70-годишният Рей Далио е крупен американски инвеститор, един от най-влиятелните личности в света според сп. „Тайм“ и един от най-богатите хора според класацията на сп. „Форбс“. Роден в Ню Йорк, той израства в обикновено американско семейство от средната класа. На 26-годишна възраст създава инвестиционната компания „Бриджуотър Асошиътс“, на която понастоящем е съглавен изпълнителен директор и съпрезидент. Този хедж фонд е една от малкото компании, които се справиха блястящо по време на последната финансова криза през 2008/09 година. Личното му състояние възлиза на 18,7 млрд.ам.долара. В края на 2019 година в България излезе от печат книгата на Рей Далио „Принципи“, за която Бил Гейтс казва: „Рей Далио ми даде безценни насоки и прозрения, които сега ще достигнат и до вас с „Принципи“.
На 25 март т.г. Рей Делио публикува статия, озаглавена „Променящия се световен ред“ https://www.linkedin.com/pulse/changing-world-order-ray-dalio-1f/, в която пише: „Вярвам, че предстоящите времена ще бъдат коренно различни от времената, които преживяхме в живота си досега, макар и подобни на много други епохи в историята.
Убеден съм в това, защото преди около 18 месеца предприех проучване за възходите и спадовете на империите, техните резервни валути и техните пазари. По този начин стигнах до извода, че днес съм свидетел на много необичайни явления и развития, които преди това не са се случвали в живота ми, но сега разбрах, че те са се повтаряли много пъти в историята. Всичко, което проучих ме накара да видя ясно, че днес сме свидетели на
сливането в едно на три мощни фактора:
Първият са високите нива на задлъжнялост и изключително ниските лихви, което ограничава изключително много правомощията на централните банки да стимулират икономиката;
Вторият са големите разлики в жизнения стандарт на хората и като следствие политически противоборства в отделните страни, които неминуемо водят до увеличаване на социалното и политическото напрежение и конфликти;
Третият е нарастващата световна сила (Китай), която се превръща в прекомерно предизвикателство за съществуващата световна сила (САЩ), което води до голям международен конфликт. Последното аналогично време е бил периодът от 1930 до 1945 г.
Тези изводи бяха твърде многозначителни за мен“.
Много точна характеристика от един успял и богат американец, който учейки се от грешките си, помага и насочва милиони хора да инвестират успешно своите пари. Потвърждение е и фактът, че първата книга на Делио „Принципи“ достига тираж от 2 милиона екземпляра и е издадена в 25 страни по света! Американците му вярват и го четат даже и сега, когато предрича бедност и тежки изпитания за болшинството от населението на планетата!
В новата си книга със същото заглавие „Променящият се световен ред“ американският инвеститор и милиардер Рей Делио, заедно с голяма група свои сътрудници, след задълбочени анализи и проучвания обективно разкрива икономическите и финансови причини и условия, при спазване или нарушаване на които държавите или успяват, или се провалят в своето развитие.
Мнението на инвеститора и финансиста Делио е от съществено значение за нас, но не по-малко интересно е да узнаем, каква е
съвременната американска политическа позиция
за ролята на Америка в протичащите глобални процеси в съвременния свят?
В средата на миналата година президентът на нюйоркския Съвет за международни отношения (CER) и автор на бестселъра „Международна бъркотия: американската външна политика и кризата на стария ред“ Ричард Хаас публикува статията „Как ще си отиде старият световен ред?“, излязла в сп. „Foreign Affairs“ – флагман на политическия истаблишмънт на САЩ, издател на което е рокфелеровият „Council on Foreign Relations“ (CFR) – лидиращ „мозъчен център“ на американската дипломация и външнополитическо разузнаване. Републиканецът Ричард Хаас, след като е бил специален помощник (1989-1992) на Джордж Буш-старши и директор на Департамента за планиране на политиката на Държавния департамент на САЩ, вече 17 години е президент на CFR. Негови предшественици на този пост са били: до 1985 година милиардерът-републиканец Дейвид Рокфелер, президент на „Chase Manhattan Bank“, а след него до 2003 година милиардерът-републиканец Питър Петерсън - министър на търговията на САЩ, президент на „Lehman Brothers“ и основател на инвестиционния гигант „Blackstone Group“.
