ЗАД НОВИНИТЕ

Енергийната сигурност на страните от Близкия Изток
Опит за дисекция

Енергийната сигурност на страните от Близкия Изток

14 Декември 2021

С енергията от възобновяеми източници се намалява зависимостта от двигателите с вътрешно горене.

Най-големите регионални производители са Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Иран и Катар. Неотдавнашната одит­на проверка на резервите на Саудитска Арабия показа резерви от 268.5 милиарда барела нефт и 325 трилиона м3 газ.

Проекти за на над 859 млрд.долара са планирани или са в ход в Близкия изток и Северна Африка, като от тях проекти за 283 млрд. долара вече се изпълняват. Така регионът се готви да отговори на прогнозата за увеличение на търсенето на енергия през следващите две десетилетия.

Най-впечатляваща е трансформацията на националната петролна компания (Adnoc)Абу Даби. Тя планира с подкрепата на италианската компания Eni и австрийската OMV от 5.8 млрд. долара да изгради за 45 млрд. долара на най- големия център в света за рафиниране в Ruwais в западен Абу Даби. Паралелно върви замяна на старите акционери като Shell и Exxon Mobil с дългосрочни партньори Total и BP.

Подходът на Катар Петролеум отразява намаляващо търсене на петрол като предприе стъпки за развитие производството на втечнен природен газ от сегашните си 77 милиона тона до 110 милиона тона годишно (t/y) до 2023—2024 г.

Нарастващото население и големите промишлени проекти стимулират повишеното търсене на електрическа енергия в Средиземноморския регион. Въз основа на сегашните темпове на растеж според MEED (Middle East Economic Digest) инсталираните мощности за производство на електроенергия в региона на Близкия изток и Северна Африка трябва да се увеличат с около 40 % до 2025 г.

Намаляващата цена на възобновяемите енергийни източници, подсилена от участието на частния сектор и политическата воля за производство на енергия от нетрадиционни източници води до създаването в Близкия изток на глобално производство на енергия от възобновяеми източници.

Електрическите превозни средства намират все по-голям пазар с новите модели и по-евтините разходи за батерии. Енергията от възобновяеми източници се разглежда като ефективно решение за „чиста електроенергия“, като по този начин се намалява зависимостта от двигателите с вътрешно горене.

Подобреното съхранение на енергия ще помогне на мрежите да управляват колебанията в захранването с енергия от възобновяеми източници, като позволяват съхраняване на вятърната и слънчевата енергия за по-нататъшно използване, докато развитието на батерии и други устройства за съхранение ще позволи на превозните средства да пътуват по-дълги разстояния с едно зареждане.

 Цифровизацията спомага за оптимизиране на производителността както в конвенционалните, така и при ВЕИ, чрез сензори и прогнозен анализ. Тя също така подкрепя развитието на интелигентни електроенергийни мрежи, което осигурява по- добър пренос на електроенергия, намалено върхово потребление и интегриране на системи за възобновяема енергия.

Анализът за MEED подчертава, че общо близо 7GW в производството на енергия от възобновяеми източници капацитет е планирано да влезе онлайн в началото на 2020 г., водени от ОАЕ, Оман и Кувейт.

По-драматичен е възходът на възобновяемите енергийни източници. В Дубай са най-ниските цени на енергията от слънчеви фотоволтаични мощности през 2014 г. при 5,85 цента за киловатчас ($c/kWh), след това те намаляха наполовина през 2016 г. и продължиха да спадат през 2017 г.

Офертите са вече под 2 цента/kWh. Така например в Португалия на 28.08.2020 г. цената е 0,0112 евро/ kWh, в Абу Даби на 28.04.2020 цената е 0,0135 долара/kWh, в Албания на 28.52020 цената е 0,0248 евро/ kWh, а в Германия на 05.03.2020 г. цената е 0,335 евро/ kWh.

Саудитска Арабия постави рекордно ниски цени на енергията от вятъра на сушата от 2,13 цента/kWh. След Йордания и Египет и Оман най- накрая отбеляза напредък и по отношение на възобновяемата енергия. Този успех показва обаче и противоречие. Страните от Близкия изток имат най-ниските производствени разходи за петрол в света, но в крайна сметка те преследват намаляващото търсене, независимо дали този спад започва през 2030 или 2040 г. Те се разширяват в нефтохимическия бранш и се ориентират към по- сложни и взискателни продукти.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе