След началото на Специалната военна операция на РФ по демилитаризацията и денацификацията на Украйна на планетата се появи геополитически разлом, който с всеки изминат ден се превръща в огромна пропаст между колективния Запад, начело със Съединените щати и колективния Изток, начело с Руската федерация. За всички мислещи хора, които търсят обективната истина е ясно, че примирение и движение в обща посока вече не е възможно. Остава малката надежда, че както след Втората световна война великите сили ще намерят формулата за мирно съвместно съществуване между разделените страни, но не от класов антагонизъм, а от морално-етически принципи, противопоставяйки съборността и правото за суверенни решения срещу самопровъзгласената изключителност и егоцентризма. Защото ако „всички хора се раждат равни“, както е записано в Декларацията за независимостта на САЩ от 1789 година, то няма логика държавите, в които те живеят да не са равнопоставени?
За България и българския народ този въпрос е изключително важен, защото по волята на политическите си лидери и техните антуражи, с изключение на Жан Виденов, Отечеството ни стана външна граница на колективния Запад и НАТО, което е в пълно противоречие с манталитета, традициите, духовната култура и коренните интереси на българската нация. И ако в последните над тридесет години с правото си силният фетишизираше парите, властта и удоволствията като мечта и житейска цел на милионите, то днес силата е в православната етика и морал, в Русия, която със специалната си операция отвори дълбока рана в нагласения глобален световен ред, обричащ на глад, епидемии, войни и бедност милиарди хора по света.
Като граждани на страна член на НАТО и ЕС, особено заради силно ограничения ни суверенитет, е важно да сме наясно какви са дълбоките замисли на тези, които държат властта и управляват реално колективния Запад. Техен мощен и всепризнат информационен рупор е лондонското сп. „The Economist“, което с оргиналните си ребус-прогнози си е завоювало правото да бъде „пророк“ за неолибералния западен свят и да режисира действията на „назначените актьори“ в „Голямата игра“ на световната сцена. За разлика от тях на пръсти се броят истинските провидци, които са имали божествената дарба и канала за връзка с висшите небесни сили, каквото беше нашата леля Ванга, привличаща стотици хора, наши и чужди, пред вратата на къщата си в Петрич, за да чуят добра вест за своето и на близките си бъдеще.
От книга V- Второзаконие на „Ветхия завет“ знаем, че само тези, които усърдно са „събирали“ плодове от „Дървото на живота“, за да овладеят житейските истини, като например за земеделие и обработка на метали (8:7-13), данъци (14: 22-23,28), търговия (14:25-26), борба с корупцията (16:18-20), производствени отношения (15:7-18), кредитиране 15(15:1-4), даване кредити на други държави (15:6), банково дело (23:19-20) и т.н. са заслужили правото да вкусят и от плода на „Дървото на познанието“. Пример за това са пророците от Ветхия и Новия завет, чиито живот, вяра и аскетизъм са ги направили достойни да получат истинското знание. Заедно със Създателя те разказват на простосмъртните, по възможно най-достъпния начин и с много алегории, как се е появил материалният живот и човека, как действат природните, обществените, етичните и морални закони, кое е добро и кое зло, как да откриваме кои от водачите следват Божията промисъл и кои са слуги на сатаната, и най-важното: какъв е смисълът, съдържанието и крайната цел на проекта „Планета Земя и Homo sapiens“, в който мислещият човек, имайки привилегията на свободния избор и воля, оцелява и води свещена борба за победата на Светлината над Мрака!
Всеки човек {произлязло от человек (църк.- сл. eз.) = чело ( мисъл ) + век ( вечност)} трябва сам да извърви този път. Всеки род трябва самостоятелно да намери своето място в строя. Всеки народ трябва да обединява силите си, за да сбъдне предначертаното, а човешката цивилизация, следвайки Завета, е с мисия да развива и усъвършенства вселенското мироздание!