„Стабилният световен ред е рядко срещано явление“ – пише Хаас. „Обикновено той възниква след периоди на големи сътресения, които генерират стремеж към нещо ново и условията са: преди всичко стабилно разпределение на силите в света и наличието на общопризнати правила за поведение в международните отношения. Освен това са необходими държавнически мислещи умове, защото световният ред се формира, а не се ражда. Но колкото и благородни и силни да са първоначалните намерения и стремежи, за поддържането на световния ред са необходими креативна дипломация, функциониращи институти и ефективни действия, позволяващи адапацията му към променящите се обстоятелства и сила за противодействие на новите предизвикателства“ - казва Ричард Хаас.
В статията Хаас умно и компететно анализира създадания след Виенския конгрес 1814/15 години „Европейски концерт“, характеризиращ се с установяването на Световен ред, в който доминиращо положение имат европейските монархии, постигнали споразумение за недопустимост на нахлуване на територията на друга държава и намеса във вътрешните ѝ работи без нейно съгласие. Тези правила, макар и с много компромиси и редица военни действия, съществуват до началото на Първата световна война, когато Руската и Отоманските империи търпят крах, Франция и Англия губят своята мощ и позиции, а на европейската сцена се появява Германия, а в Азия – Япония. Ричард Хаас прави следния извод:
„Първо, до разрушаване на световния ред могат да доведат не само противоречия по базови въпроси. Взаимното уважение между държавите от „концерта“ изчезва не поради разногласия по социално-икономическото устройство в Европа, а причината е в тяхното съперничество в периферията.
Второ, разрушаването на установения порядък става със „скърцане“, а не с гръм и трясък, поради което често остава незабележимо за политиците, докато не се отиде твърде далеч."
Основно внимание в своя исторически преглед на Световния ред Ричард Хаас отделя на правилата в международните отношения след Втората световна война. Тук той отстъпва от правдивия и обективен подход към истината и твърди, че „за дълъг период от време
глобалният ред след войната
се е формирал от два паралелни модела. Единият се е изградил на фона на Студената война между САЩ и СССР. В основата му са били строгият баланс на военните сили в Европа и Азия, подкрепен от ядреното сдържане. Двете страни следваха неофициалните правила на играта, включвайки взаимно уважение на сферите на влияние и съюзниците. Този международен ред се базираше на средствата, а не на целите. Другият международен ред, оформил се след ВСВ, е либералният, който действаше паралелно с първия. Икономическият аспект на този ред бе насочен към създаването на свят (и ако трябва да бъдем точни, състоящ се от некомунистическата негова част), който се базираше на търговията, развитието и отработената финансова система. Свободната търговия трябваше да се превърне в двигател на икономическия ръст и да обедини страните така, че започването на война да струва твърдо скъпо, а и доларът де-факто вече бе признат за глобална резервна валута“.
След тези думи за нас е непонятно как е възможно авторитетен анализатор като Ричард Хаас да допуска такава странна необективност и политическо късогледство, „забравяйки“ за съществуването на „Варшавския договор“ и СИВ, за високия стандарт на живот в социалистическите страни, за правата на трудещите се, за изключителната социална роля на държавата и плановата икономика, към които днес се обръщат за „вдъхновение“ западната политология, икономика и социологията?!? Действително, необезпеченият долар и развихрянето на потребителският нагон в капиталистическия свят бе преимуществото, които решиха спора със социкономиката, но да игнорираш третата паралелно съществуваща система в международните отношения след ВСВ е проява на двоен стандарт, хвърлящ сянка върху останалите, по същество, правилни изводи в цитираната статия!
