От дълго време, по различни поводи, било то в тесен приятелски кръг, било в изказвания, в статии и интервюта, мислещите и с будна съвест хора споделяха, че времето е разделно, че в ход е битка между доброто и злото, че установеният световен ред е пред радикална промяна. Някой от „вехтите месии“ се престрашаваше да назовава срокове или ако, все пак, се посочваха такива, то те никога не се случваха. Това се отнася както за хода на възникнали реални събития и противоборства, но така също и при прогнозите за развитието на човешката цивилизация в обозримо бъдеще. В повечето случай анализаторите, в т.ч. и геополитическите, за да направят впечатление на стресираната от трудното си ежедневие публика и за да бъдат търсени от съответните редакции, хвърлят в общественото пространство тези и факти, априори непроверяеми, но безусловно говорещи за техните „пророчески“ умения. Този стил на говорене и писане, явно, се превърна в „епидемия“ сред медиаторите на транснационалните пропагадни централи на Запад, заливайки народите по света с потоци от „фейкове“. Така, по версията на екипа на Оксфордския речник, най-популярният неологизъм за 2016 година бе понятието „пост-истина“ („post-truth“). Във времената на епистоларния стил в международните отношения хората, които са създавали, анализирали и тълкували събитията са използвали неологизма „постскриптум“ (P.S.), а когато реалните факти и събития са били обяснявани „постфактум“, те са се базирали на фактическото положение на нещата. По-големите събития, съдържащи в себе си голяма степен историчност и заначимост, с времето са се превръщали в легенди и митове, където реално случили се събития и герои са били хиперболизирани за да служат като ориентир и пример за бъдещите поколения, но винаги са съдържали правдивост!
В последните двайсетина години, когато реалността все по-панически отстъпва пред виртуалнния си образ, се „роди“ и съответният неологизъм–„пост-истина“ или „пост-правда“, което може да е и полуистина или даже лъжа. И колко пророчески прав е Джордж Оруел, когато пише: „Във времена на всеобща измама да говориш истината е революционно дело - и тези, говорейки я биват мразени от тези, живеещи в заблуда“.
„Пост-истината“ има своите трубадури - политици, политолози, журналисти, социолози, активисти и собственици на НПО, соросоиди, банкстери, членове на затворени частни клубове и отворени общества. Това са всички онези, които с „огън и меч“, предизвиквайки страхове, изтръгват историческите корени и трансформират общественото и индивидуално съзнание така, че да бъде „изтрита“ националната и индивидуална индентичност. По този начин човечеството неусетно се превръща в тълпа от потребители, жертви на черен пиар и търговски маркетинг, забравили истинската си история, култура и образование.
Тоталната дезинформация и откровената лъжа са първият опорен стълб, на който се опира кръстоносният поход на „демократична“ Байдънова Америка в битката ѝ с „автократичните“ Русия и Китай.
Вторият опорен стълб на тоталитарната американска офанзива срещу по-голямата част от света е абсолютната убеденост в собствената им изключителност и съдбовна предопределеност да ръководят планетарните дела.
Барак Обама, първият в историята афроамериканец–президент на САЩ, за да върне жеста за издигането си до най-високия държавен пост в Америка, цинично и без скрупули, огласява тезата за американската изключителност, поставяйки във васално и унизително положение ръководителите на всичките си европейски и азиатски съюзници: „Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори , а не обратното“. Отбелязваме дебело, че става дума за ПРАВИЛА, а не за прилагане в международните отношения на приети и всеобщо признати правни норми. За американските президенти ООН и Съвета за сигурност, както и актовете на всички легитимни международни организации не са от съществено значение. Този правен нихилизъм и пълен произвол няма нищо общо със справедливия световен ред, а е чиста тоталитарна диктатура от най-висш порядък! И тъй като България доброволно се самонастани в този „кораб“, заемайки място в третата класа, без право на мнение и участие в управлението, то за мислещата част на нашето общество ще е интересно да надникнем в същността и генезиса на този опасен плевел на самовлюбеност, високомерие и примитивен нарцизъм, който днес изправя света пред Трета световна война!