В този смисъл пророците, футоролозите, предсказателите, спиритуалистите, врачките , в една или друга степен, са призвани да отговорят на огромния обществен и личен интерес да се узнае бъдещето. Хората, тласкани от своите страхове, търсят помощ от носителите на паранормални способности, защото страхът и борбата за неговото преодоляване сами по себе си са определяща за адаптацията на човека в материалния свят. Страшното е, когато тези естествени, първосигнални тревоги у хората, свързани с оцеляването им се превръщат в източник за печалбарство, за разпространение на пост – истини и база за формиране на превратни обществени нагласи, камуфлирайки крайните цели. Ето защо, когато пристъпваме към тълкуването на прогнози-ребуси трябва максимално да търсим обективната истината за събитията и фактите, да сведем до минимум субективните опити за насаждане на фалшиви очаквания и действия, прикриващи частен, а в много случай и користен интерес. Особено когато става дума за глобални, транснационални процеси, целящи смяната на установилия се Световен ред.
И тази година, в навечерието на Коледа, високопрофесионалният екип на популярното английското сп. „The Economist“ представи пред милионната си аудитория виждането на своите издатели и редактори за геополитическите събития и главните действащи лица в тях през новата 2023 година. Но дали ни казват цялата истина?
В ежеседмичникът „The Economist“ най-голямо акционерно участие имат два могъщи клана: фамилията Ротшилд чрез контролирания от Лин дьо Ротшилд холдинг „EL Rothscild“ и фамилията Аниели, – мажоритарнен акционер на „Fiat Chrysler Automobiles“ и „Ferrari“, притежаваща фактическия контрол над марките „Alfa Romeo“, „Chrysler“, „Dodge“, „Fiat“, „Jeep“, „Lancia“, „Maserati“ и др. или, с други думи, списанието с многомилионна аудитория на практика идеологически обединява интересите на транснационалния финансов и индустриален капитал, което го прави изключително значим фактор в международните отношения. Естествено, водеща и определяща е ролята на клана-октопод Ротшилд – те са навсякъде, където има злато, държавни заеми, печатане на пари, власт и нови пазари! Ето малко история.
Основателят на династията Ротшилд е Майер Амшел, роден във Франкфурт на Майн, провинция Хесен, личен банкер на принца на Хесен, васал на Британската корона, чиято лична армия, финансирана от Майер Амшел е била наета от Британия при колонизирането на Северна Америка. От петте клона на династията Ротшилд са се развили и укрепнали два–лондонският, с родоначалник Натан Ротшилд и парижкият, с родоначалник Джеймс (Якоб ) Ротшилд, създали главната фамилна англо - френска банка „Rothshild & Sons“. През 1815 година Натан Ротшилд, чрез умела дезинформираща операция, свързана с поражението на Наполеон при Ватерлоо успява да постави под свой контрол Банката на Англия, национализирана през 1946 година от премира Клемент Атли, но продължаваща да бъде и до днес под контрола на Ротшилдови чрез финансовата компания Jardine Matheson (JM) с мажоритарното участие на сем. Кезуик. Според американските изследователи Керби и Маулинс, Банката на Англия е главният акционер на частната Федерална резервна система (ФРС) на САЩ, заедно с няколко мрежи олигархични банки, свързани не само с Ротшилдови – Морган, Мозес, Лазард, но така също и с клана на Рокфелерови, при които парите вървят заедно с властта: Нелсън Рокфелер - вицепрезидент на САЩ, Дейвид Рокфелер – основател на Съвета за народонаселението, от който се ражда могъщия днес „Римски клуб“, Уинтроп Рокфелер - губернатор на щата Арканзас, известен като кариерен „кръстник“ на Бил Клинтън. Братовчеди на фамалията Рокфелер са братята Джон и Алън Дълес, на които като емисари на новите олигарси през 1932 година е представен в Кьолн Адолф Хитлер в качеството му на бъдещ ръководител на Германия. Дядо по майчина линия на братята Рокфелер е конгресмена Нелсън Олдрич, който през 1913 година е главния инициатор на проекто-закона за създаването на частната Централна банка на САЩ- ФРС, подписан през декември същата година от президента Удроу Уйлсън.