По-нататък в изложението си Р.Хаас изтъква, че: „двата порядъка служиха на интересите на САЩ. Мирът в Европа и Азия се крепеше на САЩ, а растящата американска икономика беше в състояние да си позволи тези разходи. Разширяването на международната търговия (разбирай, завземането на все нови и нови пазари-б.а.) и възможностите за инвестиране съдействаха за икономическия растеж на САЩ. С течение на времето все повече страни поемаха по демократичен път. Днес двата модела увяхнаха. Студената война завърши отдавна, но създаденият от нея
световен ред се разпада на части,
вероятно, заради неудачния опит на Запада да интегрира Русия в либералния свят. Русия не е предявявала военни претенции към НАТО, но демонстрира готовност да разруши статуквото, в т.ч. и чрез използването на сила в Грузия 2008 г, в Украина в 2014 г., интервенцията в Сирия, а така също агресивното използване на киберпространството за влияние на изборите в САЩ и в европейските страни. Всичко това говори за игнориране на основните „стопиращи буфери“ на стария порядък. От гледна точка на Русия, същото може да се каже и по повод разширяването на НАТО – инициатива, явно противоречаща на афоризма на У.Чърчил: „Когато си победител, бъди великодушен!“. Либералният порядък също демонстрира признаци на разрушаване. Авторитаризмът е в подем не само в Китай и Русия, но и на Филипините, Турция, в Източна Европа. Съветът за сигурност на ООН не е в състояние да се справи с болшинството световни конфликти, системата от международни споразумения не отговаря адекватно на предизвикателствата на глобализацията.“
За нас, живялите в непризнавания от американската политическа класа реален социализъм, където „човек за човека бе брат“, а не вълк, представлява изключителен интерес позицията на Ричард Хаас за бъдещето развитие на държавата САЩ и неговото виждане за ролята ѝ в Новия световен ред:
„Изместване на силите!
Защо се случва всичко това? Струва си да си спомним разрушаването на „Европейския концерт“, създаден след Виенския конгрес 1814/15 г.?
Съвременният световен ред се мъчи да осмисли изместването на баланса на силите: подема на Китай, появата на няколко държави от средно ниво (Иран, Северна Корея), които игнорират базовите аспекти на световния ред, а така също активизирането на „свободни“ играчи (от наркокартелите до терористичните мрежи), които представляват сериозна опасност за реда вътре в страните и за отношенията между тях. Технологическият и политически контекст също се променя. Глобализацията оказа дестабилизиращо въздействие: от изменението на климата до попадането на технологиите в ръцете на тези, които искат да разрушат световния ред. Национализмът и популизмът набират сила в резултат на растящото неравенство, понижаването на доходите след финансовата криза от 2008 година, загубата на работни места заради развитието на търговията и технологиите, увеличаването на потоците от имигранти и бежанци, както и омразата, която се разпрострянава чрез социалните мрежи. Катастрофално не достигат ефективни и компетентни политици. Институтите не могат да се адаптират към новите условия. Усилията да се създаде ефективна система за противодействие на предизвикателствата на глобализацията търпят неуспех. Допусканите грешки от самия ЕС – конкретно решението да се въведе единна валута, без да се създаде обща фискална политика или банков съюз; разрешението за практически неограничена имиграция в Германия, които предизвикаха мощното недоволство на някои европейски правителства заради откритите им граници и тези на самия Евросъюз.
От своя страна, САЩ надцениха възможностите си, захващайки се с преустройството на Афганистан, с войната в Ирак и със смяната на режима в Либия. Действията на администрацията на Тръмп, излизайки от редица международни споразумения и поставянето на условия на здравите в миналото алианси от Европа и Азия подхранват съмненията в надежността на САЩ като световен лидер. Отчитайки всички тези фактори, едва ли на практика ще бъде възможно да бъде въстановен стария Световен ред.
