ЗАД НОВИНИТЕ

Стратегии за национална сигурност
Основа за икономически просперитет

Икономическите взаимоотношения са територия на националната сигурност и публично-частното партньорство, защото те са в основата на икономическата стабилност и икономическия суверенитет на страната. Само правилното хармонично планиране, регулиране и контрол на тези взаимоотношения може да бъде базата за устойчиво развитие на страната при минимални заплахи за националната сигурност.

І. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ  НА СТРАТЕГИИ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ КАТО ОСНОВА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ

1. Общи постановки
Националната сигурност е сложно, всеобхватно и многозначимо понятие. То възниква с появата на държавите и е основателно да се очаква да има различни трактовки. Повечето от тях се разпростират върху опасностите от военни конфликти, тъй като те биха застрашили съществуването на държавата.
Акцентите в отделните стратегии и специфициране на националните интереси варират в стратегиите на отделните държави в зависимост от:
географското разположение на отделната страна;
геополитическото й значение за региона и света;
геополитическите й цели;
военните доктрини, планове и участие на военната промишленост в формиране на брутния вътрешен продукт и външнотърговския обмен;
културните и духовни ценности, достижения и наследство;
нивото на икономическо развитие;
икономическия, интелектуален и технологичен потенциал;
отношение към науката и научно-техническото творчество;
отношението към участието на гражданското общество в утвърждаване на демократичните ценности и правила на управление и поведение;
демографската и социалната ситуация;
стандарта на живота/благосъстоянието на населението;
комбинация от изброените по-горе акценти.
За целите на изследването ще бъдат анализирани само онези аспекти на представителни стратегии за национална сигурност, които имат отношение към привличането на частен капитал при решаването на стратегическите цели , заложени в тях. Това е продиктувано от ускоряващите се процеси в областта на:
глобализацията;
интернационализацията на трудовия пазар;
международния и регионалния тероризъм;

2.Ключови постановки в стратегиите за национална сигурност
Постепенно националната сигурност се разширява от защита на населението  по отношение на външната и вътрешната сигурност към защита и на националните интереси.  От своя страна, националните интереси са специфични за отделните страни, но при анализа на стратегиите за национална сигурност се открояват важни, ключови постановки, които имат отношение към възможните инструменти за осигуряване на икономически растеж, независимост и/или запазване на икономически суверенитет и просперитет. Такива ключови постановки са:

2.1 Силна икономика – надеждна сигурност
Една от най-динамично променящи се стратегии за национална сигурност е тази на Великобритания (промени 2008 г., 2009 г.) В предговора на Стратегията за национална сигурност „Силна Великобритания в ерата на неопределеността“ (2010 г.)2 премиерът Дейвид Камерън заявява:
„Нашата национална сигурност зависи от нашата икономическа сигурност и обратно. Икономическият дефицит означава дефицит на сигурността“.
И по-нататък „Националният ни интерес  изисква нашата икономика да се конкурира с най-силните и с най-добрите , и усилията на цялото ни правителство трябва да бъдат насочени към насърчаване на нашата търговия, живителната сила на нашата икономика“.
От това изказване може да се направи извода, че надеждна национална сигурност е немислима при слаба икономика.
Член 0.16 гласи:  „Тя трябва да определи основните ни цели:
осигуряване на сигурна и устойчива Великобритания;
защита на нашите хора, икономика, инфраструктура, територия и начин на живот от всички основни рискове, които могат да ни засягат пряко;

Една много сложна  и комплексна задача, заложена в Стратегията за национална сигурност – устойчива държава ( самото понятие „устойчиво развитие“ включва балансирано проспериращо развитие на всички сектори на обществено-икономическа структура на обществото) и същевременно – защита на националната икономика. Последното е много важно да се отбележи, защото това е елемент на т.н. вътрешна сигурност и предопределя работата на Правителството в няколко направления:
да стимулира на националната икономика, за да бъде тя конкурентноспособна;
да анализира външноикономическите ангажименти и проекти, за да не окажат те отрицателно влияние и/или зависимост от икономическите партньори на Великобритания, респ. на местния бизнес;

Националните интереси на Япония в Стратегията за национална сигурност (2013 г.)3  включват „постигане на просперитет на страната  и нейните граждани чрез икономическо развитие, като по този начин укрепва мира и сигурността“.

В Стратегията за национална сигурност на САЩ4 е записано: „Балансиран и устойчив растеж просперитет е в основата, за да се извади от инерцията икономиката на САЩ и глобалната икономика“.

Т. 4.2 от Стратегията за национална сигурност на Република Сърбия5 гласи: „Икономическата стабилност е основна предпоставка за постигане на целите на националната политика за сигурност на Република Сърбия. Приоритетът на икономическата политика е устойчиво развитие, с тенденция на дългосрочно експанзивно развитие и висок процент на икономически растеж, като в значителна степен на подкрепата за укрепи икономическата стабилност на държавата.„Целите на икономическата политика са свързани с разработването и изпълнението на икономическата стабилност на държавата и създаване на условия за външни и вътрешни инвестиции, както и всички други форми на развитие на международното сътрудничество, включително сътрудничество с международните финансови институции“.

В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация6 по отношение значението на икономическия просперитет е записано:
в т. 53 :„Влизането на Русия в 5-те страни-лидери по обем на БВП ( брутния вътрешен продукт), а също така достигане на необходимото ниво на националната сигурност в технологическата и икономическата област е стратегическа цел на националната сигурност;
в т. 54: „Осигуряване на националната сигурност за сметка на икономическия растеж се постига чрез развитие на национална иновационна система, повишаване производителността на труда, усвояване на нови ресурсни източници, модернизация на приоритетни сектори на националната икономика, усъвършенстване на банковата система, сектора на финансовите услуги и бюджетните отношения в Руската федерация“.

