ЗАД НОВИНИТЕ

Империализмът, войната и новото време

Империализмът, войната и  новото време

20 Февруари 2023

Целите на всяка държава се определят от действащата властОсновният метод за участие в световната политика между страните се основава на принципите на справедливостта и уважението между страните, реализирани, по възможност, без войни.

Човеците на Земята, идвайки на този свят искат да живеят добре за да осъществят даденото им право на свободен избор и щастлив живот. Най-добре и точно го е казал Томас Джеферсън в Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 г.:

 „Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменяеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. ....Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление“.

 Тази декларация е приета от представители на народ, освободил се от английската колониалната зависимост и създал 13 свободни североамерикански щата. Това са смели хора, доброволно напуснали ренесансовата „цивилизована“ Европа, спасявайки се от преследващите ги вечни страхове от бедност, от войни и междуособици, векове страдащи от беззаконие, корупция и църковно лицемерие, от надменността и задушаващото рентиерство на аристократи и земевладелци, от нечовешката експлоатация на новите буржоа - капиталисти. За да бъде свободен, човек, той не трябва да се страхува. И доказано тези групи от хора не са били от страхливите, поемат риска да търсят щастието си в Новия свят, да създадат Нов ред, да си избират нови лидери и да обновят и защитават истинската вяра в Христа.

 Така е било в началото, през 17 век, и те успяват, до онзи момент, когато сред тях не избуяват „плевелите“ на греха, познати им от тъмните времена на Средновековна Европа, и гениално подредени през 1320 година от Данте Алигиери в девет кръга на „АД-а“ на неговата „Божествена комедия“. Ето как изглежда тази оригинална и градираща класификация на грешниците, актуална и до днес:

 не получилите светото кръщение, но живели добродетелно; похотливите; чревоугодниците; алчните и прахосниците; ленивите; насилниците; богохулниците, содомитите и лихварите; сводниците и прелъстителите; ласкателите, гадателите, търгашите и лицемерите; крадците, измамните съветници и фалшификаторите .В последния, страховит Девети кръг, попадат: предателите на роднините, предателите на Родината, предателите на гостите и предателите на благодетелите.

 С годините, за ужас на основателите на Съединените щати „пилигримите“ и „пуританите“, американските „плевели“ постепенно завземат огромната територия, стават болшинство и издигат за свой идол „Златния телец“, поставяйки негова скулптура пред своя „храм“ - Нюйоркската фондова борса. Учредяват се партии, които управляват от името на народа, но техните водачи говорят едно – пост-истини и демагогия, обмислят друго – задкулисни интриги, преврати и вероломни планове, а на практика богатеят, властват и тънат в разврат и опиати. Отдавна са забравени заветите на бащите - основатели, прилагат се измислени собствени правила, водещи към бленуваната хегемония и глобално господство. От края на Втората световна война Съединените петдесет щата са империя – империя на злото и на изключителните, в която безусловен фетиш са парите, властта и удоволствията.

 Исторически „Империализмът“, който Владимир Ленин изследва през 1916 година в уникалната си статия „Империализмът като висш и последен стадий на капитализма“ се появява в средата на 19 век и съществува вече над 150 години. Негови „родители“ са „Европейските империи“, общо 8 на брой, появили се в края на 15 век, които избират за своя външна политика агресивното завоюване на чужди територии с цел заграбване на природните им ресурси, използване на евтината местна работна ръка и внос, обратно в колониите, на готовата си продукция по твърди цени. Първа е испанската Хакбсбургска империя, а най- дълговременна и най-мащабна като обхват и действия е Британската империя, просъществувала 345 години, с колонии по целия свят. Най-краткосрочна, но със завоюване на най-голяма територия е Руската империя (1721-1917 г.).

 С въоръжената съпротива срещу политиката на Британската империя, в периода 1775 – 1783 г., започва Войната за независимост на САЩ. Американците обявяват политиката на английския парламент за нарушаваща правата им на британски граждани в 13-те английски колонии на територия на Северна Америка. Сраженията започват като въоръжени сблъсъци между войската на Кралство Великобритания и самоорганизирали се заселници и завършват като война между американския и европейския континент, с последващо учредяване на новата държава - САЩ.

