Живи свидетели сме на настървението и животинската хищническа страст, с която легитимни ръководители на страни от колективния Запад се нахвърлят срещу Евразия, срещу Славянството и Православието. Говорят за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, за изгонване на РФ от световните международни организации; обвиняват Путин, че е „човек без душа“ и „убиец“, отменят като „безсъдържателни“ и „варварски“ цялата руска култура, наука, руския начин на живот, силово и безпардонно заставят държавите по света, в т.ч. и православните народи да забравят и хулят историческите си и традиционно добри и приятелски отношения с Русия и руския народ! Президент и канцлер на водещи европейски държави безсъвестно лъжат своя колега и подписват документ, предварително договаряйки се помежду си да не го изпълняват!!! Пълно безумие, особено като се има предвид как допреди няколко години страните от колективния Запад богатееха за сметка на руските олигарси, на средните предприемачи и туристи, купуваха евтини енергоносители и не спираха да хвалят РФ за приемането на пазарната икономика, за нейното участие в глобализацията и подкрепата за Новия световен ред под ръководството на САЩ, за мълчанието ѝ след интервенциите в Либия, Ирак и Афганистан. И само неоспоримия факт, че Русия е в състояние първа физически тотално да унищожи западната цивилизация възпира САЩ и техните сателити да започнат Трета световна война!
Критичната и взривоопасна ситуация ни кара отново да си спомним апокрифния разказ за случилото се в самото начало на новата ера край градските порти на Рим по времето на императора Нерон, малко след като най-големия и проспериращ град в света изгаря при пожар. Започват гонения срещу християните с обвинения, че те са предизвикали пожара, въпреки, че са били видени роби с горящи факли. По това време болшинството от гражданите на Римската империя не приемали християнството и продължавали да се кланят на идоли, а „сакралното им право уреждало отношенията между боговете и хората както между частни лица“, поради което не се нуждаели от църква, за да „срещат Бога в сърцата си“.
Апостол Симон- Петър изпълнява завета на своя учител, дал му в страната Кесария името Петър със заръката: „...ти си Петър („камък“, от гр.- б.а.), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите Адови няма да ѝ надделеят (Мат.16:18)“. След дълги митарства ап. Петър се озовава в Рим и оглавява местната християнска общност като първи епископ на Вечния град. През 64 година, когато започват пожарите и убийствата на християни, следовници го молят да напусне града и той ги послушва. Пред градските порти му се явява Исус Христос и ап. Петър го пита: „Къде отиваш, Господи? (Quo vadis, domine?)“, а той му отговаря: „Щом ти напускаш моя град, отивам Аз в Рим, за да бъда разпънат за втори път!“. Потресен от собствената си слабост, св. Петър- първият папа във Ватикана се връща в града, заловен е от властите и е разпънат с главата надолу! Погребан е в общ гроб на ватиканския хълм. По варварски!
И каква стряскаща аналогия, истинско историческо „дежавю“! На 27 февруари 1933 г. в Берлин е подпален парламента-Райхстаг на Германия, който напълно изгаря. На мястото на пожара пристигат Адолф Хитлер и Херман Гьоринг, като фюрера обвинява комунистите, че са извършили това дело срещу народа на Германия. Арестувани са един холандец и трима българи, като един от тях, Георги Димитров е сътрудник на Коминтерна в Москва! В течение на 24 часа в Берлин са арестувани над пет хиляди комунисти, а в защитната си реч пред съда Димитров казва: "Националното правителство" на Германия се нуждаеше от внушителен повод за издаването на своя извънреден декрет от 28 февруари, който отмени свободата на печата, неприкосновеността на личността и установи системата на полицейски репресии, концентрационни лагери и други мерки за борба против комунистите".
Започват гонения на комунистите, новите „християни“, борещи се за свобода, братство и равноправие! Но Лайпцигския процес е и началото на големия апокалиптичен сблъсък, Втората световна война, войната между западната (англосаксонска) и православната, славянска цивилизации!
