През последните години с нарастване на напрежението между големите военни и икономически сили старите европейски проблеми и страхове отново станаха актуални, за съжаление. Крехкостта на европейското мирно благополучие стана очевидна.
От една страна, конфронтацията между комунистическата и капиталистическата система, която изглеждаше преди 25–30 години като основна причина за тогавашната военнополитическа нестабилност в света, отиде в небитието пред очите ни. От друга страна, американските генерали, които свирят първа цигулка в европейската отбранителна върхушка, днес си позволяват такива войнствени, заплашителни твърдения, които техните предшественици никога не са си позволявали!
Твърде често днес длъжностни лица, носещи огромна отговорност за живота на хората и народите, проявяват такова лекомислие и се държат толкова безотговорно, че на обществеността ù се налага да вземе борбата за мир в свои ръце.
Ясно е, че войните избухват в резултат освен на икономически и геополитически стремежи за надмощие и в резултат на недоверие между народи и правителства и като следствие от различни видове враждебност и страхове един към друг. Опасните неясни чувства и предразсъдъци, от своя страна, произтичат от недостатъчното познаване един друг. Нашето НД „Русофили“, което работи активно от десетилетие и половина, дава, ми се струва, добър пример за такава своеобразна политическа „агрономия“, за подобряване на културната и политическата атмосфера в европейското пространство. Дори и на добре изораното за хилядолетие поле на руско-българските отношения; поле, наситено със съвместно пролята кръв, трябва да работим усилено, за да запазим жизнеността му!
Онези хора на Запад, които не искат укрепване на отношенията между европейските държави и народи, отлично разбират значението и важността на такава миротворческа дейност. Ето защо те по всякакъв възможен начин са способствали и способстват за създаването на атмосфера на цивилизационна враждебност към днешна Русия – основана не на рационални съображения, а на емоции и чувства, които могат да бъдат доста ефективно манипулирани.
В този смисъл днешната политическа атмосфера в САЩ започва да прилича на известния „лов на вещици“ през 50-те години на миналия век, в „ерата на Маккарти“. Когато всякакви опити за установяване на нормални отношения – на всяко едно ниво – с руснаци и Русия се приравняват към „антиамерикански дейности“. И трябва да призная, че ехото от тази истерична кампания на американски медии долита отвъд океана и до Европа, въпреки че тук на съответните специалисти им е много по-трудно да работят: трудно е да превърнат нормалния французин, италианец и още повече българин в убеден русофоб!
Но основният проблем на Европа не е, че тези опити да се пренесат едни или други (тактически по своята същност) политически разногласия между Брюксел и Москва в категорията на стратегическите или дори да ги издигнат до нивото на цивилизационни противоречия, са безсмислено губене на сили. А, че тази дейност на западните пропагандисти служи като вид димен екран, предназначен да скрие от чужди очи истинските (а не измислени от специалните пропагандисти от НАТО) опасности, пред които са изправени европейските народи и правителства. Основното е опасността от голяма война, при това ядрена война.
Политическите противоречия на Запада с Русия, при цялата си сериозност, нямат екзистенциален характер и днес е възможно ново отслабване на напрежението между тях. Освен това екзистенциалната заплаха за Европа е заплахата от голяма война на нейна територия, заплахата от нашето самоунищожение!
И тази заплаха не може да бъде намалена чрез разполагане на поредните американски ракети със среден и малък обсег на европейска територия! Защото всяко такова разполагане просто увеличава броя на целите за онези ракети, от които НАТО трябва да ни защитава. Разбираме, че войнствените американски генерали напразно се надяват да ограничат ядрения конфликт, който подготвят, само на територията на европейския континент. Но това по никакъв начин не може да ни радва: затова трябва да считаме борбата срещу заплахата от световна война за наш дълг!
Тази заплаха може да бъде намалена (и дори напълно премахната) само чрез промяна на политическата и културната атмосфера в нашите страни, в рамките на нашия Европейски дом. И големите, и малките европейски държави могат да допринесат за тази задача.
Когато френският президент Е. Макрон говори за изграждането на европейска система за сигурност заедно с Русия или когато българският премиер Б. Борисов се изказва срещу „дрънкането на оръжия“ в Черно море, става ясно, че Европа напълно разбира уязвимостта на сегашната европейска система за сигурност. Която е била замислена и създадена в онези условия, които отдавна са се променили.
Днес виждаме колко остра вътрешна борба, почти „гражданска война“, протича в САЩ, водещата държава в западния свят. Където привържениците на използването на ракетно-бомбардировъчни удари срещу „лошите“ са против тези, които не са готови да се откажат от остатъците от здравия разум, който някога е бил отличителна черта на бащите основатели на САЩ. Как ще приключи този конфликт все още не знаем, въпреки че се надяваме на окончателната победа на здравия разум.
В днешните условия европейците трябва да поемат инициативата, защото времето не чака! Но за да могат европейските правителства да започнат да гледат на отслабването на напрежението като на своя първостепенна задача, те трябва да чувстват зад гърба си взискателната подкрепа на обществото.
Опазването на мира днес се превръща в най-неотложната задача за обществеността, за неправителствените организации, изтласквайки дори проблемите на околната среда и COVID на заден план. Въпреки че по инерция медиите ни фокусират главно върху съгласувани изказвания от подбрани форуми, под заплахата от война, и журналистите, и активистите ще трябва да осъзнаят реалността.
Кой в България би пожелал Родината ни да бъде превърната в прифронтова държава и територия с чужди войски и оръжие – насочено срещу Русия.?!
Всички те, или по-скоро всички ние, просто трябва да се борим и да отстояваме истината, че ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ СА ПО-СИЛНИ С РУСИЯ!
