Лазар Мурджев откри февруарската среща на клуб „Сигурност” и приветства г-жа Маргарита Попова с думите „Новата година за клуб „Сигурност” започва с тази очаквана за нас среща с човека, който вдъхновява нашата кауза БРОД за България” и най-важното с „Очи за България” – новата книга на г-жа Маргарита Попова, която днес е и наш гост. От своя страна тя изрази своето вълнение да бъде отново тук и сподели повече за „Очи за България”.
Маргарита Попова: Искам да ви подаря този луксозен сборник, не казвам тази нова книга. Това са моите изказвания, мисли, речи, интервюта, които направих по време на моя вицепрезидентски мандат. Огромна част от това, което е в книгата, а там е една малка част от всичко, което се случи в последните пет години, е вдъхновено от сътрудничеството, срещите и взаимната ни дейност, уважението и доверието, което изградихме между нас – със съзнанието, колкото сили имаме и занапред, да строим този БРОД и да го търсим за нас и за децата ни.
Лазар Мурджев: Искрено благодаря на г-жа Попова като съмишленик, каквито сме от много години и много ми се иска да тръгна от някъде в днешното представяне, свързвайки всички тези хубави намерения и посоки и чувствайки се благодатно от възможността за съучастие на такива хора. Колко по-хубаво е да сме съучастници с „Очи за България”. Предвид нашата кауза и предвид всичко, което в рамките на тези години сме направили със съучастието на г-жа Попова като президентство, ние имаме приемствеността и мисията на нашия нов президент, имаме добра кондиция и отношение към нашите дела, които съотнесено към ситуацията в държавата, е в голяма степен странно, но това е позитив за Родината, защото в някакви посоки би могло да съществува приемственост. Благодаря и на г-н Илия Милушев, че е тук при нас. В предишните си измерения той е бил сериозен наш съмишленик и е участвал в създаването и тръгването на идеята за клуб Сигурност и БРОД за България.
Илия Милушев: Здравейте всички! За мен е удоволствие да бъда сред вас на откриването на поредния брой. Имам и повод за това, тъй като тече един процес на комуникация с форума БРОД за България с г-н президента. Получихме писмо в администрацията, с което се иска патронаж от него на форума БРОД за България. На работно ниво проведохме среща с ръководството на БРОД, с ген. Стоименов и с г-н Мурджев. Обсъдихме и изготвихме предложения – резултатът е положителен. Г-н президентът се отнася положително към Вашето предложение. От негово име мога да кажа, че обединението на страната и на българския народ, е благородна кауза, за която всички усилия могат само да бъдат приветствани. Вие заслужавате поздравления. Изготвен е отговор на писмото на г-н Мурджев, той е от днес. Като ваш съмишленик и приятел искам да кажа, че това е много добро начало.
„Уважаеми г-н Мурджев,
Уважаеми ген.-майор Стоименов,
От името на президента на Република България г-н Румен Радев Ви благодаря за предоставената информация и дейността на Обществения форум за единение БРОД за България, която е впечатляваща.” – се казва в писмото от президента.
Маргарита Попова: Искам да ви подаря този луксозен сборник, не казвам тази нова книга. Това са моите изказвания, мисли, речи, интервюта, които направих по време на моя вицепрезидентски мандат. Огромна част от това, което е в книгата, а там е една малка част от всичко, което се случи в последните пет години, е вдъхновено от сътрудничеството, срещите и взаимната ни дейност, уважението и доверието, което изградихме между нас – със съзнанието, колкото сили имаме, и занапред да строим този БРОД и да го търсим за нас и за децата ни. В тази цветна книга са събрани неща за нашия живот, моите отношения към тях, моите послания, за това от каква държава имаме нужда, как да общуваме един с друг, кои са важните неща в нашия живот – простичките и не чак толкова прости. Може би всеки ще открие по нещо, което ще му хареса, ще намери неща, на които ще възрази, ще спори, ще полемизира. Няма нищо лошо в това. Но ми се иска всички да сте убедени, да сте сигурни, че това, което е написано, е казано така, както е мислено – от душа.
