Енергийната сигурност винаги е била обект на геополитика, елемент на националната сигурност и предизвикателство за добро управление. Енергийната сигурност е много обтекаема концепция. Терминът има поне 83 определения, като се определя количествено, използват се повече от 60 различни индекса (с големи различия в броя на използваните показатели по индекс) и варира в зависимост от мащаба, вида на горивото, времевия хоризонт и географското местоположение. Кое прави енергийната сигурност все по-актуална днес:
• Специфично/небалансирано географско разпределение на енергийните източници и основно като нефт, газ, специфични подземни богатства;
• Надеждност на логистиката на техните доставки до потребителите в международен и национален аспект;
• Специфична енергийна зависимост на икономиките на отделните страни от внос на енергийни ресурси;
• Гъвкавост в енергийна осигуреност на отделните държави, заложена в националните енергийните стратегии;
• Оптимално използване на националните ресурси за намаляване на енергийната зависимост;
• Предизвикателството пред научната общност за откриване на нови видове енергийни източници/енергии;
• Нови технологии, които да прилагат новите видове енергии; • „Умното“ управление на производството и потреблението на енергия на национално ниво;
• Надеждна защита на енергийната инфраструктура от терористични актове и срещу загуби при производство и преноса на енергии от всякакъв род и вид;
• Използване на енергийната сигурност за реализиране на геополитически и корпоративни интереси;
Има четири ключови енергийни тенденции, които ще доминират през следващите десетилетия.
Първият е икономически, така че търсенето на енергия се променя все повече към Азия и особено в полза на гигантите Китай и Индия. Докато ръстът на търсенето на Китай се забавя, за разлика от бума на 2000-те години. Индия е създадена да бъде най-бързо растящата област на потреблението на енергия в света, от 3,1% годишно до 2040 г., според последните енергийни перспективи на BP(The British Petroleum Company plc), публикувани през февруари 2019.
Второ, възходът на североамерикански шистов нефт и газ превръща континента от вносител в нарастващ износител на нефт и втечнен природен газ (LNG).
Трето, съществуват опасения относно бъдещото търсене на петрол, като се има предвид конкурентоспособността на електрическите превозни средства, натиска за действие по отношение на изменението на климата и притесненията относно замърсяването с пластмаси.
Четвърто, една среда с ниски цени на петрола, съчетана с финансовото предизвикателство да се разчита на диво променящи се цени на суровините, подчерта необходимостта Близкият изток да генерира по-разнообразен икономически растеж, износ и заетост.
За да се обяснят протичащите процеси при производството, доставките и потреблението на въглеводородите е необходимо да се анализират енергийните стратегии и политиките по отношение на енергийната сигурност на основните играчи в тази област.
Енергийна стратегия на САЩ 2030 г.
Към 2019 г. САЩ получава около 80% от енергията си от изкопаеми горива. Тази енергия се използва в транспорта, промишлеността, търговските и вътрешните цели. Останалата част от неизкопаемото гориво идва главно от водно-централи, вятърни и атомни електроцентрали. Американците съставляват по-малко от 5% от световното население, но консумират 26% от световната енергия, за да произвеждат 26% от световната промишлена продукция. Те представляват около 25% от световното потребление на петрол, като същевременно се произвеждат само 6% от световните запаси от петрол. Почти целият износ на енергия от Канада отива в Съединените щати, което ги прави най-големият чуждестранен източник за внос на енергия за Съединените щати, който се състои от нефт, газ и електроенергия.
Акцентът е поставен върху електроенергията, тъй като Съединените щати са една от най-големите държави, консумиращи енергия. Концепцията за енергийната политика показва връщане към стратегията от 60-те, част от която може да се счита за максимизиране на крайния енергиен продукт и неговия износ. Основните пазари за американската енергетика - Южна Америка, Европа и Югоизточна Азия, като се развиват и нови пазари. Отделно от това, струва си да се отбележи, че САЩ активно увеличава инфраструктурата на разпределение на енергия, предимно нефт и газ. Изграждането на петролопроводите Keystone XL и Dakota Access, преди това затворен от Конгреса, е възобновено. В обобщение на всички тези приоритети, приоритетите на енергийната политика на САЩ са следните:
1) Възраждането на ядрената енергия;
2) Възраждането на енергията от въглища;
3) Разширяване на зоните за производство на нефт и газ.