Безспорно чувството и усещането у хората за избраност и изключителност, вероятно, е повлияно от прочетеното в св Библия: „ И сътвори Бог човека по свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“... „И благослови ги Бог , като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладавайте я, и господарствувайте...“(Бит.1:27-28). Въпрос на тълкувание е дали Творецът благославя създадения от него идеален прототип или, все пак, тази благословия се отнася и за съгрешилите и поддали се на съблазънта Адам и Ева, изгонени от рая и изпратени на грешната земя в компанията на низвергнатите паднали ангели? И в двата случая, и добрите и лошите, спокойно могат да отнесат към себе си привилегията да бъдат избран и привилегирован народ!!! Когато Йехова решава да изведе избрания си еврейски народ до обетованата земя, той възлага ръководството на Мойсей, но по-късно предлага тази роля да се възложи и на брат му, първосвещеника Аарон, който умело да убеждава народа да изпълнява Божиите наставления. Това е библейския факт, който слага началото на понятията „папизъм“ и „цезаризъм“, определящи носителя на фактическата власт – римския Божи наместник Папата или европейските монарси! На 25 декември 800 година папа Лъв III коронясва франкския крал Карл Велики за император на Свещената Римска империя и Римокатолическата църква повежда тежка битка с Вселенската православна църква с център Константинол за влияние в Източна Европа и Мала Азия. Предизвикване на страх сред християните, религиозни войни, инквизиция, клади, сребролюбие и тежки задкулисни интриги характеризират католическата църква до средата на 15 век с кулминация – организираните от римската църква кръстоносни походи срещу православната вяра и Вселенската партриаршия. През 1054 година настъпва фактическия разкол на християнството като причините са както религиозни, но и властови: кой на кого се подчинява при управлението на империите – светската на религиозната власт или обратното. През 1517 година пасторът Мартин Лутер закачва на стената на своята църква обява с 95 тезиса за необходимостта от обособяване на отделно направление в християнството, наречено протестанство. Една от причините за тази крайна стъпка е създадената през ХI век от папа Александър II система за пълното или частично освобождаване срещу заплащане от църковни наказания за извършен грях, наречена индулгенция. По късно католическата църква продава индулгенции и за опрощаване на бъдещи грехове, за да се стигне до решението на папа Лъв Х да се събират средства от продажбата на индулгенции , предназначени за издръжка на папския двор. Вярата се превръща в бизнес!!!
Основоположниците на Реформацията Мартин Лутер и Жан Калвин се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурите на Римокатолическата църква и се обявават за нейното реформиране. В резултат на това се създават нови национални протестански църкви като най-големите общности са лутеранските (Германия и Скандинавския полуостров), калвинистките (Германия, Щвейцария, Нидерландия, Шотландия, Ирландия) и англиканските (Англия). Така от началото на XVI век християнския свят, въпреки каноните на Новия завет, се разделя на три конкуриращи се за влияние след населението на земята религиозни общности.
Първите масови заселници в Новия свят след откриването на Америка от Христофор Колумб са английските простестанти-калвинисти, считани от британските англикани и европейските лутерани за крайни и радикални християни. Когато през 1620 година бащите-пилигрими са разглеждали от палубата на кораба „Майско цвете“ очертанията на залива на Масачузетс, те са считали себе си за божии избраници, за новия Израел, доведени в обетованата земя, която им е дадена за вечни времена. А местните индианци от племето „Масачузетс“ са забравените от Бога хора, дадени на новити заселници под тяхна власт, както Ханаам е бил даден на Исус Навин.
Най-важният догмат за протестантите е вярата им в предопределеността. Бог още при сътворението е предопределил съдбата на всички свои творения, в това число и на хората. Съдбата на всеки човек е предопределена преди да се роди, както е предопределено и това дали той ще се окаже след физическата си смърт в рая или в ада. Спасението е възможно само по Божията милост. С това са съгласни като цяло и всички християни, но докато при католиците спасението трябва да се заслужи с добри дела, с вяра и молитва, а за православните християни не са достатъчни добрите дела, а е необходимо и пълно осъзнаване на греховността с последващо покаянеие, заедно с вярата и молитвата, то при протестантите кръгът на избраните е предварително определен и ако не си сред избраниците, независимо дали се молиш, вършиш добри дела или се каеш, то твоята съдба е да „гориш в ада“.
Вторият значим догмат за протестантите е вярата им в избраността. Това означава, че ако ти вярваш, че Господ те обича (именно тебе, а не хората въобще, за разлика от догмата в православната вяра ) и си убеден, че той те е избрал за царството небесно, то това означава, че ти ще бъдеш в рая. Така трябва да се разбира тезисът на Лутер, че човек се спасява не с добри дела, а само и единствено със собствената си, без посредници като при католиците, вяра в Господа. Тук има един много съществен въпрос! А какво става с християнския морал, с етиката , с Божиите заповеди. Оказва се, че за протестантите моралът е самата вяра–не е важно колко души си убил или ограбил,важното,че ти си го правил с вяра в Бога и като негов избраник
Третият догмат, който не е тезис на Лутер, а негов автор е френският проповедник, „женевския папа“ Жан Калвин, налага правилото, че Бог помага на своите избраници в тяхните мирски (светски) дела. Той им дава вяра, която и гарантира успеха в техните светски дела. И тук всеки сам си прави извода: ако си повярвал (без да са нужни доказателства за това, защото това е догма), че ще бъдеш в рая, то това означава, че ще имаш успех и в живота. И обратното: ако си успешен, то това означава, че ще попаднеш в рая. Ето откъде идва култът и неистовият стремеж у американците за личен успех на всяка цена! Реализирането на американската мечта! Ето защо няма нищо по-страшно за американците и техните ръководители от това да получат клеймо на неудачник, на „лузър“, защото неуспешността и провалът е знак, че Бог те отхвърля , както е постъпил с Каин и с неговата жертва и молитва.