Настъпва времето на управляваното рушене
За Съединените щати осъзнаването на това предупреждение означава заздравяване на някои определени аспекти от стария Световен ред и допълнителни мерки, отнасящи се до изменящата се динамика на силите и новите глобални проблеми. САЩ ще трябва да укрепват споразуменията за контрол над въоръженията и неразпространението на ядреното оръжие, да заздравят алиансите си в Европа и Азия, да подкрепят слабите държави, които не могат да се борят с терористите, картелите и бандитите и да противодействат на намесата на авторитарните държави в демократичните процеси. Въпреки това не трябва да се прекратяват опитите Китай и Русия да бъдат интегрирани в регионалните и глобални аспекти на Световния ред. Този род усилия предполагат комбинация от компромиси, стимули и ответни действия. Съединените щати следва да взаимодействат с другите страни в решаването на проблемите на глобализацията, преди всичко изменението на климата, търговията и киберпространството. За това е необходимо не да се възстановява старият порядък, а да изгражда новия. САЩ трябва да демонстрират сдържаност и уважение към другите, за да възстановят репутацията си на „мека сила“. Преди всичко трябва да скъса с авантюристичните си нахлувания на територията на други страни и да използва икономическата политика като оръжие, т.е. прекаленото налагане на санкции и тарифи. И най-важното – да преразгледа рефлекторното си противодействие на многостранния подход. Бавното разрушаване на стария Световен ред е едно, а да се оглави демонтажът му от страната, която е вложила толкова много усилия за неговото създаване е съвсем друго. За да постигне всичко това Съединените щати преди всичко трябва да въведат ред в собствената си страна: да се съкрати държавният дълг, да се модернизира инфраструктурата, да се повиши качеството на образованието, да се увеличат инвестициите в социалното осигуряване, да се оптимизира миграционната система така, че да се привличат талантливи чужденци и да се отстранят проблемите, свързани с политическата дисфункция, изключвайки възможностите за предизборни машинации. САЩ няма да успеят да наложат своите правила в чужбина, ако страната е разделена и е съсредоточена върху вътрешните си проблеми, изпитвайки при това недостиг на ресурси. Алтернативата на съществуващия, но модернизиран Световен ред е непривлекателна и малко вероятна. Световен ред, начело с Китай, би бил нелиберален, с авторитарна политическа система и държавна икономика, главната цел на която ще бъде поддържането на вътрешната стабилност. Ще има връщане към сферите на влияние. Нов демократичен и основан на правила Световен ред, формиран от европейски и средно развити азиатски държави, а така също и с участието на Канада е привлекателна концепция, но на тези страни им липсва военен потенциал и политическа воля. По-вероятната алтернатива е свят без порядък. Протекционизмът, национализмът и популизмът набират сила, а демокрацията губи своити позиции. Локалните и международни конфликти вече са често явление, а съперничеството между държавите ще се засилва. Сътрудничество с цел преодоляване на глобалните предизвикателства ще става невъзможно. Всичко, за което става дума сега, в много отношения прилича на съвременния наш свят
Разрушаването на Световния ред ще провокира инициативи, който ще доведат до катастрофа
Главното днес е да не се допусне материализация на онези сценарии, които са предизвикани от съперничеството между САЩ и Китай, от стълкновение с Русия, от голяма война в Близкия изток или от кумулативния ефект от изменението на климата. Добрата новина е, че приближаващата се катастрофа не може да бъде определена като неизбежна, но не може и да се изключи като вариант.“