Изводи:
1.Икономиката е в основата на вътрешната сигурност, но тя същевременно:
трябва да осигурява устойчиво развитие, т.е. балансирано и оптимизирано развитие на всички сектори на обществено-икономическия живот;
тя трябва да осигурява икономически растеж ( увеличение на БВП на глава от населението), което е предпоставка за по-висок кредитен рейтинг на съответната страна;
да не позволява изпадането в икономическа зависимост от други държави – икономически партньори, финансови институции или корпоративни интереси;

2. Икономиката трябва да се базира на балансирано развитие на промишлеността за граждански и военни цели, но при всички случаи тя трябва да разчита на просперитет в условия на световен мир и международна сигурност. В националната стратегия на Република Гърция е записано, че при офсетни сделки за доставка на военно оборудване, трябва при трансфера на технологии участието на гръцки фирми да бъде не по-малко от 35%;

3. Икономическият растеж може да се постигне при ясна, последователна и контролирана визия по отношение на международните турбуленции в различните аспекти – идеологически, военни, демографски, религиозни, но във всички случаи да допринася за тяхното потушаване в интерес на собствените граждани и на всички жители на планетата Земя.

2.2 Сигурност при взаимодействие държава - публичен и частен сектор
Едно от задълженията на Съвета за национална сигурност във Великобритания2, заложено в Стратегията гласи: „Ние трябва да изградим по-близки отношения между правителството, частния и публичния сектор, когато става въпрос за националната сигурност. Разбира се, правителството ще има ключова роля и ние  със сигурност ще изпълняваме задълженията си“.

В раздел 4.2 т. 6, на Австрийската стратегия за сигурност7, е записано:
Принос за укрепване на устойчивостта на публичния и частния сектор срещу естествени или изкуствени смущения , и бедствия чрез разработване и прилагане на национална политика за увеличаване устойчивостта на Австрия, както и за защита на критичната инфраструктура“.

В Стратегията за национална сигурност на Република Сърбия5 ( в т. 4.2) е записано: „Подобряване на институционалния капацитет и правомощията на държавата в икономиката, рационализиране на публичната администрация и борбата срещу корупцията и организираната престъпност са някои от основните предпоставки за подобряване на цялостната система за национална сигурност“.

В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация6 е записано в раздел ІV, както следва:
в т.52: „За противодействие на заплахите към националната сигурност в областта на повишаване качеството на живот на руските граждани, усилията за осигуряване на националната сигурност при взаимодействие с институтите на гражданското общество:
ще съдействат за ръста на благосъстоянието, намаляване на бедността и различията в доходите на населението;“
ще осигуряват съхранение на културното и духовно наследство;
ще усъвършенстват публично-частното партньорство с цел укрепване на материално-техническата база на здравеопазването, културата, образованието, развитието на жилищното строителство и повишаване качеството на жилищно-комуналното обслужване;“

в т. 62) : В интересите за осигуряване на националната сигурност се развиват в средносрочна перспектива конкурентноспособни отрасли на икономиката и се разширява пазара за реализация на руската продукция, повишава се ефективността на енергийния комплекс, разширява се използването на инструмента на публично-частното партньорство за решаване на стратегически задачи за развитието на икономиката и завършване формирането на базовата транспортна, енергийна, информационна, военна инфраструктура.“

Изводи:
1.Националната сигурност не може да бъде реализирана без взаимодействието между частния и публичния сектор, в т.ч. и с представители на гражданското общество.
2.Това взаимодействие изисква:
а. Висока степен на квалификация на специалистите в публичната администрация;
б. Качествена нормативна и правна уредба, която да регулира това взаимодействие;
в. Осъзнати национални интереси и готовност за тяхната реализация в полза на обществото;
3.Публично-частното партньорство като израз на взаимодействието между публичния и частния партньор да почива на принципи, които да позволяват реализацията на националните интереси като:
а. Неприкосновеност на публичната собственост;
б. Развитие на цялата инфраструктура (транспортна, енергийна, информационна, социална, водна и т.н.) при запазване на контрола върху собствеността й;
в. Справедливо разпределение на рисковете, приходите и разходите между публичния и частния партньор при предоставяне на възможност на частния партньор да получава приходи от допълнителни дейности с цел минимално ангажиране на държавния бюджет. Публично-частното партньорство трябва да способства за икономически растеж, който е гаранция на успешна национална сигурност;

2.4 Надеждна национална сигурност чрез икономика на иновациите
Член 0.12 на Стратегията2: ......„Великобритания, както и много страни, има неотложна необходимост да се намали фискалния дефицит и следователно Правителството трябва да създаде икономическа сигурност. ...... Благоденствието е съществена част от нашия национален интерес или  силната икономика е жизнено важна основа за националната сигурност“. 
В този дух е и съдържанието на чл. 1.23 от Стратегията: „Темпът на научните и технологичните иновации вероятно ще продължи да се увеличава. Технологичното познание ще се разпространи все по-широко и по-бързо, отколкото преди. И двата участника в този процес - държавните и недържавните участници ще имат достъп до по-голям избор на технологии, които могат да се използват както за защита, но и да атакуват националната сигурност“. И по нататък:
Член 1.25 „Иновациите ще бъдат от ключово значение за гарантиране на енергийната ни сигурност. Ние ще разчитаме на развитието на нови технологии за производство на енергия, за да не се измъкнем от зависимостта на въглеводородите“.

Прозорлива и амбициозна задача – оценка на значението на иновациите, респ. стимулиране на местния интелектуален ресурс за създаване на иновации.  От друга страна, се оценява приносът на новите технологии за защита и просперитет на националната икономика, но същевременно те предоставят възможности  за негативно въздействие, корпоративна зависимост и целенасочени нерегламентирани ( разбирай терористични) действия срещу националната икономика и хората.

В ал.10, т.1 на раздел ІV на Японската стратегия за национална сигурност3 е записано, че „трябва да насърчи по-нататъшната промоция на технологии, включително технологиите с двойна употреба, като по този начин се укрепват технологичните възможности на Япония. В насърчаване на мерките за укрепване на технологичните си възможности от гледна точка на националната сигурност, Япония непрекъснато ще  следи развитието на науката и технологиите тенденции“.