Представата у американците за собствената им изключителност е с дълбоки религиозни корени, идващи от първите заселници. И успешността на Америка, нейното реално господство над света ежедневно потвърждава тази изключителност, поддържа вярата в Бога и това, че те са избрания народ на Господа. Естествено, съвременните Съединени щати са далеч от пасажерите-пуритани на борда на „Мейфлауерс“. Потомците на онези, които са били притиснати в желязното менгеме на най-правилната и чиста („puros“ – чист) вяра вече отдавна са забравили заветите на дедите си и имат за свой фетиш „властта, парите и удоволствията“. Но това не е валидно за всички американци, особено за тези, които управляват САЩ, защото залегналите дълбоко в народопсихологията протестантски догмати са хранителната среда за налагането в съвременното обществено съзнание на измислените и удобни за управляващите правила за поведение, които не се обсъждат и не се доказва тяхната правилност, а се приемат по аналогия с религиозните догми. Още повече, че освен „белите англосакси“, парите в Америка се държат от още един избран народ, който също търси световно признание и господство!
Не е тайна че преобладаващата част на човечеството вярва в Бога или в обожествявани личности, или в свръхестествени същества. Трудно е да се определи колко е силно влиянието на религията в живота на човека! Навярно това зависи от традициите, от мирогледа и, най-вече, от страха от възмездие за извършение случайни или преднамерени простъпки и престъпления. Например, за да бъдат приучени към ред и дисциплина, учениците от елитни частни колежи в Англия, в които се подготвят бъдещи управленски кадри, ходят на църква всеки ден! В САЩ, ако не се посещава редовно църква, то в много случаи следва уволнение. Днес, в западното общество, религията остава крайно съществен фактор в културата и образованието и, следователно, тя участва във формирането на психиката и мисленето. Проблемът за хората е в това, че религията има една неприятна особеност – чрез догмите си тя обслужва властта от самото си появяване, което прави догматичното мислене твърде субективно и манипулативно. Аксиомата е твърдение, за което не се изисква доказване, защото неговата истинност се доказва в реалния живот. Догмата е твърдение, което също не изисква доказване, защото хората така са се договорили и го приемат за истинско без доказване. Но църковните догми и канони, намерили място и в Тората , и в Стария и Новия завет, и в Корана, задължителни за изпълнение от вярващите, са издържали проверката на времето и вече хилядолетия са ръководно начало за стотици милиони хора по света. В същото време, финансовите крале и обслужващите ги политическа класа на Запад, използват религията само за да приучават хората към подчинение и безропотно изпълнение на ПРАВИЛАТА, измислени от тях и обслужващи техните егоистични цели. Това е основната мистификация в англосаксонския свят, където богатите и управляващата класа са с „предначертана“ съдба за попадане в рая и където „елитът“ е богоизбран, а на нацията без капка скромност се внушава, че тя е изключителна сама по себе си и за това няма цена, която да не може да се плати, в т.ч. с лъжи, измами, демагогия, двойни стандарти и наглост, трябва да преследва личния успех, защото в противен случай я очаква съдбата на неудачник и „лузър“.
Сега вече става окончателно ясно, защо обявените за врагове държави и ръководители се обвиняват от техните англосаксонски „партньори“ в безбожие и бездуховност. Уйнстън Чърчил, година след изказаните хвалебствията към Сталин и руския народ по време на войната, с речта си в град Фултън през 1946 г., „спусна“ желязната завеса, обявявайки Съветския съюз „за опасен за християнската цивилизация“. Няколко месеца след смъртта на Леонид Брежнев, Роналд Рейгън, в качеството си на президент на САЩ, даде началото на поредния кръстоносен поход срещу СССР. В речта си от 8 март 1983 година, пред евангелистите в гр. Орландо, той обяви Съветския съюз за „империя на злото“, заявявайки: „Докато техните вождове проповядват върховенството на държавата, провъзгласявайки нейното всемогъщество над личността и предричайки световно ѝ господство над човечеството, те ще олицветворяват злото в съвременния свят“. Най-лесният път за членовете на западните политически партии, независимо дали са либерали или консерватори, за да са сред духовните лидери в страната и в света е умението им умело да надяват маска и убедително да изпълняват ролята на дълбоко вярващи християни или евреи, посещаващ редовно местната църква или синагога.. Така най-бързо и дълбоко се стига до психиката и мисленето на избирателите! И когато те, избирателите, от най-ранно детство са приучени да вярват, че политиците говорят само това, което напълно съответства на протестанската догма и казаното от тях не трябва да се доказва с практически резултати, то тогава създадените и обслужващи господстващата класа ПРАВИЛА лесно се възприемат от хората за истина. А това е най-краткият път да се очерни противникът, да се обяви той за „неудачник“ и „лузър“, на когото не трябва да се вярва. За мащабите на манипулацията, превърнала се в държавна политика, при която чрез заучаването и спазването на религиозните догми, по аналогия и неусетно се формира безусловната вяра сред избирателите на САЩ за правдивостта на ПРАВИЛАТА, обслужващи „Вашингтонското блато“, разбираме и от речта на Роналд Рейгън в град Орландо: „В Декларацията за независимост висшето същество е спомената най-малко четири пъти. „Ние вярваме в Бог!“ е гравирано на нашите монети. Върховният съд открива своите заседания с молитва.Членовете на конгреса откриват своите сесии с молитва. Аз мисля, че учениците в Съединените щати имат право на същите привилегии ,каквито имат членовете на Върховния съд и конгреса.... Неотдавна вашингтонският изследователски институт след проведено изследване стигна до извода, че американците са много по-религиозни, отколкото другите народи; 95% от запитаните са отговорили ,че вярват в Бога“.
