ЗАД НОВИНИТЕ

Историята на всеки народ е низ от борби за оцеляване и по-добър живот, от стремеж към щастие и в търсене на Истината. Личните спомени и архивните документи ни връщат към дни на възход и фатална загуба на ориентири, към възхита от гениални прозрения и дела на велики и умни управители, но и към трагични последици от приумиците на посредствени и вманиачени властови узурпатори. Помним дни на големи надежди за успех и благополучие, както и мъчителни периоди при съдбовната си среща с нагли предателства на безродници, заграбили телевизии и преса, за да лъжат нагло, да манипулират и афишират публично робското си преклонение пред силата на парите, властта и перверзните удоволствия!

И така е откакто свят светува – ръка за ръка вървят доброто и злото, светлината и мрака, вярата и безверието, редът и анархията. Явно, че такава е Божията промисъл – прогресът се ражда в борба на противоположностите. За да се развива светът Спасителят предопределя, че човекът трябва да се бори с вяра в доброто, в светлината, в реда и да побеждава! Това е диалектиката на движението при живата материя „напред и нагоре“, одухотворена и рационализирана от Бога - Творец! В противен случай Родът человечески го очаква деградация и самоликвидация!

Човек предполага, а Бог разполага. Светът не се управлява от елитите, а от качеството на техните знания и умения, стига те да са в унисон със Закона, формулиран от Създателя. И това не е философия. Всички процеси възхождат обективно, достигайки своя оптимален предел, след което, ако не се направят необходимите корекции при вече достигнатите високи нива, те поемат по траекторията на собствената си деградация. Това е първопричината светът да не се развива праволинейно и перманентно да се случват кризи и връщане в изходно положение !Именно тук е историческата роля на лидерите, поели отговорността да водят народите си, следвайки Божията промисъл и то при условие, че притежават необходимия за целта обективно доказан интелектуален и духовен потенциал и сериозно осмислят отговорността си пред обществото и обикновения човек!

„Защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа“.
(Йоан.1:17).

При положение, че човекът е сътворен по образ и подобие на своя Създател, то би следвало той с лекота да разкрива предназначените за него закодирани послания. Крайно необходимо е всеки един и всички онези, които носят отговорност за съдбата на други хора внимателно да четат и тълкуват Новия завет на Спасителя, достигнал до нас чрез Евангелието на Св. ап.Йоан Богослов!!

От първата старозаветна книга на Моисей – „Битие“ узнаваме за дарените на човеците знания за смисъла и организацията на тяхното пребиваване на Земята. С други думи, това са правилата, по които Божествената „матрица“ функционира на практика. Както всяка самоорганизираща се система и тя си има своите закони, взаимообвързаности и фантастични решения, които би трябвало с времето да бъдат разчетени и прилагани в живота, изхождайки от фундаменталната постановка, че „Homo sapiehs“ е сътворен по „образ и подобие“ на своя Създател. В останалите четири книги на Моисей в Стария завет повествованието касае взаимотношенията на богоизбрания еврейски народ с техния бог Йехова в периода преди Христа. Според класификацията на американския изследовател Самюъл Хънтингтън става дума за обособяването на ханаанска цивилизация, произлязла от шумерската и дала основа на възникналите по-късно западно-европейска и ислямска цивилизации.

Никак не е случайно, че в Библията първородният грях, свързан с познаването на „доброто“ и „злото“, е първопричината за раздялата на Отеца с неговото архигениално творение. Това е фундаментален въпрос за бъдещето на човечеството. Писмеността, Библията, пергаментите и книгите, жреците и свещениците, пророците, апостолите и Учителите – всичко те заедно, през вековете са в основата на процеса за придобиването на знания! Хората трябва да се стремят към това познание и, овладявайки истините да търсят доброто, светлината, реда и добродетелите, надграждайки в себе си вярата в Бога и Божията промисъл. Без да забравят, че срещу тях винаги има сила, която осмисля съществуването си чрез съблазън и изкушение и при това почти винаги успява!