В петте години на моя вицепрезидентски мандат никой не ми е написал нито ред, който трябва да прочета, нито ред, който не е преживян от мен самата, нито една мисъл, нито едно послание, които не са мои, и които е трябвало да споделя някъде противно на волята ми. Всичко, което ще намерите вътре – от уводните думи, до интервютата, през речите и докладите, които съм изнесла в и извън страната, са мои мисли, мои разсъждения, мой осмислен социален опит, политически опит, мои чисто човешки каузи, разбирания и светоусещане. Няма как на всички всичко да хареса, защото хората сме различни, представяме се и биваме възприемани по различен начин, и слава Богу.
Тази вечер проф. Сачев ми обърна внимание, че днес е ден на годишнина от подписване на Маастрихтския договор. Аз не знам дали трябва да сме много вдъхновени към днешна дата, защото е минало много време, но първата мисъл, която ми мина, ме върна отново към днешния ден за ентусиазираната стратегия, която беше пропагандирана в Брюксел за бъдещето на Западните Балкани. Аз внимателно следя политиката – националната, регионалната и глобалната. Отново се пропагандира нещо, без да сме си дали ясен отговор в крайна сметка в какъв проект ще интегрираме Западните Балкани? И ние в какъв проект съществуваме? Европейският съюз получи ли своята политическа форма? Защото огромна част от бедите, които се случват в момента и които ще продължават да се случват, са не само възникващите на места, основателните или неоснователните, националистически /не влагам само отрицателен смисъл в това/ избухвания, териториални откъсвания, желания за самостоятелност, независимост, за нови държавни образувания. Част от всички тези щения, които не правят Европейския съюз по-силен, нито единен, нито по-перспективен – всичко това се дължи на наглото лидерство в момента. И нескопосано, освен нагло е това, че някой се страхува да излезе и да каже ясно и категорично какво ще стане с нашия ЕС? Ние ще ставаме Съединени европейски щати като Американските щати или ще ставаме едно обединение на отечествата, на националните държави, където всеки ще има толкова суверенитет, колкото е необходим, за да има благоденствие, благополучие, спокойствие, сигурност. Така че, толкова за Маастрихтския договор. Мен ме интересува това наше европейско семейство, в което ние сме, и по което европейско семейство някои наши политици глуповато се прехласват, вместо да дадат акъл, че трябва да намерим себе си. Добре е да си намерим политическата форма. След това ще се случва всичко останало. Докато това не се случи, всичко, което на ветрило се говори щедро за Западните Балкани, ще остане един мираж за след 2025 г. Ген. Стоименов си спомня на един от годишните отчети в президентството, мисля, че беше през 2015 г., годината, в която инициативата ПСЮИЕ (Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа) председателствана от нас, тогава също много радостно и възторжено прокламирахме, че и тогава, както и сега, поемаме председателството на тази инициатива. И аз попитах на отчета: „Какво стана с тази инициатива, като една година председателствахме?”. Точно тогава Жан Клод Юнкер се беше изказал също много възторжено и категорично, че по време на неговия мандат няма да има никакво разширение. Обаче тонът, с който го каза и времето, когато го каза, не беше верният политически момент. Това беше груба политическа грешка, защото ако някой иска наистина много сърдечно нашия регион да бъде част от обединена Европа, не бива да говори така. Ние сме Югоизточна Европа, част от Европа, с много богата история, хора с много опит, народи и държави и не може така да се говори за един регион. Това политическо послание се разнесе. Разбрах по-късно, че е било обсъждано по различен начин в европейската ни столица и сега изведнъж всичко се променя, говорим по друг начин за същите неща, за които през не толкова далечната 2015 г. говорихме различно. Та, затова казвам, че европейското лидерство е слабо и че ЕС като проект няма да пропадне, няма как да си позволи такова нещо, но то трябва да бъде сменено час по-скоро, защото голяма част от бедите се дължат на некадърни хора, които сега се опитват да ни пробутат безпросветно, като на някакво стадо и една т.