Рейгън споменава монетите, но не споменава еднодоларовата банкнота, на която редом с констатацията: „Ние вярваме в Бог!“ се натрапва едно всевиждащо и следящо око (вероятно на Луцифер, защото такъв символ върху банкнота, по определение , не може да бъде свързан с Твореца), а под него четем надпис на латински: „То (окото - б.а.) ни подкрепя за новия световен ред!“. Този ред не е този, който чертае Христос в своята проповед от планината и той не може да се изгражда от търговците, изгонени от храма: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат... Светилото на тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво,то цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй ако светлината що е в тебе е тъмнина , то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари. ...Не може да служите на Бога и на мамона (на богатството)“. (Мат.VI :19 -24 ). Господ Бог и херувимите, олицетворяващи „доброто“, както и падналите ангели, низвергнати от рая и олицетворяващи „злото“ изпълват скрития, неопознат от простосмъртните свят. Човекът, със своето изключително право на избор, сам решава как да устрои земния си живот. При православните християни този избор в болшинството случаи се базира на традицията, на колективния разум, на патриархалното семейство. При католиците огромна е ролята на пасторите, на Папата, на църквата като цяло. При протестантите, с техния личен „контакт“ с Бога, с тяхната предопределеност и неудържимия стремеж към личен успех изборът им е силно субективен и се определя от житейските обстоятелства и желанието за успех на всяка цена. За американците доларът, особено ако е в големи количества, символизира успеха. „Американската мечта“ също се реализира само при наличието на много долари. След конференцията в Бретън Удс през юли 1944 г. само 45 страни приемат валутно-финансова система, която определя американския долар за обща световна резервна валута, наред със златото, като фиксира „котва“ от 35 ам.долара за 1 тройунция злато. Създават се две световни финансови организации под егидата на САЩ – МВФ и МБРР. Оттук насетне всяка страна, която се нуждае от ресурси и стоки трябва да си набави американски долари, за да плати съответната цена. Това може да стане като получи кредити в долари, залагайки злато, своя собственост или придобити американски държавни облигации. Така цялата световна търговия попада под пълния контрол на финасовата система на САЩ и под контрола на Световната търговска организация, доминирана отново от САЩ.
Това е третият опорен стълб на тоталитарната американска офанзива срещу страните, несъгласни да живеят в еднополюсен глобализиран свят. Това е и системата, чрез която, погазвайки международното право и гласуваното доверие, американското правителство наказва неугодните и непокорните със САНКЦИИ!
Когато доларът вече се е превърнал в единствена резервна валута, осъществен е пълен контрол върху движението на финансовите потоци, задължително преминаващи през американски банки и Банката за международни разплащания в Базел, президентът Никсън през 1971 година се отказва от златния стандарт на долара и снема златното му обезпечение от 35 долара за тройнунция. Оттук насетне САЩ започват да печатат пари и да живеят на гърба на останалия свят, превръщайки се в държава – най-голям длъжник в човешката история. Изключителна мистификация- с фалшиви необезпечени пари да владееш света. Пълно покритие с предначертаното: Новият световен ред, с одобрението на техния бог Луцифер, с помощта на долара САЩ са богоизбрани и успешни вече 52 години.