В човешкия геном, както и при други живи същества, са вградени два първосигнални безусловни рефлекса, които са гаранция за успеха на творението – Инстинкт за оцеляване и самосъхранение и Инстинкт за продължаване на рода.

Но само на човека е дадено да има собствен свободен избор и своя воля при вземането на решения.

Тези инклузивно присъщи на западната цивилизация явления не се вписват в живота на българите и не потвърждават определението на редици световни учени-историци , че „България е държава на духа“. Либералните ценности и установените правила в САЩ и Западна Европа, които се следствие от прилагането на догмите на протестантската и англиканска църкви в ежедневието на англосаксонците по никакъв начин не кореспондират с начина на живот и вярата, превръщайки се в огромен проблем за източно-православните християни, следващи заветите, дадени ни от Спасителя в неговата „Планинска проповед“!

За нас, търсещите корените на настоящия „сблъсък на цивилизациите“ и настъпващото „преобразуване на световния ред“ особен интерес представляват онези текстове в книгата „Битие“, които разказват за „първородния грях“ и произлезлите от това последствия.    
„И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“. (Бит.2:16-17).
След грехопадението си Адам е прокълнат да изкарва хляба си с пот на челото, а Ева – да ражда в скърби. Но Старият завет ни информира и за едно крайно тежко наказание: „А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена ти и си ял от дървото,за което ти заповядах, като казах: не яж от него,– проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш през всичките си дни на живота си“.(Бит.3:17)

Думите на Йехова са не само отказ от собственото му творение, не са само признание на Създателя ,че той е победен от вечния си враг, но те изразяват твърдото негово убеждение, че този, който създава материалния свят е в правото си да иска пълно подчинение и изпълнение на своите волеви решения, а ако се нарушава установения ред и не се изпълняват върховните заповеди, то ще последват крайно жестоки наказания, мотивите за които ни дава змията-съблазнителка: „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Бит. 3:5).

Това „правило“ за глобално управление на човечеството с приоритет върховенство на силата под формата на императивно властване чрез много пари, оръжие, диктат, шантаж и пр. е силно предпочитано пред нормите на Закона и правото от изключителните,защото те сами са решили, че са „боговете“ на земята!?!

В посочения по-горе библейски цитат има и един закодиран подтекст! Висшият неопознаваем разум, който изначално е в състояние с векове напред да прогнозира и променя разитието на гениално създаденото по свой образ и подобие творение, оставя на изпадналия в тежко грехопадение и неподчинение първи човек и на неговите наследници възможността за корекция, покаяние и пълна промяна в мисленето и поведениято. В резултат се появява Спасителят Иисус Христос, който като Син человеческий, изпратен с мисия, поема върху себе си греховете на Адам и земните хора, като им помага да върнат вярата си в доброто , в светлината и в небесния си Отец като Създател на всичко земно:

„Но за да знаете, че Синът Човешки има властта на земята да прощава греховете“ (Мат.9:6) И народът, като влидя това,почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците“ (Мат.9:8)

И голяма е изненадата ни, когато четем Посланието на апостол Павел до римляните (8:29-30; 9-18), писани двадесет и пет години след кончината на Исус Христос! Евреинът-фарисей Павел, който е и римски гражданин не е познавал лично Иисус Назарянина. След като Новият завет на Учителя вече е бил факт, той съобщава на римляните: „..както е писано: няма нито един праведен, няма кой да разбира, няма кой да търси Бога, всички се отклонихме от Пътя, вкупом станахме негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“. (Рим.3:10-12).

И какво излиза от този текст, включен в Новия завет?

Според Стария завет вината на хората е обща, няма прошка, всички са грешници и само Йехова лично може да решава, кого да спаси чрез Св.Дух. Но през 30-те години на н.е., в град Си, когато Исус го отвеждат при лежащ болен, той „като вижда вярата им, каза на разслабения: дерзай,чедо, прощават ти се греховете!“ (Мат.9:). Апостол Павел не е чел това Евангелие, но неговият автор, св. апостол Матей, е един от 12-те апостоли, избрани от Христос и можем да бъдем сигурни, че лично е присъствал на описаните от него деяния на Исус Христос! Вторият евангелист, св. Лука, също дава свидетелство за изричаните от Учителя завети: „Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда за покаяние“. (Лук.15:7).