нар. Истанбулска конвенция. Пак се опитаха много нагло. Може да има безпросветен народ на тия географски ширини, ама чак толкова безпросветни не сме. Както казва д-р Николай Михайлов „Този път бяха разгадани”. Както виждате всеки път, когато се съберем, говорим под различен ъгъл по много близки теми, което показва, че трайно сме ангажирани с много съществени въпроси. Те са важни и актуални, не само тук на нашата географска ширина, интересуват ни неща, не само за нашето отечество, а неща, които са важни за региона, за Европа, за света – неща, които стават все по-сложни и трудни за решаване. Ние имаме кураж и можем да говорим по тези въпроси, да ги анализираме, можем да бъдем полезни на управляващите, ако искат да чуят, за да правят нещата по-добре, защото от тях зависи много. Времето напредва и ние ставаме все по-недоверчиви. Когато недоверието стигне един определен праг, до една критична точка, тогава се случват различни неща, някои от които могат да бъдат много хубави, някои не чак толкова.
Тази книга, в която съм събрала част от моите тези, светоглед, възпитание, отношение към вас, към народа ни, към държавата ни, не е предназначена за пазара. Тя се случи дори за мен неочаквано. В разговор за бройките и екземплярите казах, че книгата няма цена. Тя събира памет на едно място и ще бъде подарявана. Тя не е за продан. Ние сме хора, които не се научихме и до ден днешен да не купуваме и продаваме всичко. С тази мисъл се съгласих да направим този сборник. Всеки от вас ще получи един малък подарък, една частичка от мен в знак на уважение. Оставаме заедно.
Проф. Евгений Сачев: Наистина се разчувствах, че толкова много наши приятели, съдейственици, съмишленици са тук и сме заедно.
Написал съм материал за икономическата сигурност и във втората част засягам въпроса какво означава за България актуалният въпрос на сигурността – това е икономическата сигурност.
В предишни свои коментари за Западните Балкани заявих, че ни позволиха да сключим този договор с Македония, защото тя не е същата, каквато си въобразяваме, че я има. Дано утре да не кажат „Ето, вие признахте Македония, с втори език, с втора религия, защо сега се дърпате?”. Имаме статут на малцинство в Албания наред с египтяните, а египтяните не съществуват като малцинство. Това значи, че има друга подозрителна мисия в тази посока, която може да се случи с признаването на бежанците в България.
Преди една седмица един много достоен българин, поне така той се самоопределя, Михаел Бар-Зоар каза, че в България липсата на национално единение, на национална обща идея, определя това нескопосно състояние на страната.
Проф. Нако Стефанов: В ЕС се случват сложни процеси, а ние, желаем или не, сме част тях. Нашият народ показва, че той не е загубил действително съзнанието си. Той се убеди, че му налагат Истанбулска конвенция, и отново ще се опитат да я наложат и не бива да се успокояваме с факта, че временно беше свалено гласуването ѝ в Народното събрание. Важно е да се разбере, че това е част от този неолиберален проект, който в социокултурна област има за цел да вкара т.нар. мултикултурализъм. Ние не сме против културния плурализъм. Той означава уважение към всяка една култура. Разликата между мултикултурализма и културния плурализъм е, че първото обявява, че всяка култура, която е дошла, е равноправна на културата, която съществува. Вторият казва – „Ние уважаваме всяка една култура, но на основата на нашите базисни възгледи”. Затова сме против джендър идеологията, която се опитва да се наложи на обществото ни. Имаме „за” и „против” Истанбулската конвенцията, обаче ако някъде се отсече дърво – ще се обявим „за” дървото, ако се защитават кучета, ще се обявим за защитата им. Но няма никакъв протест за това, че България изчезва. От 1945 г. насам миналата година бележи най-малко родени деца в България. Всички мълчат!
