„Х
амас“ атакува Израел в 6 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г., на 50-ата годишнина от войната Йом Кипур през 1973 г. Разбира се, радикалната групировка е основният виновник и обективите веднага се насочват към нея.
Привидната неподготвеност на израелските секретни служби и отбранителните сили ЦАХАЛ, заедно с пропагандата за „обезглавените от „Хамас“ бебета“, имаше за цел да представи Израел като невинна жертва и да обоснове правото на самозащита – с всички средства – били те и в нарушение на международното право. Но скоро се разбра1, че Тел Авив многократно е предупреждаван за нападението, при това въз основа на разузнавателна информация, предоставена от израелските секретни служби.
Това в никакъв случай не оправдава действията на „Хамас“ и тероризма като цяло. Но повдига въпроса кой и защо предизвиква поредния жесток конфликт, разгърнал се до невиждан геноцид, заплашващ да взриви целия регион, разпалвайки отдавна тлеещия антисемитизъм2. Едва ли това е Вашингтон.
Мирното споразумение между Израел, Съединените щати и Саудитска Арабия, което бе на път да се реализира, трябваше да доведе до военен блок, при условието, че Америка ще предоставят ядрени технологии на Саудитска Арабия, а тя ще признае Израел, който от своя страна ще положи известни усилия да помогне на Палестина. Скритият момент в споразумението е, че Саудитска Арабия трябва да продължи да продава петрол само за долари. С други думи, сделката ще подкрепи петродолара и ще даде възможност на САЩ да продължат да го печатат – така, че да забавят и компенсират процеса на дедоларизация.
Логично е, че Вашингтон, на този етап няма интерес от дестабилизация на региона, при положение, че е максимално ангажиран както в украинската криза, така и с „китайската заплаха”.
Въз основа на това, много анализатори допускат намесата на Великобритания, която според тях има най-голям интерес – по-конкретно опитите ѝ да омаломощи напълно Европейския съюз, за да си възвърне доминиращите позиции, както и да неутрализира Съединените щати – подобно на тяхната доктрина „Монро“, но в Европа.
Тези хипотези не са безпочвени и, дори да е така, Историята едва ли би се съгласила с подобен едноизмерен поглед на нещата в един конфликт с древни корени, предизвикан повече от външни сили, отколкото от самите жертви в него – два семитски народа, с общ произход, традиции, обичаи и дори сходен език. Нещо повече – пренебрегването на дълбоките религиозни и идеологически основи на арабско-израелското противоборство поставя в опасност християните не само в Палестина, но и в Европа, и света.
Защо и по какъв начин е обяснено от Николай Малинов в книгата „Разговор за Палестина: Поглед върху историята на конфликта между араби и евреи” (под печат). В нея, за разлика от повечето монографии, разглеждащи проблема от XIX век насам, днешните събития в Палестина са анализирани в историческа дълбочина - от Библейски времена до наши дни.
Книгата предлага обективен поглед върху конфликта, без да съди и оправдава. И в отличие от много други нито величае юдаизма, нито демонизира ционизма, а се опитва да ги обясни в контекста на цялостните исторически, политико-икономически, идеологи-чески и геополитически обстоятелства, в които възникват и се развиват.
Моят скромен принос като съавтор е осветляването на системно-икономическите мотиви зад израелското насилие в Газа – насилието, като двигател на технологичния прогрес, чрез който капитализмът излиза от кризите си.
Насилието отваря необходимия „прозорец на възможностите“ във военно-технологичната надпревара, поради което ще продължи да бъде инициирано, подклаждано, стимулирано. Всеки нов конфликт по света открива нови възможности за печалба, за да се противодейства на стагнацията. От безкрайните разрушения, последвани от възстановяване, печели не само оръжейната индустрия, но и инженеринговите, строителните и свързаните с тях фирми за доставки, високо технологичните, енергийните и много други сектори, всички те интегрирани с транснационалните финансови конгломерати и конгломератите за управление на инвестиции, стоящи в центъра на световната икономика. Това са бурите на „съзидателното разрушение“, последвани от бум на възстановяването.