 По време на Втората световна война, Великобритания, компенсирайки широко получаваната финансова и военно-техническа възмездна помощ и след настойчивите искания от американска страна, започва да преотстъпва колониите си на Съединениете щати – най-напред тези в Латинска Америка и Караибския басейн, а след това и по тихоокеанското крайбрежие на Азия. Така САЩ стават най-младата колониална империя, влагайки ново съдържание на понятието империализъм – тотален износ на финансов капитал, създаване и защита на гигантски транснационални компании, колониални доктрини, гарантиращи интересите на метрополията в различните части на света, поддържане на стотици военни бази, осъществяване на военни интервенции и операции, назначаване на марионетни правителства за да се стигне след победата им в Студената война до глобалното подчиняване на целия свят и поемане ролята на световен жандарм и едноличен хегемон.

 Ето един пример от историята, как този процес се реализира на пракитика. По молба на Чърчил, през февруари 1943 година, президентът на САЩ Рузвелт приема във Вашингтон британския външен министър сър Антъни Идън за да проведат преговори по въпросите на бъдещето на света след войната. Обсъжда се създаването на Комитет, който да има право на вето в бъдещата световна международна организация, като САЩ настояват в него да влезе Китай. Чърчил дава инструкции на Идън, пророкувайки: „Естествено Китай ще бъде използван като верен глас в полза на САЩ при техните опити да ликвидират Британската империя“. В беседата си с Идън, Рузвелт споделя: „В Южна Корея може да се създаде мощна база, с помощта на която САЩ и Китай могат да осигурят мира в западната част на Тихия океан. При всеки сериозен конфликт с Русия, Китай без съмнение ще бъде на наша страна. Отбелязваме, че става дума за преговори между страни, които в този исторически момент са съюзници в най-жестоката световна война.

 На 13 април 1943 година на заседание на английския кабинет Идън заявява: „Съединените щати разглеждат Китай като възможен противовес на Русия в Далечния изток“. Идън е удивен от лекотата с която Рузвелт решава съдбата на цели народи. „Него не го впечатляват старите горди страни и с едно драскане на перото е готов да прекрои световната политическа карта. Рузвелт действа с лекота, сякаш размества „кутии“, пълни с експлоазиви, без да е наясно, каква сила и мощ се освобождава при тяхното избухване!“. Така е и в Ялта, така и при срещите на Сталин с Чърчил в Москва при определянето на сферите на влияние в Източна Европа.

 Така великите сили-империи смятат за нормално да решават съдбините на света!

 Целите на всяка държава се определят от действащата власт. И за да разберем задачите и стратегията на всяка конкретна световна сила днес, трябва да си изясним природата на тази власт при всеки световен играч.

 Властта в САЩ днес принадлежи на олигархичните кланове, подчинили и политическите, и идеологическите и силовите структури на държавата. Целите на олигархията в САЩ по отношение на останалия свят е същата, каквато е и по отношенвие на самата държава – да ѝ бъдат подчинени всички идеологически, политическип и силови структури, което на практика означава изземване на суверинитета на държавите и в перспектива създаване на единна квази-държава: United States of the World.

 Властта в Британия принадлежи на родовата аристокрация. Британската империя в миналото, а и сега е глобален играч. Геополитическата цел на Великобритания е глобално културно и езиково, естетическо, юридическо,. идеологическо, информационно и пр. доминиране и превръщането на Великобритания в Global Great Britain.

 Китай е най-младия геополитически играч. Практически такъв той става едва в настоящия век. Властта в КНР принадлежи на чиновничеството. Без да е закон, така формирана, държавната власт не се предава по наследство, но на практика тя не излиза от един определен кръг богоизбрани управленци-партийци. Заявената цел на Поднебесната е всенароден разцвет, каквато цел Китай предлага и на всички народи по света.