Проф. Валери Стефанов: Уважаема г-жо Попова, поздравления за книгата. Споделяме я! Имаме не само общи тревоги, но и общи мечти. Дълго време разглобяваха понятието идентичност от гледна точка на националната идентичност. Но да имаш идентичност означава да можеш да се самоопределяш, да можеш да се самопосочиш и да кажеш кой си. Да имаш идентичност означава да умееш да си даваш сметка за собствените си граници и за тези в света, в който пребиваваш и да можеш да ги отстояваш. Големият проблем в посоката на тази конвенция е разрушаването на родовата идентичност, тези граници, с които хората могат да се посочват, да се себеотстояват и самоопределяйки се да бъдат носители на ценности. Идентичността не е абстракция. Въпросът е какви ценности стоят зад твоето самоопределение. Затова, ако ще разрушим националната, родовата идентичност, какво ще остане, кое ще бъде основа на ценностите, които ще пренесем по-нататък? Конструкцията на ЕС ли? Тя също е идеологическа, идейна – какво ще понесе като ценност, какво ще натоварим върху тази конструкция, наречена ЕС? Културата означава да имаме и поддържаме граници. Подобни конвенции и идеологии всъщност ни казват да разорем всичко, да останем без граници – национали и родови. Аз нарекох това антропологичен упадък или тежък антропологичен поврат, чиито последици не можем да предвидим. Но тревогите ни ни казват, че всъщност можем.
Ген. Тодор Бояджиев: Трябва да ви призная, че се чувствам горд, че съм част от този колектив и група мислещи хора. И наистина е чест човек да познава всички, които са тук. Но голямото постижение според мен, за нашето списание през изминалата година е това, което е направил колегата Начев със своя материал за прозореца на Овертън. Материалът се появи много преди да се появи спорът в обществото за Истанбулската измислица. Това е един изключително професионален материал, в който зад един термин за социалния тероризъм, се разкрива същността на това крупно активно мероприятие за разрушаване на реалния свят, за тласкане на света Бог знае накъде. Ако този материал получи популярност, ако се чете, както трябва, ще се видят наистина какви са механизмите, които движат Истанбулската конвенция. Това си е чист, груб, социален тероризъм, много по-страшен от тероризма на Ал-Кайда, на ислямските джихадисти и т.н. Защото там може да се говори за противопоставяне и по религиозната ос, а тук има само едно противопоставяне – срещу човешкото, срещу основни принципи на човешкото общество, независимо от социалната система. Казвам ви го като човек, който 30 години е бил в сферата на тази дейност – това е супер активно мероприятие, зад което не стои държава, не стои една разузнавателна служба, а стои някакъв съвкупен продукт, който иска да промени човешките отношения. Иска да разруши това, което съществува от хилядолетия. И да чертае едно бъдеще. Затова казвам, че, терминът социален тероризъм, който проф. Начев много успешно детерминира и в този материал, и в други негови разработки, е злото, пред което сме изправени и Истанбулската конвенция е формата, в която се реализира този социален тероризъм.
БРОД ЗА ТЕЖКИ ВРЕМЕНА
„...Тъй времето постепенно извежда наяве всяко нещо,
а разумът го поставя в пълна светлина...”
Лукреций
„...Сякаш нищо не се е случило...”, казваше поета. Движението и „всички с предимство” на вероятно най-трудното кръстовище – животът, изнервяше /не само по наследство/ божествения регулировчик, който видимо властваше в /без/резултатно неистови усилия да овладее ситуацията...
...Пресичащ самотен и благороден джентълмен, говорещ /сякаш/ сам на себе си, махайки на „таксито” отсреща, тихо каза „Край за всички”...