Не по-малко интересна е ролята на финасовите властелини на света в създаването на доминиращите и до днес идеологически центрове за интелектуалното обезпечаване на „империализма като висш и последен стадий на капитализма“. Синът на Лионел Ротшилд Натан Майер през 1891 година изиграва съществена роля в създаването на първата сенчеста група за концептуално управление – Обществото на кръглата маса (ОКС), чийто учредители са: Сесил Родс- колонизаторът на Южна Африка и основател на компанията „De Beers“; Арнолдд Тойнби - дългогодишен ръководител на главния мозъчен "hink tank" център на колективиня Запад „Chatham House“, създаден през 1919 година и от който се ражда и ващингтонския CFR — Съвет по международни отношения; ръководителите на британското външно министерство Едуард Грей и Артър Балфур. Ротшилдови са главните апологети за създаването на еврейска държава. Един от синовете на Натан Майер - Уолтър Ротшилд, лидер на британските ционисти, през декември 1917 година изпраща до Артър Балфур Декларация за създаването на Палестинска еврейска държава, въз основа на която Великобритания през 1922 година получава мандат за управление на Палестина. Синът на Чарлз, брат на бездетния Уолтър Ротшилд, Виктор, е известен с дългогодишната си работа в контраразузнавателната агенциа MI-5 и най-вече с поста си на главен съветник на Маргарет Тачър.
След като „Разцепващият фактор“ на Алън Дълес сработва и групата на Горбачов изпълнява възложенете ѝ задачи, идва „краят на историята“ и се появява „доктрината Клинтън“ (а дали е негова? ) за „Третият път“, т.е. за тотална глобализация на света под ръководството на хегемона САЩ и разгръщане на дълго подготвяната „Голяма игра“ по американски „правила“! По свои сценарии работят и финансовите властелини, като целта е окончателно да се опровергае и спре предсказания от Ленин крах на капитализма: СССР и социализмът са дискредитирани, Русия е на колене, в Китай, който с помощта на САЩ строи специфичен социализъм, се появяват мултимилионери, които, покровителствани от проамерикански висши ръководители на КПК, диктуват свой „пазарен“ дневен ред.
Финансовите господари на света се готвят за нанасяне на последния решителен удар. През 2004 година френският клон, начело с Давид Ротшилд, консолидира активите и управлението на банката „Rothshild & Sons“ , като първото нещо е тя да бъде извадена от „златната петица“ на лондонските фиксинги за установяване цената на златото, като нейното място се заема от „Barclays bank“ , в която впоследствие ще влязат активите на фалиралата американска банка „Lehman Brothers“. Сред ярката и излъчваща сила реч на президента Путин на Мюнхенската конференция през 2007 година, финансовите босове предприемат опит за глобален дефолт с кризата през 2008/09 г. , но не успяват да дестабилизират Китай и Русия и са принудени да включат на високи обороти „печатницата за пари“ чрез програмата „количествено смегчаване“. Така олигархията започва прегрупиране, в резултат на което през 2012 година е сключена историческа сделка – размяна на активи между финансовия капитал - групата на Ротшилдови и индустриалния капитал - групата на Рокфелерови, като концептуалното управление на бизнеса остава във френския клон на Ротшилдови, т.е. в Давид дьо Ротшилд, а след смъртта му в Джейкоб дьо Ротшилд. В същато време тази историческа сделка определя и това, че в новите условия английския клон на Ротшилдови и лицето на вдовицата на Ивлин Ротшилд Лин Фостър дьо Ротшилд. поема политическото и идейно осигуряване на проекта на глобализацията.Така се появява новата доктрина за „инклузивния капитализъм“, като през 2020 година е конструиран и Съвет за инклузивен капитализъм към Ватикана, ръководен от римския папа Франциск и Лин дьо Ротшилд, а членовете на Съвета са алианс от транснационални олигарски и финансирани от тях структури на „глобалното гражданско общество“. „Великото презареждане“ на Клаус Шваб и проекта „Ковид“, изпълнили със съдържание и идеи дейността на Съвета за инклузивен капитализъм, въпреки че бяха изненадани от Специалната военна операция на РФ, продължават и днес да са в дневния ред на колективния Запад.