Със същото „дежа вю“ се сблъскваме и днес, след провокирания от запада „Майдан“ избухна гражданска война в Украйна – братоубийствена, антинародна, подготвена и финансирани изцяло от англосаксонците и техните сателити!!
За огромно съжаление светът е изтъкан от противоречия, често прерастващи в смъртоносни големи и малки войни. Отстояването на истината, честното служение и грижата за хората прави от лидерите легенди! Но този жребий е тежък, защото винаги присъства съмнението: „А дали съм взел верните и правилни решения? Не съм ли прекалено доверчив?“, особено когато се дават човешки жертви. В подобни моменти на раздвоения, които са ежедневие за всеки самодържец, не заемането на позиция и колебанията сред най-близките хора са особено тежки!
И тогава идва Той, който със собствената Си саможертва пое отговорността и посочи Пътя! Но вярата в Него трябва да е вечна, силна и непоколебима!
Едва ли някой може да възрази, че върху „камъка“ Петър, буквално върху неговите кости, израства една цяла цивилизация, западната, стремяща се да докаже, че Бога-Отец не е сбъркал, като е направил човека по свой образ и подобие.
За жалост, това се е доказвало и доказва във времето с променлив успех!
Светият престол с административен център държавата Ватикан вече две хилядолетия разказва спиращи дъха истории за светци и подлеци, власт и амбиция, смайващи духовни постижения и унизително ниски страсти, понякога надхвърлящи и най-смелите фантазии. Девет от дванадесетте св. апостоли - ученици на Спасителя, в т.ч. патриархът на Рим Св. Петър и патриархът на Йерусалим и брат на Спасителя св. Яков, са издъхнали разпънати на кръст или след мъчения са убити с камъни. В средновековна Европа повсеместно са изгаряни хора на клади, обезобразявани от Светата инквизиция, водена е кръвопролитна 100-годишна религиозна война, четири кръстоносни походи, папизма налага контрол и вмешателство в делата на светската власт, създават се тайни общества и ордени, под покрова на църквата се провеждат скрити финансови операции и се разгръща лихварството, масово се раздават индулгенции за опрощаване на тежки грехове срещу заплащане, обособяват се християнски църкви, несъгласни с римокатолическата, тръгва реформация и контрареформация. Хиляда и петстотин години борба за власт, богатство и удоволствия, белязани с много кръв, братоубийства, анатеми и були, роене на църквата-майка – набор от жестоки и трагични събития, които разкъсват миряните векове наред в западната християнска цивилизация!
Следват петстотин години културен, технологически и икономически възход на западната цивилизация, паралелно генерираща самовлюбеност, усещане за изключителност и неоправдано високо самомнение, започват процеси на деградация и паническо търсене на спасение. Най-бързо и лесно е да се нарочи враг, комуто да се вмени вината и отговорността за връхлитащите върху хората като ураган проблеми.
Ние, българските православни християни, като част от славянската общност, от векове априори сме определяни за варвари, но номинално, чрез преврат и интриги от няколко десетилетия сме част от западната цивилизация в ролята на обслужващ персонал и буфер на Запада срещу определената за враг православна и славянска Русия.
Това е исторически и цивилизационен нонсенс! Как се оказахме в тази компания? С какво ни съблазниха? Търсим корените на това глобално за нас злощастие!
През 306-та година от н.е. за християните в Римската империя се появява надежда. С упоритост, твърдост, а понякога и с варварска жестокост на историческата сцена в Западна Европа изгрява звездата на 26-годишния август на Западната Римска империя Константин.
С разгрома и отстраняването през 324 година на Лициний – август на Източната Римска империя Константин I става единствен император, който успява да наложи волята си над цялата Римска империя. Като пълновластен господар, той съсредоточава в ръцете си абсолютна власт, на фона на която някога мощното сенатско съсловие присъства просто като допълнителна декорация. При Константин и повечето от наследниците му оттук нататък се спазват всички ритуали на сложния дворцов церемониал, типичен за източните монархии. В такава среда логично процъфтяват интриги и манипулации. Заобиколен от ориенталски разкош, сред свита от евнуси и раболепни придворни, императорът заменя лавровия венец със скъпоценна диадема, изисква поклони до земята, а официалното обръщение към него е „Доминус“.