Тази статия е написана преди една година. Тя не е русофобска и антикитайска и не е издържана в стилистиката на вашингтонския. „Атлантически съвет“ и неговите „издънки“ по света. Авторът Ричард Хаас, безспорно, е защитник на интересите на Америка и дълбоко се надява, че тя чрез трансформация ще запази водещото си място в един макар и променен, но еднополюсен свят. Това е „реална политика“, към която си придържа консервативното ядро на републиканската партия в т.ч. и „Чаеното парти“ на Ренд Пол. Макар и с уговорки, но те подкрепят концепцията на Доналд Тръмп да „Направи Америка отново велика!“. За съжаление, вече повече от три години идеите на 45-я президент на САЩ, както и „реалната политика“ на консерваторите, срещат ожесточен отпор от неолибералните демократи в САЩ и социалисти в Европа, от ротшилдовите креатури и соросоидите по целия свят. Тези сили водят ожесточена битка за запазване на отвоюваните позиция в световното пространство от „Третия път“ на Бил Клънтън и глобалистите. Без да се замисля за бъдещето на човечеството, тази ожесточена и екзалтирана публика „днес иска цялата власт“, така както бе с „цветните революции“ в Европа и Северна Африка по сценария на Джим Шифт. Разчленяването на Югославия, бомбандировките над Сърбия, унижаването на Елцинова Русия и физическото ликвидиране на непокорни лидери на суверенни държави – това е визитната картичка на техния нов световен ред. Ние ги срещаме и в България. Те са некомпетентни и нагли, екстремално безочливи и посредствени, хора, за които няма род и Родина, няма духовност и национални традиции, няма мисъл и грижа за благоденствието на народа и авторитета на държавата – всичко се свежда до пари, власт и удоволствия.
Челният „боен“ отряд на тази огромна армия космополити и неолиберали е съсредоточен в „дълбоката държава“ в САЩ и в нейните „бойни групи“ по света. За мащаба на явлението разбираме от стряскащата репликата на президента Тръмп по време на брифинга в Белия дом във Вашингтон на 20 март т.г.: „Знаете ли какво ми се иска? Да изпратя (в смисъл да изолирам заради пандемията - б.м.) държавния секретар Майк Помпео в Държавния департамент. Или както го наричат – Департамента на дълбоката държава.“
След тази изпусната фраза всичко си идва на мястото. Българският съдия от Специализирания наказателен съд Андон Миталов, по безпрецедентен начин бе санкциониран от американската държава, без да му бъдат предявявани конкретни доказателства за вина чрез едноличното решение на Майк Помпео. Нашата версия за случилото се е, че достатъчно високопоставен български чиновник, на преговори в САЩ, търсейки оправдание за прецедента – следствен за шпионаж в полза на РФ български гражданин да получава лично награда от Путин–обявява за виновен съдията. Логично, Помпео, имайки предвид източника, приеме информацията за достоверна и, защитавайки световната демокрация, наказва съдията. В същото време, „гузен негонен бяга“ нарежда на министъра на правосъдието на РБ да иска наказание за съдия Миталов от ВСС, въпреки че по този въпрос Съветът има оневиняващо решение!
Това вече е „интернационализъм“ в действие на „дълбоката държава“!
На 27 октомври 2014 година журналистът Микаел Тален (Mikael Thalen ) от американското радио „Prison Planet“ и интернет-ресурса www.рrisonрlanet.com публикува текст със заглавие: „Документ на фондация „Рокфелер“ от 2010 година предвижда създаването на Пандемична полиция“ и подзаглавие „Когато пандемията избледнее, този по-авторитарен контрол и надзор над гражданите и техните действия ще остане и дори ще се усилва!“
Изготвянето на доклада, озаглавен „Сценарии за бъдещето на технологиите и международното развитие“ е иницииран и спонсориран от Фондация „Рокфелер“ с президент Джудит Родин и от „Глобалната бизнес мрежа“ с президент Питър Шварц. На стр. 18 на този документ се разиграва сценарий, в който президентът на САЩ решава да не защитава границите си и да не ограничава пътуванията със самолет след
избухването на пандемия от нов смъртоносен вирус.
