Втора част - Владимир Путин: стратег, войн и първопроходец!
Днес всеки здравомислещ и честен човек на планетата, оценявайки обективно собствените си възможности, се стреми да направи живота си и този на най-близките си хора щастлив и пълноценен, съизмерим със Завета на Спасителя и с високите духовни и материални постижения на нашата цивилизация. Много са примерите, когато одухотворени и смели личности, в името на изграждането на по-добър живот, поемат огромна лична отговорност и саможертва в изпълнение на тази цел. Когато изучаваме биографиите и делата на такива лидери, ние откриваме, че те непрекъснато са търсили Истината, навлизайки дълбоко и в най-съкровените измерения на човешкия Живот и живата природа, като неотстъпно, последователно и решително са откривали Пътя, който води към щастие, свобода и справедливост! В човешката история народите са признавали своите лидери-първопроходци за Апостоли, защото в самоотвержената си борба за Светлина и Хармония, те твърде млади са изгаряли в схватката на доброто със злото! Но искрата възпламенена в душите на повярвалите ражда съпротива, въстания и революции – апотеоз в съдбовната битка за тържество на идеалите, завещани от Апостолите!
За съжаление, победите в тези сакрални двубои са по-скоро изключения, отколкото закономерност. Обяснението на този факт откриваме в една характерна поведенческа позиция, разкриваща защо съпричастността и симпатията към великите идеи, завещани ни от Апостолите, трудно се сбъдват. Победата на доброто над злото, този вечен Армагедон, е велик, но труднопостижим идеал. Водачите са единици, поборниците са стотици, но болшинството от потисканите и унижавани народи, къде от страх, къде поради продадена съвест, къде от безволие изчакват бездейно и безмълвно развръзката на този вечен исторически сблъсък!
Философски верен отговор за същностната причина на тази всеобща всеопрощенска апатия към зловредните тъмни сили, превърнала се и до ден днешен в епидемия за човешкия род дава великият Данте Алигиери в първата част на пророческата си поема „Божествена комедия“ – „Преизподня“.
Пред вратата на Ада лирическият герой среща душите на отчаяни грешници и неговият водач, римският поет Вергилий му обяснява, че това са хора: „кои не са били нито предани, нито неверни на Бога – Небето в пропасти ги провали, но преизподнята ги не желае. Че гордост нямат те.“ (Песен трета-б.м.). Големият български поет и преводач Кирил Христов (1875-1944), в пояснителните бележки към превода на творбата, споделя: „Става дума за ония, които не са опозорени от лоши деяния, нито пък са възхвалявани за добри дела – т.е. ония, които всъщност нямат никаква стойност, никакъв характер: които в борбата на Луцифер с Бога или с техните апологети на Земята са се държали безучастно. С една дума, това са подлеците – особено във време на политически борби като тези, когато е живял Данте. Без спир и отдих те следват едно пряпорче, което всяко дихание на „вятъра“ движи насам нататък. Тях ги жилят и измъчват дребни страсти“.
Това обобщаващо прозрение е актуално и до днес, но при друг декор – на тотална фейк-информация и дезинформация, която залива света и промива умовете на хората!
Информационният Левиатан днес вече не е старозаветното морско чудовище с безброй удушаващи пипала и сила (Исая 27:1), нито е метафората на философа Томас Гобс от 1651 година от книгата му „Левиатан За Държавата. За царството на мрака“, където чудовището-държава поглъща индивидуалните свободи на човека, за да ги замени със собственото си могъщество, гарантиращо „безопасност“ и „справедлив“ световен ред. В „епохата“ на пазарна икономика, на подвеждаща реклама и мания за пазаруване, метафората олицетворява поглъщането на държавата от Новия Левиатан чрез система за генериране, разпространение, търсене и използване на информацията, която е:
а/ Всепроникваща;
б/ Самовъзпроизвеждаща се;
в/ Метаболизираща действителността: така анализира събитията, идеите и емоциите, че основен контент в тях стават парите, влиянието и властта;
г/ Формираща възприятията: неуловимо и субективно внушава на човека, какво да счита за „нормално“, „за правилно“ и „достойно за неговото внимание“;
д/ Незабележимо еволюционираща: съдържателно и технологически тя се променя по-бързо, отколкото обектът на нейното въздействие.
Информационният Левиатан не е злонамерен, той няма единен център за управление и не е „зъл гений“. Той по-скоро е условна сбирщина от различни субекти, които прозрели могъщата сила на първосигналните безусловни инстинкти у човека си взаимодействат в сложния танц на конкуренция и сътрудничество с цел печалба. Но именно тази децентрализация на колективния информационен Левиатан го прави още по-могъщ и трудноуловим!
Хората, през всичките над две хиляди години след Рождество Христово, на т.нар. цивилизация, препускайки през Ренесанса и тъмното Средновековие, през епохата на Просвещението и творчеството на Джон Лок и Адам Смит, Волтер и Русо, Кант и Хегел, постигайки невероятен прогрес в усвояването на Космоса и високите технологии неочаквано осъзнават очевидното – че през цялото историческо време с демагогия и популизъм властимащите и техните слуги са държали и държат народите на планетата в състояние на пълен идиотизъм! Да! Това е цената на презрението на онези от „Града на хълма“ и „цъфтящия Рай“ към обикновените хора там долу, „в джунглата“, за да я има тяхната „изключителност“ и „богоизбраност“!