И още един малък щрих към историята. По време на годишното заседанието на Билдербергския клуб през 1998 година Хенри Кисинджър запознава Ивлин дьо Ротшилд с бъдещата му съпруга Евеллин Форестър. В броя си от 3 септември 2016 година, два месеца преди президентсдките избори в САЩ, вестник „Ню Йорк Таймс“ пише: „Лейди Лин Форестър дьо Ротшилд, покровител на демократите и приятел на Клинтънови, организира вечеря за двама с мисис Клинтън за 100 000 долара. Те хапнаха агнешко под тент на поляната на брега на океана в нейната вила Мартос – Винярд“. Групата „Anonymous“ разпространи в Интернет данни за вноска от Ротшилдови на 150 милиона долара за избирателната кампания на Хилари Клинтън. Клинтън отричаше тази публикация до момента, когато бе публикуван и чекът с посочената по-горе сума.
Преминавайки към анализа на прогнозата за 2023 година, мимоходом напомняме, че Лин дьо Ротшилд е мажоритарен собственик на английското списание „The Economist“.
До 2021 година, когато редактор на рубриката „Светът през .....“ бе Даниел Франклин и визията, и звучението на написаното в прогнозите на списанието бяха наситени с ребуси и загадки, на които читателят трябваше самостоятелно да търси своя отговор. Изхождайки от генералната линия на изданието, аудиторията бързо откриваше известните истина, че англосаксонците са хегемон и те определят правилата в света, че глобализацията е естественият път в развитието на човешката цивилизация и, че неолиберализмът и Витрувианския човек „от палатата на мерките и тегликите“ в трактата „De Architecturе“ на античния римски архитект от 1 в. пр.Хр. Марк Витрувий е виртуалният мост между дохристиянския идеал за красота, симетрия и сила на човешкото тяло с разбирането на Леонардо да Винчи за човека като венец на природата и създател на благата и ценностите. Всички, които не се вписват в този модел, но участват и формират алтернативи се показват на корицата на списанието чрез символи и загадъчни внушения в рязко отрицателна светлина. Така например, в броевете на списанието от 2016 до 2021 година, Русия и руският президент Путин или въобще не се споменават (2017 и 2021), или са на пренебрежителното ниско място по значимост (2016, 2018 и 2020). Само в броя с прогнозата за 2019 година двамата президента Путин и Тръмп са удостоени с рисувани потрети в профил, допълнени с крайно отрицателна символика. В прогнозата за 2017 и 2019 е стилизиран конник на бял кон с коса в ръцете, символизиращ смъртта и антихриста по време на страшния съд. Като проекция на бъдещи му действия в ребуса за 2019 година пред образа на Путин са разположени и другите три конника от гравюрата на Албрехт Дюрер от 1497 година, символизиращи пандемия, глад и война. В гравюрата зад конниците има страшен звяр с открита паст, като символ на ада. В картинката на сп. „The Economist “ вместо звяра е изобразен Путин. Това внушение е ужасяващо, защото алегорията представя руския президент като Антихриста, който ще вкара страната си в ада, а защо не и целия свят, използвайки пандемията, глада и ядрената война.Та нали Байдън нарече Владимир Путин дълбоко вярващия православен християнин, човек без душа. Колкото и странно да звучи, само след една година като по план, планетата , в т.ч. и РФ, бе обхваната от пандемията Ковид -19, РФ бе заставена да започне СВО поради отказа на колективния Запад да ѝ предостави гаранции за сигурността ѝ, а гладът през следващата година може да бъде факт, ако продължават безпрецедентните търговски санкции срещу износа от РФ на изкуствени торове и храни! И за всичко това, според западната пропаганда, е виновен персонално Путин! Безпрецедентните икономически санкции и „планините“ западни смъртоносни оръжия не се вземат под внимание!?!
Новият редактор на рубриката „Светът през ...“ на сп. „The Economist“ Том Стендедж предпочита умерени, в голяма степен, лесно разгадавани символи за бъдещи събития. Но традицията е спазена. В прогнозата на списанието за 2022 година РФ и нейният президент отново не намират място в световната геополитика. Според авторите годината е трябвало да премине под знака на силната конкуренция между САЩ и Китай в областта на икономиката, зелената сделка и високите технологии, като, сравнявайки портретите на двамата президенти, Си и Байдън , те са равнопоставени и приоритет не се дава на нито една от страните. Сега, когато годината изтича, можем да кажем,че прогнозата в голяма степен не се потвърди. С началото на СВО на РФ за оказване помощ на населението на Донецка и Луганска народни републики, светът бе изправен и се оказа в обятията на глобална, незапомнена криза и конфронтация, които продължават вече над десет месеца.