Падането на Лициний олицетворява залязването на стария Рим и начало на ролята на Източната Римска империя като център на образованието, просперитета и опазването на културата. Императорът избира за своя столица един неголям град. Константин построява наново град Византион, преименувайки го на Нови Рим (Novае Roma). Учените спорят относно това дали Константин е приел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Управлението на Константин установява прецедент по отношение на позицията на християнския император в Църквата. Константин смята себе си за отговорен пред Господ за духовното здраве на своите подчинени и поддържането на правата вяра за свой дълг. За Константин императорът не определя доктрината – това е задължение на епископите – неговата роля е да прилага доктрината, да изкорени ереста и да поддържа църковното единство. Императорът осигурява правилното почитане на Господ в империята си, докато в какво се състои правилното почитане определя Църквата. През 325 г. той свиква събор в Никея, който всъщност е първия Вселенски православен събор, формулирал доктрината за Светата Троица.
Историческо дело на Константи Велики е водораздел в съществуването на човешката цивилизация. Действията му като военен предводител и висш държавник в Римската империя едва ли могат да ни убедят, че той е бил детайлно запознат със съдържанието на св. Евангелие и особено с Новия завет. По примера на Пилат Понтийски, императорите на Рим Нерон, Домициян, Марк Аврелий, Септимий Север, Деций Траян, Валериан и Доклециян за триста години са унищожили физически хиляди свещенослужители и римски граждани, приели християнската вяра в т.ч. Св. Георги Победоносец. Изводът е ясен! Елитът на Римската империя посреща с омраза и ненавист посланията на Спасителя на човешката цивилизация, който гони търговците от храма, помага на бедните и неоправданите, проповядва любов към ближния, призовава към мир и спазване на традициите. Исус от Назарет и неговите следовници са заплаха за създадения ред на беззаконие и грубата сила, на разврат и заговори, на високомерен аристократизъм и неимоверна жестокост. Това високомерие и отрицание ще продължи стотици години!
Свидетел на всички тези безчинства императорът Константин Велики премества управлението на Римската империя в Новия Рим, което е знак и обет пред света, че в бъдеще за християнската религия, в нейния верен на завета на Спасителя вариант православието, ще има нова свободна територия в лицето на Източната Римска империя. Реакцията на Запада на това решение е с дата 25 декември 800-та година, когато римския папа Лъв III коронясва краля на франките германеца Карл Велики за император на Свещената Римска империя. Определението „свещена“ отразява дълготрайната идея за Германия като естествен хегемон на християнския свят и най-могъщ светски защитник на папския престол и християнската църква от иноверски посегателства и заплахи, а съчетанието „Римска империя“ съдържа представата за реставрация и обновление на единната универсална империя на цивилизованите народи, получила своя завършен вид през епохата на античната Римска империя.
Коренът на противопоставянето в Европа е в антагонистичното разделение на „цивилизовани народи“ и „иноверски посегателства“, което означава варвари. В свещената римска империя езикът за междунационалното общуване между многобройните градове-княжества е латинския, а техен върховен повелител е римския папа. Те искат да изграждат универсална империя, но водят столетни религиозни войни! В същото време Византийската империя си има свой патриарх, езиците на които се проповядва божието слово са гръцки и църковнославянски и вече е положено началото на антагонизма и разделението в Европа, продължаващо и до наши дни!
Ето какво пишат в научните си анализи световноизвестни изследователи по въпросите на цивилизационното развитие на човечеството, световноизвестните изследователи германецът Освалд Шпенглер и американецът Самюъл Хънтингтън?