Много от геополитическите анализатори определят 2025 година за Момент на истината в човешката история през последните 120 години. Катализатор е решението на Президента Путин за започване на Специална военна операция (СВО) в защита на многомилионното коренно руско население в земите на Малка Русия. За Колективния Запад (КоЗа), воден от САЩ, това бе дългоочакван повод за желаното пряко военно конфронтиране с Руската федерация, декларирайки, че чрез победа в тази война ще търси нанасяне на стратегическо поражение на Русия. Тези намерения не са били неочаквани за руската страна и те предопределиха изпреварващото и правилното решение на Върховния главнокомандващ на РФ, Путин, за началото на СВО. Неочакваното потвърждение за империалистическите планове на Запада дойде през февруари 2023 г., когато Ангела Меркел призна: „Тогава (в 2014 г. – бел. на ТАСС), за да не се допусне най-лошото, всички подписахме това споразумение. Възможно ли беше да се предотврати войната или не? Този въпрос не беше актуален. Аз мисля, че Минските споразумения дадоха на Украйна повече време за развитие в периода между 2014 г. и 2021 г. и сега Украйна може не само да даде отговор, но и да получи необходимата подкрепа“. Това арогантното, подло и безпрецедентно „откровение“ на Меркел, потвърдено и от Оланд окончателно дискредитира висшите западни ръководители и неопровержимо показа какво са имали в главите си, когато са полагали личните си подписи върху Пакета от мерки за прилагането на Минските споразумения от 12 февруари 2014 г. Да, времето им е било нужно, за да подготвят Украйна за „победоносна“ война против Русия!
През декември 2022 г. Владимир Путин, който винаги се е отнасял към германското ръководство с уважение, оценява изказването на бившия канцлер така: „Честно казано, за мен това бе голяма изненада и голямо разочарование, не очаквах да чуя това от бившия федерален канцлер, защото винаги съм изхождал от факта, че ръководството на ФРГ се отнася към нас искрено!“
Безспорно подтекстът на тази оценка е, че президентът Путин е потресен и възмутен от това коварство, лукавство и двуличие така, както и всички честни хора по света, в т.ч. и тези, които са смятали за недостатъчно аргументирано навлизането на руски войски в Украйна! Тази демонстрация на надменност и пренебрежително отношение към източноевропейските православните славяни дава основание да направим извода, че вече векове наред „изключителните наследници“ на Свещената римска империя, преди всичко англосаксонците и техните проксита, живеят с убеждението, че те са „богоизбраните“ народи и бенефициери на „обетованата земя“, а всички останали, отвоювали в епохата на великото преселение правото си да живеят по тези земи са варвари и иноверци!
На 25 декември 800 г., над три века след пълния разпад на Империята, римският папа Лъв III коронясва краля на франките Карл Велики за император на Свещената Римска империя. Определението „свещена“ отразява дълготрайната идея, че Германия, като естествен хегемон на християнския свят, е най-могъщият светски защитник на папския престол и християнската църква от иноверски посегателства и заплахи, а съчетанието „Римска империя“ съдържа представата за реставрация и обновление на единната универсална империя на цивилизованите народи, получила своя завършен вид през епохата на античната Римска империя. В условията на папоцезаризъм актът на Лъв III издига вечна „стена“, разделяща т.н. „цивилизационен“ свят от всички останали народи и етноси от Източната и Североизточна част на Европа.
През 1054 г., когато вече нищо не напомня за величието на Римската империя, а светската и църковна власт са в ръцете на нейния правоприемник – византийския Василевс, отчуждението между Източното православно християнство и Римо-католическата църква се задълбочава и довежда до пълния им разкол, известен в историята като „схизма“. Това взаимно отлъчване ожесточава междуособната „война“, по приобщаване населението на новопоявилите се квазидържавни формирования към една от двете религиозни конфесии. В същото време Източната римска империя, приела името Византия, възприема и започва да прилага понятието „ойкуменизъм“ – политическа доктрина, прилагането на която определя територията на Свещената римска империя за „дом и място за живеене“, а териториите извън нея за земи на варвари! Така се установява една огромна привилегия, която дава правото на властващите Василевс и Папа, чрез коронясването на царе и крале, да определят кой народ е цивилизован и кой варварски! А това има не само властови, но и сериозни икономически последствия за столетия напред!
Два исторически примера
Процесът за признаване на България за царство изминава трънливия път на пренебрежение и протакане от страна на „силните на деня“, в случая византийската „цивилизована“ власт! През 913 г. княз Симеон I получава формално признание и титлата Цар (цезар) на българите при обсадата на Константинопол, но 6 месеца по-късно византийският василевс Роман Лакапин се отмята и обезсилва признаването. (Познат стил в международни отношения, прилаган от КоЗа в наши дни!). През 920 г., използвайки слабостта на Византийската империя, Симеон обявява императора Роман Лакапин за узурпатор, а себе си за „цар на българи и ромеи“, но този акт няма международно признание. Синът на Симеон Велики, Петър Първи, през 927 г., след смъртта на баща си, сключва мирен договор с Христофор Лакапин, син на Роман Лакапин, но и династичен брак с дъщерята на Василевса, за което получава титлите Цар (цезар), а Царство България е признато от Източната Римска империя (Византия), като автокефалност получава Българската патриаршия, а за пръв български Патриарх е избран епископът на Дръстър Дамян.
Над 600 г. по-късно, при управлението на Великият княз Иван III Василиевич, започва подобен процес и за признаване на Московското княжество за царство и за субект на международното право. След десетилетия вътрешни и външни кървави военни конфликти Иван III Велики успява да обедини в една общност десетките малки и големи княжества на територията на днешна Русия. При неговото владичество Великата орда на монголците е победена и татарската власт е отхвърлена. Бракът на Иван III с византийска принцеса София Палеологина, правнучка на българския владетел Иван Асен III и племенница на последния византийския император Константин XI, осъществен с протекцията на папа Павел II, дава основание на Великия княз да обяви своята страна за Трети Рим и да заимства символиката от герба на Византия за герб за Московското княжество.