4) Производството и износът на нефтопродукти;
5) Износ на КПГ – компресиран/втечнен природен газ.
Ариел Коен Коен е експерт по Русия от „Морнинг стар“ и той няколко пъти споменава в речта си пред Конгреса и призовава американските конгресмени да обърнат специално внимание на факта, че Русия се опитва да „изтласка“ САЩ от Централна Азия и вече успешно ограничи участието на САЩ в нови проекти, а вектори на американската стратегия, каза той, могат да бъдат следните:
- Намерението на САЩ да бъдат дълбоко ангажирани в енергийната сигурност на Европа никога не се поставя под въпрос, след като „Европа е наш партньор по редица глобални въпроси, от Афганистан до Либия и Близкия изток, от правата на човека до свободната търговия“;
- САЩ ще работят за „енергийна диверсификация на Европа“ както по отношение на източниците на доставка и пренос, така и по отношение на енергийните видове - „диверсификация на доставчиците, диверсификация на транспортните пътища и диверсификация на потребителите, както и концентриране на алтернативни технологии и възобновяеми енергийни източници и други технологии за чиста енергия, както и повишаване на енергийната ефективност“. (САЩ навлизат на европейския пазар като основен износител на шистов газ, който се конкурира с руския природен газ);
- Целта на САЩ е да насърчи Европа да разработи „балансирана и разнообразна енергийна стратегия с множество енергийни източници и множество пазарни пътища“.;
- САЩ ще насърчат и помогнат на страните от Централна Азия и Каспийския регион да намерят нови начини за „заобикаляне на руската територия и руските тръбопроводи“;
- САЩ ще се стремят да приватизират енергийния сектор и за това ще „създадат политическа рамка“ в постсъветското пространство, в рамките на което „бизнес и търговски проекти ще могат да процъфтяват“;
- Вашингтон обръща специално внимание на популяризирането на Туркменистан като основен доставчик на газ за Европа чрез Южния коридор;
- Съединените щати ще се стремят да интегрират балтийските държави в европейския енергиен пазар по начин, който не ги прави уязвими от руски доставки и/или руски политически натиск;
- САЩ ще реагират на опитите на Русия да получи монополно влияние върху украинския енергиен сектор;
- Европа трябва да развие и създаде единен енергиен пазар, така че да не се случват двустранните отношения, които понастоящем се развиват между Германия и Русия, между Русия и Италия или между Франция и Русия;
- Европа трябва да се съсредоточи повече върху развитието на сектора на шистовия газ, който може да бъде заместител на руския газ;
- Европа трябва да осъществи инициативи за „развитие на разпределението и доставките на енергийните компании“, така че руската компания Газпром да претърпи неуспех в усилията си да проникне в сферата на преработката и търговията.
Според Марк Финли, който е сътрудник в секции „Енергия“ и „Глобал ойл“ в Института Бейкър и с 35 годишен опит по проблемите на петрола и сигурността коментира: „Електричеството е новият петрол, когато става въпрос за сигурност. Политиците във Вашингтон и други световни столици прекараха 50 години в притеснения как да управляват прекъсванията на доставките на петрол. Но непосредствената реакция на прекъсването на електрозахранването и повсеместното въздействие на критичните елементи на съвременния живот, задвижвани от електричеството означава, че въздействието на смущенията в доставките на петрол са разходка в парка в сравнение с уязвимостта на нашата енергия. И зависимостта ни от електричеството и уязвимостта ни от смущения се увеличава. От решаващо значение е да признаем, че националната ни сигурност и успешна политика в областта на климата зависят от изграждането на по-стабилна и устойчива енергийна система“.
Законът за енергийната независимост и сигурност (EISA) е федерален закон, насочен към повишаване на енергийната ефективност като начин за укрепване на енергийната независимост и националната сигурност. Подписан е от президента Джордж Буш на 19 декември 2007 г. и популяризира намаляване на разходите за енергия за потребителите.
Преглед на първичната енергия 
Наред с другите цели EISA има за цел да насочи САЩ към енергийна независимост чрез увеличаване на производството на чиста енергия, подобряване на енергийната ефективност и увеличаване на изследванията и прилагането на механизми за улавяне и съхранение на парникови газове. По-конкретно EISA цели да намали емисиите на парникови газове с 9 % до 2030 г.