В представената хипотеза пише: „През 2012 година пандемията, която светът очакваше от години, най-накрая удари. За разлика от Н1N1 от 2009 година, този нов грип, с първоизточник на заразяване дивите гъски, се оказа изключително смъртоносен. Дори най-подготвените за пандемии държави бяха бързо преодоляни и вирусът се разнесе по целия свят, заразявайки близо 20% от населението и само за седем месеца причини смъртта на 8 милиона души, предимно млади хора. Китайското правителство не бе единственото, което предприе крайни мерки, за да защити своите граждани. По време на пандемията националните лидери по целия свят загърбиха авторитета си на демократи и наложиха „въздухонепроницаеми“ правила и ограничения – от задължителното носене на маски за лице до проверка на температурата на тялото на входовете на общинските пространства, ж.п. гарите и супермаркетите. Необходимите и съмнителни практики, използвани за спиране приливите на вируса, остават дълго и след пандемията, което позволява на правителствата да налагат авторитарни контроли под прикритието на грижа за защита на обществото. За да предотвратят разпространението на все по-глобални проблеми – от пандемията и транснационалния тероризъм до кризи в околната среда и нарастващата бедност, лидерите по света предприеха мерки за засилване на собствената си власт. Отначало представата за по-контролиран свят получи широко приемане и одобрение. Гражданите с готовност се отказаха от суверенитет в личния си живот в замяна на по-голяма безопасност и стабилност. Те бяха по-толерантни и дори нетърпеливи към насочеността и надзора отгоре надолу, а националните лидери имаха повече възможности да налагат ред по начини, които смятаха за подходящи“.
След анализ на реалните световни пандемии от 2009 и 2012 година, през есента на 2014 година авторът Микаел Тален прави извода, „че пандемията беше използвана и за прилагането на дълго търсени технологии, най-вече за биометричните лични документи на гражданите, за контрол на тяхното придвижване и за по строго регулиране на ключови отрасли, чиято стабилност се счита жизненоважна за националните интереси. Макар и да е измислен, опитът за прогнозиране и планиране на действие при големи бедствия от мозъчни тръстове и правителства може много добре да даде представа за реалните действия, които се предприемат в момента. Въпреки, че са необходими определени медицински протоколи, вероятността от фино и завоалирано завземане на властта е опасна и реално съществуваща“. Журналистът Тален, анализирйки действията на президента Обама през 2012, година заявява: „ във връзка с борбата с епидемията „ебола“ и издадената президентска заповед за „Ревизиран списък на карантируемите заразни болести“ се появява възможност държавната администрация да задържа всеки американец, който показва признаци на някакво „респираторно заболяване“. Диктатът става още по-обезпокоителен в светлината на заявеното от лекаря от Мисури Джеймс Лауренци в радиошоуто на Алекс Джоунс на 20 октомври 2014 година, че потенциалните пациенти с „ебола“ изчезват от болниците без лекуващите лекари и администрацията да са поставяни в известност. „Тези пациенти изчезват, правят нещо с пациентите, Бог знае къде отиват!“– казва лекарят“.
Малката книжка, издадена от фондация „Рокфелер“ в обем от 52 страници, както и постът на журналиста Микаел Тален
са достъпни в интернет-пространството
вече над десет години. Буди недоумение, как е възможно „армията“ от вездесъщи американофили в България да са пропуснали през последните десет години да информират герберовия управленски „елит“ за интригуващото издание на Фондация „Рокфелер“ със заглавие: „Сценарии за бъдещето на технологиите и международното развитие“, та прочитайки стр.18 да предприемат мерки така, че в складовете на Държавния резерв на РБ с военно-временни запаси и за действия при стихийни бедствия поне да има маски, защитни костюми, антисептични разтвори, спирт и най-вече респиратори за биохимическа защита! Не само че няма, но и няколкото апарата, които са били в наличност, вероятно, на далавера, са продадени на някоя от десетките частни болници срещу съответната комисионка. Или специалистите по водене на хибридни войни четат само абзаците, касаещи създаването на пандемична Полицейска държава? И това, което пише в сценария от 2010 година, днес се случва на практика – Китай и Русия се оказаха най-подготвени за преодоляване на пандемията, докато НАТО, с техните високоплатени служби за стратегическо планиране, явно, за времето, когато е трябвало да четат изданията на фондация „Рокфелер“ са писали сценариите за разделянето на територията на РФ на седем отделни, воюващи помежду си държави. А Тръмп и Борис Джонсън дълго умуваха над дилемата: да не затварят границите или да се изолират под карантина, докато хората не започнаха да мрат като мухи!