На 16 януари 1547 г. в Успенския събор на Московския Кремъл, за пръв път се провежда тържествена церемония за венчанието („Свещено коронясване“ - б.м.) на московския княз Иван IV Грозни с Царството, в изпълнение на последното желание на бащата на новия цар Василий III. От този момент Русия става царство, а Иван Грозни приема титлата „Цар и Велик княз на цяла Русия“. Но по действащите по това време „цивилизационни“ правила, признанието „де юре“ закъснява с цели 14 години. През този период цар Иван Грозни провежда Първия земски събор, наречен „Събор на помирението“. Получавайки народна подкрепа и невиждана самодържавна власт, той започва големи преобразования. Приема се нов Съдебник, провежда голяма административна реформа, подчинява на царя „Стрелецката войска“. Границите на руската държава се разширяват на изток. Клетва за вярност към Царя и Великия княз на Русия полагат Казанското ханство и Астрахан, Башкирия и Ногайската Орда.
През 1561 г. Константинополският патриарх изпраща на Иван Грозни грамота, в която „де юре“ потвърждава титлата Цар на Русия и подробно излага реда, по който да се осъществи свещеното действие – коронясването. Цар Иван Грозни отказва на специално пристигналите свещенослужители от Вселенската патриаршия, провеждането на закъснялата с 14 години церемония.
Много по-продължителна е историята за признанието автокефалията на Руската православна църква. Фактически руската страна е на мнение, че с избора, през 1448 г., на рязанския митрополит Йона за митрополит – църквата на Киев и цяла Русия е получила пълна автономия. Но за част от цивилизования свят тя е призната 130 година по-късно: на 26 януари 1589 г. с писменото съгласие на Вселенския патриарх Еремия II и с избора на първия патриарх на Руската православна църква Иов – патриарх Московски. Причината за това късно признаване е несъгласието на Руското духовенство и Московския княз с приемането на Унията, подписана в началото 1439 от представители на източноправославните църкви и Римската църква и утвърдени от императора Иоан VIII Палеолог. През 1448 г. без съгласието на автокефалната църква на Киевското княжество, Московският княз Василий Втори – „Тъмния“, свиква епископски събор, който избира първия предстоятел на Руската митрополия епископ Йона, но в период от над 130 години Руската църква с център Киев, продължава да бъде в зависимост от Константинополския патриархат. С утвърждаването на патриаршеството по руските земи въпросът за законността на независимостта на Руската православна църква окончателно е решен.
Спомен за епичните и дълги битки на Русия за международно признание и до днес е византийският символ „двуглав орел“, едновременно насочил търсещите си погледи и на запад, т.е. към Първия, католическия Рим, и на изток към Втория, православния Рим – Константинопол. След възкачването на руския престол на династията „Романови“, през 1645 г. в националния герб на държавата, между двете корони над главите на орела се появява трета, по-голяма корона, символизираща Руското самодържавие. Тази корона е символ на православната Москва – „Третия Рим“, спасила от ислямската експанзия християнския свят!
За съжаление, двуглавият орел, през последните близо 700 години, олицетворява двупосочната ориентация на руските самодържци на голяма част от руския политически елит, примесена с имперско мислене и действия. Оттук идват и проблемите! Едната „глава на орела“, гледаща на изток, говори за кармичната свързаност на православния славянски руски народ с „Новия завет“ на Спасителя за съборност, добродетелност, любов, състрадание, съпричастност и взаимопомощ, а другата „глава на орела“, гледаща на запад е олигархично-имперска, следваща законите на „Стария завет“ и калвинизма, като постоянно търси конвергенция със Запада, а в последните над сто години главно с англосаксонците на основата на правилата на протестанско-католическия юдаизъм, водещи до хегемония, мания за величие и изключителност, до пълна убеденост в богоизбраността и в собствената безнаказаност!
В резултат през годините народите си симпатизират, а елитите воюват!
Най-точно, до болка правдиво и проникновено тази исторически сложилата се даденост разкрива великият Фьодор Достоевски:
„Ние, руснаците имаме две родини – нашата Русь и Европа... Това е безспорно.
Най-великото от великите предопределения за собственото си бъдеще, и вече осъзнато от руснаците, е общочовешкото им предназначение – общослужението на човечеството – не само на Русия, не само на общеславянството, а на цялото човечеството.
Погледнете кой ни обича в Европа, особено сега? Даже нашите отявлени и формени, така наречени приятели, и те откровено обявяват, че се радват на нашите неудачи. Какво ли не направихме Европа да ни припознае за свои, за европейци, единствено за европейци, а не за татари. Ние се промъквахме в Европа ежеминутно и сами, без умора, се натрапваме във всичките им дела и далавери. Ние ту ги плашим със сила, ту им изпращаме нашите армии да „спасяват царете“, ту се прекланяме отново пред нея, което не трябва да правим, и ѝ доказваме, че сме създадени единствено, за да служим на Европа и да я направим щастлива.“
В последните двадесет и пет години Русия в лицето на нейния лидер, консолидираната политическа класа, преобладаващото мнозинство от народите на РФ и 190-те етноса и националности показват невероятна мобилизация на интелектуална, физическа и нравствена мощ за отстояване на независимата си и суверенна позиция на страна-цивилизация. Това бе постигнато чрез няколко специални операции (СО), подготвили и провеждането на финалната „Специалната военна операция“ от 24.2.2022 г. Този сложен избор бе с крайна цел освобождаване на изконно руски територии с православно и славянско население, уважаващо и следващо историческите си духовни и нравствени традиции, обичащо своето Отечество и защитаващо с оръжие в ръка свободата и светлото бъдеще на децата си.