За разлика от апостол Павел, за Спасителя покаянието е позитивният резултат от борбата между духа и плътта. Покаянието е доказателство за наличието на разбиране, а по същество, то е Бога в човека. Покаянието е потвърждение, че човекът притежава собствен разум, а не следва предписанията на плътските закони. И ако човек не се разкайва, значи той не чува нищо друго, освен гласа на плътта, което означава, че в него няма Божи дух. Всички ние сме хора и извършваме много неразумни неща под влиянието на животинските си инстинкти и глас на плътта има у всеки, и ако няма покаяние, това означава, че няма и дух, няма и вяра!

Творчеството на апостол Павел е мостът между Стария и Новия завет и тяхната историческа свързаност, за която говори и Исус Христос. Но провалът на Стария завет при възприемането му от хората по Земята, предизвиква появата на месия и Нов завет, които да приобщават цовеците към доброто и да ги обединяват, защото това е Божията промисъл! Но римската аристокрация, Сенатът, римските езичници, преторианската гвардия не желаят да губят властта, предавайки я на народа, поради което започват жестоки гонения на християни, продължили над триста години. Император Константин Велики намира изход за себе си и за народа в Източното православие и Византийската империя, които стават меката на Христовото учение. Раздробената на малки градове-княжества Западна Европа, различните религиозни течения и манталитет за векове изпращат населението там да живее в тъмните години на Средновековието, когато силата, войните, религиозния антагонизъм и фанатизъм, стремежът към богатство вземат връх. Светската власт търси подкрепа в католическата църква, която с ръководните си функции започва войни с нарочените за врагове, за заграбване на чужди териотории и богатства, борба със свободомислието и неподчинението. Учудващото е, че в това си ново „амплоа“, тя намира подкрепа отново в Посланието на апостол Павел до римляните: 
„Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт,която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова ,който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят,ще навлекат върху си осъждане. Затова началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите.Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.

Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест“. (Рим.13:1-5)

Този текст е апотеоз на лицемерието, безправието на обикновения човек, на жестокостта, на възвеличаване на силата по отношение на правото, на поощряване произвола на всяка власт: и църковна, и монархична, и господарска.

Това павлианско послание е индулгенция за жестокостта на властимащите и диктаторите, на финансовите властелини и демагозите, на всички, облечени във власт и прекланящи се пред парите и плътските удоволствия. Той разрешава да се манипулира човешката съвест, подчинявайки я на чужди за нея правила и норми. Догматът е дал на римокатолическата църква „правото“ да изгаря на клади просветени хора, да организира кръстоносни походи и религоизни войни , да инквизира несъгласните с нейните нехуманни практики, което няма нищо общо с великото учения на Спасителя Иисус Христос!

Немският духовник и теолог Мартин Лутер, почти хиляда и петстотин години след ап.Павел, протестира срешу беззаконието и аморалността на римо-католическата църква и е най-яростният опонент на догмата, че освобождаване от божие наказание за грехове може да бъде откупено с пари. Той е основател на движението на Реформацията, което е идеологическата основа на протестанстката религия. Негов последовател е швейцареца Жан Калвин, проповядвал и във Франция. Всички те са своеобразни тълкуватели на идеите на ап.Павел, заложени в неговите Послания.

Калвинисткото протестанство се отличава с това, че вярващите нямат посредник в общуването си с Бога. Жан Калвин (1509-1564) е един от бащите на Реформаторското мислене, а учението му е познато като „реформирана вяра“ на протестантите -калвинисти, а една от неговите пет догми звучи така:

„Безусловен избор – тъй като човекът е мъртъв в греха, той е неспособен да инициира отклик на Бог; следователно във вечното минало Бог избрал определени хора за спасение. Изборът и предопределеността са безусловни; те не са основани на човешки отговор, защото човек е неспособен да откликне, нито иска да го направи“.