Днес Израел е водеща военнотехнологична държава, развила оръжейна и разузнавателна индустрия на световно ниво с оборудване, което удобно се тества върху окупираните палестинци, след което се продава като „изпитано в битка“. „Печеленето на пари от марката на ЦАХАЛ превръща израелските компании за сигурност в едни от най-успешните в света“ – пише Антъни Лоуенщайн3. А Европа, без да осъзнава, че е само „шумна сган“ на пътя на глобалните амбиции на Нетаняху, е основният търговски партньор на Израел и задълбочава връзките си с него през годините на управлението на най-ревностния привърженик на безкрайната окупация на палестински земи.
Продажбите на израелски оръжия през 2021 г. са най-високите в историята, като нарастват с 55% спрямо предходните две години до 11,3 млрд. долара. Европа е най-големият получател на тези оръжия, дори преди войната в Украйна, следвана от Азия и Тихоокеанския регион. Ракети, системи за противовъздушна отбрана, кибероръжия и радари са само част от оборудването, продадено от еврейската държава...
Неслучайно, когато Русия започва Специалната военна операция (СВО) в Украйна през 2022 г., Израел не осъжда веднага Москва и не прегръща Киев. Защото трябва да продължи да бомбардира това, което нарича „терористични цели в Сирия”, а Москва, покровител на президента Башар Асад, трябва да бъде успокоена. Когато Володимир Зеленски говори чрез видеовръзка пред израелския Кнесет през март 2022 г. и иска по-осезаема подкрепа, включително оръжия, израелският политик Симха Ротман отхвърля молбата му за помощ. „В края на краищата ние сме морална нация“, заявява той; „Светлина сред народите.“ Но дни, след като Зеленски обяснява собственото си виждане пред украински журналисти през април 2022 г., че Израел е идеалният модел за неговата страна („Ние ще се превърнем в „голям Израел“ със собствено лице“)4, мозъчният тръст на НАТО Атлантически съвет публикува „пътна карта“ на Даниел Б. Шапиро, бивш американски посланик в Израел, за това как Украйна може да се превърне в „голям Израел“5.
Но докато Израел, САЩ и НАТО работят за задълбочаване на руско-украинския конфликт, Китай полага усилия да стабилизира Западна Азия. Споразумението за възстановяване на отношенията между Саудитска Арабия и Иран (10 март 2023), постигнато под егидата на КНР е повратна точка в глобалната политика, защото оказа положително влияние на огромен сегмент от мюсюлманския свят. Заедно с двете по-ранни „всеобхватни стратегически партньорства“ (със Саудитска Арабия през декември 2022 и с Иран през февруари 2023), както и срещите на върха на Си Дзинпин с краля на Саудитска Арабия и лидерите на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, то предефинира цялата перспектива за регионалното развитие, ориентирайки го към икономическо сътрудничество и регионална интеграция по „Един пояс, един път“. Русия също посредничи при контактите между Сирия и Турция, за да се сложи край на хаотичната ситуация със сигурността в северозападната сирийска провинция Идлиб....
Накратко, очерта се Азиатски геополитически съюз, обединяващ страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Евразийският икономически съюз (ЕАИС), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и някои микродържави от Южния Пасифик – с геостратегическо положение или богати на природни ресурси. А след възстановяването на дипломатическите отношения на Иран със Саудитска Арабия и ОАЕ, връщането на Сирия в Арабската лига и прекратяването на огъня в Йемен към този съюз постепенно се интегрират и страните в лигата. Сред тях е и Египет, който се присъедини към Новата банка за развитие на БРИКС и вече е пълноправен член на групата, заедно с Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Етиопия (от началото на 2024 г.).