По същество, историческата истина е, че СВО извади руското общество от блатото на неолибералните ценности, от фактическото колонизиране на Русия и нейното фактическо раздробяване, от присвояване на огромните ѝ природни богатства и исторически постижения! Русия и руският народ се изправиха, повярваха в силата си, превръщайки армията си в непобедима, сплотени и вярващи в победата на доброто, на православната етика и морал, готови да следват великата си мисия!
Какви бяха тези Специални операции?
Първата специална операция (СО), проведена в пълна секретност, е създаването на уникални образци въоръжение, конструирани на основата на неизползвани досега нови физически, биологически и други принципи като лъчев (лазерно и ускоряващо се), инфразвуков, радиочестотен, геофизически и др. Част от това въоръжение, представено публично през 2018 г. от президента Путин, вече е на бойно дежурство във военните поделения: „Авангард“, „Буревестник“ – крилата ракета с ядрена енергийна установка и неограничен радиус на действие, движеща се по непредсказуема траектория, хиперзвуковите ракети „Циркон“, „Калибър“, „Посейдон“, „Кинжал“, автономната (мобилна) междуконтинетална ракетна установка „Ярс“, БПЛА „Герань“ 3-дрон-камикадзе с турбореактивен двигател, скорост 600 км/ч, височина на полета до 9 км, летателно време – 2 часа, боен заряд - 250 кг. Предстоящо е разполагането на бойно дежурство в местата за постоянната им дислокация на ракетите „Сармат“, „Искандер-1000“, „Орешник“, „Осина“, „Сурогат-В“, а ядрения космически влекач „Зевс“, с лазерния комплекс „Пересвет“, в космическото пространство.
Втората СО, осъществена под ръководството на Владимир Путин, е в областта на осигуряване финансирането на неотложни и крайно необходимите за страната национални проекти, чрез учредения през 2004 година „Федерален Стабилизационен фонд“, преобразуван през 2008 г. във „Фонд за национално благосъстояние“ (ФНБ). Той акумулира средства: от положителната разлика между фиксираните във федералния бюджет цени на енергоносители, със спотовите такива; от постъпленията от федералния Данък върху добива на полезни изкопаеми; от митата и акцизите при преработката и износа на нефт, нефтопродукти и газ, както и от получаваните приходи от инвестициите на самия Фонд. ФНБ се управлява от Правителството на РФ, а не от ЦБ на Русия. Средствата на ФНБ са: в рубли, в конвертируема чужда валута, в ценни книжа, злато и други активи. След началото на СВО МФ на РФ извади щатския долар, йената, еврото и фунта стерлинга от авоарите на Фонда и понастоящем 60% от собствените си средства, Фондът инвестира в юани и до 40% в злато. След въведените през 2022 година от колективния Запад санкции, почти половината ($300 млрд.) от златния и валутен резерв на ЦБ на РФ ($640 млрд.) бяха блокирани. Обемът на средствата във ФНБ на РФ към 1 май 2025 г, е равен на 11,8 трилиона рубли ($144,575 млрд.) и обем на злато към 1 юни т.г. 139,509 т. Благодарение на този суверенен фонд руското правителство успешно се справя с наложените от САЩ и ЕС финансови и търговски рестрикции. Средствата от Фонда се използват за покриване на бюджетния дефицит и за депозити в бившата банка на международни разплащания „Внешэкономбанк“ на РФ, днес корпорация „ВЭБ.РФ“.
Президентът и правителството на РФ намериха добър отговор за адекватна реакция срещу кражбата, осъществена от САЩ и ЕС. Изхождайки от международно приетите правила, а именно, че количеството на националната валута в обръщение трябва да съответства на произведените стоки и услуги за определен период, МФ и ЦБ на РФ осъществиха емисия от необходимите им рубли, еквивалентна на замразените от Запада валутни ресурси по курс определян от руската ЦБ(!). Така например, в началото на СВО, паричната маса е била 66 трилиона рубли, а средният курс е бил 75-77 рубли за долар, поради което блокираните на Запад руски валутни активи са обезпечили отпечатването на допълнителни 33 трилиона рубли и агрегатора М2 става равен на 99 трилиона рубли, което е равно на 434 млрд. долара, въпреки че блокираните са около $300 млрд. и това нововъведение продължава и до днес. Главното недомислие на американците е, че за самодостатъчна икономика, каквато е руската, националната валута е с по-голямо значение от световната резервна валута. При затворен производствен цикъл, тя спокойно и ефективно работи за икономиката. Руският ВПК е със затворен цикъл. Руският агропромишлен комплекс – също. Нещо повече, когато ембаргото налага създаването на собствена продукция, компенсираща внасяната от Запад, то националната валута стимулира вътрешното производство! Путин, като министър-председател в периода 2008-2012 г., увеличи рублевата парична маса, необходима за рязкото повишаване на социалните плащания, което пряко увеличи потреблението, повиши се търговския оборот, създават се нови материални ценности, растат данъчните постъпления и най-важното, парите остават в държавата, а не заминават в офшорни сметки зад границата!