 Русия е в геополитиката от векове. Не случайно, когато се говори за „Голяма игра“ се има предвид историческото противоборство между две империи, руската и британската, но съпроводено с надменно и покровителствено отношение на по-стария роднина - британската корона. Определението на кого принадлежи властта в Русия е твърде условно и нееднозначно. Наследствената аристокрация доста брутално бе отстранена през 1917 година. Чиновничество, било то партийно или „демократично“, оставено без централизиран твърд и строг контрол, бързо се превръща в олигархия - партийно-номенклатурна или криминална. Според някои изследвания, след убийството на Берия и свалянето на Хрущов, реалната власт в Русия от функционерите на КПСС е преминала или преотстъпена на закрита неформална група, управляваща преди всичко работата на специалните служби, която би могло да се нарече нова руска аристокрация. След унгарските събития от 1956 г., висшите комунистически „сановници“ решават да търсят конвергенция със Запада, но поради грешни управленски решения, тази конвергенция се осъществява, но под диктовката и според вижданията на САЩ. И когато СССР губи главната си роля в геополитиката, тогава същите тези играчи от неформалната група правят верния извод, че САЩ ще се опитат да погълнат целия свят, но ще се „задавят“ и неизбежно ще последва приземяването им, което ще е само въпрос на време. Целта на РФ, след поемането на властта от Владимир Путин е изграждане на такъв световен ред, който да се основава на равенство и справедливост, постигнати без война. Тези идеали са изстрадани от руския народ, поради което те са общоприети и всецяло подкрепяни.

 Основният инструмент за водене на геополитическата игра на САЩ е корупцията. Подкупват се всички и навсякъде! Компроматът е гаранция за изпълнение на всяка поставена задача. Това е естествено ,защото безконтролното печатане на необеспечени долари, които са и световна резервна валута, дава неограничени възможности в това отношение. В същото време САЩ водят военните си действия чрез тотално унищожаване и унижение на противника, без скрупули и задръжки. Понеже това не е продуктивно, работейки със силни противници, каквато е Русия, то САЩ няма да водят голяма война с РФ. Те нямат и глобална стратегия, действат ситуативно, защитавайки моментния интерес на управляваща партия и нямат навика да планират действията си за повече от десет години. Ако е изгодно за американския бизнес и за печеленето на електорат, то тогава влизат в бой без забавяне и компромиси! Методите им са елементарни и примитивни - промиване на мозъци, обещания за личен успех и печалби, повсеместна реклама, че да се пазарува е голямо удоволствие, натрапчиви съблазни за всякакъв род развлечения, включително и сексуални перверзии, пълна, неолиберална слободия. Елементарно, бездуховно, егоистично и парад на ниските страсти, но действа безотказно!

 Основните методи в геополитическата игра на Великобритания са церемониалния етикет, шоуто и задкулисните игри. Методът при воденето на бойни действия са терора и специалните операции, като целта е богатствата на света да се стичат в лондонското сити. За разлика от американците, англичаните имат стратегия, планират за десетилетия напред, а след това столетия не разкриват информацията за специалните си операции. Силен, умен и коварен играч! Слабостта му е липсата на инструменти и навици за водене на големи войни. Днешната политическа класа на Англия няма с какво и с кой да воюва, поради което използва „пушечно месо“ ,като в Украйна, умело заставяйки другите, в т.ч. и САЩ, да плащат.

 Китай няма своя геополитическа история и за използвани самостоятелно и прилагани в геополитиката методи може само да се гадае. Налага се впечатлението, че Китай не иска и не може да воюва. На съвременния етап КНР търси различни икономически въздействия, идеи и доктрини за влияние, опирайки, се на огромната маса китайци, живеещи зад граница. Другите силни геополитически играчи, виждайки тази неподготвеност на Китай за участие в „Голямата игра“, търсят всевъзможни начини за да го привлекат на своя страна. Но по всичко изглежда, че сегашното китайско ръководство възприема като най-правилно и изгодно за страната си взаимодействие, превръщащото се и в единодействие, между Китай и Русия.

 Няма основание да се предполага, че методите на провежданата от Русия геополитика са двулични и задкулисни. Праволинейността в действията на президента Путин, особено след сигналните „червени лампи“ в политиката на Украйна и Грузия, реализирана от проамериканските президенти Ющенко и Саакашвили след 2004 г., не подлежи на съмнение. Руските изводи, принципи и подходи в геополитиката бяха аргументирани в речта на Путин пред Мюнхенската конференция от 2007 година. Основният метод за участие в световната политика между страните се основава на принципите на справедливостта и уважението между страните, реализирани, по възможност, без войни. Русия и СССР са побеждавали в големи войни, въпреки че не случайно бяха изоставяни сами да се справят с огромните предизвикателства. Този исторически опит е от изключително значение при воденето на геополитическата игра, още повече с противници ,които от столетия мечтаят за раздробяването на огромната ѝ територия на малки държавици. Поради тази причина Русия провежда специални военни и невоенни операции, чиято цел е изтощаване, принуждаване към мир или постепенно унищожаване на всеки, даже превъзхождащ я по различни показатели противник. Следвоенна Русия планира политиката си за десетилетия напред, като управленските успехи или неуспехи през тези етапи, в повечето случай, са следствие за традиционното за СССР и РФ продължителното пребиваване на дадена личност начело на страната. Слаб момент в държавното управление са периодите при смяна на силен ръководител, постигнал възход на огромната държава, но не подготвил свой заместник. Тогава започва борба за власт и междуособици, завършваща с криза, разпад и духовна деградация. Очакваната смяна на поколенията и властта в Русия, вероятно, ще е през 2030-2035 година, когато ще изтекат пълномощията на сегашния президент Путин.