Успоредно с това, в Индонезия (най-голямата мюсюлманска държава в света), която обмисля присъединяването си, на 28 март на официална среща на финансовите министри на страните в АСЕАН е решено да се преустанови използването на американския долар, еврото, йената и британски паунд във финансовите транзакции и да се премине към сетълменти в местни валути.
Малайзия – също кандидат-член на БРИКС+ отново повдигна идеята за създаване на Азиатския валутен фонд, отхвърлена от САЩ в ранните етапи на азиатската финансова криза (1997-1998), а Държавната дума на Руската Федерация прие закон за ислямското банкиране, който ще даде на Русия достъп до капитала на богатите ислямски държави. Ислямските банки в Югоизточна Азия също възнамеряват да отворят клонове в Русия веднага щом бъде въведена законодателната рамка, регулираща ислямското банкиране.
Добре известно е, че последното предполага извършването на банковата дейност да е в съответствие с нормите на исляма, съгласно които лихвоносните транзакции са забранени, а печалбите се реализират само чрез инвестиции, лизинг, дялово финансиране и др. от подобен характер. Това е сериозно предизвикателство пред рентиерския финансово-икономически модел на Запада (в чието изграждане исторически най-голяма роля изиграват евреите6), от който все повече страни в света се стремят да се освободят.
За процеса на дедоларизацията е важно също да споменем, че през октомври 2022, изследователи от Китайския държавен институт представиха идеята за паназиатска цифрова валута, която да намали зависимостта на икономиките в региона от американския долар. Разработването на цифров токен, наречен азиатски юан, ще бъде обвързан с кошница от 13 валути, включително юана, японската йена, южнокорейския вон и националните валути на други членове на АСЕАН7. Процесът на преговори между Пекин и страните-членки на АСЕАН е в ход.
Логиката зад формирането на Азиатски геополитически съюз е съсредоточена върху регионалните вериги за доставки, транзитната дипломация и изграждането на нови икономически коридори, които ще свържат евразийските региони без излаз на море с тези на Персийския залив и Югоизточна Азия. Регионалните организации укрепват и се разширяват, ускоряват процеса на дедоларизация и формирането на национални механизми за финансов трансфер. На регионално ниво моделите на внос и износ на енергия от Русия към Европа се изместват към Персийския залив и АТР. Регионалните вериги за доставки постепенно заменят западните глобални вериги за доставки. Засилва се тенденцията страните да укрепват своите източници на национална мощ чрез двустранни и многостранни отношения в съседните им зони. Всичко това говори за геополитическа трансформация, при която световният ред ще бъде фокусиран върху регионалния мултилатерализъм за защита на икономическия растеж и националната сигурност.
Логично е, че Западът, лидиран от Съединените щати, където еврейското лоби има мощно влияние върху външната политика и изборния процес8 няма интерес от подобно развитие на нещата. И през 2023 г., след като стана все по-очевидно, че НАТО не успява да постигне целите си в Украйна и „пътната карта” на Атлантическия съвет не ще се реализира, западната коалиция премина към създаване на нестабилност по границите на Русия, негативните последствия от която да рефлектират и върху Китай и Иран.
През април 2023 г. израелският външен министър Е. Коен обяви създаването на азербайджанско-израелски „единен фронт срещу Иран“9, с цел да бъде въвлечен Иран в продължителна война с Турция, която да обезкърви и двете страни, разделяйки същевременно региона.
Този план се провали (последният карабахски конфликт приключи около 24 часа след началото му с прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на Русия). Затова пък започна реализацията на „план Б“ – глобален конфликт с епицентър Близкия изток, в който (като минимум) изгорена трябва да бъде Европа, която по думите на Нетаняху „свършва в Израел. На изток от Израел вече няма Европа“.10
Фактът, че настоящият сблъсък е назрявал отдавна, се подкрепя от наблюденията на Тор Венесланд, специален координатор на ООН за близкоизточния мирен процес, който още на 25 април 2023 г. предупреждава за опасната ескалация11. По думите му, на 22 март израелските власти са обявили търгове за 940 жилищни единици в селища в зона С (приблизително 60% от територията на окупирания Западен бряг) и 89 единици в Източен Йерусалим. Зона С се намира над значителни резервоари от петрол и природен газ според доклад на ООН от 2019 г.12
Война с въвличането Иран ще бъде пагубна за целия западен свят. На кого тогава е нужна тя?