Политологът и социолог Хънтингтън приема, че западната цивилизация произлиза ханаанската (юдейска) цивилизация, която от своя страна се е формирала под влиянието на месопотамската (шумерската) цивилизация. Ето и мнението по този въпрос, веднага след Първата световна война, на немския историк и философ Освалд Шпенглер в книгата му „Залезът на Запада“: „Западната цивилизация вече е навлязла в своя финален етап, етапа на деградация!...Цивилизациите...са край, необратим и неизменно достиган по силата на дълбока необходимост. Само по този начин можем да приемем римляните за потомци на елините... Иначе няма как да се разбере факта..., че римляните са били варвари, варвари, които не предвождат голям възход, а го завършват! Бездушни, нефилософични, без изкуство, расисти до бруталност, прагматици, безогледно устремени към реални успехи, те стоят между античната култура и небитието... Гръцка душа и римски интелект – това е то! По това се различават култура и цивилизация!“ Не е много ласкава оценка за прародителите на днешната западна (европейско-американска ) цивилизация! И какво излиза на практика – кои са варварите в Европа?
..... В странно време живеем, по-вярното е в безвремие! Днес мислещият човек, даже и да иска не може да намери опора, от която да се отблъсне и да поеме по път, който да го изведе до „твърда земя“, където да няма заливаща го отвсякъде манипулация и демагогия, целяща да превърне преобладаващата маса от населението на планетата в лузери-маргинали. Така въплътеният от Създателя стремеж у човека към справедливост, любов, съвестност, доверие и благодарност се превръща в непостижима мечта и той е принуден да живее, заобиколен от егоисти и леви либерали, носещи се по света с фикс-идеята, че свобода без равенство е справедливост, а нейното постигане е възможно само чрез унищожаването на всичко нормално и традиционно. И това е така в днешния ни живот, защото не следваме своите вековни традиции, православната етика и морала, а се опитваме да живеем по чужди, западни правила и закони.
И този, който днес се е самоназначил да решава кой е на правилната страна на историята дали си дава сметка, че нашата общочовешка трагедия е в това, че и елитите, и голяма част от народите по света, объркани от глобалната информационна и потребителската агресия, забравиха да търсят правилния отговор на вечния сакрален въпрос: „Кое е добро и кое лошо за мен, обикновения човек, за човечеството като цяло и за планетата Земя?“ и живеят ден за ден, без много да му мислят.
Днес европейска България е територия на преобладаваща бездарност и посредственост, на огромна по обхвата си първосигнална хищническа битка-вакханалия за богатство и власт, на безпардонно демонстриране на безродие и бездуховност, които неудържимо ни водят към пълна деградация!.....
След президентството на Тръмп, преминало под лозунга „Да направим Америка отново велика!“ изключително актуални станаха въпросите за националната идентичност и цивилизационната принадлежност. Според Самюъл Хънтингтън „...историята на човечеството е история на цивилизациите...Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен и драматичен сюжет в историята на човечеството“. В съответствие с тази констатация, едни автори диференцират цивилизациите и съответно принадлежността на етносите, населяващи определени географски ширини към една или друга от тях на основата на техния исторически принос в технологичното, културно и научно развитие на човечеството (Освалд Шпенглер с научния си труд „Залезът на западните земи“ – изд. 1922 г.), други (С. Хънтингтън с научната си монография- „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ - изд. 1996 г.) ги диференцират на основата на религиозната им и културна обособеност, а трети въвеждат понятието „държава-цивилизация“ (В. В. Путин– в негови речи и изказвания през последните години).
Самюъл Хънтингтън, приемайки религиозната и културна съставляваща като решаваща при определяне на различните съвременни цивилизации, обособява осем такива: западно християнство, православие, индуизъм, будизъм, ислям, даоизъм, конфуцианство и юдейство, които като цяло притежават общи ключови ценности и цитира Имунуел Уолърстейн, който пише: цивилизацията е „...специфична концентрация на светоглед, обичаи, структури и култура (материална и духовна ), която формира определено историческо цяло и която съществува наред (макар и не винаги едновременно) с други разновидности на този феномен“. В същото време, според Хънтингтън хората се самоидентифицират чрез своите предци, религия, език, история, обичаи и институции, като на въпроса „Кои сме ние?“ те си отговарят с мисълта: „Разбираме кои сме само тогава, когато разберем кои не сме и често само тогава, когато знаем против кого сме!“.