...Нещо вече не беше същото, може би по-добро или по-лошо, но различно...
И когато тишината на нощта прегърна Александър Невски с жълтите павета и спокойствие обля със светлината на прожекторите свитата на цар Освободител.., никой от тях не чу песента на славея... А живите... – те дори не бяха забелязали, че я има...
...А някъде „празнуваха”...успехи...
Дали „изповедта” на един човек, та било то и „шпионин”, не бележи онзи предел във времето, онзи философски праг на житейската мъдрост, в който се разделяме със себе си..?!
КАМО ГРАДЯШИ, ГОСПОДИ?!
КЪДЕ ОТИВАШ, ГОСПОДИ?!
Т.Б. не пише „след победителите”, което превръща и този труд в един безпрецедентен иновативен и творчески гръбнак, покриващ не само устойчивостта на историческата ПРАВДА, но и жизнеутвърждаващ вярата, че службата на Отечеството ще има достойно бъдеще.
Старият войн от Тихия фронт се самоизвежда от сферата на отговорност..
... за да застъпи на вечна стража...
Като Брод за тежки времена...
Като вечен Брод за България, за внуците и за децата, за неговите наследници и тези на българското разузнаване... – за да има „нататък!!”
Дори изключително лично, това изповедание на автора, експозира една задълбочена и оперативно интересна форма на повествование, която интригува и силно асоциира принадлежността си...
Ще попаднем „под влияние” на така предпоставените ни обстоятелства и ще се впишем в онзи „център за информационно” внедряване, който ще превърне крехките информационни субекти в пълнокръвни и мощни национални фактори – жалони за националните ни интереси.
Генералът е отворил много врати за аудитория и „свободно” присъствие, сякаш е свалил мундира и като един артист и щастлив дядо на внуците си раздава индулгенции в 600 страници щедрост. Бих казал „добро прикритие...”
Грешна ще бъде нагласата, че сме попаднали на „чичко Гугъл на българското разузнаване” и „ей сега” ще грабнем някоя квалификационна диплома...
Прелиствайки из дебрите на симфоничните откровения на нашия доайен... защото, както сам авторът обобщава, „трябва да можем успешно да участваме в „играта”... А дипломи – раздава само животът...”
...Ако не ви пука къде сте, не можете да се загубите..
Една от големите грешки в сферата на сигурността е прекъсване на връзката между поколенията...
Мнения, анализи, коментари, становища и оценки осигуряват проекции за тези и множество национално и международно напрегнати теми.
Много от тях са „Аутопсии”, както сам се изразява ген. Бояджиев, на толкова значими, но ликвидирани практики, системи и политики, обезличавали националните ни интереси.
Ген. Т. Бояджиев поставя своите близки и приятели в едно особено състояние...
Достойно, с много мъжко чувство, без да „предава” или изоставя никого, авторът рицарски намира една изящна форма да „сдаде” личната си гражданска и професионална отговорност на бъдещето...
Това прави тази изповед да звучи и като завещаване на българското разузнаване – като Диктатура на съвестта...
За новите поколения на България какво остава...?!
Леонид Шебаршин е изчерпателен до болка.
„...Остава принадлежността към едно велико дело, нямащо нито начало, нито край. Вечното дело да служиш на Отечеството си. Остава ми болката за моята родна земя и за моя народ, остава ми неунищожимата, подхранена от историята и от инстинкта вяра, че ще оцелеят и ще дочакат достойно бъдеще.”
Старата гвардия – на вечна стража за бъдещето!
29 октомври 2017 г.