Показваното по телевизиите е планетарна катастрофа – бежанците, пандемията, рухването на цените на петрола, предстоящо фунансово цунами. Явно ангажирани от междуличностни „войни“, задоволявайки нагона си за пари, власт и удоволствия, властелините на света не са повярвали преди година на Ричард Хаас, когато той казва: „Разрушаването на Световния ред ще провокира инициативи, който ще доведат до катастрофа“. И тя дойде! Демократите на Пелоси са уверени, че с пандемията са ударили „джакпот“ в борбата си с Тръмп за президентския пост. Но ако починалите от коронавируса и разорените и безработните от икономическа криза са много на брой, то Щатите ще получат нов удар – възрастното поколение „бели потисници“ ще загубят изборите от поколението „пийпъл ъф колор“. Младите американци ще изберат лидери, които окончателно ще превърнат САЩ в страна от третия свят – с неудържим популизъм, с масово раздаване на пари и с хронично невъздържаната банка-печатница „ФРС“.
Днес по страниците на нашите вестници, в сайтове и от телевизионните екрани видни геополитически анализатори се надпреварват по възможно най-бомбастичен начин да пророкуват предстоящ световен Апокалипсис. Хиперболите са стряскащи, метафорите са ужасаващи като най-използваната е гравюрата на Албрехт Дюрер „Апокалипсис“ с четиримата конници – „Победителят“, „Войната“, „Гладът“ и „Смъртта“, поместена на корицата на сп. „Економист“ в прогнозата му за новата 2019 г., като колажът предричаше апокалипсис в Путинова Русия. А то, какво излезе?
В цитираната по-горе статия, Рей Далио разказва, че „като студент през лятото припечелвах, чистейки пода на Нюйорската фондова борса. На 15 август 1971 вечерта, когато президентът Никсън обяви, че САЩ се отказват от златното обезпечение на книжните долари разбрах, че правителство не може да изпълни поетите си обещания към кредиторите т.е. досегашният долар, с който разполагаха хората преставаше да съществува. Девалвация. Целият свят очакваше апокалиптично сгромолясване на Нюйорската фондова борса, но това не стана. На сутринта акциите се повишиха с 4%“. Анализирайки случилото се, Долио стига до извода, че има сили, които дирижират събитията и предприемат решения, облагодателстващи малка група от хора за сметка на болшинството. Америка не само се спасява от дефолт, но с откриващата се възможност
да печата неограничено количество долари,
станали резервна валута за целия свят, практически след 1971 г. се превръща в изключителна сила, подчинила на себе си чрез МВФ и СБ всички държави по света, с изключение на СССР и неговите съюзници. Франция напуска военна организация на НАТО, бунтуват се необвързаните страни, но стотиците американски военни бази и флота гарантират вече 50 години функционирането на еднополюсния световен ред.
Понастоящем, като едноличен „господар на света“, САЩ и ФРС носят все още цялата отговорност за финансовата и икономическа стабилност на планетата. И предприемат невиждани в историята на Америка крачки. Непостижимо за разбиране от нормалният човешки разум е как една държава може да напечата трилиони долари (един трилион ам.долари днес се равняват на общите приходи в бюджет 2020 на България за 38 години – т.е. за 38 години българският народ от данъците за произведените от него стоки и услуги и със средствата от безвъзмездните европейски фондове ще набере сумата, която САЩ ще похарчат само за няколко месеца). Нереално и невероятно! Тази гениална манипулация и сила, извираща от „магията“ с долара вече десетки години държи човечеството в подчинение и страх!