Хънтингтън споделя, че „идеята за цивилизацията е развита от френските мислители през XVIII в. като опозиция на понятието варварство.... и че съществува един единствен стандарт за това, какво е цивилизовано, „ограничавано, по думите французина Фернан Бродел, до шепа привилегировани народи и групи, до елита на човечеството“.
В книгата си Хънтингтън помества диаграма (стр. 62) на цивилизациите от източното полукълбо, в която изтъква, че формирането на европейското християнство започва през VIII-ми и IX-ти в., като за нейни прародители са посочени древните месопотамска (шумерска) и ханаанска (юдейска) цивилизации. За православната (руска) цивилизация Хънтингтън пише:„.....Към китайската, японската, индийската, ислямската и западната някои учени прибавят като отделна цивилизация и руско-православната, обособила се от породилите я византийска и западнохристиянска цивилизации“.
Ако говорим за началото на православната цивилизация в земите на север от Византия, то за изследващите древността западни историци и учени Преславската, Охридската и Търновската православни книжовни школи, верски и езикови общности от средата на IX – и до края на XIV век явно са „Terra incognita“, което поставя под леко съмнение истинността на техните научни търсения. И докато западното християнство, както бе казано по-горе, започва да се формира през VIII-IX век на основата на латинския език, то в същия този IХ-и век Божието слово звучи на църковнославянски (старобългарски) език във всички православни църкви и манастири в земите на Първото българско царство, разширявайки постепенно територията си сред южните славяни и славянските княжества на север от Дунав. През 927 година в Константинопол на преговорите между българският цар Симеон Първи и византийският император Роман Лакапин се стига до имперското признаване на царската титла на българския владетел и каноничното въздигане на главата Българската православна църква за патриарх на България, като първи патриарх е Дамян Доростолски, а седалището му е в столицата Велики Преслав.
И така е до края на XIV век! За жалост, съдбата се разпорежда така, че в годините, когато в Европа се ражда и разцъфтява Ренесансовата култура, българският народ е под османско робство и фанариотско духовно затъмнение и „историческият часовник“ за този велик за времето си народ е спрял за над 450 години!!!
От XV век нататък, както пише Хънтингтън, „европейската култура започва да се развива и благодарение на усърдното и систематично заимстване на подхождащите ѝ елементи от по-висшите византийска и ислямска цивилизации“. „...Западът покорява света не чрез превъзходство на идеи, на ценностна система или религия (малцина са покръстените представители на други цивилизации), а поради превъзходството си в упражняване на организирано насилие. Хората на Запада често забравят този факт, но непринадлежащите към Запада народи никога не го забравят“.
Специалната военна операция на Руската федерация, започнала в отговор на бруталната експанзия на организацията на СЕВЕРО-АТЛАНТИЧЕСКИЯ договор към държави, твърде далеч от географското му наименование стана катализатор на тектонични процеси в стара Европа, Евразия и целия свят. Тези ръкотворни факти и явления, в повечето случаи родени в болни мозъци, обхванати от мания за величие, от чувство за безнаказаност и с нищо не защитена увереност в собствената си изключителност водят до безумен физически сблъсък между цивилизации и страни в глобалното преобразуване на съществуващия световен ред. Обобщавайки казаното по-горе от двамата висококомпетентни учени, представители на управляващата вече над 450 години западна цивилизация можем да направим извода че процесите, които определят градуса на стълкновението водят началото си от най-древни времена, настъпили в резултат на войни, задкулисни интриги и демагогия и породила трайно установила се в съзнанието на стотици племена, етноси и народи омраза един към друг и политика на взаимно изключване.