Третата СО бе свързана с осигуряването на постоянно наблюдение и контрол чрез ефективни финансови инструменти на работата по проекти, крайно необходими за високотехнологичното развитие на националната икономика и транспортна логистика в условия на изостряща се враждебност по границите на РФ. Бе внедрен опитът от 30-те години на миналия век за аташиране към всяко икономическо министерство в СССР на профилна банка, която подконтролно да предоставя финансиране за изпълнение на поставените планови задачи. На базата на популярната в целия свят от съветско време „Внешэкономбанк“ бе създадена държавната корпорация „ВЭБ.РУ“ като основен държавен институт за развитие, главната задача, която е целевото финансиране на необходими за растежа на руската икономика национални проекти чрез привличане на допълнителни инвестиции. Към настоящия момент държавната корпорация „ВЭБ.РУ“ е финансирала над 450 проекта на обща стойност 12 трилиона рубли, от които собствените средства на ВЭБ са 7 трилиона. Активите на банката се равняват на 2,5% от БВП на РФ. И един пример: 80% от произведения полиетилен в РФ и 70% от втечнения природен газ са произведени в заводи, финансирани изцяло от ВЭБ.РУ; всяко пето новопостроено или модернизирано летище в РФ е с финансовото участие на корпорация ВЭБ. Естествено, става дума за предоставянето на евтини и „дълги“ пари. В момент, когато ЦБ на РФ се бори с инфлацията с лихви от порядъка на 20%, ВЭБ предоставя кредити на руските индустриалци, строители и гаранции със срок за връщане от 10, 20 или 30 години, при фиксирана лихва от 1 до 5% годишно. По думите на ръководителя на ‚ВЭБ.РУ“ Игор Шувалов, бивш първи вицепремиер на РФ, за 2024 г. банката, заедно с партньори са подкрепили руската икономика с 22 трилиона рубли (около $220 млрд.), което е над планираните инвестиции с 5 трилиона рубли.
Четвъртата СО е осигуряването на продоволствената независимост на РФ, както и превръщането ѝ в гарант за глобалната продоволствена сигурност в света. През най-добрия период в развитието за селското стопанство в царска Русия, 1909–1913 г., страната е произвела 11,9 млн. тона зърнени храни, от които 4,7 млн. тона са пшеница и 3,7 млн. тона ечемик. През 1940 г. произведената в СССР селскостопанска продукция е надминавала тази от 1913 г. с 41%. По време на волунтаристичното управление на Н. Хрушчов Съветският съюз започва да изпитва недостиг на зърно и през 1963 г. страната купува от чужбина 12 млн. тона зърно. По времето на любителя на златни звезди на реверите, Л. Брежнев, кризата се задълбочава и през юли 1972 г. СССР изпада в силна зависимост от вноса на зърно от САЩ, които получават и безпрецедентно право да контролират производството му по цялата територия на страната, като цените на изнасяния за САЩ суров петрол, са били по-ниски от пазарните. След договорка между Брежнев и Дж. Форд правителствата на двете страни подписват петгодишен договор за внос от САЩ в СССР на 6 млн. тона зърно годишно на стойност $1 млрд., като съветската страна е имала право да увеличи обема с 2 млн. тона годишно без, допълнителни преговори. Поради недостига на чужда валута СССР е заплащал внасяното зърно и със злато. За тази цел според оценки на американски източници, СССР е трансферирал над 900 тона злато от златния си резерв, който на 1 януари 1953 г. – при Сталин, е бил 2100 тона. На 1 януари 1985 г., при перестройчика Горбачов, златото в трезора е под 700 тона, за да падне към 1 януари 1992 г. при постоянно „работещия“ в подмосковната си вила Елцин, до 480 тона при положение, че РФ е голям производител на злато. Към 1 март 2025 г., за 25 години под ръководството на Владимир Путин, златният резерв на РФ е нараснал на 2329 т.
През август 2014 г. президентът Путин започва специалната си операция и въвежда продоволствено ембарго върху храни за РФ, забранявайки вноса на месни и млечни продукти, на риба, на плодове и ядки от САЩ, ЕС, Канада, Австралия и Норвегия. За последващия период, износът на продукция на руския АПК зад граница е нараснал 2.6 пъти, а произведената продукция се е увеличила с 32,6%. През 2024 г., при неблагоприятни климатични условия, добивът на зърно е бил 125 млн. тона, през 2023 г. – 145,3 млн. тона, а през 2022 г. – 157,7 млн. тона, като РФ заема първо място в света по този показател. През 2024 г. обемът на произведените месо и месни продукти е 820 хил. тона, което е 1,3 пъти повече от обема за 2023 г. Износът на месо в т.ч. птиче, се е увеличил 1,2 пъти и е бил 381,9 хил. тона, като главният получател е бил Китай с 151,6 хил. тона, следван от Саудитска Арабия с 78,3 хил. тона.
И така, за изминалия над стогодишен период, РФ се превърна във водеща страна при производството на продоволствие в света, с което напълно гарантира собствената си национална сигурност!
Петата СО също е от областта на укрепването на суверенното развитие на страната чрез издигане компетентността, стремежа към знания и формиране на воля за постигане на най-високи практически резултати от управленските кадри.
