Една от първопричините за покриването с бойна слава на Българската войска, наред с високия боен дух и патриотична мотивация, се дължи на традиционната любов на българите към оръжието и на ефективното му използване в боя. Вярната оценка на бойните качества на огнестрелното оръжие, от страна на българските военни специалисти, както и приемането на въоръжение на различни стрелкови системи с добри балистични характеристики, е от съществено значение за успехите на Българската армия (БА) на бойното поле. Това в пълна степен важи и за въоръжението на Българската войска по време на Сръбско-българската война от 1885 г.
Между българските политици от този период важна заслуга за превъоръжаването на войската с нови системи стрелково въоръжение има Стефан Стамболов. Изключително важна роля за снабдяването на войските с оръжие и боеприпаси играе първият българин министър на войната - капитан Константин Никифоров, завършил Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург.
На 8 юли 1878 г. императорският комисар в България княз Дондуков-Корсаков подписва заповед №1 за формирането и устройството на Българската земска войска (БЗВ) и обявява разформироването на Българското опълчение. През 1881 г. пехотата на БЗВ била превъоръжена с 10.66 мм пушки “Бердана № 2”, а кавалерията – с карабини от същия модел. “Бердана № 2”, обр. 1870 г. била приета на въоръжение в руската армия още същата година и била една от най-добрите системи по онова време. Тя се произвеждала в САЩ и Русия, била лека, удобна за носене и се отличавала с голяма точност на стрелбата, повишена далекобойност и лесна експлоатация. Началната скорост на куршума била 442 м./с., далекобойността била 1500 крачки, а скорострелността достигала до 20 изстр./мин. “Бердана № 2” се произвеждала в три модификации – пехотна, драгунска и карабина. Пушката се комплектувала с четиристенен щик. Ложата била от орехово дърво или руска бреза и се боядисвала в черно или се полирала с кафяв байц. За съжаление и тази система нямала магазин.
Револверът “Уебли - Приз” на княз Ал. І Батенберг, с който е участвал в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. като офицер от руската кавалерия и в Сръбско-българската война 1885 г., като Върховен главнокомандващ на Българската армия (НВИМ)
Старите 15.24 мм пушки “Крънка” били прибрани в складовете за нуждите на Народното опълчение. “Крънка”-та стреляла с унитарен патрон с метална гилза и имала повишена скорострелност, поради опростеното й зареждане. Началната скорост на куршума била 305 м./с., а скорострелността – 10-12 изстр./мин. Тя имала триръбест щик и разграфен секторен мерник за стрелба до 1200 крачки. “Крънка”-та тежала 4,5 кг. Теглото само на един патрон било 52,5 гр.
На въоръжение в милицията (пехота, жандармерия и полиция) на Източна Румелия били пехотните пушки “Крънка” и “Шаспо”, както и трофейните турски пушки “Пибоди Мартини”, използвани от българските опълченци през Руско-турската Освободителна война. Те са предоставени на БЗВ безвъзмездно от Руската армия. Френските иглени 11 мм пушки “Шаспо”, обр. 1866 г., били окомплектовани с дълъг нож (тесак). Те били осигурени от Славянския благотворителен комитет в Москва, който закупил 20 000 пушки от тази система и 10 000 000 патрона за тях за нуждите на Българското опълчение. Началната скорост на куршума била 420 м/сек., а далекобойността – 1700 крачки. Патроните били с картонени гилзи, които при влажно време ставали неизползваеми. Ударниците на пушките “Шаспо” често се чупели или давали дефекти. Конструктивните им недостатъци, съчетани с по-интензивна употреба, често ги правели негодни за стрелба и се сочат като основна причина за понесените тежки загуби от опълченците в боевете при Стара Загора, Шипченския проход и Шейново.
Затворният механизъм на пушка “Крънка“ (Снимка Красимир Тодоров)
След окончателното напускане на освободена България, руската армия оставила на БЗВ и 5 бр. картечници “Нобел”. Шест и десет-цевните 10.66 мм руски картечници “Нобел” по същество били модернизираните американски картечници “Гатлинг”. Въз основа на Заповед № 5 от август 1878 г., към Русенския артилерийски арсенал се формира една скорострелна батарея, въоръжена с посочените 5 броя 10.66 мм картечници “Нобел”. Теглото им било съответно 230 и 720 кг., а скорострелността от 150 до 300 изстр./мин. Цевите са били монтирани върху четирифунтов оръдеен лафет с подобрена желязна конструкция. Обслужвали се от разчет с численост от 4 до 7 души.
Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септ. 1885 г., започва ускорен ремонт на неизправното стрелково въоръжение. В навечерието на Сръбско-българската война са поправени и изработени 10 бр. картечници “Нобел”. Боеприпасите за тях наброяват 50 000 и се съхраняват в базисния артилерийски склад в гарнизон Видин. Пет от наличните картечници “Нобел” са предоставени за защитата на Видинската крепост, а останалите пет са предадени на Дунавската флотилия.
Днес руска картечница “Нобел” се съхранява в Националния военноисторически музей (НВИМ) – София (Снимка Красимир Тодоров)
Обявеното Съединение на Княжество България и Източна Румелия било дръзко нарушение на Берлинския договор и се очаквало Турция да нападне обединените български територии. Затова войските на Княжеството и милицията на Източна Румелия се съсредоточили по южната граница. Но най-неочаквано България била нападната от Кралство Сърбия.