Л. Мурджев
Проф. Йордан Начев: Кой стои зад всичко това? Това е тенденция на над 200 години. Работи се много методично, тръгвайки още от английските колонизаторски апетити в Индия и кралските семейства. В основата на всичко това стоят такива структури като Комитет 300, Кралският институт за външни отношения, Института за външни работи на САЩ /този институт направи преди 2 години европейски клон, има клонове в Мексико и много други държави/. Нищо не е случайно и аз съм съгласен с това, че опасността е много по-голяма за човечеството. В момента единствените задръжки идват от изток. Неслучайно, официални изявления са правени нееднократно – и от европейски парламентаристи, и от американски политически анализатори. След комунизма най-големият враг на демокрацията е православието. Известно време ще помага Китай /до някъде, те си имат собствена идеология/ и Индия. Така че единственият шанс е Изтока. И вместо Евразия, скоро може да стане Еврабия. Тепърва ще се разрушат християнските ценности, а после, вече който може ще се разправя с исляма. Но отново казвам, че това не е случайно.
Георги Вацов: Явно актуалността на проблематиката, която четем и обсъждаме, е твърде ангажираща. Много хора четат, анализират и коментират всичко, което се пише в нашето списание. Аз искам специално да изкажа личната си удовлетвореност от присъствието на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова. Това, което аз помня най-силно и емоционално, са онези срещи и форуми на БРОД за България, които проведохме с нейно участие, под неин патронаж, и които съдържаха изключително ценни идеи, мисли и решения, разглеждайки бъдещето на България и обединението на нацията за постигане на справедливи, хуманни и благородни цели.
Лично аз смятам, че светът се движи към революционно нов модел на развитие. Това ще е т.нар. национален глобализъм и около него се обединяват Тръмп, Си Дзинпин и Путин. Търговията не може да спре, не може да спрат световните регулации, защото иначе ще стане война. Но всеки ще развива държавата си в името на благоденствието на собствените си народи. Това явно върви като модел. В тази светлина, тези които са най-големите глобалисти и са най-заинтересовани от глобалния свят, са транснационалните компании. Те са тези, които няма да разрешат да се срути света. Вероятно ще има регионални валутни и икономически зони, а България ще трябва да избере към коя зона ще върви. Вероятно това ще бъде Евразия, вероятно трябва да се търси връзка с големите гиганти. Тук не става дума за избор. Германският министър на икономиката, счетоводителят на ЕС, Шойле казва „Европа в момента се намира в състоянието на късния Съветски съюз”. Европа е в 90-те години. Тръмп заявява в Давос – „Тази Европа не я приемам. Бих постъпил като Тереза Мей, бих излязъл от тази Европа”. Това е тенденцията, която се налага, тъй като всеки строи собствената си държава.
Що се касае до приватизацията, това е много важен въпрос. През 1992 г. е било ясно, че пътят на България е бил абсолютно погрешен, избирайки модела, по който работят 29 българи – супер икономисти и 22 американци. И до ден днешен Вашингтонският консенсус продължава да действа. България е най-бедният, най-болният, най-обезвереният, най-нещастният народ в Европа. Ние не можем да бъдем регистратори на събитието. Това е идеята, това е БРОД за България – ние трябва да кристализираме, да казваме какво е било, как е станало, кои са участвали, защо сме го допуснали, защо сме мълчали.
2004 г. Световната банка направи едно съвещание – 16 супер икономисти, включително 2 нобелови лауреати – Стиглиц и Пол Кругман, казват „Абсолютно погрешен модел за Източна Европа”. Днес е 2018 г. и никой нищо не задвижва, не промени. Нещо трябва да се направи така, както направиха Русия и Китай от социализъм – капитализъм.
Във февруарския брой говорим за нелегитимното включване на България в ЕС и НАТО, както става и с Истанбулската конвенция. В момента държавата се управлява от правителство, което има доверието на 20% от българския народ. Може ли да приема такива документи, които да решават какво ще става нататък с България? Във всички случаи тези аналитични материали ще продължим да ги дискутираме тук, със задачата да бъдем отворения прозорец за нашата интелигенция, най-вече за нашата младеж по всички въпроси, които правят живота ни по-тежък.