Така един от големите умове на Германия и Европа от първите години на ХХ век и наследник на класическата немска философия Освалд Шпенглер е безмилостно рязък по отношение на новопоявилата се РСФСР през 1918 година. Той твърди, че в културно отношение Русия не е цивилизована страна и не е част от Европа: " И така само думата Европа, с възникналия под нейно влияние мисловен комплекс, е свързвала в нашето историческо съзнание Русия и Запада в неоправдана с нищо общност. В тази отгледана с помощта на книгите културна обикновена абстракция е довела до невероятни практически последици. В личността на Петър Велики е фалшифицирана хилядолетната историческа тенденция на една маса от примитивни народи, при все че руският инстинкт „Европа“ много ясно и същностно съжителства с въплътената в Толстой, Аксаков и Достоевски враждебност спрямо „матушка Россия“. Безспорно от позицията на днешния ден, казаното преди сто години от Шпенглер е интересно за разкриване източниците на неистовата русофобия, надигнала се в колективния Запад през ХХI в.. Тя разголва корените на злото, дълбоко залегнали в мислите на западната интелигенция. „От дълбините на Русия днес (1922 г.- б.а.), когато тя все още няма духовенство, се създава третата разновидност на християнството на основата на Евангелието на Йоан, което е безкрайно по-близко стоящо до магическото, отколкото до Фаустовското и затова то се основава на новата символика на покръстването....Заета изключително с тази си мисия, Русия отново ще се примири със западната икономика, както древните християни се примириха с римската икономика, но оттук насетне тя в нея, в западната икономика, няма да участва...“
Тези изводи са верни само дотолкова, че в цялата си история руската държавност се гради върху стремежа към взаимно проникване и приемане за ръководни, чужди на руската идентичност идеи и личности, идващи от западната цивилизация – скандинавци (династията на Рюрикови), англосаксонци (династията на Романови), на късното преодоляване на крепостничеството и икономическата изостаналост, на западноевропейската идейна основа на марксизма и постоянният стремеж да се копира и конвергира западния цивилизационен модел в т.ч. и неолибералната идеология в последните десетилетия. Както е видно от текста на Шпенглер за тях, за западните интелектуалци, руснаците са си оставали варвари, както българите – „тъмни балкански субекти“, но трябва да се има в предвид, че при немците няма политкоректност, няма полутонове. Както казва Хънтингтън: "Германските мислители от ХIХ век прокарват рязка граница между цивилизация, включваща според тях механиката, техниката и материалните фактори и култура, която пък включва ценности, идеали и висшите интелектуални, художествени и морални качества на дадено общество".
В продължение на четиристотин години отношенията между цивилизациите се свеждат до подчиняването на другите общества под властта на западната цивилизация. „Ключът за успеха на Запада при създаването на първите наистина световни империи между 1500 и 1750 г. е именно усъвършенстването на умението да се воюва, познато под името революция във военното дело“ отбелязва Джордж Паркър. Към края на ХХ век Западът преминава от етапа на "воюващи помежду си страни" към етап на „универсална държава“.Универсалните държави на предишните цивилизации са империите. Но провъзгласявайки демокрацията като политическата форма на западната цивилизация, възникващите универсални държави са федерации, конфедерации, международни обединения и военни организации. Днес Западът, определяйки се като универсална цивилизация приема, че общите ценности за народите в нея са: индивидуализъм, пазарната икономика и политическата демокрация, а градежа се извършва чрез разпространяването на западните потребителски модели и попкултурата.