Посланието на апостол Павел до римляните е разположено в Новия завет, но по съдържание то би следвало да е догма от Стария завет, както и петте догмата на Калвин, защото в тях човекът по определение е вечно грешен и няма право на общува с Бога, неговата съдба е напълно предопределена и не е способен да откликва на предписанията на Бога. Но и апостол Павел, и Мартин Лутер и Жан Калвин са християни и проповядат учението на Исус Христос. А според написаното в „безусловния избор“ всеки простосмъртен живее с трудно реализируемата надежда да има късмета да е „избраник на Бога“ и да попадне в рая. Това е и фундаментът, върху който се крепи и привлекателността на „американската мечта“ - ако си богоизбран безусловно(?) означава, че ще си богат! Но на практика успехът в западното общество идва от обратната теза: „Щом си богат, значи си богоизбран и ще бъдеш в рая!“, т.е. не си „лузър“ (некадърник) и всички ти дължат уважение. Спомняме си, че в омразата си към Тръмп и оценявайки провала си на телевизиония дебат Байдън нарече Тръмп „лузър“, въпреки че Доналд Тръмп е много богат човек и по техните морални критерии е много успял гражданин на Америка. Цялото съвременно западно общество е зомбирано от тази калвинистка догма и живее с мисълта за много пари, преминавайки през трупове и престъпления, за да има и власт, и удоволствия. Убеждението, че някой може и да успее се крепи на денонощното промиване на стотици милиони мозъци по света, които създават ореола около подобни хитреци като за „богоизбрани“! И те започват сами да си вярват, че са такива, забравяйки за престъпленията, чрез които са постигнали богатството си ! Имаме и е нас актуални подобни фрапантни примери и затова днес сме на този хал!!

В Посланието си до римляните апостол Павел пише: „..чрез Иисуса Христа, Господа нашего, чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи“.(Рим.1:5). С други думи, ап.Павел предлага силово да се въвеждат хората в друга вяра и морал т.е. без да се уважава изконното им право на свободен избор и на изповед в духа на националните традиции. Ако това беше текст от Стария завет и ставаше дума за Йехова и Мойсей, то той можеше да се приеме, макар и трудно, за логичен по отношение на слабообразовани и трудно ориентиращи се в духовната материя хора. Но да се генерализира и да се вменява съавторство на Спасителя е меко казано невярно и непочтено! Тази инсинуация на апостол Павел, приет за пръв учител на пуританите и англосаксонските протестанти, в годините на студената война и до днес се превърна в основна идеологическа база за глобално налаганата ляво-либерална американска Демокрация по света, факт, потвърден и от първия чернокож президент на САЩ Барак Обама, който е представител на исторически пострадала човешка раса от налагането на това правило:
„Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори, а не обратното!“

Така всичко си идва по местата и напълно обяснява генезиса на днешния колосален сблъсък между силите на светлината и силите на мрака, потвърждавайки истината, че логосът, съзнанието, идеите са първични, а не са следствие на битието, материята и икономиката! В ход е духовен Армагедон за умовете на хората!

Тези и много други многочислени противоречия в Библията веднага правят изключително силно впечатление, особено когато днес догмите на Стария завет са действащи правила във взаимоотношенията между хората и държавите, транслирани чрез глобалните средства за масова информация и социалните мрежи. Учудващо ли е тогава, че християнската цивилизация почти е загубила вярата си в учението на Иисус, не вярва на свещениците, не посещава църквата, за да укрепи духа си, а търси в нея приглушаване на страховете си от тежките житейски проблеми. И всяка криза в обществото е криза на вярата, а по-точно – криза от бездействието.

Няма вяра. Няма движение. Няма бъдеще!

