ЗАД НОВИНИТЕ

Преди няколко часа две паралелни експлозии разтърсиха две рафинерии в страни от Европейския съюз, свързани с Русия: Плоещ, Румъния, и Сажаломбата, Унгария. Първата е собственост на Лукойл Европа, дъщерно дружество на руската петролна компания Лукойл, най-голямата частна петролна компания в Русия; втората се снабдява с руски петрол чрез нефтопровода „Дружба“.
Нежно игнорирани от „качествената преса“, експлозиите ни поставят пред труден избор: да бъдем глупаци или да бъдем конспиративни теоретици? Но би изглеждало глупаво да се мисли, че е съвпадение, че две рафинерии, свързани с Русия, са повредени точно когато Украйна развива атаката си срещу руската петролна система с ракети и дронове, ЕС постановява пълно спиране на покупките на руски енергийни продукти, няколко европейски държави (Франция, Дания, Швеция) търсят петролни танкери от руския скрит флот, контактите между САЩ и Русия често са на двата полюса, Унгария е готова да бъде домакин на евентуална среща на върха между Тръмп и Путин и обявява, че няма да изпълни заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд срещу руския лидер, Европейският съюз и Украйна представят алтернативен мирен план и така нататък. Знак на времето. Преди се казваше: „По-добре червен, отколкото мъртъв“. Сега сме сведени до „по-добри конспиративни теоретици, отколкото идиоти“.
Както румънският, така и унгарският случай заслужават много кратко обобщение. Рафинерията в Плоещ беше реактивирана през 2014 г., а през 2015 г. румънското правителство нареди изземването на 2 милиарда евро от депозити на Лукойл в холандски и английски банки, както и арестуването на няколко ръководители на компанията, обвинени в измамна несъстоятелност и укриване на данъци. Оттогава румънските власти следят отблизо Лукойл, която през 2022 г., в началото на СВО в Украйна, изрази своята „солидарност с всички жертви, засегнати от тази трагедия“ чрез своя Съвет на директорите и призова за „трайно прекратяване на огъня“. Веднага след това Вагит Алекперов , собственикът на компанията и един от най-големите руски олигарси, санкциониран от ЕС, подаде оставка като председател.
Що се отнася до Унгария и рафинерията в Сажаломбата, струва си да се припомни, че украински дронове са атакували три пъти тръбопровода „Дружба“, който захранва рафинерията, което предизвика разгорещен спор между унгарското и украинското министерство на външните работи. Причината е следната: тръбопроводът „Дружба“ се разделя на два клона. Единият отива към Беларус, а след това към Полша и, по съвпадение, никога не е бил пипан. Атакуваният е клонът, който отива към Унгария и Словакия, страни, известни с дисидентството си по отношение на политиката на Европа за остра конфронтация с Русия. Унгарският външен министър Петер Сиярто упрекна Украйна, че знае, че тези атаки вредят повече на Унгария и Словакия, отколкото на Русия, и поиска (очевидно без резултат) от властите на ЕС да се намесят. Неговият украински колега Андрий Сибиха отговори: ние удряме Русия и ако продължавате да купувате нейния петрол, това си е ваша работа.
И точно това е смисълът. Стратегията на ЕС за прекъсване на връзките с руските енергийни доставки със сигурност намали икономическия капацитет на Русия, но това няма да бъде решаващо, докато големи клиенти като Китай и Индия продължават да доставят гориво от Москва. А стратегията на Украйна, насочена към руската газова и петролна инфраструктура, която със сигурност е постигнала добри резултати (според руския бизнес вестник „Комерсант“ производството на гориво е спаднало с 20%), е малко вероятно да спре или забави военните операции в краткосрочен план. Това е видно от случващото се на фронта.
Но ако експлозиите в Румъния и Унгария не са били случайни, а резултат от саботаж, това означава, че те трябва да се разглеждат в същата категория като атаките срещу газопроводите „Северен поток“ (чиито извършители вече са добре известни) и освен това бомбените атентати по клона на тръбопровода „Дружба“, водещ към Унгария и Словакия (а не този, който завършва в Полша). С други думи, това не са атаки срещу Русия (която страда, но не решително), а срещу Европа. Това са опити за преориентиране на политическия баланс на континента чрез преориентация на енергийните политики.
Някой наистина ли вярваше, че САЩ настояват толкова силно срещу „Северен поток“, за да „освободят“ Европа от руския енергиен шантаж? Че финансират полски газопроводи и нефтопроводи за да ни направят услуга на нас, бедните потребители? По стечение на обстоятелствата, цялата работа завърши с това, че ние, европейците, имахме 3,5 пъти по-високи разходи за енергия от тези в САЩ , което ни постави в конкурентно неизгодно положение по отношение на промишленото производство и износа, което не е трудно да си представим.
Веднага след експлозиите в Румъния и Унгария, руските разузнавателни кръгове обвиниха Украйна и Обединеното кралство . Всички приемат, че всичко, идващо от Москва, е колосална лъжа, измама или поне нещо, което трябва да се игнорира. Това по принцип е грешка. И в този случай има известна логика. Не бива да се забравя, че през февруари 2022 г., преди СВО, Обединеното кралство, Украйна и Полша подписаха официален съюз в Киев , който Дмитро Кулеба, тогавашен украински външен министър, описа по следния начин: „Варшава, Киев и Лондон имат не само реалистично съзнание за сигурността и стратегия за противодействие на предизвикателствата на Руската федерация, но и големия потенциал на тристранно сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и енергетиката, включително възобновяемата енергия.“ Съюзът очевидно нямаше географско оправдание, а много очевидни политически. Първо, да се създаде един вид анти-ЕС в рамките на ЕС, алтернативен ЕС, обединен от проамериканска позиция, способен да обвърже със себе си, чрез мрежа от нефтопроводи и газопроводи, вече традиционно атлантически настроените страни от Северна Европа и Балтийските страни. По това време министър-председателят на Обединеното кралство беше Борис Джонсън, който, както знаем, няколко месеца по-късно се бори енергично срещу всякаква възможност за преговори между Русия и Украйна.
И затова не би било изненадващо, ако сега, след политическата промяна в ЕС, която изведе на преден план „новите“ страни, присъединили се в средата на 2000-те , се стремим да консолидираме неговите постижения, като се опитаме да затворим останалите огнища на съпротива. Припомням си думите на Джулио Андреоти: „Грях е да мислиш лошо, но често си прав“.