Уважаеми генерал Бояджиев,
Уважаеми колеги и приятели,
Дами и господа,
Преди всичко, най-сърдечни благодарности на Издателство „Атеа“ за организирането на тази среща-разговор с доайена на българското разузнаване генерал-майор о.з. Тодор Бояджиев.
Много ми допадна хрумването на организаторите да съчетаят представяне на неговите последни книги „Шпиони с нежни имена“, „Разузнаването: 20 години по-рано“ и „Разузнаването-20 години по-късно“ с публична лекция на автора на тема „Ролята на дипломатите, разузнавачите и медиаторите за запазване на глобалния мир пред опасността от Трета световна война“.
Има нещо символично и за мен е попадение в десетката, тази среща да се състои точно тук, в съкровищницата на историческата ни памет - Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Генерал Бояджиев и неговото богато творчество, посветено на разузнаването, имат заслужено място в националната съкровищница.
А кой е всъщност генерал Тодор Бояджиев, що за човек и кадрови разузнавач е той, какви качества притежава?
Нека да отворим личното му кадрово дело, (строго секретно) № 0007 и да четем какво пише за него:
Висок коефициент на интелигентност.
Бърза и комбинативна мисъл.
Високо ниво на наблюдателност.
Тимов играч с качества на организатор и медиатор.
Широка обща култура.
Развито чувство за дълг!
Какво повече да се каже! Съгласете се, че тази част от официалната характеристика на генерал Бояджиев казва всичко за него.
Днес генерал Бояджиев, ветеранът на българското разузнаване, макар и на подобаваща възраст и не в цветущо здраве, продължава да работи все така активно и да намира сили и воля да пише и говори за миналото и настоящето на разузнаването, за шпионските афери, за световните лидери в разузнавателната дейност, за превантивната роля на разузнаването, за професията на разузнавача и за какво ли още не.
Вярно е, но е малко да се каже, че той е най-плодовитият творец и разказвач за разузнаването и разузнавачите в наше време. Генерал Бояджиев е най-яркият изразител на другата, вярната гледна точка за българското разузнаване през социалистическия период от развитието на страната. Повече от 30 години то ни се представя като синоним на злото, а разузнавачите като доносници, клеветници и слуги на чужди интереси. Какви ли унижения не претърпяха българските разузнавачи. На какви ли манипулации на общественото мнение не се наслушахме през годините на злополучния преход. Изпълнителите на тази неблагодарна роля, било то радетелите на громенето на всичко и всички свързани със социалистическото минало, или откровени психодесни, не се умориха в опитите си да пренаписват историята, да противопоставят и разделят нацията, да съчиняват и лансират митове и легенди за престъпна дейност на българските разузнавачи.
В потвърждение на току-що казаното ще споделя какво чух и научих от предаването на Българската национална телевизия „История БГ“ на тема „Държавна сигурност в България 1944 – 1989 г.“ излъчено само преди ден - в понеделник на 14.11.2022 г. Случайно или не, това предаване, по тази тема, дойде като по поръчка, за да омаловажи и обезцени днешния ни среща с легенда на българското разузнаване и всичко, което тук и сега ще си кажем за разузнаването на социалистическа България. Видя се, че водещият Георги Ангелов и неговите събеседници Мария Дерменджиева – изследовател на архивите, проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ и Валери Кацунов – историк, архивист, не разбират нищо от разузнаване, но пък знаят как да манипулират общественото мнение с приказки от рода на това, че разузнаването е било обърнато на 90% навътре в страната, че е изпълнявало репресивни функции и е прилагало физическо насилие и, че пагубното му влияние продължава да се усеща все още в страната. А за разузнавачите от този „ужасен“ период от развитието на страната се твърдеше, че са хора неграмотни, без образование, които за нищо друго не ставали, че е легенда, че са никакъв елит, че с нищо не са допринесли за сигурността и възхода на страната, крали са от Запада технологии, които нямало как да се внедряват в изостанала България и т.н., все приказки в този дух. Особено дразнещо беше постоянното ехидно хилене като знак на споделяне и задоволство на водещия при всяка споделена опашата лъжа. А в студиото имаше ученици, които трябваше, заедно с телевизионната аудитория, да разберат, че освен вреди и служене на чужди интереси, за разузнавачите и служителите на Държавна сигурност няма какво друго да се каже. И тук говорим за обществената телевизия, която издържаме с наши, на народа пари. Не искам да говоря повече за това предаване. Бих само попитал тези „корифеи“ на разузнаването, как, с какви факти и аргументи, ще наредят генерал Бояджиев в безкрайната редица на неграмотните разузнавачи от онова време? И него ли, авторът на повече от 10 забележителни книги, те причисляват към неграмотниците и неудачниците.