Според ген. директора на НПО „Русия–страна на възможностите“ Алексей Комисаров - ректор на Руската Академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХГС), идеята на президента Путин за провеждане на ежегоден конкурс „Лидерите на Русия“ е подчинена на принципа на меритократията т.е. „властта е за достойни хора“, като заемането и кариерното израстване на кандидатите за държавна служба в РФ следва обективно да съответства на техните таланти, компетенции и знания, а не да са следствие от това, кои са техните родители и или да се заемат държавни постове по скрити от обществото критерии. „Главният принцип трябва да бъде откритостта и следване на демократичните процедури, но едновременно с това оценката и издигането на управленските кадри в държавата на всички нива трябва най-пълно да съответства на техните професионални и лични качества, защитени с дела!“
Конкурсът за управленци „Лидерите на Русия“ се провежда от 2017 година и е флагмански проект на платформата „Русия – страна на възможностите“. Целта на проекта е издирването, развитието и подкрепата на перспективни ръководители, притежаващи сериозни възможности за развитие на лидерски качества. Формалните критерии за участие в конкурса са два: възраст до 55 години и управленски стаж от 2 години. В конкурса могат да участват и граждани на други държави. Конкурсът е в четири етапа, като на финала в Москва 300-те победители от регионалните конкурси, разпределени по тематични групи провеждат събеседване и излъчват стоте лидера на Русия за съответната година. В проведените до 2024 г. конкурси са участвали над 1 млн. души, а победителите в супер финала, получават по 1 млн. рубли за образование в РФ, възможност за работа с избран от тях наставник, а чуждите граждани–победители, право да кандидатстват за руско гражданство по опростена процедура. 470 от победителите в конкурси „Лидерите на Русия“ вече са назначени в държавните органи, водещи руски корпорации и големи бизнес-структури, в т.ч. петима са губернатори, седем са федерални зам. министри, осем са кметове на големи градове.
Две години след началото на СВО, през 2024 г., президентът Путин разшири обхвата на кадровата си революция в държавното управление на РФ с нова инициатива – „Време за герои!“. Целта на програмата е подготовка на висококвалифицирани, компетентни ръководители, подбрани сред участници в СВО за последваща работа в държавните и местни органи, а също в държавните компании. За кандидатите предварителните условия са: участие в СВО, висше образование и управленски опит. Обучението се провежда в течение на седем седмици. В първия поток на програмата са подадени 44 хиляди заявки, като са утвърдени 83 кандидати, 48 от които завършват курса с оценка отлично. От слушателите в първия модул, към 1 октомври 2024 г., има назначени: представител на Президента в Уралския федерален окръг, ген. директор на Център за безпилотни авиационни системи, председател на Руското обществено обединение на децата и младежите „Движение на първите“, сенатор в Съвета на федерацията и т.н.
За страна с територията на Руската федерация от съдбовно значение е въпросът за нейното ефективно, компетентно, високонравствено и некорумпирано управление. Ето някои официални данни, даващи представа за значимостта на проблема.. Източници от американското разузнаване твърдят за „US News and World Report“, че от края на СССР поне 350 млрд. дол. са напуснали страната и една трета от тях са се утаили в САЩ. Световната банка пресмята „необяснимия остатък“ от 88.7 млрд. дол., който е изнесен извън страната, като той превишава от 2 до 4 пъти руските заеми от международните финансови институции за приблизително същия период.
В началото на 5-ия си президентски мандат, през март 2024г, президентът Путин предложи Андрей Белоусов за министър на отбраната на РФ. За кратко време, в системата на министерството, бяха разкрити корупционни схеми и подведени под наказателна отговорност десетки висши военни, което безспорно е показател за сериозни пропуски в системата на министерството, неминуемо оказали негативно влияние за високоефективното провеждане на СВО през изминалите към този момент две години. Особено фрапиращ е скандалният случай с ареста на губернатора на Курска област – Смирнов и на неговия заместник, на които бе предявено обвинение за мошеничество с използване на служебното им положение. По-рано са били арестувани и тримата ръководители на Корпорацията за развитие на Курска област. Във връзка с провеждането на СВО от федералния бюджет на РФ са преведени 94,5 млрд. рубли за строителството на защитни съоръжения в Курска област: блиндажи, огневи точки, опорни пунктове, противотанкови пирамиди и ровове. По предварителни данни от следствието, обвиняемите са присвоили 4,5 млрд. рубли от посочената сума, с което са нанесли поражение на бойната готовност на войските в Курска област.
Президентът Путин постоянно търси пътища за справяне с традиционно тежкия и практически нерешим проблем през всичките над 580 години Руско самодържавие – озаптяване на нечовешкия нагон за власт и богатство, на необуздаемата алчност и сребролюбие, на корупцията и подкупността на държавните чиновници!
Ленин е търсил решението на проблема чрез преместването през 1918 година на столицата от Санкт Петербург в Москва, а Сталин, с личния си пример, със скромността и себеотдаването, е спомогнал за формирането на висок патриотизъм и морал у съветските хора, доказани в годините на Отечествената война. Но едновременно с това, той е въвел тотален контрол и жестоки наказания за корупционерите. Следващите ръководители на СССР и РФ разсипаха страната си с позьорство и еснафщина, с лично погазване на етичните норми, пренебрежително „забравяни“ и от близкото им обкръжение, с фалшив морал и принципи, които партийният апарат отстояваше на думи, а в живота ежедневно нарушаваше. С други думи, и днес, в условията на пазарната икономика, управляващият елит, заел жадуваната държавна служба „в града на Хълма“ или „в цъфтящия рай“, за да държи в неведение гласоподавателите там долу „в джунглата“ използва лъжата, лицемерието и демагогията! И лъжите се трупат. В резултат, негативната информация при сблъсъка на хората с неправдата расте, те губят доверието си към властта, в следствие на което управляемостта в държавата фатално намалява. За да удържат на всяка цена властта си, господстващият елит започва да назначава нови, уж некорумпирани лица от свитата си за посредници в общуването с огромната част от населението. Това успокоява обстановката, но за кратко. При следващата криза мимансът отново се сменя, появяват се заместници на заместниците и така докато ресурсите, енергията и търпението свършат. Започват стачки, саботажи, бунтове, въстания! Ситуацията става неуправляема. Тогава се включват властелините на света, излиза финансов гигант от типа на „Blackrock“, който купува държавата и така навсякъде, докато се срине целия „Стар световен ред“ и идва новият, бленуван от Хегемона ред! Това е стратегията!