Но буреносните облаци над американската финансова система се сгъстяват. Правителството на САЩ има държавен дълг от над 30 трилиона долара, като в точно определени срокове трябва да бъдат изплащани лихви на притежателите на американски държавни облигации, възлизащи на стотици милиарди долара годишно. В същото време, балансът на ФРС, която печати доларите в замяна на държавните облигации, за 100 години е бил 4,5 трилиона долара, а за периода март 2020 - март 2022 година е 9,5 трилиона долара, което означава, че американските ценни книжа вече не могат да се пласират и ФРС е принудена сама да изкупува тези нереализирани облигации. С други думи, държавата САЩ може да фалира, а неин собственик ще стане частната централна банка на САЩ. И главният въпрос тук е : кои са собствениците на ФРС, които могат да си купят Съединените щати ?!? Към това се добавя и ярко изразеният реален стремеж на държавите извън НАТО и ЕС методично да се отказват от долара като разплащателно средство в търговските си операции.
Четвъртият опорен стълб на тоталитарната американска офанзива срещу страните, несъгласни да живеят в еднополюсен глобализиран свят, е упованието на силата на САЩ в междудържавните отношения, в оказвания натиск върху суверенни държави и на диктата върху дейността на междунардните организации и институции.
През различните периоди от развитието и деградацията на САЩ, различните държавни администрации преоформят ПРАВИЛАТА в съответствие с поставените конкретни тактически задачи пред правителството за пълна подкрепа на транснационалния американски бизнес. Тези правила се приемат във вид военни доктрини, богато се обезпечават финансово, за да може да бъде атакуван суверенитета на държавите – обект на въздействие, с цел налагане на подконтролно , васално управление. Естествено, когато за държавата заемът, по същество, е безплатен няма причини тя да не купува най-перспективните ноу- хау технологии, да привлича най-изявените в своята област учени, да диктува правилата в търговиятта , да граби евтини ресурси, да изнася високотехнологичната си продукция по монополно високи цени, да си пазарува политици, журналисти, социолози и рейтингови агенции. Така икономиката на САЩ стана най-мощната, най-наукоемката , най-ефективната. Но така бе до момента, когато след разпадането на СССР и социалистическата общност фактическата власт в Америка премина в ръцете на финансовите крале. Те се възползваха от края на студената война и от отварилия се огромен пазар и решиха, че производството не е за „белите господари“ – нека да произвеждат други и замърсяват природата си , а те ще ръководят процесите! И глобалният световен стопански механизъзм бе пренастроен към получаване на огромни дивиденти от предоставянето на услуги: финансови, търговски, рейтингови, брокерски, застрахователни, лицензионни, патентни за защита на интелектуалното право с монополно определяне на цените на високо-технологичните цифрови продукти и т.н. По този начин максималните си печалби търговците и спекулантите започнаха да получават от разликата в цените на произведените навън с ниска цена на труда стоки и продаването им в своите държави, известни с високата си покупателна способност. За тази тотална деиндустриализация на постиндустриалния свят допринесе и „количественото смекчаване“, и финансовите деривати , и нулевите лихви. С новопоявилите се „вертолетни пари“ започна надуване на „балоните“ на фондовите и финансови пазари, на търговията с недвижими имоти и пр. В настоящият момент във Великобритания процентът на услугите при формирането на БВП е 84%, в САЩ – 81%, а в развитите европейски държави този процент, макар и по-малък е от същия порядък. Цялата система на глобалния свят е построена върху постулатите, че васалите няма как да възстанат срещу новите си господари, защото те са вкарани в „усмирителната риза“ на международните търговски и финансови закони и организации, а най-мощната и богато финансирана армия в света охранява благополучието на златния милиард от населението на Земята. И докато едните укрепваха и максимално развиваха виртуалното управление на света, включително и чрез социалните мрежи, другите – Китай, Русия, Индия реално произвеждаха стоки за бита, продоволствие, дрехи и обувки, машини, коли, самолети , високотехнологични продукти, въоръжение.