За нас като хора православни, чиито предци, славяни и прабългари, в далечното минало добре са си съжителствали, е непривичен и неприемлив модела на западната христианска цивилизация, усилено крачеща към създаването на обща универсална държава в Европа. Нейната ценност „индивидуализъм“ води към стопроцентов егоизъм, където няма място за съпричастност, взаимопомощ, съборност и колективизъм под девиза „Съединението прави силата!“, защото в онзи, техния свят, всеки е сам за себе си. Успял е този, който има пари и богатство и той ще отиде в рая. Другите са лузъри и маргинали, защото нямат пари и няма да успеят да се преборят за "място под слънцето" и ще се окажат в ада! Ценността „пазарна икономика“ е: свят, където благата не се разпределят справедливо, а според това, кой държи властта и ограбва колониите или ползва евтини суровини; създава привилегирована класа, която чрез „свободната“ конкуренция унищожава политическия си противник; създава подкрепяни от държавата картели, чрез които диктува цените и разорява конкурентите. Ценността „политическа демокрация“ вече е понятие без съдържание. Изборите се фалшифицират, общественото мнение се манипулира чрез пари и обвързаности, свободата на словото е фикция, финансовите крале и задкулисието управляват чрез тайни общества, като с помощта на високите технологии вече се установява пълен контрол над населението. Всичко това води до диктатура от най- човеконенавистен вариант, която ще доведе до социален взрив. Що се отнася до ценността „западен потребителски модел“, то това е пътя към пълното оскотяване на човека, изграждащ в него чрез денонощната и крайно натрапчива реклама, хищинически първосигнален, първичен инстикт: „Ще оцелея само, ако печеля много и купувам най-хубавото и полезно, за да живея дълго!“. Ценността „попкултура“, програмирана и създавана от „Холивуд“, е в пълно противоречие с общочовешките ценности, утвърдили се през хилядолетното съществуване на човешкия род. Теорията за „управляемия хаос“ изисква от западните „културтрегери“ да правят всичко възможно за да няма прегради пред разрушаване на семейството, състоящо се от мъж и жена, масово да се пропагандира свободата на избора при промяната на пола на човека, максимална защита и разпространение на сексуалните перверзии и извращения, създаване на фетиш към „грубата физическа сила“ и налагане на подчиняемост чрез генериране на страх от бъдещи катаклизми!
Това не е нашия живот, това не са нашите ценности!
В най-новата външно-политическа Концепция, утвърдена от Президента на Руската федерация от 31 март 2023 година, се казва: „Над хилядолетния опит на самостоятелна държавност, културното наследство на предшестващата епоха, дълбоките исторически връзки с традиционната европейска култура и другите култури на Евразия, изработеното от много векове умение на общата територия да бъде осигурявано съвместното съществуване на различни народи, етнически, религиозни и езикови групи определят особеното положение на Русия като самобитна държава-цивилизация, обширна евроазиатска и евро-тихоокеанска държава, сплотила руския народ и другите народи, съставляваща културно-цивилзационната общност на Руския свят“.
Руската Федерация действително е уникална държава, която не прилича на нито една страна. Русия може да бъде представена и като планетарна държава, на територията на която живеят много народи, със свой език, писменост, култура, религия. Удивително обединение на народите с общ език за междунационално общуване, със стремеж към добро, справедливост, равноправие, традиционни семейни ценности, а в случай на появила се външна заплаха, с готовност да се обедини и да се изправи за защита на държавата си. Днес, когато е налице заплаха за потискане на самобитността на народите, налагане на измислени ценности, дискредитиране на конфесиите, насочено към разрушаване на личността, Русия като държава-цивилизация може да предложи своя опит и знания по устройството на новия световен ред, основан на уважение и общо развитие.
Всичко е вярно, но има една голяма опасност. Огромната територия и природните богатства създават измамното чувство за изключителност и величие! Това не е чак толкова лошо! Лошото е, ако добрите намерения и правилните постановки създават предпоставки национализмът и най-вече монархо-църковните щения в една определена част от руското общество да превърнат „държавата-цивилизация“ в Нова империя с преобладаващо имперско мислене и действия! Именно реакцията на подобно мислене, демонстрирано от тесногръди държавни служители, партийни деятели и функционери са главната причина украинският елит да подготви и осъществи воинствено противопоставяне срещу рускоезичното население вътре в страната, последвано от тежка междудържавна криза, военни действия и ответни русофобски изстъпления по целия свят. Това явление е характерно през последните двеста години там, където Русия има геополитически интереси в различни сфери и зони на влияние. Подобно поведение на също такива руски държавни чиновници през годините и на социализма, и на пазарния капитализъм в България доведе до днешната русофобия и крайните изстъпления на проамериканското лоби по улиците и площадите на големите градове.