Какво ни очаква през 2023 според екипа на сп. „The Economist “?
Корицата на списанието напомня на театрален афиш с разположени върху него фотографии на главните действащи лица в мащаб, съответстващ на изпълняваните от тях роля в „Големия спектакъл – 2023“. Търсена е симетрия, която да създаде натрапчива илюзия за хармония и стабилност. В годината, която ни очаква едва ли ще има стабилност, а за хармонията и красотата твърде малко хора по света вече си спомнят времето, когато ги имаше. Макар снимката на президентът Байдън да е в по-малък размер в сравнение с президентите на Китай и Русия, между тях може да бъде построен равностранен триъгълник, което би трябвало да означава, че се търсят баланси, които да уравновесят отношенията между трите страни, а не се залага на любимия подход на англосаксонците „Разделяй и владей!“. Изключително трудна за решаване задача, освен ако американската страна през идващата 2023 година не започне да провежда реалистична полика за умиротворяване на протежетата си Тайван и Украйна, с което да нормализира отношенията в „триъгълника“. Това би било възможно единствено в ситуацията, когато Китай покаже силно икономическо излизане от стагнацията, предизвикана от пандемията Ковид-19, а Русия рязко активизира настъпателните си действия срещу украинските националисти. В този случай ще заработи използваната десетки години от САЩ максима за „Правото на силния !“, но с обратен знак.
Председателят Си, получил единствен след Мао титлата „кормчия“ на Поднебесната, проведе силен ХХ конгрес на КПК , на който бяха отстранени четирима от членовете на Постояния комитет на Политбюро, които са прокарвали години наред политика на отстъпки пред натиска на САЩ в името на запазване на огромните приходи от продажбата на китайски стоки на високоплатежния американския пазар.
Президентът Путин, от своя страна, по време на пресконференцията си в Бишкек, от 9 декември т.г., ясно и недвусмислено заяви как руската страна разбира понятието „сдържане“ по отношение на неприятелските страни на съвременния етап: „След като нашата Система за предупреждение от ракетно нападение е получила сигнал за такова нападение, то автоматично във въздуштого пространство се изстрелват стотици наши ракети, които е невъзможно да бъдат спряни. Но това е ответен удар! Какво означава това? Това означава , че неизбежно на територията на Руската федерация ще паднат бойните глави на противниковите ракети– така или иначе те ще се приземят. Но истината е, че на територията на противника нищо няма да остане, защото е невъзможно да бъдат прихванати едновременно стотици ракети. Ето това е сдържащ фактор, сериозен сдържащ фактор!“
Фотографията на президента Путин е в центъра на изображението, зад гърба му, гледайки в същата посока е Председателят Си, Президентът Байдън, който видимо с по-малка фотография е под тях, със стеснено пространство за изява и странно защо не гледа в една посока с Президента Зеленски. Нещо повече, погледът му е насочен напред, явно с желанието да разбере какво ще му донесе 2023 година, защото 2022 година не бе благосконна към него: заканите към Путин, че ще си плати за навлизането на украинска територия останаха само закани, защото американските санкции, заедно с тези на ЕС доведоха колективния запад до невиждана от много години инфлация, убийствен държавен дълг, закриване на производства, тежки условия на живот за обикновените хора в привилегирования „бял“ свят, докато в Русия търговският профицит е над 500 млрд. рубли, природният газ се продава за рубли и печалбите са много по-големи от година по-рано; ОПЕК и Саудитска Арабия са на едно мнение за количествата добиван нефт с РФ; не се говори за провеждане на втората Среща на върха за демокрация; заявките за присъединяване към БРИКС и ШОС с всеки изминат ден растат и всичко това говори, че едва ли 46 -я президент на САЩ ще може някога да каже като своя бивш началник , 44-я президент Барак Обама: „Аз вярвам с всяка една фибра на моето същество в американската изключителност. Моето дълбоко убеждение е, че Америка винаги трябва да бъде световен лидер. Освен нас никой не може да заеме това място“ . Малко вероятно е вятърният генератор зад гърба на Президента Байдън да символизира тази мисъл на Обама. Ако в прогнозата на сп. „The Economist“ за 2022 година бяха показани симетрично два ветрогенератора, символизиращи „зелената“ алтернатива в живота на планетата, то в прогнозата за 2023 година той по-скоро говори за „Вятъра на промяната“, налагаща се заради неадекватната политика на демократите в САЩ и провала на неолибералния дневен ред, наложен от тях по света.