Дали властелините на света ще успеят и този път? Според Рей Далио – не! Според „кризисният мениджър“ Доналд Тръмп, който като бизнесмен неколкократно се е спасявал от фалити - да! Но това не му попречи след решенията на ФРС за многотрилионните вливания да каже: „Ние рискуваме да разрушим страната!“ Той настоява да се отмени карантината към 12 април, католическият Великден, заявявайки: „Ние трябва да се върнем на работа! В обширната рецесия или депресия можем да загубим много повече хора, отколкото от вируса!“
От първите два трилиона долара, одобрени от Конгреса и президента във връзка с пандемията в САЩ като бюджетен разход, само 46 млрд. долара ще отидат пряко за борба с коронавируса, по-голямата част от останалите средства ще бъдат раздадени на нефинансови институти: за подкрепа на малкия бизнес, за данъчни ваканции за фирмите, за разширяване финансирането на програмата за безработни,а един $1 трилион за семейства, изпаднали в затруднение ( по 1000$ на възрастен и по 500$ на дете). С четири трилиона долара ФРС на САЩ ще кредитира корпорациите при нулев лихвен процент, купувайки дългови книжа от първично предлагане на борсата; изкупуване на ценни книжа на търговските банки, кредитирали отделни граждани и малки и средни предприятия; косвено кредитиране на регионалните местни власти. Други четири трилиона долара се заделят за закупуване на държавни облигации и ипотечни дългови книжа. В средата на март т.г., след като свали лихвения процент практически до нула, ФРС обяви грандиозна програма за „количествено смекчаване“ и всеки ден ще изкупува за 75 млрд. долара държавни облигации на МФ на САЩ и ипотечни книжа за 50 млрд.долара, без да определя крайния срок на програмата. С разпореждането си до националните централни банки по света и ЕЦБ свободно да се разпореждат със задължителните 10% резерви в долари, ФРС практически лиши американския долар от статута на резервна валута. В същото време, предоставайки на своя орган, МВФ, 1 трилион долара за кредитиране на икономики в затруднение, същият се превръща в Гигантски икономически килър (ГИК) със задача да задушава „непослушните“ с купища „зелени хартийки“ срещу истински реални активи, вкл. продажба на чужденци на национална плодородна земя, държавна или общинска собствменост ( вж. случващото се в Украйна).
Ако тази кредитна експанзия се осъществява чрез стандартното увеличаване на американския държавен дълг, тогава лихвените проценти рязко ще се повишават, за да предизвикат интерес у купувачите на „трежърис“, което от своя страна ще направи възстановяването на американската икономика невъзможно. Всичко това, което прилича на „изсипване на пари от вертолет“, залива пазарите с „кеш“ при мизерна стокова маса, защото всички са под карантина и производството е спряло. Ще започне контролирана хиперинфлация поради нулевите лихви. Богатите ще занулят кредитите си, а бедните ще загубят спестяванията. Разслоението в обществото нараства и гневни хора излизат на улицата. Това е един от възможните сценарии след президентските избори в САЩ в края на годината по цялата доларова зона! Следва девалвация и деноминация! Америка се спасява от собствените си дългови пирамиди за сметка на останалия свят, защото новите долари отново ще се печатат от ФРС! В еврозоната положението е същото – богатите дъжави частично ще се спасят, но малките и бедни държави ще са омотани от дългове и ще бъдат изкупувани на безценица!
N.B. Преди няколко дни нашият добър познат Ричард Хаас каза: „болшинството страни минимум за няколко години ще се затворят в себе си, съсредоточавайки се върху това, което се случва в пределите на техните граници, а не извън тях.“