 И така, с началото на специалната военна операция в Украйна, започнала след отказа на колективния Запад ,начело със САЩ да дадат гаранции на РФ за нейната нацианална сигурност, човечеството се оказа на границата на Трета световна война. По-голям изобличаващ и дискредитиращ факт за истинското лице на ръководителите на страните от НАТО, ЕС и на САЩ като сериозни, компетентни и морални партньори в международните отношения не може да има след признанието на президента Оланд, на канцлера Меркел и на президента Порошенко, че в течение на осем години, въпреки подписаните от тях документи, безсрамно и нагло са лъгали света и собствените си народи, че искат и търсят постигането на мир за подложените на варварски бомбардировки и геноцид граждани на украинските Донецка и Луганска области от редовната украинска армия и националистическите батальони.

 Светът е разделен и е в предвоенна ситуация. Един срещу друг са две двойки геополитически играчи. Срещу Русия с Китай противостоят Глобална Англия заедно със САЩ. И в двете двойки единият играч е млад, а другият – боец със стаж. В икономическо, технологично и военно отношение двете двойки са почти изравнени, но по население и територия едната двойка има огромно преимущество. Динамиката на случващите се глобални и регионални процеси, очевидно не са в полза на западния алианс. Колективният Запад начело със САЩ се подкрепя почти единодушно от военно-политическия НАТО, докато зад Източният дует е политическия блок ШОС, изграден върху принципите на свободната координация и с тенденция на разширяване с много нови и силни играчи. Целта на Западната групировка е да подчини целия свят, докато за Източната - целта е да се освободи от тази „задушаваща“ вече над 30 години еднополюсна хегемония. Същественото в случая е това, че проблемите на САЩ стават вече и проблеми на техните западни и далекоизточни полуколонии, които вече не са склонни така еднозначно да следват своя предводител. Осъзнавайки напълно тази обществена тайна, на САЩ не им остава нищо друго освен да започнат да усвояват своите полуколонии, и на първо място Европа. Този процес ще даде известна отсрочка на предизвестения залез на Щатите, след което те действително ще трябва да напуснат световната сцена като самостоятелен играч. От този момент Глабална Британия ще решава, какво да прави с тях. Освен това, по всяка вероятност, Британия, продължавайки вековната си битка с Русия, ще търси ново утвърждаване в Източна Европа и в Близкия Изток, както и участие в делбата на американското наследство.

 Колкото и неочаквано да звучи, но Русия е тази, която определя днес темповете и стратегията в поредното действие на многоактния световен „спектакъл“. Какви стъпки тя ще предприеме е трудно да се предвиди. Времето до президентските избори и в РФ, и в САЩ неумолимо приближава. Западна Европа се тресе от стачки. Скандалите и гафовете, свързани със здравословното състояние на Байдън ще се разрастват, корупционното „цунами“ с оръжейните доставки не само ще разголват проблемите на семейство Байдънови в Украйна, но ще предизвикат, вероятно, и импийчмънт на президента. Но най-тежък за Байдън ще бъде удара от загубата на войната в Украйна. След падащите от американските военни самолети афганци, след милиардите долари, изсипани в Украйна, Америка не може, по определение, да остане същата – очаква я разпад и слизане от световната сцена.

 Днес определено може да се каже, че Русия, Китай и техните съюзници са на правилната страна на историята. Това се знае и в Русия, това се знае и в Китай, знаят го и техните съюзници, но това го разбират и мислещите хора в т.н. „неприятелски“ на РФ страни, които подкрепят очакваните световни промени с надежда, че те са в името на победата на доброто, на взаимното уважение, на добросъседството и духовността!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе