигурност от старна на някои структури на държавната власт, известния дисбаланс в част от управленските процеси - това са неговите източници. Държавата и обществото в настоящата ситуация трябва да действат като гарант за безопасното съществуване и развитие на личността. Водещата роля в този въпрос принадлежи на механизма на правно регулиране, неговото ефективно въздействие върху протичащите процеси.
Правната сигурност на физическото лице е един от видовете индивидуална сигурност и се определя като състояние на защита на жизнените му интереси от външни и вътрешни заплахи в областта на правоотношенията. Правната сигурност на физическо лице включва правно осигуряване на различни видове сигурност, като екологична, икономическа, политическа, информационна сигурност и др., тъй като сигурността в различни области се осигурява чрез съответната правна регулация. Жизненоважните интереси на личността в правната сфера са: спазване на конституционните права и свободи по отношение на конкретното лице; реалната насоченост на правоприлагащата система върху интересите на личността и тяхната защита от престъпни посегателства; осигуряване на равенство на всички пред Закона на всички нива; защита правата на гражданина в цялата страна и извън нейните граници; осигуряване на достъп до правосъдие; реално получаване на квалифицирана правна помощ, достъп до правна информация; защита от незаконни действия на длъжностни лица. Заплахите за правната сигурност на личността включват: недобра нормативна база т.е. пропуски на законодателно ниво ; неизпълнение или неправилно изпълнение на действащото законодателство; намаляване на нивото на ефективност на правоприлагащите органи; липса на квалифицирана правна помощ; липса на правна осведоменост на гражданите; корупция; ниско ниво на правна култура и чувство за справедливост, правен нихилизъм. Формите на проявление на правната сигурност на физическо лице, залегнали в българското законодателство, са необходима отбрана, крайна необходимост, гражданска самозащита.
При осигуряването на правната сигурност на личността ключова роля играе проблемът за защита на самия Закон и правната система. Най-важното условие за правната сигурност на физическото лице е състоянието на законодателството. Несъвършенството на съществуващите закони, липсата на необходимите законодателни актове и документи, нарушаването на единството на правното пространство, непоследователността и нестабилността на законодателната система като цяло са фактори, които създават заплаха за правната сигурност на личността в съвременния свят.
Един от съвременните проблеми за осигуряването на правната сигурност на личността са: ниско ниво на професионализъм и правна култура, като на адлинистративно ниво, така и при лицата, призвани да осъществяват правна защита на личността : адвокати, прокурори, служители на реда и др.; несъвършенството на законодателството като цяло и правната уредба на дейността на органите на изпълнителната власт, прокуратурата и съдебната власт, в частност икономическата несигурност на дейността на тези органи; корупцията. Злоупотребата с правото също вреди на личността до голяма степен. Липсата на единен подход към проблема със злоупотребата с право, несигурността на понятието „злоупотреба с право“ пречат на развитието на правоприлагащата практика и създават условия за злоупотреба със съдебната преценка, което увеличава опасността от това явление. Осигуряването на правната сигурност на личността е приоритетно направление на правната политика на българската държава. Подобен подход ще допринесе за по-нататъшното усъвършенстване на механизма за осигуряване на правната сигурност на личността, укрепване на върховенството на Закона и реда в страната.
Използвани източници:
- Гейдж, Р. Рискът:новата сигурност. Правилата са се променили., Анхира,2013.
- Друмева, Ем., Цв. Каменова, Права на човека, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 2000.
- Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи, 21 септември 1970 г.
- Колев, Т. Теория на правото, 2015, Сиела
- Claes, Erik, Devroe, Wouter, Keirsblick, Bert. Facing the limits of the law. Springer, 2009.