В Стратегията за национална сигурност на САЩ4 отделят значимо място на науката и технологиите: „Ще се използват технологии за защита на нашия народ: нашият подновен ангажимент към науката и технологиите ще засили нашата способност да проявяваме  находчивост към публичния и частния сектор“. „Ние трябва да продължим да насърчаваме авангардните космически технологии чрез инвестиции в хората и в индустриална база.....Ние ще инвестираме в изследвания и развитие на следващо поколение космически технологии и възможности, от които да се ползват нашите търговски, граждански, научни изследвания, както и националната сигурност, за да поддържат жизнеспособността на територията на САЩ за бъдещите поколения“.

„Ние ще инвестираме в създаването на следващото поколение технологии, в модернизиране на начина, по който ще се разпределя електрическата енергия и в насърчаване на използването на преходните горива, докато се движат към чиста енергия, произведена в дома.
Инвестирането в научни изследвания и развитие на националния капацитет е централен приоритет за нашия народ“.

„Подобряване на образованието на всички нива: САЩ загуби в образованието, нашата конкурентоспособност зависи от възпитанието на нашите деца, които  да успеят в глобалната икономика, основана на знанието и иновациите. Ние работим за предоставяне на пълно и конкурентно образование за всички американци, то включва подкрепа на високи стандарти за ранно учене, реформиране на държавни училища, увеличаване на достъпа до висше образование и обучение на място и насърчаване на високо търсене умения и образование за възникващи отрасли. Ние също така ще възстановим американското лидерство във висшето образование чрез целта до 2020 г. да сме водещи в света във висше образование“.

„Икономическото развитие ще се постигне от постоянни инвестиции в инфраструктура - промишлена и селскостопанска, в производството, развитието на високите технологии, както и чрез интензивното развитие на изследователски ресурси, образованието и създаването на подходящи условия на труд за високо квалифицирани кадри“ е записано в т.4.2 на Стратегията за национална сигурност на Република Сърбия5. А в т.4.7 „Значителна част от политиката на  научно-изследователска работа е насочена към подобряване на материалните условия за научни изследвания и развитие, както и създаване на условия за специализация на научния и изследователски персонал, за да ги спре да напускат страната. A научно-изследователска работа в областта на сигурността има специално значение за постигане и подобряване на националната сигурност.  Политиката на технологичното развитие е насочена към преодоляване на технологична изостаналост и достигане на нивото на развитие на технологиите, че ще бъде в зависимост от социалното развитие и укрепване на националната сигурност.  Образованието трябва да допринася за формиране на идентичност и чувство за принадлежност към Република Сърбия.

В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация6, и по-конкретно в раздел ІV, ал. 5 Осигуряване на националната сигурност - науката, технологиите и образование, т. 66, е записано:
„Стратегическите цели за гарантиране на националната сигурност
в сферата на науката технологиите и образованието са:
развитието на държавната наука и научно-технологичните организации, които са в състояние да осигурят конкурентните предимства на националната икономика и да отговори на изискванията на национална отбрана чрез ефективната координация на научните изследвания и развитието на националната иновационна система;“

А в т. 68 : „ Едно от главните направления  на Руската федерация в средносрочна перспектива е технологическата сигурност. За тази цел ще се усъвършенства държавната иновационна промишлена политика , определят се като безусловен приоритет иновационното развитие на националната икономика, фундаментална и приложната наука и образованието, ще се развива публично-частното партньорство в областта на науката и технологиите, създават се условия за интеграция на науката, образованието и промишлеността, провеждат се системни изследвания в интересите за решаване на стратегически задачи на националната отбрана, държавната и обществената сигурност, а така също за устойчивото развитие на страната“.

Въвеждат се конкретни мерки за реализацията на продуктите от внедряване на нови решения, нови продукти и технологии:
В т. 61:„За противодействие на заплахите за икономическата сигурност, усилията за осигуряване на националната сигурност при взаимодействие с институтите на гражданското общество  са насочени към подкрепа на държавната социално-икономическата политика, която  съдейства за:
развитие на национална иновационна система за целите за реализация на високоефективни проекти в приоритетни програми за развитие на високотехнологичните сектори на икономиката;“

В т.63 стимулиране и подпомагане на развитието на пазара на иновации, наукоемка продукция и продукти с висока добавена стойност и развитието на перспективни технологии с общо, двойно и специално предназначение“.

Изводи:
1. Развитието на технологиите трябва да изпреварва
     темповете на  икономически растеж;
2. Технологиите трябва да се развиват балансирано във всички области на националната икономика, а в зависимост от финансовите възможности и геополитическите интереси да се стимулират приоритетно високите технологии.
3. Иновациите са в основата на творческия процес за създаване на нови технологии, високотехнологични продукти и продукти с добавена стойност и този процес трябва да бъде стимулиран, добре регулиран и управляван, за да се постигне основната цел – силна икономика, респ. надеждна национална сигурност.
4. Постиженията на науката са обществено благо и от това следва, че публичната власт трябва да се уповава и на частния капитал на база взаимоизгодно партньорство.

2.5 Националната сигурност – гаранция за благоденствието на населението
Чл. 2.13 от Стратегията за национална сигурност на Великобритания2 гласи: „.Сигурност и просперитет формират положителен цикъл. Без сигурност за нашата земя и инфраструктура и способността на нашите граждани да живеят живота си свободно на основа на нашето благоденствие, търговията, промишлеността и образованието ще бъдат подкопани“.
Подтекстът за този член разкрива значението на образованието за благоденствието на населението, което пък изисква сигурност по отношение собствеността на земята и наличната инфраструктура, която да му гарантира свободен живот. Това е много важно, за да се гарантират потребностите на отделния индивид съгласно пирамидата на Абрахам Маслоу, на второ място на която е нуждата от „безопасност“ и „сигурност“. Тази потребност е непосредствено над физиологичните му потребности - глад, жажда, сън, отопление - с една дума условия за живот.  Те силно влияят върху поведението на индивида и неговата неудовлетвореност, могат да предизвикат неочаквани и дори необясними действия и реакции. А общество, съставено от такива индивиди много трудно се управлява, респ. не е възможно да се реализира национална сигурност в интерес на това общество.