Велики умове на човечеството са търсили разгадката на извечната борба между „доброто“ и „злото“! И Данте, и Шекспир, и Сервантес, и Булгаков са оставили изключителна следа в световната литература, изследвайки антагонистичните отношения и прояви между олицетворяващите ги художествени образи. Но връх в тази вечна сага е поемата „Фауст“ на Гьоте, разкриваща най-дълбоко голямата житейска драма на един интелигентен и задълбочено търсещ Истината човек.

Следвайки народната легенда, Гьоте започва с фигурите на Господ и Мефистофел, които водят спор за съдбините на човешкия род. В този пролог е зададена философската тема на творбата: противно на Мефистофел, духът на отрицанието, който твърди, че човекът е смешен и жалък в усилията си да подобри своята участ, то Господ вярва в неунищожимостта на доброто начало у човека. Техният спор се пренася върху д-р Фауст и Господ разрешава на Сатаната да се опита да го съблазни, за да му докаже тезата си, че човекът е нищожество, тласкано от измамните ветрове на случайността. В края на трагедията Фауст се стреми към „наслада от дела“, освобождава се от егоцентризма си и се отдава на дейност за благото на хората.

Тази поетична алегория фактически описва житейския път, по който минават мислещите хора – „През земята от небето до ада вървите с премерена походка“ – казва Гьоте в написания в края на 90-те години на 18-ти век под формата на мадригали „Пролог към театъра“.

Бедата, сполетяла България, преминавайки понастоящем през поредния участък от този вечен път, е липсата на историческа перспектива!

Първото, което трябва да направим е да се върнем реално, с цялата сила на волята си и с чиста съвест, към православните си корени, за да можем заедно с Негово Високопреосвещенство Патриарх Данаил да намерим Пътя към храма!

Защото за народа е крайно наложително да намери своя духовен Водач!

Когато в условията на нравствена, социална и икономическа криза в обществото и държавата започват процеси на разруха и деградация възможностите са две: или военна диктатура, или появата на неоспорим лидер, който да обедини и вдъхнови останалата здравомислеща и патерналистично настроена част от народа. Той следва напълно осъзнато да поеме апостолската си мисия в битката с безродниците и наглите самозванци, с манипулаторите и нравствените дегенерати, приели за свой „свещен“ идол „златния телец“, погазвайки всичко нормално и човешко по пътя си.

Днес, след началото на детронацията на Хегемона, губещ своята прокси-война в Украйна, в света са в ход ускоряващите се процеси за установяване на нов полицентричен световен ред и нови икономически международни отношения. Създава се ново географско съсредоточие на прогреса, хуманизма, високата нравственост и уважение суверинитета на всяка държава. И центърът е Азия! Все повече световни лидери официално констатират този факт и поемат инициативата техните страни да се включат в това историческо преобразуване! И ако Председателят Си заявява, че светът е загубил сто години, за да излезе днес отново на пътя на прогреса и развитието, то Виктор Орбан определя, че „настъпват промени, каквито не е имало 500 години!“

В края на юли т.г., по време на Летния университет „Тушваньош“, в град Бъйле-Тушнад, в окръг Харгита в Източна Трансилвания в Румъния, пред участниците в 33-то заседание на Конференцията за диалог на студентите с онези, които се придържат към християнско-консервативната идеологическа общност и изповядват десни ценности програмна реч произнася министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. В нея той подчертава, че не е „новобранец“ в европейската политика:
„С присъщата ни скромност ние подчертаваме, че сме най-дълговременното правителство в Европа. Аз съм най-дълго управляващият европейски лидер – и искам тихо да отбележа, че съм лидер, който най-дълго е бил в опозиция. А това означава, че това, за което говоря е преживяно от мен и аз продължавам да го преживявам!“