Ръководителката на република Китай (Тайван), 66-годишната Цай Инвен и Президентът Зеленски са удостоени с правото да са на корицата на световното списание само заради провежданата от тях политика на силово противопоставяне на своите съседи, въпреки че шансовете им да победят в това противоборство са минимални. Колективният Запад и ЛГБТ-общността са на тяхна страна, защото Зеленски като професионален актьор-комик напълно се вживя в ролята на жертва на агресия, без да обръща внимание на уличаващия го в измама факт, че той спечели президентските избори с обещанието да върне мира на територията на Украйна. Но на неговата съвест вече са десетки хиляди убити украински националисти и хиляди мирни граждани - деца, жени и възрастни хора на територията на Донбас. Русия не предприе решителни действия досега главно заради очакването, че колективният Запад и ръководството на Украйна ще проявят здрав разум и ще поискат примирие, давайки гаранции на РФ за нейната териториална сигурност. При положение, че това вече десет месеца на се случва, по всяка вероятност скоро ще последва руска офанзива, която ще принуди воюващата противникова страна да приеме справедливите условия на РФ. В случая, поради лични амбиции и животинския нагон за власт и пари у украинските политици, а и заради желанието на колективния Запад да изтощи и отклони Русия от избрания път на пълен суверенитет и независимост, войната ще продължава и ще доведе до разрушението на голяма част от Украйна.
Тайван също има второстепенна, жертвена роля в играта на САЩ срещу Китай. Много лесно и бързо комунистическата ГДР бе присъединена към капиталистическата ГФР, но както с Хонг-Конг и Макао, така и с Тайван процесът на доброволното присъединяване ще бъде дълъг, за да се покаже неотстъпчивостта на капиталистическия Запад към класовия враг комунистически Китай. Наглото посещение на председателката на Камерата на представителите на Конгреса на САЩ Ненси Пелоси в Тайван бе и демонстрация на подкрепа към сексуалните малцинствата по света, което е в дневния ред на неолибералната общественост и Демократическата партия на САЩ. Това странно поведение на западните управленски елити показва за пореден път колко безперспективно и непрофесионално е нивото на хората, избрани и призвани от собстевните им народи да защитяват техните интереси и сигурност. Нещо повече, сегашната конфронтация е тест за мислещите хора по света за тяхните умения и воля да се противопоставят на безумството на политиците, които са в състояние да превърнат в радиоактивен прах прекрасната ни планета.
В триъгълника между президентите Си, Путин и Цай Инвен са разположени квадрокоптър и робот-манипулатор. Военната операция в Украйна показва крайно ефективната роля на квадрокоптерите в борбата с артилерията, отбранителните линии, складове, летищата и диверсионните групи, както и за целите на разузнаването. Имайки предвид водещата роля на Тайван в производството на чипове, в нова светлина изпъква въпросът за административното присъединяване на острова към континентален Китай. Това вече е въпрос на военна стратегия и подготовка за евентуални военни действия в района на Азиатско-Тихиокеанския регион, въпрос еднакво важен и за Китай и за Русия в техните бъдещи съвместни военни акции и високотехнологическото им сътрудничество. Все пак трябва да отбележим, че председателят Си и Цай Инвен гледат в едно направление, което след евентуалната победа на партията Гоминдан на предстоящите парламентарни избори през 2024 година може да означава мирно и спокойно обединяване на двете части на Китай.