В ал. 3, т 6 на раздел ІV на Японската стратегия за национална сигурност3 е записано, че С цел да се подкрепи политиката за национална сигурност в средносрочен и дългосрочен план, от съществено значение е, че всеки японец  и по-всяко време ще  допринася за мира и стабилността в региона и света, както и за подобряването на благосъстоянието на човечеството“.

В раздел 3.1 на Австрийската стратегия за национална сигурност7  е записано, че политико-стратегическите цели са
насърчаване на социалните грижи и защита на достойнството и личността;
поддържане на социален мир и сплотеност на обществото в Австрия, както и насърчаване на един добре защитен съвместен живот“.

А т. 3.2.2 - Политиката на австрийската сигурност цели да направи Австрия най-безопасната страна с най-високо качество на живот. Социалният мир ще бъде засилен, както и възможността на хората в Австрия да живеят в сигурност и свобода“.
В Стратегията за национална сигурност на САЩ4  е записано: „Ще се упражнява ръководство в предоставяне на глобални обществени блага: Нашият подход трябва да отразява факта, че има набор от предизвикателства за развитие, които силно влияят на вероятността от прогрес, но не може да бъде разгледано действието  им самостоятелно  в отделните страни“. „Ребалансирането в капиталите и разходите  ще предостави възможност за работниците и потребителите с течение на времето да се насладят на по-висок стандарт на живот, станало възможно благодарение на печалбите. Тъй като балансираният растеж се превръща в устойчив растеж и доходи, може да се ускори процеса на конвергенция на стандарта на живот в бедните страни, много от които не са все още достатъчно интегрирани в световната икономика към по-богатите държави — процес, който ще стане двигател на растеж за глобалната икономика за десетилетия напред“.

В Стратегията за национална сигурност на Република Сърбия  ( в т.4.2 ) е записано: „Постигането на целите на икономическата политика създава условия за подобряване на жизнения стандарт на гражданите и намаляване и елиминиране на всички отрицателни икономически и социалните последици от прехода“.

Силното влияние на Стратегията за национална сигурност върху населението и значението й за качеството му на живот е застъпено и в Стратегията за национална сигурност на Руската Федерация6 до 2020 година“:    „Националната сигурност се изразява в състоянието на защитеност на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи, което позволява да се обезпечат конституционните права, свободи, достойно качество и равнище на живот на гражданите, суверенитет, териториална цялост и устойчиво развитие на Руската Федерация, отбраната и сигурността на държавата“.
 „Национални интереси на Руската Федерация е съвкупност от вътрешните и външните потребности на държавата в обезпечаване на защитеност и устойчиво развитие на личността, обществото и държавата. В дългосрочна перспектива националните интереси на Руската Федерация се изразяват: в развитие на демокрацията и гражданското общество, повишаване на конкурентоспособността на националната икономика
“. И в тази доктрина се отбелязва значението на силната национална икономика, която да бъде гарант за национална сигурност.

Благополучието на народа е намерило място и в трактовката на българският изследовател  Васил Милушев8 – „Сигурността е стабилната основа на средствата и мерките за преодоляване на заплахите и изграждане на мир, просперитет и икономическо благополучие. Тя е ключ към доверието в идентичността, устойчивостта на демократичните системи, надеждността в държавните институции и доверието между съседите“.

Изводи:
1. Не може една държава да осъществява национални стратегии, в т.ч. и за национална сигурност, без да е взето под внимание, какво ще бъде влиянието й върху стандарта на живота на населението. Сигурността ще бъде стабилна при население, което подкрепя Правителство, а то проявява грижи към него.

2. Благополучието на населението е ключът за спечелване доверието на политическата власт. Благополучие е непостижимо с краткосрочни и палиативни мерки. То се базира на общ просперитет на икономиката, балансирано и устойчиво развитие на всички сектори на икономиката.
3. Икономически суверенитет

Понятието „суверенитет“ възниква през ХVІІ век, когато се обособява ролята на държавата като субект на международната политика. В теорията се обособяват няколко разновидности на това понятие, а именно:
Държавен суверенитет;
Национален суверенитет;
Народен суверенитет;

Суверенитетът е основен принцип на международното публично право, отразен в Устава на ООН.
В Българският тълковен речник суверенитета се тълкува като:
1. Право на върховна власт;
2. Вътрешна и външна независимост на държавата.

Суверенитетът е обект на конституцията9 от 1991 г. В чл.1, ал.2 и 3 от нея се разкрива неговото съдържание, форми и механизмите за неговото спазване. Регламентират се гаранциите срещу посегателство върху него. Чл1, ал.2 гласи: „цялата държавна власт произтича от народа“ - всички правни субекти, които упражняват държавната власт, получават своите пълномощия пряко или косвено от народа, респ. от Народното Събрание/ народните представители, демократично избрани от народа.   Суверенитетът е неотменяем от народа и не може да бъде делегиран другиму. И по нататък : „Тя (Държавната власт) се осъществява от него (народа) непосредствено или чрез органите, предвидени в тази Конституция“.
Тук е важно да се откроят няколко момента:
суверенитетът е обект на Конституцията;
суверенитетът е прерогатив на народа и Правителството трябва да се съобразява с мнението на народа. Евентуалната подмяна мнението на народа или ако едно правителство или неговите органи, които приемат решения, които не са съобразени с мнението на народа и нарушават неговия суверенитет нарушават конституцията и властта на това Правителство може да бъде суспендирана.

Суверенитетът има политически, икономически и правни измерения.
Именно в условията на глобализацията все по-важни стават икономическите измерения, защото те най-бързо и чувствително се усещат от населението. Дори се появява ново понятие „икономически суверенитет“. То се тълкува като „Силата или националните правителства да вземат решения, независимо от тези, направени от други правителства“.