Казаното от унгарския лидер е съществено и важно. Той е един съвременен ръководител от бивша социалистическа страна, днес членка на НАТО и ЕС и баща на пет деца. През юни 1989 години произнася реч на митинг, посветен на водача на въстанието от 1956 година Имре Надь и с искане за провеждане на свободни избори и извеждане на съветските войски от територията на Унгария. През 1998 година, на 35-годишна възраст е избран за министър-председател на страната и въпреки, че е бивш стипендиант на „Отворено общество“, изгонва унгареца Джордж Сорос и неговата организация от страната. През 2024 година Виктор Орбан разказва на студентите,че преживява нещата и на тази основа обективно синтезира най-верните изводи от случващото се в света днес, като предприема смели и ефективните действия в името на просперитета на своята Родина! Ето акцентите в тази неговата важна реч:
„Европа рухна... Европа се отказа от защитата на собствените си интереси... Констатираме духовната самота на Европа... Западът е убеден, че националните държави вече не съществуват;
Ако внимателно четем европейските документи, то става ясно, че целта е да се замени нацията... На Запад историческата свързаност последователно се отхвърля: метафизичната връзка, която е Бог; националните връзки, каквато е Родината; семейните връзки – отхвърля се семейството... На Запад повече не желаят да имат велики идеали ,нито велики, вдъхновяващи обществото цели.;
Когато ние сравняваме Централна и Западна Европа, то ние говорим не за различни мнения, а за различни мирогледи... Оказва се, че западните ценности, които се считаха за универсални демонстративно станаха неприемливи и се отхвърлят от все по-голямо количество страни по света..“

Ето и някои концептуални позиции на един от най-популярните политици в света, споделени пред участвуващите в Конференцията на студентите - консерватори:
„В нашата концепция националната държава не е юридическа абстракция,не е юридическа конструкция: националната държава има своите корени в точна определена култура. Тя има общ набор от ценности...Но ако западните хора смятат, че национални държави въобще няма, те по този начин отричат и съществуването на обща култура, както и базирания на нея общ морал“.

И това го казва човек, чиито родители са протестанти-калвинисти!

„Европейската политика рухна с началото на руско-украинската война... С началото на войната се появиха и се установиха нов център и нова ос. Остта Берлин-Париж вече не съществува – или ако все още съществува,то тя стана неактуална, и тя може да бъде игнорирана. Новият център на властта и новата ост включват – Лондон,, Варшава, Киев, Прибалтика и Скандинавия“.

Смело и стряскащо, защото е казано от политик, който за един месец бе приет и се срещна лично с Путин, Си Дзинпин, Тръмп и Зеленски!! Впечатлява!

„Днес в дневния ни ред има три големи въпроса – това е войната, или по-точно неочаквания страничен ефект на войната. Това е факта, че войната катализира реалността, в която живеем. Вторият голям въпрос е какво ще се случи след войната. Ще възникне ли нов свят или ще се запази стария? И ако новият свят се случи, а това е нашия трети проблем, то как Унгария да се подготви за този нов свят. Тава са големи въпроси с изключително много взаимовръзки и следствия“.

За ужас на българите, в страната, която се слави със своята славна над 1300-годишна история, през 21-ви век няма изградена собствена независима система, организация и мозъчни центрове, които да анализират глобалните процеси, да синтезират изводи, да предлагат решения, както няма и политици, които да претворят тези решения в реални действия в името на добруването на народа. Срам и позор!

„Ние се оказахме в нова обстановка и в ново разредено силово поле... В тази чиста реалност идеологиите губят силата си; статистическите фокуси губат силата си за въздействие; и кривите огледала на СМИ и тактическото лицемерия на политиците губят силата си. Вече никой не се връзва на широко използваните заблуди и даже на теориите на заговорите. Остава суровата жестока реалност!“ – алармира унгарския лидер Виктор Орбан.

Това е и оценка, и присъда, и разголване на всички онези, които вече над тридесет и четири години имитират на думи правене на голяма и „значима политика“ единствено, за да успеят да забогатеят и да грабят държавата. И новата реалност принуждава бенефициарите на прехода и апологетите на „Вашингтонския консенсус“ да се обединяват, независимо от политическата си, нравствена и сексуална ориентация, за да пазят с частните си охранители награбеното, очаквайки бъдеща конфронтация! „В Западното общество расте съпротивата срещу миграцията, джендърството, войната и глобализма. И това създава политически проблем между елита и народа – елитаризъм и популизъм..Елитът осъжда народа за движението му надясно.В отговор народът обвинява елита,че той не се грижи за важните за народа неща, а се срива в някакъв безумен глобализъм.Като резултат елитът и народът не могат да се договорят...Но ако народът и елитът не могат да се договорят, то как може да се случи представителната демокрация?“– заключава Орбан.

