Три са стратегическите ключа за разрешаването на актуалната геополитическа кръстословица – тази за определяне на контурите, параметрите и принципите на формиращия се нов свят. Всеки отделен ключ, в рамките на една трета, държи частичното и неокончателно решение. Само заедно трите ключа дават цялостно и завършено решение на новата геополитическа кръстословица. Алгоритъмът на кода е в заедността.
Повече от очевидно е, че тези три вълшебни ключа са в ръцете и визионерството на Путин – Тръмп – Си, тоест в мегакапацитета на трите цивилизации, на трите супер държави: Русия – САЩ – Китай. Има, разбира се и международни любители – нарциси, като например тези от ЕС, които с фалшиви, ръждясали и изкривени ключета, се опитват да се включат в мащабната политическа игра. Но те съвсем не са готови, сричат и пелтечат в намирането на адекватни международни решения. Защото са в плен на миналото и са жертва на собствените си стереотипи. Потънали са в лоното на перманентната си война срещу Русия, на смайващите си претенции към САЩ и на страха си от Китай. А времето лети, прегазва и изоставя праисторическите скелети на всякакви урсули, каласи, макрони. Ако искате, може да ги зърнете в палеонтологичното находище за мамути край Дорково. Дебрите за световната дипломация не са за всеки.
Ето защо животът и съдбата на планетата закономерно се предопределят от вече посочения по-горе Триумвират. Това не е политически съюз от Древния Рим между Цезар, Крас и Помпей, а е геополитически изход от задънената ситуация. Или по-конкретно – геополитическа конструкция, геостратегически темел на водещите международни отношения за един по-безопасен и мирен свят.
В Триумвирата няма старшинство, няма йерархия. Има обща загриженост, обща воля за премахване на геостратегическите спънки и архаизми в международния живот – глобализма, неолиберализма, неоколониализма, неофашизма, милитаризма. Мирът за тях е фундаменталното.
Триумвиратът е ориентиран към световно постъпателно движение от размразяване през разведряване до градивни международни отношения, които носят позитиви на всички държави. Всяка нормална държава следва да съдейства на тези усилия. България да не се снижава, да не се просто присламчва. Най-после ще доживеем ли, след 35 години на „възход“, да сме субект, а не унижаван обект в международната политика? Да напишем поне нещо в менюто, а не само да сме в него! БРОД даде пример – да го следваме!