И тук се проява основното противоречие между власт – решения – ползи, а именно:
Казус 1: Държавната власт няма ресурс да реши важни инвестиционни проблеми и трябва да привлече ресурс от международни финансови източници.
Възможни решения:
Банки, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, специализирани фондове и т.н.
Частни капитал от мощни корпорации – финансови, инвестиционни, строителни и т.н.

Противоречие І. Къде да се търси баланса между възможно решение и икономически суверенитет?
Какви да бъдат критериите за избор на решение и как те да бъдат подбрани, оценени и приложени?

Казус 2: Държавата е поела ангажименти да инвестира сама или да бъде подпомогната от дефинирани финансови източници в конкретни инвестиционни проекти. Тя обаче не разполага с финансов ресурс да изпълни своите ангажименти, без да наруши икономическата, респ. финансовата стабилност.
Възможни решения:
Банки, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, специализирани фондове и т.н.
Частни капитал от мощни корпорации – финансови, инвестиционни, строителни и т.н.
Предоставяне директно или индиректно на финансовия партньор временно или постоянно право да ползва национална инфраструктура, територия или упражняване на дейност;

Противоречие 2: Как да бъде спазена конституцията и териториалният/ икономическият суверенитет?
Какви критерии и процедури са необходими, за да не се нарушат основни права на народа?
Може да има и други подобни противоречия, поради участието на република България в икономически и политически съюзи – Европейски съюз, НАТО и т.н.

Налага се изводът, че за да се превърне народният суверенитет, въобще суверенитетът, в реално работещ принцип на политическата система на съвременното общество е необходимо да има цялостна система от механизми, които да отчитат дали политическото ръководство на обществото се съобразява с интересите на отделните социални слоеве и групи, а оттам и с обществения интерес.

На схемата по-долу са представени графично зависимостите при упражняване на държавната власт и източниците на влияние върху решенията. Същевременно е отразено  мястото на представителството на народа при вземането на решението, контрола и спазването на основния закон на държавата – конституцията.

Държавна власт
Икономическа обстановка
Независимост/Вътрешна сигурност Глобализация

Фиг.1 Взаимодействие: конституция- суверенитет-държава-народ

Изводи:
1. Глобализацията не се интересува от благополучието и благоденствието на народа. Тя е продукт на корпоративни и геополитически интереси.
2.
 Независимост и решаване на обществените и националните интереси със собствен ресурс е почти невъзможна задача при сложните икономически, политически, търговски ангажименти, договорености от участието в различни съюзи.
3.
 Запазване на суверенитет е предизвикателство в провеждането на международна политика и осигуряване на икономически растеж и просперитет при спазване на Конституцията и законите на страната.
4.
 Аспекти на Стратегията за вътрешна сигурност на Европа12 

В увода на документа е записано: „Концепцията за вътрешната сигурност трябва да се разбира като една цялостна концепция, която включва много сектори, за да отговори на съществените заплахи, както и други опасности, които биха могли да имат непосредствено въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на гражданите, естествени или предизвикани от хората като катастрофи, земетресения, наводнения“.
В раздел 1. Защита на жителите на Европа в едно глобално общество е записано: „Сигурността е вече от съществено значение за осигуряване на висок жизнен стандарт в европейското общество и за защита на критичната инфраструктура чрез превенция и борба срещу общите заплахи“.
И по-нататък – Стратегията въвежда: „ – един модел за европейска сигурност, който се състои от общи инструменти и следните цели: по-тясно и взаимно усилваща се връзка между сигурност, свобода и частен сектор, сътрудничество и солидарност между страните-членки, включване на органите на Европейския съюз,  изясняване на причините за несигурност и не само нейните въздействия, приоритет за превенция и превантивни действия, включване на всички политически, икономически и  социални сектори,  на които се пада ролята за защита на населението доколкото те са засегнати, и една по-голяма  и  взаимна зависимост от вътрешната и външната сигурност.
В раздел 2. По пътя към един европейски модел за сигурност, ал. VIII. подкрепа за иновации и обучение е записано:
„За стимулиране и развитието на новите технологии чрез обща процедура като и чрез редуциране на разходите и увеличаване на ефективността е необходимо сътрудничество.  В сектора на технологията също така е важно публичният и частният сектор да си сътрудничат. ЕС трябва да развива технологични стандарти и платформи, които са ориентирани към нуждите на сигурността, базирани на резултатите от изследователските и развойните проекти, реализирани от съвместните научни и изследователски програми“.

Естествено основната част от Стратегията на ЕС е насочена към :
защита и превенция на тероризма;
граничния контрол за контрол на хора и стоки ( особено фалшификати )
защита на инфраструктура, особено пътната;
защита от природни бедствия;
киберсигурност;

Трябва да се отбележи последвалото Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 22.11.2010COM(2010) 673 относно Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа13. В него се детайлизират отделните постановки в Стратегията за вътрешна сигурност в Европа. Важен момент е ангажиментът и препоръката да се разработи методология за оценка на риска при националната сигурност. Впоследствие такива бяха разработени от редица страни. На долната фигура е показан алгоритъма при разработване на такава методология:

Фиг.2 Рискът – предпоставки-източник- следствие

Тълкувания и особености :
„Риск“ обикновено се дефинира като потенциала, който определена заплаха ще използва пропуските в един актив, група активи, организация, система и по този начин да причини вреда. „Рискът“ се определя и като „мярка за вероятността“ – вероятност да настъпи вреда с конкретна тежест. Именно определяне на възможния размер на щетата от настъпването на рисково събитие, трябва да съпровожда документацията за инвестиционен проект, планове за развитие, стратегии, в т.ч. и тези за национална сигурност;
Уязвимост– Тя характеризира несъвършенствата в обектите на риска, изброени по-горе, от които биха могли да се възползват заплахите и да възникне риск.
Заплаха – е набор и комбинация от фактори с потенциал, които се възползват от възможностите/уязвимостта на обекта на риск и при настъпване на определени ситуации  създадат предпоставка за възникване на риск. Тези фактори се установяват и дефинират чрез специализирани методологии.
Следствие – Това е резултатът от настъпване на конкретен риск.  Всички обекти с потенциал за настъпване на рискови събития, на база на оценка на вероятността и размера на влиянието на конкретен риск трябва да са предвидели мероприятия за намаляване и дори ликвидиране на щетите от неговото действие.