Президентът Путин и неговите най-близки сътрудници са наясно с тези исторически реминистенции, че когато действията на елита в държавата са насочени единствено към лично обогатяване и получаване на удоволствия, цялата система започва да живее по собствени правила, следвайки примера на управляващите. А това води до рязко снижаване ефективността в управлението и води държавата към крах!
Проявяваният истински героизъм от десетките хиляди граждани на РФ, в защита на Отечеството, предопредели появата на програмата „Време за герои“, която същностно и мащабно реши раждането на нов, мотивиран елит на държавата.
В.В. Путин: „Открийте, търсете тези хора и им помогнете, това реално е нашият златен фонд! Както и преди, ние днес с вас говорим на един език, за елити говорихме. Какъв елит? За този, който някъде откраднал пари, държи пръстите си разперени във вид на ветрило (характерен жест на новите руски богаташи от 90-те години – б.а.), и ето – ние сме елитът. Какъв елит са те?!
Това е елитът – тези, които защитават Родината. Това са хората, това е елитът, пред който е бъдещето на страната и нас няма да ни е страх да оставим страната в техните ръце! Трябва да им се помогне, трябва да им помогнем да получат образование, да натрупат необходимия стаж!“
Специалната военна операция, инициирана от Путин и провеждана от Руската армия и Националната гвардия, постави на дневен ред още един важен и изключително сложен проблем, а именно: изясняване причините, действията и търсене на отговорност от всички онези държавни служители, включително и президенти на РФ, които успяха за петнадесет години да осъществят на практика разработената от Алън Дълес доктрина на ЦРУ „Разцепващ фактор“, довела до разпадане на великия Съветски съюз и разгрома на Русия.
Властта в САЩ е в ръцете на олигархичните кланове. Целите на американската, а това означава и на световната олигархия по отношение на останалия свят са една и съща – да бъдат подчинени всички идеологически, политически и силови структури, което на практика означава изземване на националния суверенитет на държавите и, в перспектива, създаване на единна квази-държава – United States of the World. На тази идея бе подчинен и проектът „Вашингтонски консенсус“, целящ бързото преминаване на СССР и бившите соцстрани в състояние на разпад на държавността и традиционните ценности, чрез силово и умишлено разрушаване на плановата икономика и държавния агропромишлен сектор. Дамгосване на всички доказали се професионалисти в държавното управление, в специалните служби и средствата за масова информация, гръмогласно и повсеместно обвинявани в тоталитаризъм, автократизъм и комунистическа демагогия – това бе методиката! За бързата реализация на „демократичния“ западен „Консенсус“ бе предложена и осъществена технологията на „зарибяване“ на най-декласираната прослойка в социалистическото общество: дребни адвокатчета, скрили се в полутъмни кантори, обслужващи „подземния“ свят, демагози и изчадия на високата държавна и партийна номенклатура, перверзни и вманиачени в собственото си величие, но недооценени представители на социнтелигенцията, както и вечния обслужващ персонал: сервитьори, бармани, черноборсаджии, борчета и охранители. Цялото това „братство“ под командата на високопоставени предатели-агенти на чужди разузнавания, пребоядисали се за една нощ от „комунисти“ в „апологети“ на американска демокрация, се хвърли да реализира "американската си мечта".
Така, само за няколко десетилетия, без „гореща“ война, бяха разгромени и победени СССР, ГДР, НРБ, УНР, ЧССР, ПНР, СРР. Унищожени и приватизирани от частни структури и олигарси бяха материални активи за трилиони долари, създадени с честния и добросъвестен труд от милионите граждани на тези страни.
Безумната приватизация нанесе непоправими щети на народите на тези страни. При осъществяването на Специалната военна и другите операции се установи, че налагащата се мобилизация на отбранителната способност на Русия се възпрепятства от факта, че по-голямата част от военните предприятия се намират в ръцете на частни собственици и са под чужд контрол. Както посочва, в свое официално изявление, Генералната прокуратура на РФ, тези предприятия не плащат данъци в пълен обем, присвояват средства от оборота на заводите за свои частни нужди, а в редица случаи с получени от дейността на предприятията средства се финансират воюващите с РФ украински формирования. През 2024 г., след внасяне на обвинителни актове от Прокуратурата в РФ, са национализирани 157 компании с активи за над 1,1 трилиона рубли, а от началото на 2025 г. – още 50 компании с активи от 808 млрд. рубли. Подобна операция се осъществява и в агропромишления сектор. Например, по конфискационно дело срещу бившия чиновник в Южния федерален окръг и фактически собственик на агроконцерна „Покровский“, на държавата са върнати 67 хил. дка плодородна земя с кадастрова стойност 1,2 млрд. рубли, както и 98 хиляди кв. м. търговска и жилищна недвижимост.
След тази констатация и действия на Генералната прокуратура на РФ, президентът Путин пристъпва към търсене на отговорност и реприватизация на незаконно присвоената общонародна собственост! С решение на Конституционния съд на РФ, от 14 април 2025 г., се дава право на съдилищата да определят сроковата давност не от момента на приватизация (1990-те г.), а от датата на разкриване от прокуратурата на нарушения, което фактически снема въпроса за пропуснат срок за подаване на иск. КС, по същество, със свое общозадължително решение определя, че държавата „запазва възможността си за безалтернативна деприватизация на имущество в продължение на неограничен период от време, ако се установи, че то се използва не както трябва“. Фактически КС на РФ фиксира приоритета на публичния интерес по отношение на запазване на социална инфраструктура, сравнен с интереса на частния собственик в случаите, когато става дума за приватизация, която може да бъде поставена под съмнение. Понастоящем в РФ текат глобални процеси: Конституционният съд разреши преразглеждането на всички приватизационни сделки. Това решение се възприе с огромно задоволство от гражданите на РФ не само, защото е в изпълнение на поетото от президента Путин задължение, всемерно и повсеместно да се внедряват принципите на справедливостта и нормите на православната етика в отношенията на държавата с гражданите. По-важното е, че тази реална политика изчиства името на президента за връзките му с питерските приватизатори и неолиберали и издига на неимоверна висота доверието към него и екипа му, което е екзистенциална необходимост във времена на изпитания, каквато неминуемо е войната с Украйна.