Само един пример на имперско поведение от най-висш клас! На 23 юни 1989 година, в залата за преговори в сградата на ЦК на КПСС на „Старая площадь“ в Москва се е състояла среща на Михаил Горбачов и Тодор Живков. Това е тяхната последна среща. Според текста на протокола от беседата, воден от руската страна, М. С. Горбачов в края на срещата заявява: „Ние към Вас, другарю Живков, имаме пълно доверие. Ние виждаме, че Вашите търсения са в същото направление както и нашите. И е много важно тези убеждения на по-старото поколение да бъдат трансформирани и да навлязат в живота на поколението, което идва след вас“. В отговор Т.Живков заявява: „От наша страна ние ще правим всичко възможно да не усложняваме вашето положение. Ние напълно подкрепяме вашите инициативи на световната арена“.
Три часа по-късно, в кабинета на М. С. Горбачов в Кремъл, се провежда среща с участието на министъра на отбраната на СССР, председателя на КГБ на СССР и зав. сектора България на ЦК на КПСС, на която Горбачов поставя задачата Тодор Живков да бъде освободен от всичките си постове до средата на ноември същата година. Задачата е изпълнена. На 10 ноември 1989 година на пленум на ЦК на БКП Т. Живков е освободен от всички заемани постове. За отбелязване е, че в този период Народна република България продължава да е член на СИВ и на организацията на Варшавския договор. Всичко това се случва, за да се направи „добра услуга“ и да се демонстрират възможностите на съветския самодържец пред американските му партньори, каква сила притежава съветската империя и нейния пръв ръководител!
Това е голямата опасност пред реализацията на идеята за „държава-цивилизация“. Нереалното, но приятно чувство за величие, за сила, за надмощие над по-малкия и по-слабия убива не само доверието, но и реалната връзка с действителността!
И понеже вече се предприемат сериозни усилия, за да се докаже и легитимира основателността на определението „държава-цивилизация“ с хилядолетната история на руската държавност и духовност, предлагам едно мнение на световноизвестния руски учен, проф., д-р на филологическите науки, водещ н.с. от Института по славянознание на Руската академия на науките Игор Иванович Калиганов: „Българите забравят, че някога са имали царства, имали са патриарси, че сред славяните те първи са имали Патриарх, че първият им цар се възкачва на престола през първата половина на Х век, цар Симеон Велики, първият василевс, равен на византийския, спомнете си, може би не е много коректно сравнението, не е приятно за нас, защото при нас първото венчание на царство на Иван Грозни е през ХVI в., а първият ни патриарх Йов също е от XVI в., а българите има с какво да се гордеят, но са забравили, забравили са напълно, паметта им е била изтрита и историческото равновесие е било на път да се разруши, ако не се е появило мисионерството, появяват се мисионери, пасионарни личности, апостоли се появяват, както в сферата на духовността, така и във военната сфера. Пасионарна в духовната сфера е личността на Паисий Хилендарски, който е живял 1722-1773 – удивително пасионарна личност, успял да предложи на българите програма за национално Възраждане, аз подчертавам, за национално Възраждане с голяма буква, за да не се бърка със западно-европейското възраждане, защото то е било към собствените си исторически източници, а не към чужди. Той е сътворил един единствен епохален труд, който се казва „История славяноболгарская“. Погледнете, славянобългарска – акцент на славяно, защото ударението се поставя върху славянството, а това показва, че българите не се турци, не са гърци – те са славяни!“
Времето е разделно! Завръщаме се към корените си. Както великите сили и ние търсим собствената си идентичност! Не я търсим – тя е ясна, по-скоро трябва да е отстояваме с борба, за да я върнем в учебниците, в книгите, в картините, музиката, в днешното ни високотехнологично ежедневие! Но първо трябва да си отговорим на въпроса : КАМО ГРЯДЕТЕ, БУЛГАРИ?