Между Председателя Си и президента Байдън е разположена космическа станция. Китай вече има такава с космонавти на борда, САЩ ползват международната космическа станция, която предстои да бъде потопена в океана, а Русия се готви да разположи нова космическа междупланетна станция. Китай и Русия участват в съвместен проект за изследване на лунната повърхност, военната операция на РФ в Украйна показа, че спътниковото подсигуряване на руската армия при воденето на бойни действия изостава , което костваше и поста на Главата на „Роскосмос“ Рогозин – всичко това недвусмислено показва, че стратегическата конкуренцията за по-нататъшното овладяване на космоса вече е в нов исторически етап, където превес имат обединените усилия на Русия и Китай.
Новата министър-председателка на Италия Джорджа Мелони е единственият представител на ЕС в картинката. Тя не е обвързана с всичките решения на ЕС, свързани и с пандемията, и със санкциите срещу Русия, и с безумната политика на ЕК по отношение на доставките на природен газ, нефт, въглища и дървен материал от Русия. Имайки предвид огромния външен суверенен дълг на Италия, силните позиции на Берлускони и Матео Ренци в управляващата коалиция, както и консервативните позиции на католичката Мелони, то при усложняване на икономическата ситуацията, политиката на Италия може да влезе в противоречие с действията на ЕК и ръководството на ЕС по отношение на Русия и Китай през 2023 година и Италия заедно с Унгария на Орбан да взривят окончателно крайно проамериканската „обща“ политика на ЕС.
Шестият портрет е на президента на Украина Володимир Зеленски. Това може да се тълкува и като признание за безумната му смелост да се противопостави на могъщия си съсед и като поредната инициатива на колективния Запад за надуване балона на личното му его и неговата супер мания за величие. Във всички случаи Зеленски е трагичен герой, който праволинейно и глупаво хвърли страната и народа си в „театрална“ авантюра, надявайки се, че личните интереси на фамалията Байдън в Украйна и вечният страх на европейците от огромността и нанесените тежки военни поражения на Франция и Германия от Русия са гаранция, че НАТО ще се бие за Украйна. Даже теоретично това не е възможно поради огромния руски арсенал от термоядрено оръжие и хирерзвукови ракети-носители, както и от пълната неподготвеност на европейските граждани, в т.ч. и военни, да жертват личното си благополучие за защита на нечии интереси и болни амбиции, били те на укро-бандеровци или на чиновници от Брюксел Така, според авторите на прогнозата, през 2023 година Зеленски ще разчита на танкерите с американски втечнен газ и на доставката на американската система за противовъздушна отбрана „Patriot“, за която едва ли ще има време за подготовка на обслужващия персонал. Остава успокоителното въздействие на химическите продукти, изобразени зад гърба на stand-up комика –президент Зеленски.
Във финала на нашия анализ отбелязваме, че редакторът на рубриката „The World ahead 2023“ Том Стендейдж е проявил здрав реализъм, поставяйки портрета на президента Путин в центъра на геополитическата карта за 2023 година. В западните аналитични центрове има тотална неодоценка за направеното от Путин като ръководител на руската държава за вече над 22 години. Налице е компроментиращо непознаване моралния потенциал, душевността и стремежа към единение на народите на Руската федерация, особено в години на изпитание. Тези, които ръководят днес колективния Запад, по всичко изглежда, че не са запознати с произведенията на световно известните и гениални руски творци, където по неповторим начин са разкрити неизчерпаемата сила на духа и вярата на руските хора, несломимият характер на руския човек и готовността му за саможертва, защитавайки Отечеството и свободата си.
Но по-фрапиращото е, че те не познават и собствените си велики писатели!!
През август 1867 година Марк Твен, с група американци, е приет от император Александър Втори в Ялта. В своето приветствие той пише: „Америка е крайно задължена на Русия, тя е длъжник на Русия в много отношения, и, особено, за неизменната дружба в годините на тежки изпитания. С упование молим Бога, тази дружба да продължи вечно. Нито за минута не се съмняваме, че благодарността ни към Русия и нейния император живее и дълго ще живее в сърцата на американците. Само безумен може за предположи, че Америка някога ще наруши верността си към тази дружба с преднамерено несправедлива дума и постъпка“.
За информация на българските тотално неподготвени политици, Марк Твен с тези свои думи се обръща към същия този император, Цар–Освободител на България Александър Втори!
N.B. Разбирате ли поне сега, какви ги вършите, „господа“-мошеници и тарикати на едро и дребно в православна България?