Работата е там, че изключителната концентрация на богатството на планетата в ръцете на малцина и ускореното обедняване и лишаване от собственост на мнозинството все повече затруднява транснационалната капиталистическа класа (ТКК) да намери нови пазари за разтоварване на огромните количества натрупан излишък. Транснационалните капиталисти и техните агенти в държавите разчитат на задвижвания от дългове растеж, дивите финансови спекулации, разграбването на публичните финанси и организираното от държавата милитаризирано натрупване, за да поддържат световната икономика в условията на хронична стагнация. Тъй като местата за разтоварване на излишния натрупан капитал пресъхват, трябва да се създадат нови – за насилствено разтоварване. Обсадата на Газа и Западния бряг е форма на примитивно натрупване, целяща да отвори ново пространство за транснационално такова. В края на октомври, когато израелските бомбардировки се засилиха, Израел започна да издава лицензи на транснационални енергийни компании за проучване на газ и нефт край бреговете на Средиземно море13, което е част от плана му да се превърне в основен регионален производител на газ и енергиен център, както и в алтернатива на руския газ за Западна Европа. Израелска компания за недвижими имоти, известна с изграждането на селища в окупираните палестински територии, публикува през декември обява14 за строителство на луксозни къщи в бомбардираните квартали на Газа, докато други говорят за съживяване на алтернативния на Суецкия канал проект „Бен Гурион“, който е в застой от 60-те години на миналия век. Това, което спира изграждането му, е присъствието на палестинци в Газа.
Тенденциите обаче не са в полза на Нетаняху. Още в началото на израелската сухопътна операция Тел Авив бе разтърсен от протести с искане за неговата оставка, които продължават и днес, като географията им се разширява.
Докато светът с ужас наблюдава нарастващия брой невинни жертви, а Израел е изправен пред Международния съд за обвинение в престъплението геноцид, кризата на глобалния капитализъм ескалира. Управляващите групи в оста Вашингтон–НАТО–Тел Авив губят политическа легитимност. Кризата разклаща политическите системи и подкопава стабилността навсякъде. Центърът се срива. Консенсусните механизми на господство се разпадат, тъй като „елитите” разчитат на авторитаризма, диктатурата и фашизма. Бойните линии, които се очертават в Близкия изток, отразяват световните бойни линии. Газа е алармен звън в реално време, че геноцидът може да се превърне в политически инструмент през следващите десетилетия за разрешаване на неразрешимото противоречие на капитализма между излишния капитал и излишното население.
Максите падат, рухват и старите парадигми. Историческото функциониране на капиталистическата система и съвременната реалност в Украйна и Палестина (като най-горещите точки в света) ясно показват, че използването на пряко насилие (в широкия му смисъл) НЕ противоречи на капиталистическия мотив за печалба при всички обстоятелства! Както и че навсякъде, където капитализмът е опитомен, това е постигнато чрез много енергични социални конфликти и/или политически мерки – тенденция, която става все по-силна.
Защото съдбата на палестинците докосна оголен нерв сред масите по света, особено сред младежите. В самите Съединени щати се наблюдава изключителен подем на солидарността с Палестина, воден от младото поколение евреи, които не се идентифицират с ционизма и еврейската държава. Палестинското знаме, издигнато по целия свят по време на улични демонстрации, спортни събития и в социалните мрежи, се превърна в символ на народния гняв и глобалната интифада срещу господстващото статукво.
Как ще се развият нещата разсъждаваме в спомената по-горе книга „Разговор за Палестина: Поглед върху историята на конфликта между араби и евреи”.