Изводи:
1.Европейската сигурност трябва да гарантира благосъстоянието на гражданите.
2.Не може да се осъществи национална сигурност без участието на частния сектор (Частният сектор по принцип държи над 90% от националната икономика).
3.За осъществяване на надеждна европейска (национална) сигурност е необходимо да се разработват високи стандарти към науката и изследователската дейност и сътрудничество между публичния и частния сектор ( разбирай публично-частно партньорство).
4.Разпределението на рисковете между публичния и частния партньор, което е основна характеристика на публично-частното партньорство, трябва да се прави аргументирано, без да се ощетява нито една страните, но същевременно да се предвидят инструменти за текущ контрол на заплахите и минимизиране появата на рисковете, респективно на следствията от тяхно евентуално настъпване.
5.Стратегията за национална сигурност на Република България – икономически анализ

Стратегия за национална сигурност на Република България е приета с решение на Народното събрание от 08.03.2011 г.11
5.1 Дефиниция

„Национална сигурност“ е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива“. Това е дефиницията в Закона за защита на класифицираната информация, т. 13 от Допълнителните разпоредби10.
От тази дефиниция следва, че националната сигурност ще трябва да допринесе за увеличаване на благосъстоянието на нацията. От тълкуването на понятието „нация“ може да се направи изводът, че националната сигурност ще „запазва и увеличава“ достиженията от икономическия живот, основополагащо изискване за нейното съществуване.

4.2.Основни принципи и постановки на стратегията спрямо ключовите постановки на стратегиите за национална сигурност
4.2.1.Силна икономика – надеждна сигурност

В раздел ІІ.2 т. 20 – Национални интереси  на Стратегията11 - е записано: „гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и икономически просперитет“, а в т. 19 - запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията“;
В  раздел ІV2, е записано съответно:
т. 71 . „Насърчаването на законните форми и прояви на стопанска дейност и гарантирането на приходите в държавния бюджет има съществено значение за ресурсното осигуряване на политиката за национална сигурност“.
т. 73. „Запазване на макроикономическата стабилност, устойчивост на икономиката и финансовата система на страната спрямо международни финансови и икономически кризисни процеси“.
т. 80. Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се осъществява чрез проекти по програми, финансирани от републиканския бюджет и от фондовете на ЕС.

При сравнение с текстове от анализираните стратегии в раздел 2 могат да се направят следните  изводи:
1.Признава се, че националната сигурност изисква ресурсно осигуряване от държавата. Условие за това е устойчива/стабилна икономика и по време на икономически и финансови кризи.
2. Не е отделено достатъчно внимание върху:
2.1 Условията за икономически растеж. Устойчивостта на една икономика изисква балансирано развитие на отделните сектори.
2.2 Мястото на военно-промишления сектор на националната икономика ;
2.3 Стимули за повишаване конкурентноспособността на националната икономика, което е гаранция за нейната устойчивост;
2.4 Приоритети за гарантиране устойчивост на националната икономика – вътрешни или външни инвестиции,  пропорционалното им присъствие, в кои отрасли ще бъдат съответно насочени;
2.5 Претенции/политика към доставчиците на военна техника  по отношение на офсетните операции;
2.6 Какъв суверенитет ще бъде преследван – политически, икономически, секторен когато държавата е готова на компромиси за привличане на инвестиции;

Ясни позиции по т. 2.2 и 2.3 ще дадат отговор за политиката на държавата до 2020 г. и в перспектива по отношение на мерките и подходите за осигуряване на икономически растеж и конкурентоспособност, респективно планирано присъствие на българска продукция на конкретни пазари.
Т.2.4, 2.5 и 2.6 са важни за външни инвеститори/икономически партньори, за да планират тяхното присъствие на българския пазар.

5.2.2 Сигурност при взаимодействие държава - публичен и частен сектор
В раздел ІІ.1 Принципи на Стратегията11 е записано:
диалог и разширено партниране между гражданите, обществото и държавата;
доверие между държавните институции и сътрудничество с частния сектор, неправителствените организации и гражданите, със съюзниците в НАТО и ЕС и със страни партньори;

А в раздел IV.2. Приоритети:
Т.69. „Утвърждаването на принципите на доброто управление и противодействието на корупцията има решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани“;

А в т. 71: „- укрепване на органите за финансов одит при възлагане, изпълнение, наблюдение и контрол на обществени поръчки, концесии и публично-частно партньорство“;

При сравнение с текстове от анализираните стратегии в раздел 2 могат да се направят следните изводи:
1.Отчетен е стремежът за диалог между държавата и обществото.
2.Отчетена е и заплахата от влиянието на корупцията при управлението на държавата, респ. върху националната сигурност.
3.Същевременно:
3.1Не е дефинирано в името на какво ще се води диалога между държавата и обществото, на каква платформа и по какъв начин – за икономически растеж, за политики, за присъствие на гражданското общество при вземане на важни решения от Правителството или широко обсъждане при регламентирани процедури, за проблемите на националната сигурност – вътрешна и външна и свързаната с това външна политика. Личи много силно принизяване на този диалог.
3.2 Не е дефинирано какви ще бъдат критериите за използване на публично-частното партньорство, респективно на концесиите. Заявление за засилен финансов одит без ясни критерии е без стойност;

5.2.3 Надеждна национална сигурност чрез икономика на иновациите
В Раздел ІІ.2 на Стратегията за национална сигурност11- Национални интереси е записано: „- развитие на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейските ценности“; А в раздел IV.3. Секторни политики за сигурност, Политики за финансова и икономическа сигурност, т.78 : „Икономическият потенциал се развива чрез провеждане на политика за повишаване производителността на труда, намаляване потреблението на енергия и материали, преодоляване на технологичната изостаналост и обновяване на производствената база“.