Вече е ясно, че този нов, Трети път в развитието на човешката цивилизация няма бъдеще, но преобразуването на света от еднополярен в многостранен видимо е много сложна и дълга история, особено когато си противостоят два свята – този на САЩ и ЕС, от една страна и на Русия и Китай, от друга. Едно от главните отличия между двата свята е, че единият е виртуален и измислен , а другият е реален и истински. След демонстративно фалшифицирания избор на Байдън бе ясно, че „властелините на света“ се готвят за битка. Изострянето на икономическото противоборство при президенството на Тръмп между САЩ и Китай, а така също победите на Путин в Грузия, войната в Сирия, присъединяването на Крим към РФ, неуспеха на САЩ във Венецуела и Белорусия създаде усещането, че Русия възкръсва и се изправя. Показателни в това отношения бяха и първите действия на новоизбрания президент Джо Байдън. Дни след встъпването си в длъжност, ръководителят на Белия дом поиска удължаване на срока на действие на Договора за стратегическите и нападателни оръжия СТАРТ III, особено след демонстрираните в Сирия уникални възможности на хиперзвуковите крилати ракети „Кинжал“. Силата си е сила и тя е изключително убедителна при избора на политика! В същото време, следвайки новите ПРАВИЛА за отношения с РФ, с пълната му увереност, че съдбата е предопределила да води света като богоизбран и успешен лидер, президентът на САЩ Байдън, приемайки щафетата на от Чърчил и Рейгън, два месеца след инагурацията си, атакува дълбоко вярващия православен християнин Путин с обвинението, че е човек без душа, т.е. безбожник и убиец! Безпрецедентен случай в отношенията между две велики държави, победили немския фашизъм. А ако вземем под внимание и това, че 46-ят президент на САЩ през 44 от своите 79 години е заемал висши федерални длъжности в областта на международните отношения и дипломацията, не можем да приемем, че това хашлашко поведение е плод на старчески маразъм, невъзпитаност или емоционален изблик. Още повече, че последва и нова персоноална атака към президента Путин – „касапин“ и „военнопрестъпник“, осъществяващ геноцид. Според нас има няколко обяснения за тези словесни безумия и изцепки.. На първо място, това е паническият страх, че след Афганистан и при очертаващата се загуба от сблъсъка с Путин, за американския народ Байдън се превръща в „неудачник“ и „лузър“, а това е вечен позор за фамилията Байдън. На второ място, явно е, че Джо Байдън е под пълния контрол на „дълбоката държава“, която след президентството на Тръмп изпитва панически страх за собственото и на своите покровители фактическо съществуване. Най-страшната истина, която сега узнаваме е, че православна Украйна, тази православна и славянска държава, поставила се сама в пълна зависимост от англосаксонските ястреби, целенасочено е работила за реализиране историческата мечта на англосаксите за унищожаване на руските „варвари“. Осем години под ръководството на НАТО е вървяла безпрецедентна подготовка на украинската армия за кръвопролитна война с Русия. Едва ли президентът Тръмп е бил посветен в тези намерения . Вероятно, по време на неговото управление, водеща е била ролята в подготовката на войната на излязлата от ЕС и претендираща за лидерство в англосаксонския свят Великобритания. Третата версия за изключителната и с нищо не предизвикана арогантност на Байдън към Путин е желанието на американците да провокират пълната и продължителна ангажираност в Украйна, за да не може РФ да оказва военна помощ на набиращия изключителна икономическа мощ и носител на комунистическата идея Китай, представляващ екзинстенциялна опасност за САЩ. По този начин САЩ , заедно с Япония и новото военно обединение АUKUS, ще бъде в състояние да започне военна офанзива срещу Китай в Тихоокеанския район. Но и тук Америка си прави грешна сметка! Несравними са военната спецоперация на РФ в Украйна и пълномащабна война в акваторията на Тихия океан и Далечния изток! Хиперзвуковите ракети с ядрени бойни глави, както и междуконтинеталните балестични ракети с въздушно, морско и наземно базиране на РФ са били и винаги ще бъдат мощен възпиращ фактор срещу всеки агресор.
И няколко думи за специалната военна операция на РФ в Украйна. През 1992 година , 41-ят президент ня САЩ Джордж Буш-старши, в интервю, заявява: „В СССР имаше две бездънни ями, където отиваше целият ѝ бюджетен профицит...Всичко е в цифрите. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украина. Отива си Украина и за Русия изчезва „черната дупка“ в бюджета... Нашата икономика е в такова състояние, че.. с времето ние ще станем „боси и голи“, а руснаците – богати и могъщи... Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце... Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си – аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят!“ Това са пророчески думи. Желанието на Елцин, Кравчук и Шушкевич да бъдат царе в Русия, Украйна и Белорус предизвика разпада на СССР. Но явно белоруският и украинският президенти не са имали информацията, с която е разполагал Буш и скоро проумяват, че им трябва нов спонсор, който да гарантира тяхната власт и богатство. Естествено, те избират САЩ! В същото време, новоизлюпените украински олигарси от Източна Украйна, знаейки за мощта и наглостта на руските олигарси, търсят начин да се отърват от тяхното покровителство и принуждават поставените от тях политически марионетки да направят рязък завой към САЩ и НАТО. По този начин се дава превес във вътрешната политка на западната част на Украйна, населена с католици, с етнически поляци, румъници и унгарци. Рускоезичният олигарх Ренат Ахметов, заедно с етническите руснаци от Донецк, Луганск, Херсон, Мариупол, Одеса , Николаев и Харков успяват да изберат за президент проруския политик Виктор Янукович, който се опитва, твърде посредствено, да балансира между РФ и Европа. Прекъснатият пронатовски курс на Ющенко и Тимошенко заставя американската „дълбока държава“, с помощта на добилите огромна политическа сила и самочувствие нацистки украински формирования да предизвикат масови безредици в началото на 2014 