В навечерието на Сръбско-българската война Българската войска разполагала с 54 894 пушки и карабини “Бердана № 2” и 81 656 пушки и карабини “Крънка”, или общо 136 550 пушки и карабини. С “Крънка” били въоръжени само част от войските, Народното опълчение и доброволците. Патроните за “Бердана № 2” били средно по 350 бр., а за “Крънка” – по 450 бр. на цев. След Съединението в Русенския артилерийски арсенал с ускорени темпове били поправени 3 000 пушки и карабини “Крънка”, 5 000 пушки и карабини “Бердана №2” и 3 500 пушки “Пибоди Мартини” и “Хенри Мартини”. В момента на сръбското настъпление българските войници са носели в себе си по 80-100 патрона, в ротите е имало още по 40 патрона за всеки боец. В бойния обоз на полка е имало още по 30 патрона на пушка. Останалите боеприпаси са се съхранявали в оръжейните складове.
Участник в Сръбско-българската война 1885 г. (НВИМ)
Непосредствено преди войната редовната армия на Княжество България разполага и с 1612 бр. изправни револвери “Смит & Уесън”. Револверите са били доставени от предните арсенали на действащата руска армия при нейното изтегляне. БЗВ получава безвъзмездно 2000 бр. револвери “Смит и Уесън” и 100 000 патрона за тях.
Официалното постъпване на въоръжение на 10,67 мм револвер “Смит & Уесън” в БЗВ става чрез “Привременно положение за българската войска” от 17.12.1879 г. То замества дотогава действащите “Временно одобрени общие основания образования и устройства земского войска Княжество Болгарского”, одобрени от княз Дондуков-Корсаков на 14.05.1879 г. Според глава 5, § 24 на “Привременното положение”, пехотните фелдфебели, кавалерийските и артилерийските унтерофицери са въоръжени с револвер “Смит и Уесън”, руски образец. Въпреки, че офицерският корпус не се споменава, на практика офицерите от всички родове войски, тръбачите, и войниците от артилерийските батареи също са въоръжени с посоченото оръжие.
Първоначално револверите “Smith & Wesson”, обр. 1869 г., известни като “Образец № 3”, били получени от складовете на действащата руска армия за въоръжаване на командния състав на Българското опълчение. Носели са се в закрити кожени кобури на поясния ремък. Това били револвери с просто устройство и работели надеждно, поради което нямали сериозна конкуренция на оръжейните пазари. “Модел 3” се произвеждал в Спрингфийлд, САЩ и бил популярен в Америка като “револверът 44-ти калибър”. Той постъпва на въоръжение в руската армия през 1871 г., когато руското правителство подписва договор за доставката на 20 000 револвера, за които плаща авансово и то в злато. Не случайно на международната изложба през 1873 г. във Виена този модел получава златен медал като един от най-добрите за това време. Така руската армия става първата, която приема на въоръжение револвер с такива модерни за времето си показатели.
Револверът “Смит & Уесън” имал шестзаряден барабан, пет канална цев – калибър 10,67. Той тежал 1,1 кг., началната скорост на куршума била 220 м/с, а далекобойността – 50 м. Отстраняването на гилзите ставало едновременно. Една част от тези револвери били двойнодействащи (т.нар. “дабъл екшън” система), което значително увеличавало практическата скорострелност – до 20 изстр./мин. Те стреляли с унитарни металически патрони с цилиндрична гилза и централно възпламеняване с черен барут.
От трофейното турско оръжие в складовете на Българската войска постъпват още 2000 бр. револвери, предимно “Колт”. В края на 1879 г. и началото на 1880 г. от Русия са закупени още 2700 броя 10,67 мм револвери “Смит & Уесън”, обр. 1876 г. Той остава като основно въоръжение до 1911 г., но се използва и при бойните действия на БА през Първата световна война. За съхранение в армейските складове били осигурени по 30 патрона на револвер.
Револвер “Smith & Wesson” обр. 1869 г., известен като “Образец № 3”, поръчка за руската армия с кал. 10.66 мм (Личен архив на автора)
От създаването на БА почти до ден днешен късото огнестрелно оръжие се превръща в неизменен атрибут към бойната и строева униформа на българския офицер. То се носи на точно определено място – в закрит кожен кобур, закачен на широк офицерски колан над десния хълбок с дулото надолу, а ръкохватката – назад. Към щатното снаряжение се е числял и шнур свързващ револвера с колана.
Още в първите дни на войната се почувствал остър недостиг на коне, оръжие и боеприпаси. Наложило се спешно прехвърляне на войски, и снаряжение на запад. Въпреки това, благодарение на високият боен дух на българите и отличното боравене с наличното оръжие, били извоювани блестящи победи над многобройната и добре въоръжена сръбска армия. Обединените войски на Княжество България и Източна Румелия не само разбиват сръбските дивизии, но и преминават в мощно контранастъпление. Военните действия се пренасят на сръбска територия. Единствено ултиматумът на Австро-Унгария спасява Сърбия от пълно поражение.
След войната в БА били създадени обозни взводове и роти за снабдяване с боеприпаси на полевата пехота и артилерия. Обединеното Българско княжество започнало подготовка за отвоюване на всички български земи, останали под контрола на Османската империя.
Литература:
1. “Стрелковото оръжие на Българската армия 1878 - 1990”, Издателство на МО “Св. Георги Победоносец”, 1994 г., стр. 13;
2. “Българската армия 1877 – 1919 г.”, Институт за военна история при ГЩ на БНА, ВИ, 1988 г.;
3. “История на служба АВ в Българската армия 1878 – 1990 г.”, Издателство на МО “Св. Георги Победоносец”, София, 1998 г.;
4. Кълнъков, Н., Оръжието на българския народ през вековете, София, 1984 г.;
5. Българското опълчение в Освободителната война 1877-1878, Издание на Държавна печатница, София, 1935 г.