Ген. Стоимен Стоименов: От наше име като съмишленици, да помолим полковник Милушев да предаде нашата благодарност на президента и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили г-н Румен Радев за това, че той застава зад нашите идеи и активност по пътя ни към БРОД за България.
Говорейки за президентската институция и нашата съпричастност, излезе декларация на КООСО, в която се подкрепят усилията на президента за единение на българската нация, за управление на държавата с цел осигуряване на сигурността на българските граждани и просперитета на родината. Позиция, с която се застава зад усилията на президента като олицетворяващ единството на нацията в тези трудни времена, когато нашето общество е силно разединено.
В списанието има мое открито писмо и то е израз именно на този голям проблем в нашата страна, към което решение са насочени усилията ни към БРОД за България, за единението на българското офицерство, на българското войнство. Бих казал, че с това открито писмо и други материали по темата, които може да намерите в новата ми книга „Политики по сигурността“, бия камбаната, че българското офицерство като част от елита на нацията не може да изпълни своята функция тогава, когато е разединено, тогава, когато имаме различни позиции по жизненоважни за спасяването на държавата въпроси, в това число и демографската криза.
Академик Георги Марков наскоро заяви, че България се намира в състояние на студена гражданска война. Горещата започна преди 100 години с Владайското въстание, но оттогава, на приливи и отливи, ту била гореща, ту била студена, но все помежду си сме воювали и за това сме на този хал и на последните места по всички качествени показатели в ЕС. И една мисъл на академик Антон Дончев във същата посока. Той казва, че българският народ не е разделен с вада, а е разделен с пропаст. Един народ, разделен с пропаст, няма как да прогресира и няма как да излезе от тази тежка ситуация, в която се намира. Затова ние се събираме, обменяме мисли, имаме хубави идеи, ето сега и президентът застава зад нашите усилия. Но не само той, аз бих казал и цветът на нацията – трябва заедно да работи в тези насоки, защото никой друг отвън няма да ни помогне, ако ние сами не си помогнем.
Бончо Асенов: В своята статия разглеждам случая с покушението срещу папа Йоан Павел II и случая с Георги Марков, и доказвам, че всички тези български емигранти, български антикомунисти, в своето желание да покажат, че ние сме се опитали да убием папата и сме убили Георги Марков, този антикомунизъм ги води до реален антибългаризъм. Да хулиш своя собствен народ, собствената си държава, воден от антикомунистическите си идеи – това действително е ужасно явление, обида за българския народ.. Аз се надявам, че ще се борим, за да докажем, че нямаме нищо общо с това.
Васил Василев: Като млад човек, попаднал в такава среда, за мен приоритетът е да слушам, защото темите, които се обсъждате, за съжаление не са във фокуса на обществеността по една или друга причина. И за мен е изключително интересно да погледна другата гледна точка за всички проблеми и събития, които и аз съм преживял и за които много съм слушал в годините на т.нар. преход. Ще си позволя да споделя, че организацията, която ми беше гласувано високото доверие да представлявам – Съюза на ловците и риболовците в България, който гордо ще отбележи 120 години от основаването си през тази година, е най-старата и най-голямата обществена, неправителствена организация в страната, която има един уникален модел, пресъздаващ в реална форма единението на нацията. Този модел вече 120 години успява да обедини хората около каузата наречена България, около каузата – природа. И вярвам, че и с вашата подкрепа, ние ще успеем да съхраним този модел и в бъдеще, защото за съжаление чрез атаките и социалния тероризъм, който обсебва цялото ни общество, правят опити да за намеси и в тази организация. Така че ще разчитам на вашата подкрепа. Като човек, който е в началото на своя житейски път аз не претендирам, че имам знанията и опита да се справя с всяка ситуация. Ще разчитам, разбира се, на г-н Мурджев и проф. Валери Стефанов, които са членове на УС на организацията и на всички вас, които имате желанието съвместно да градим авторитета на България. Заедно да вървим напред и да я има България!