г. и с участието на специално привлечени грузински снайперисти да разстрелят протестиращи граждани от опозицията и бойци от спецподразделението „Беркут“ на „Майдана“ (площада) на независимостта в Киев. След продължителните улични сблъсъци воюващите страни се договорят да преговарят и да подпишат споразумение. В Киев пристигат посредници – министрите на външните работи на Германия Щайнмайер, на Полша Шикорски, началника на отдел на френското външно министерство Фурние и представител на руската страна Лукин. Споразумението предвижда провеждане до декември 2014 г. на извънредни президентски избори промяна на конституцията, на изборното законодателство и избор на нова избирателна комисия. Въпреки подписаното Споразумение опозицията не прибира протестиращите от площада, Радата приема закон, с който се отменя статута на руския език като официален, тълпата се насочва към резиденцията на президента и нахлува в нея, законно избрания президент Янукович бяга в Харков, а по-късно е спасен от руските специални части и с вертолет е изведен на руска територия. Населението на Кримската автономна област провежда референдум, на който 91% от имащите право на глас гласуват за присъединяването на Крим към Русия и след съответния акт на Президента Путин и руския парламент Крим става част от РФ. Временният президент Турчинов заповядва да се започнат военни действия срещу обявилите се срещу държавния преврат украински граждани на Донецка и Луганска област. Използва се авиация, тежка артилерия, рекетни установки, въртолети и миномети. Стотици украински граждани, сред които много деца са убити и ранени от украинската армия. Двете републики провеждат референдуми и в съответствие с неговите резултати се провъзгласяват за независими народни републики ДНР и ЛНР. Военното опълчение на републиките започва отбранителни действия срещу редовната украинска армия. През 2015 години подразделения на украинската армия попадат в обкръжение и стотици украински военни за убити и пленени. Новият президент на Украина Порошенко, който е твърд привърженик на военното решение срещу самопровъзгласилите се републики се съгласява на преговори, които се провеждат в Минск, Белорусия и завършват с подписване на Споразумение от президентите на Русия Путин, на Франция Оланд, от канцлера на Германия Меркел и на президента Украйна Порошенко за прекратяване на огъня и образуване на автомни области – Донецка и Луганска – в СЪСТАВА НА УКРАИНА. И най-важното. По молба на Меркел руският президент Путин настоятелно моли ръководителите на ДНР и ЛНР, поканени да участват в преговорите да се съгласят с текста на спаразумението и да се ОТКАЖАТ от обявената независимост на републиките и да подпишат Споразумението. Путин гарантира, че записаната пълна автономия ще бъде реализирана. Ръководителите на републиките след дълги разговори се съгласяват и подписват Споразумение с украинската страна. Осем години Путин, по всички възможни начини, убеждава страните-гаранти да въздействат на украинското ръководство в лицето на Порошенко и Зеленски да изпълнят условията от Споразумението, но това не само не става, но противодействието към Русия и независимите републики продължава по всички линии, в т.ч. и с непрекъснати бомбандировки на мирното население. Осем години! И когато Меркел отстъпва канцлерството на Олаф, и от подписалите само Путин е в активната политика, идва моментът за решителните военни действия на украинската армия срещу народа на Източна Украйна!!!
При неизпълненото си обещание пред народите на Донецка и Луганска области за изпълнение на Минското споразумение и след отказът на САЩ и НАТО да разгледат предложенията на РФ за гарантиране на еднаквата сигурност на всички европейски държави, както и поемане на ангажимент за неприемането на Украйна в НАТО, то за президента Путин не остава друго решение освен силовото. На 24 февруари т.г. е обявено началото на специална военна операция на руските въоръжени сили на територията на Украйна със задача: оказване на военна помощ на признатите от РФ ДНР и ЛНР в съответствие с подписаните договори, демилитаризация и денацификация на Украйна.
В предишна моя статия на страниците на списание „Сигурност“ предположих, че президентът Путин няма да приеме решение за военни действия на територията на Украйна от морални съображение: за един вярващ православен християнин убийството на братя, каквито са украинците, е тежък грях, но и неоказването на помощ на ДНР и ЛНР при тази неимоверна трагедия е също тежък грях, много по-голям от този, когато взимаш решение да накажеш убийците в тотално нацифициралата се Украйна.
Аз не разполагам със сводките, които в ежедневен режим получава президентът Путин за събитията около Русия и по света. От постъпващата вече в откритите източници строго секретна информация от пленени украински офицери и изоставени документи в щабовете се изяснява истинската картина за ужасяващите намерения на украинското ръководство към двете републики и към Русия. Заслепените от пещерната русофобия англосаксонски, прибалтийски, полски, нидерландски и прочие либерални големци в Европа не могат и да предположат, че ръководителите на народ, дал 27 милиона човешки живота за унищожаването на хитлеро-фашистката чума не могат да си позволят да бъдат изненадани от съвременни нацисти и мракобеси. Великият немски патриот Рихард Зорге, месеци преди 22 юни 1941 година, изпраща шифрограма до Центъра с точната дата на нападението на нацистка Германия против СССР. Но към онзи момент Сталин не е бил готов за война и е търсил повод да отлага максимално нейното начало, включително и с фалшиво недоверие към своите разузнавачи. И страната става готова за ефективна отбрана и контранастъпление едва в края на 1941 година, давайки стотици хиляди свидни жертви в първите месеци след вероломното нападение. Путин не може да допусне подобна грешка, още повече, че той притежава към този историческа момент най-добрата армия в света и за пръв път в съвременната история Русия не догонва, а изпреварва с години големите си противници в областта на въорженията и военната наука.