През периода след началото на СВО се случиха още две събития с огромен международен отзвук. С Указ №702 от 19 август 2024 г. на Президента на РФ „За оказване на хуманитарна подкрепа на лица, споделящи традиционните руски духовно-нравствени ценности“, се дава възможност на граждани от неприятелски на РФ страни, да получат временно жителство в РФ, без да се изисква от тях владеене на руски език, знания по историята на РФ и познаване основите на руското законодателство. Единственият водещ мотив следва да бъде декларираното от тези граждани отхвърляне на налагани от техните държави деструктивни неолиберални идеологически правила и норми, противоречащи на традиционните руски духовно-нравствени ценности. От 1 септември 2024 г. в посолствата на РФ в Европа и САЩ, са постъпили десетки хиляди заявления за получаване на временно жителство в РФ.
На 13 март 2025 година, бе публикувано съвместно заявление на президентите на РФ и Република Беларус, в което двамата лидери на Съюзната държава, формулират основните приоритети в международната ѝ дейност в средносрочна перспектива. От особена важност е подчертаната ангажираност към формирането на „устойчива система (архитектура) на евроазиатска сигурност“, за която Москва и Минск започват разработката на „Евразийска харта за многообразието и многополярността в ХХI век“. Припомняме, че на 14 август 1941 година лидерите на САЩ и Великобритания подписват „Атлантическата харта“, станала основа на Обединените нации, а по късно и на ООН. В изказването си от 14 юни 2024 година, в МВнР на РФ, президентът В.В.Путин противопостави предлаганата евразиатска система за сигурност на евро-атлантическата, т.е. на натовската. В заявлението се казва също, че Русия и Беларус разглеждат организацията ШОС, като основа за формиране архитектурата на равната и неделима безопасност в Евразия. В тази постановка има два момента: първо, Съюзната държава е първообраз на новото постсъветско обединение и второ, ШОС с Китай ще се изгражда като организация за сигурност. По-късно, след срещата си в Пекин с председателя Си Дзинпин, секретарят на СС на РФ, Сергей Шойгу, заяви: „Получи развитие инициатива на Белорус за разработването на „Евразийска харта за многообразието и многополярността в ХХI век“. Към нея вече се присъединиха Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан. В работата над документа вече е готов да вземе участие и Китай. Предложение за присъединяване към Хартата е отправено и до страните от АСЕАН". Ако към тези обединения добавим ЕАИС, ОНД, СМВДАзия, страните от Персийския залив, то ще получим широк кръг от страни, крайно заинтересувани от голямо регионално обединение, което да замести сега съществуващите“.
Милиони са вторачените погледи от целия свят в прогресивното развитие на Русия във всички области на живота през последните години. Особено силно това е изразено при българите. Съпричастието ни към славянската кауза и общата ни православна вяра, духовната ни близост и изстраданите тежки периоди в общата ни история ни правят взискателни, предпазливи и в много отношения разсъдителни, когато обмисляме как и с кого да изграждаме новите си отношения в бъдеще. В този смисъл изключително актуални са разсъжденията на Владимир Путин за подхода на Русия при избора на приятели и съмишленици:
„Трябва да се даде възможност на народите сами да се ориентират във въпросите, които представляват за тях особен интерес. Всяка страна е със своя политическа култура и традиции, със свои възгледи за развитие. Опитите сляпо да се копира са абсолютно безсмислени и вредни. Народът, там, където се реализира подобна схема, въобще не го питат. А съответните ръководители не са нищо друго, освен васали. А, както е известно, не васалите, а всичко решава господарят. Така че повтарям: само гражданите на всяка страна са в правото си да определят къде е техният интерес като общество“.
В края на краищата, всеки българин трябва да осъзнае, че разпадането на Съветския съюз и социалистическата система като цяло, в т.ч. и България, бе в резултат на античовешки, чудовищен план за превземане на евроазиатска територия, без ядрена война, по мирен път. Интересното е, че победителите в Студената война разглеждаха нашите страни не като плячка, а като перспективен трофей, с помощта на който да вдъхнат нов живот в овехтялата си западноевропейска цивилизация, пиейки живителна, свежа кръв от многообразовани, дисциплинирани и трудолюбиви граждани, нетърпеливо „очакващи“ своите господари. В изградения от тях „Образ на бъдещето“ предварително са били разпределени териториите и природните богатства така, че да се презареди с чиста, непокварена енергия поредният нов европейски етап на неоколониализма, при който Старият свят да получи своята Нова Индия, за да си гарантира за столетия напред процъфтяване и просперитет, а не превръщането си в дълбока провинция на многообразния и многополярен свят! Да,ама не!
В този ред на мисли, нека ние, българите, здраво стъпили на древната си земя, да бъдем мъдри, последователни и решителни, когато се изправим пред поредния си избор и да следваме Пътя, очертан ни от един изключителен гражданин на планетата, дълбоко и искрено загрижен за просперитета на обикновените хора и за бъдещето на света.
Дошло е времето за намиране на нов обществен консенсус!