Изводи:
1.Ролята на науката и иновациите за осигуряване на икономически растеж, устойчива, балансирана и конкурентноспособна икономика не е застъпена в Стратегията, за разлика от анализираните в раздел 2 стратегии.
2. Игнорира се ролята на науката и иновациите в противоречие с постановката в т. 78 за повишаване на производителността на труда и преодоляване на технологичната изостаналост;

5.2.4 Националната сигурност – гаранция за благоденствието на населението
В раздел ІІ.2. Национални интереси в т. 19. Жизненоважни интереси  е записано: „- гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата“;
А  в раздел ІV.3 т. 89 – „ Насърчаването на заетостта и повишаването на квалификацията се подкрепят чрез изпълнението на различни политики, които осигуряват доходи от труд и възможност за личностна реализация“.

Изводи:
1.Благоденствието е застъпено само в националните интереси и никъде в отделните раздели на Стратегията за национална сигурност;
2.Насърчаване на заетостта и повишаването на квалификацията е съвсем незначителна мярка за преодоляване на последствията от икономическите и финансови кризи като демографска криза, обедняване на населението, увеличаване на неграмотните и т.н.
3.Изброените по-горе констатации са предпоставка за влошаване на социалния мир и торпилиране на националната сигурност.

6. Резюме на изводите от икономическия анализ на Стратегията на националната сигурност на Република България:
1.В увода към Стратегията11 правилно се оценява необходимостта от такъв документ, както субектите и процесите, които трябва да бъдат негови обекти: „Адаптирането към променящата се среда за сигурност налага ново степенуване на приоритетите в политиката за сигурност, включване на цялостния институционален потенциал на обществото, прилагане на нови форми на взаимодействие между държавата, бизнеса и неправителствения сектор, каквото е публично-частното партньорство. Разширяването на социалния обхват на политиката за сигурност поставя нови предизвикателства пред институционалната координация по вертикала и хоризонтала на йерархичните връзки за управление. Необходимо е институциите и техните структурни звена да действат като интегрирани компоненти на системата за национална сигурност“.

1.Правилно е обърнато внимание на влиянието и противодействието на кибер-престъпността, която е обект на всички стратегии за национална сигурност.
2.Стратегията обаче не е балансирана по отношение на външни, вътрешни заплахи и осигуряване на устойчива икономика, респективно икономически растеж като гаранция за противопоставяне на тяхното влияние.
3.Стимулиране на науката и иновациите като предпоставка за устойчива икономика не е получило подходящо място в Стратегията, което предполага постепенно изоставане на страната в технологично отношение, отслабване на икономиката, респективно намаляване на нейната конкуретноспособност и като вследствие – заплаха за националната сигурност.
4.Не е отделено внимание в Стратегията към изграждане на балансирана икономика като инфраструктура, образование, медицинско обслужване, социална защита и услуги, което е предпоставка за подобряване стандарта на живота на населението.
5.Не отделено внимание как чрез Стратегията за национална сигурност ще се повиши благосъстоянието на населението, което е гаранция за социален мир, а липсата на такъв е заплаха за националната сигурност.

7. Препоръки за усъвършенстване на Стратегията за национална сигурност на Република България
1.Стратегията за национална сигурност трябва да се разглежда като система от взаимообвързани раздели. Основание за това са:
1.1.Изводите от направения анализ;
1.2.Дефиницията на проф. Васил Проданов: „Сигурността е характеристика на всяка система и тя е в нейната способност да се съхрани при промяна на средата, условията и обстоятелствата, от които зависи; да функционира и се развива оптимално, т.е. при най-малък разход на ресурси да осъществява заложените в нея закономерности и цели“. 14
1.3.Тълкуването на проф. Цветан Семерджиев: „По своята същност сигурността и развитието на държавата са две взаимосвързани сфери на дейност на обществото, в които се наблюдава конкурентна борба за ресурси. ... На практика гарантирането на сигурността се извършва на базата на ясна стратегия и модел за нейното постигане, който задължително трябва да е съгласуван  и да хармонизира с  общата концепция за развитието на държавата“. 15

1. Във връзка с т.1 е целесъобразно в Стратегията да се оформят раздели като: териториална сигурност, икономическа сигурност,   екологична сигурност, физическа сигурност, социална и политическа стабилност и  т.н.  

2. Да се обърне специално внимание за икономически просперитет на Република България и гарантиране предпоставките за това. Той трябва да осигури ресурс за националната сигурност и същевременно да повишава благосъстоянието на населението. 

8. Национална сигурност и публично-частното партньорство – една територия –много интереси
Неудържимият процес на глобализация на световната икономика поставя редица предизвикателства пред политиките, които трябва да провеждат правителствата на отделните страни, а именно:
глобализацията като инвестиционен процес;
глобализацията като  предпоставка за икономически растеж;
глобализацията като трансфер на ценности, култура и мироглед;
глобализация и суверенитет;
глобализация и национална сигурност.
„Светът все повече става свят на транснационалните компании и унификацията: на мисленето и целите, на ценностите и морала, на критериите за успех, стандарт и просперитет. Преструктурират се геополитически пространства и интереси; разместват се пластове и влиянието на великите сили; нараства трансграничността на търговията, паричните потоци и инвестициите, на трудовите ресурси и „сивото вещество“, на комуникациите, информацията и интелектуалната собственост, на културата, екологичните беди, престъпността и порнографията“1.
В същото време националната сигурност е обект на правителствени стратегии и закони, които от една страна трябва да защитават правата и свободите на отделния гражданин, а от друга да гарантират демократичното развитие на обществото, прозрачното
функциониране на публичните институции и повишаване благополучието на населението.
Финансовите и икономическите кризи налагат на страните в целия свят все по-често да се обръщат към частния капитал за решаване на инвестиционни проблеми от национален и обществен интерес. Публично-частното партньорство все повече навлиза в инструментариума на държавите за привличане на международния и местния капитал за решаване актуални проблеми в инфраструктурата, социалната, здравната, образователната сфера.
Прилагането му поражда също така редица проблеми, които все още не са намерили оптимално решение и това дава отговор на противоречивото отношение към този поход на бизнес структури, представители на гражданското общество, на партийни структури и финансови организации.
Тези предизвикателства пораждат и конкретни въпроси:
каква е ефективността на чуждите инвестиции за националните икономики?
какво е влиянието на чуждите инвестиции върху жизнения стандарт и благосъстоянието на местното население?
каква трябва да бъде ролята на държавата  при  привличането и контролиране ефекта от чуждите инвестиции?
какъв да бъде подходът на една държава към привличане на местния и националния капитал към решаване на проблеми от обществен интерес?