До последно руският лидер търси възможност да избегне жертвите сред мирното население и сражаващите се руски войски. Десет дни преди 24 февруари, според думите на самия Путин, по различни канали украинското ръководство, е било информирано, че ако не изтегли войските и наемниците от територията на Донецка и Луганска области ще последва навлизане на руските военни части в Украйна с цялата мощ и трагичност на съвременните военни действия. Няма отговор, няма реакция! И тъй като за руското ръководство е ясно, че решенията се вземат във Вашингтон, което се потвърждава и от пълната информираност на Байдън и сие за плановете на Русия, то на Путин не му остава нищо друго освен разширяване обхвата на задачите на спецоперацията с пълното унищожаване на военната инфраструктура на Украйна, обезвреждане на нейния военно-промишлен комплекс и ликвидиране на откровените и закоравели фашисти на територията на Украйна.
За анализаторите и страничните наблюдатели на ситуацията след 24 февруари т.г. има три изненади: първата е, че мащабите на националистичната и профашистка идеология в Украйна за изминалите 30 години е придобила огромни размери. Предполагаме, че президентът Путин е очаквал здравите сили в Украйна, както и постоянно тероризираното местно население, особено след случилото се в Профсъюзния дом в Одеса през май 2014 година да се възползват от навлязлата руска армия и да се вдигнат срещу своите мъчители. Явно страхът е толкова голям, че само най-възрастните жители на Украйна се осмеляват да посрещнат руските войски с радост и развети руски знамена. Второ, за да подгряват и мобилизират националистически настреното украинско население, САЩ максимално „надуват“ международния авторитет на президента Зеленски, организирайки му непрекъснати срещи с парламентите на западните страни, включително и с членовете на Конгреса на САЩ, което само по себе си е връх в унижението на законодателната власт на тези страни. Заставени да стават прави и да ръкопляскат, те след време ще разберат, че са аплодирали един фюрер, който освен страстта си към наркотиците и успехите в „стенд-ъп“ комедиите показва, че не става за нищо друго, освен да бъде рекламно лице на американската „дълбока държава“. Да тръгнеш да воюваш с най-добрата армия в света, която за два дни унищожи авиацията, летищата и цялата военна инфраструктура на втората по големина територия в Европа еднозначно показва, че „фюрерът“ няма понятие от държавно управлени, че напълно е загубил връзката си с реалността и шизофренично играе ролята на „вожд“ при положение, че милиони емигрират от страната, вместо да я защитават, пренасяйки в скъпите си коли контрабандна валута в огромни размери, а „защитниците“ на Отечеството се предават с хиляди на руските военни. Тази история има и скрит подтекст: Байдън прави всичко възможно да прехвърли отговорността върху Зеленски за битката с Русия, за да не понесе той, лично, огромните негативи от очаквания и логичен разгром на украинските неофашисти. Третата изненаде е, че въпреки жертвите сред руските военнослужащи, въпреки действията на „петата колона“ и неолибералите в руското общество, въпреки реални трудности за гражданите от незаконните санкции, авторитетът и подкрепата за руския президент Владимир Путин расте с всеки изминат ден, което поставя в шок западните елити, още повече, че адските американски санкции се оказаха сапунен мехур, който се спука от умелата финансова контраполитика на правителството на РФ.
N.B.: Владимир Путин (Владетел на света, чертаещ Пътя!) с военната операция на РФ в Сирия през 2015 година изпълни молбата на папа Франциск да избави християните от мъченическа смърт, да спаси библийските земи от разрушение, в т.ч. и градчето Маалюля, където и досега се говори на арамейски, родният език на Спасителя. Днес Владимир Путин отново спасява, този път православните народи от новите кръстоносци, които като верни слуги на Луцифер изкореняват традицията, вярата, моралните ценности и състраданието, превръщайки народите в слуги на култа към властта, парите и удоволствията.
Ние, българите, сме потомци на велик народ, постигнал в зората на своето възправяне да бъде трета по сила държава в Европа, а родният му език да е един от трите избрани езика, на които се проповядва Божието слово! Нима ще допуснем някакви харвардски изтърсаци-безродници, арогантно и нагло, и с минимално народно доверие, да ни противопоставят на братския руски народ, да ни превръщат в колония на чужда вяра и в територия на печелбарство и вакханалия на низките човешки страсти? Никога!