Учудващо е, че когато близко до нас гори пожарът на войната, когато ставаме свидетели, както каза генерал Бояджиев, на реална опасност от избухване на Трета световна война, тези „корифеи“ не могат, или не искат да видят къде стои разузнаването в това стратегическо противоборство за промяна на света, в който живеем.
А разузнаването е в самия център на събитията както преди избухването на войната в Украйна, така и в хода на бойните действия и в търсене на изход от създалата се взривоопасна ситуация. И тези задачи заемат приоритетно място в дейностите на разузнаванията на Колективния Запад и на Руската федерация.
Нека си припомним как преди 24 февруари всички разузнавания се опитваха да придобият достоверна информация дали ще има руско нахлуване в Украйна.
А сега, в хода на бойните действия, не е ли разузнаването на предната бойна линия, не са ли данните на разузнаването основа за планиране, провеждане и осигуряване на бойните действия. Не са ли обърнати всички погледи на политици и военачалници към разузнаването и неговия информационен продукт?
Защо не други високопоставени държавни служители на двете световни военни сили не се срещнаха на 14 септември 2022 г. в Анкара да търсят изход от войната, а тази мисия от американска страна беше възложена на Уилям Бърнс – директор на ЦРУ и от руска страна на Сергей Наришкин – ръководител на Външното разузнаване на Руската федерация.
Защо, когато бойните действия на руската армия в Украйна зациклиха, руският президент В. В. Путин беше принуден да гласува доверие на военното разузнаване, като освободи натоварената със събиране на разузнавателна информация в Украйна Пета служба на ФСБ с ръководител генерал Сергей Беседа с ген. л-т Владимир Алексиев, Първи заместник началник на Главното разузнавателно управление на руската армия.
Докато при другите страни правят впечатление обгрижването, вниманието и доверието към разузнаването, у нас видяхме нещо коренно различно – притискане, недоверие, шпиономания и немотивирани искания на оставки на шефовете на двете разузнавателни служби. Такива са нравите на нашите политици. И точно по тази причина книгите на генерал Бояджиев са ценни и повече от необходими. Те пръскат светлина в мрака на българската политическа действителност.
Дотук говорих за разузнавача генерал Бояджиев и за неговото творчество на разузнавателна тематика.
Сега ми се иска да кажа няколко думи за битността на генерал Бояджиев като общественик, като човек с активна и смела гражданска позиция по най-острите проблеми на страната.
При нас, с колегата Бояджиев, нещата така се стекоха, че след като прибрахме генералските мундири в гардероба, вече доста години се трудим заедно на обществения фронт. Съмишленици сме в интелектуалния кръг около списание „Сигурност“, душата и издателят, на което е колегата Лазар Мурджев, а също и в Обществения форум за единение „БРОД за България“. На това поприще ни събра не толкова обстоятелството, че сме заемали една и съща длъжност в българското разузнаване – той заместник началник на политическото разузнаване, а аз заместник началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия.
Събра ни общата болка и общото виждане за сигурността и просперитета на България.
Обедини ни еднаквата ценностна система и усилието да помогнем на управляващите за защитата на българските национални интереси.
Генерал Бояджиев проявява завидна активност на регулярните обсъждания на новите броеве на списание „Сигурност“, на дискусионните форуми, които вече станаха седем, в социалните мрежи и в телевизионни предавания. Той е желан, търсен и интересен събеседник, защото казва истината, която често не съвпада с официално лансираната позиция на управляващите. Не трябва да се забравя, че от дълго време се води ожесточена информационна война и живеем в царството на „Фейк новините“.
Генерал Бояджиев продължава да работи все така активно и като почетен председател на Съюза на тракийските дружества в България.
Истинско събитие в културния живот на страната са официалните представяния на книги на генерал Бояджиев.
И понеже заговорих за представяния на книги, ще ми позволиш, приятелю, генерал Бояджиев, да ти върна един жест. Сигурно си спомняш, че при официалното представяне в тържествената зала на Централния военен клуб на моята книга „Политики по сигурността“, ти направи едно сравнение като каза, че разликата между книгите на двама ни е, че аз пиша и се изявявам като визионер, а ти си просто разказвач на случки, събития и дела на разузнавачи.
Уважавам твоята скромност, но искам да ти кажа, че ти не си просто един добър разказвач.
За мен ти си ерудит и творец с голяма буква „Т“.
Твоите книги са извор на знания и мъдрост. Те са настолна книга на посветилите се на професията на разузнавача и на всички които имат отношение към защитата на националната сигурност и на българския национален интерес.
Те съдържат свежи идеи за единението на нацията и за преодоляване на конфронтацията и противопоставянето в обществото, проблеми които ни тласкат към дъното.
В твоите книги може да се намери отговор на въпроса за обединяване на патриотично настроените българи и тяхното изправяне срещу всички и всичко, което срива националния суверенитет и е във вреда на българския национален интерес.
Бъди...