Българската политическа класа, в своята съвкупност, не е наясно и не иска да се замисля над въпросите, които Орбан поставя. За всички тях е важно Урсула да не спира парите, а Америка да не избяга от България, както стана в Афганистан, за да пази верните си слуги да не пострадат от всякакви външни и вътрешни колизии. Поради тази причини всички русофобски структури у нас в последните месеци, когато укронацистите търпят поражение станаха изключително нападателни и безцеремонни в показната си креслива подкрепа за евроатлантизма! До първия сериозен военeн директен сблъсък с НАТО, когато българските копия на „красивите и изключителните“ ще излязат по площадите с китки цветя, за да посрещат победителите с плакати „Аз съм с вас!“

Преформатирането на света върви в посока на създаване на регионални обединения от страни на базата на съвпадащи интереси и цивилизационна близост! Съединените щати са убедени, че „Доктрината Монро“ все още е актуална и им гарантира позициите в Западното полукълбо, поради което съсредоточават усилия и ресурси в Азиатско-Тихоокаенския регион, провокирайки сблъсък с Китай.

В американското списание Foreign Affairs, издание на Съвета по международния отношения (CFR), в началото на септември т.г. бе публикувана статия „Планиране на постамериканско НАТО“ от американския професор Филипс О’Брайън- ръководител на Факултута по международни отношения на университета „Сейнт Андрюс“ и английския висш военен Едуард Стрингър - бивш генeрален директор на Академията по отбрана на Обединеното кралство, в която се прави анализ, какво би се случило ако Тръмп победи на президентските избори. По същество, обаче, става въпрос, как да се планира дейността на постамериканското НАТО, т.е. как да се предаде военната отговорност в Европа от САЩ на самите европейски структури така, че блокът не само да не загуби своята политическа монолитност, но и управляемостта си. Англосаксонците на първо място изследват въпроса, как появата на Тръмп да не се възприема като заплаха, а като план, призван да активизира противопоставянето на САЩ на Китай, прехвърляйки на откуп решението на „руския въпрос“ на европейците, които да бъдат поставени пред свършен факт. На второ място, авторите констатират, че при липсата на американско лидерство Европа може да се разпадне заради възникналите и изострящи се противоречия, в т.ч. и по украинския въпрос между основните европейски страни, между „стара“ и „нова“ Европа, между членовете и нечленовете на НАТО и ЕС и т.н.. На трето място, авторите отбелязват факта, че Европа е лишена от собствена отбранителна структура и е зависима по отношение на въпросите за ядреното сдържане. Основният извод, който може да се направи е, че европейците трябва да започнат подготовка за своето самостоятелно „плаване“, но по всичко изглежда, че съответните решения вече са приети. А публикуването на подобни аналитични статии са една от формите за сравнително „безопасното“ обнародване на започналата реализация на утвърдените планове. Съдържанието на статията в най-авторитетното издание на Запад за геополитика показва, че Виктор Орбан е много близко до истината за бъдещото развитие на света, в т.ч. и на Европа. Единственото, което му е убягнало в сформирането на новия антируски пакт е това, че в тази група страни, начело с Великобритания активно ще участва и Нидерландия с новия Генерален секретар на НАТО Марк Рюте. Главният информационен хит в посочената статия е, че той, заедно с предпочитания от авторите на статията при избор на главнокомандващ Обединените въоръжени сили на алианса в Европа полски генерал, образуват здрава холандско-полска вързка за управление на европейското равновесие и неговата консолидация в „четвърти райх“, способен да се противопостави на Русия.