На този етап едно е ясно: прозорецът на възможностите за колективния Запад се затваря.
1. Вж Lillis, К., Cohen, Z. etc. US intelligence warned of the potential for violence days before Hamas attack, CNN, October 13, 2023. https://edition.cnn.com/2023/10/13/politics/us-intelligence-warningspotential-gaza-clash-days-before-attack/index.htm; Speri, А. Israel Military Won‘t Confirm „Beheaded Babies“, The Intercept, October 11, 2023. https://theintercept.com/2023/10/11/ israel-hamas-disinformation/; Blumenthal, М., Rubinstein, А. Source of dubious ‘beheaded babies’ claim is Israeli settler leader who incited riots to ‘wipe out’ Palestinian village, The Grayzone, October 11, 2023. https://thegrayzone. com/2023/10/11/beheaded-israeli-babies-settler-wipe-out-palestinian/
2. „От Южен Израел до Сидни, Австралия, вече няма безопасно място за евреите” – написа Аншел Пфефер на 19 октомври в Нaaretz: https://www.haaretz.com/jewish/2023-10-19/ty-article/. premium/there-is-no-safe-place-for-the-jews/0000018b-487b-d03aafcb-697b23400000
3. Loewenstein, А. The Palestine Laboratory. How Israel Exports the Technology of Occupation around the World. Verso, 2023
4. 8 Sokol, S. Zelenskyy says post-war Ukraine will emulate Israel, won’t be ‘liberal, European. Haaretz, April 5, 2022.
5. Shapiro, D. Zelenskyy wants Ukraine to be a ‘big Israel.’ Here’s a road map, Atlantic Council, April 6, 2022.
6. Вж Зомбарт, Веренер. Евреите и изграждането на съвременния капитализъм, С., Веси, 2021
7. Tang, Frank, 2022, Wary of US dollar hegemony, Chinese state researchers float idea of a pan-Asian digital currency, South China Morning Post, 13 Oct, 2022. https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3195855/wary-us-dollar-hegemony-chinese-state-researchers-float-idea
8. Вж Mearsheimer, John, Walt, Stephen. The Israel lobby and U.S. foreign policy, Farrar, Straus and Giroux, USА, 2007
9. Iran condemns Israeli FM‘s remarks on forming „anti-Iran united front“ with Azerbaijan, Xinhua, 01.04.2023. https://english.news.cn/20230401/ 176df8e34f194199bb8c3cad9d59210a/c.html
10. Netanyahu attack on EU policy towards Israel caught on microphone. The Guardian, 19 Jul 2017 https://www.theguardian.com/world/2017/jul/19eu-will-wither-and-die-if-it-does-not-change-policy-on-israel-netanyahu
11. Вж „Насилието в Близкия изток е нараснало, въпреки големите религиозни празници, казва специалният координатор пред Съвета за сигурност и настоява за решение с две държави.” (Violence in Middle East Increased Despite Major Religious Observances, Special Coordinator Tells Security Council, Urging Two-State Solution). UN: MEETINGS COVERAGE SECURITY COUNCIL SC/15264, 25 April 2023. https://press.un.org/en/2023/ sc15264.doc.htm
12. The Economic Costs of the Israeli Occupation for the Palestinian People: The Unrealized Oil and Natural Gas Potential. UNCTAD, 2019. https://unctad.org/publication/economic-costs-israeli-occupation palestinian-people-unrealized-oil-and-natural-gas
13. Donald, R. Everybody Wants Gaza‘s Gas. Planet: Critical, 31.10.2023. https://www.planetcritical.com/p/everybody-wants-gazas-gas
14. Wilkins, В. ‚Cashing in on Genocide‘: Israeli Firm Pitches Beachfront Real Estate in Leveled Gaza, Common Dreams, 19.12.2023 https://www.commondreams.org/news/israel-settlements-gaz