Отговорът на тези предизвикателства и въпроси трябва да се търси в регулирането на следните основни характеристики на публично-частното партньорство:
1. Как  законодателно трябва да регулират двете форми на публично-частното партньорство, а именно концесията и смесено дружество между публичния и частния партньор, за да може:
да не се допуска частният партньор да диктува на публичния партньор поведение, да вменява задължения и от това да страда обществото;
да не допуска злоупотреба с публичната собственост;
2. Кога и как да се трансформира създадена основен или допълнителен материален актив от частния към публичния партньор. Това е в зависимост:
от интереса на публичния партньор да подобри икономическия показател „активи на глава от населението“;
от финансовата възможност да заплати  ДДС (данък добавена стойност ) върху стойността на актива, който ще заприходи;
3. Как да планира и договори стопанисването на предоставения публичен актив или създаването на нов така, че в края на партньорството той да може да се използва още, а да не се наложи публичният партньор да го изгражда отново, защото той е напълно амортизиран;
4. Как като подход и инструментариум да се индентифицират потенциалните рискове и да се оцени ( квантифицира) тяхното влияние върху параметрите на партньорството;

Всички тези предизвикателства имат пряко отношение към националната сигурност в следните аспекти:
как да се контролира източника на капитала на частния партньор, за да не допусне чрез публично-частното партньорство да се узакони такъв получен от търговия с наркотици, оръжие и т.н.
как да не се разреши чрез публично-частно партньорство частният партньор да „източва“ общинския или държавния бюджет и с това да влоши финансовата стабилност на държавата;
възможно ли е, чрез договорите за публично-частно партньорство, публичната власт да стане заложник/зависима от корпоративни или държавни интереси и как това да не се допуска;
Каква форма на публично-частно партньорство да бъде избрана за решаване на конкретния проблем от обществен интерес, за да:
се гарантира текущ контрол на ангажиментите на частния партньор и да не се допуснат социални напрежения от негови умишлени или случайни пропуски;
се гарантира, че публичният партньор може да влезе незабавно във владеене на предоставения или новосъздаден актив при фалит на частния партньор или при неспазване от негова страна на договорените задължения. В практиката често се среща при употреба формата на концесията, частният партньор с години да не изпълнява своите инвестиционни намерения и с това се нарушава ангажиментите на публичната власт пред населението за предоставяне на услуги, облагородяване на територии/градска среда, създаване на работни места.

Изводи:
1. Икономическите взаимоотношения са територия на националната сигурност и публично-частното партньорство, защото те са в основата на икономическата стабилност и икономическия суверенитет на страната.
2. В тези взаимоотношения има двама участника – публичната власт със своите ангажименти да провежда социално ориентирана икономическа политика и частния капитал, който се интересува основно от печалба срещу вложените от негова страна ресурси за решаване проблеми от обществен интерес. Не бива да се избягва, че чрез частния капитал могат да се прокарват и корпоративни интереси (напр. монополно положение/справяне с конкуренцията) и/или  политически интереси (подкрепа на конкретни, политически подкрепяни компании) и утвърждаване влиянието на политически партии в конкретни населени места/региони.
3. Само правилното хармонично планиране, регулиране и контрол на тези взаимоотношения може да бъде базата за устойчиво развитие на страната при минимални заплахи за националната сигурност.

Информационни източници:

1. http://unctad.org/en/Pages/statistics.aspx
2. The National Security Strategy, TSO, www.tsoshop.co.uk
3. National Security Strategy of Japan,  17.12. 2013 г. http://www.cas.go.jp/
4. National Security Strategy, The White House, May 2010 г. http://www.whitehouse.gov/
5. National Security Strategy of Republic of Serbia, 2009 г. http://www.voa.mod.gov.rs
6. Стратегия национальной безопасности Российской Федерации до 2020 г., Утверждена Указом Президента РФ от 12. 05. 2009 г № 537. http://www.scrf.gov.ru/ 
7. Österreichische Sicherheitsstrategie Sicherheit in einer neuen Dekade – Sicherheit gestalten, Juli 2013г. https://www.bka.gv.at/DocView.axd?CobId=52099
8. Милушев Васил, Националната сигурност след края на Студената война, „Годишник на Военната академия Г.С.Раковски“ 1995 г.
9. Конституция на Република България, 6.02.2007 г. http://www.government.bg/
10. Закон за защита на класифицирата информация, 27.06.2014 г. http://www.lex.bg/
11. Стратегия за национална сигурност на Република България, http://www.strategy.bg/
12. Strategie fuer die innere Sicherheit der Europaeischen Union  Auf dem Weg zu einem europaeischen Sicherheitsmodell, приета от Европейския съвет на 25-25 март 2010 г. http://www.consilium.europa.eu/
13. Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от относно Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа, 22.11.2010COM(2010) 673. http://register.consilium.europa.eu/
14. Проданов Васил, „Вътрешната сигурност и националната държава“, „Военен журнал“, Nо. 2, 1995 г.
15. Семерджиев Цветан, „Стратегическо ръководство, лидерство,  София, 2000 г.изд. Софттрейд

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе