От това губим възможности за провеждане на дългосрочни стратегии и политики. Въпреки многократно започван, диалог и консенсус около обединение около национална идея, идеал и национална Доктрина така и не се случва. Властовите и национални усложнения се усложняват от дълбоко разминаване между очаквания и искания на обикновените хора и елита.
Политическите и управленски програми се предлагат за обществен договор, който изпратените във властта и институциите поемат за чиста формалност, които не считат за задължение да изпълняват. Всеки опит за контрол от страна на българските граждани, техни организации и общество се посрещат с неразбиране от новосформирания елит. Който пък се оказа резултат от процеси, по малко повлияни от обществената воля и националния интерес, отколкото от външни сили, заинтересовани от разпадане на Източния блок, отслабване възможностите за влияние на СССР в него, чак до неговото и после на Русия отслабване и разпадане.
Това в никой случай не е краткосрочен проект, а дългосрочна стратегия, чиито инструмент включва социални и политически технологии, разработвани от мрежа от научни институти, изпълнявани от правителствата на западните държави още от 18-19 в., достигат своя апогей по време на войните от 20 в. и Студената война, като дават отражение в отношенията и до сега.
Преходът в страните от Източния блок са резултат от тяхното успешно реализиране, както и появилите се в края на 80-90 г. национални елити. Последните се появяват за сметка на сговор външни и вътрешни сили на основата на съвпадане на взаимните интереси.
От една страна имаме политически и управленски елити, част от които още от времето на съветската перестройка стартират и започват да контролират процеси, чиято цел е съхраняването им във властта. След като осъзнават, че очакванията им да бъдат приети за новите и заслужили реформатори има опасност да не се реализират, уплашени от динамиката на промените и под натиск отвън те решават да влязат в сговор с подкрепяните и подпомагани отвън контраелит.
Процесът окончателно завършва на Националната кръгла маса от 1990 г.
След което извън официалните договорености и решения продължава осъвместен процес на разпределяне на обществените и национални ресурси, от което най- ощетени се оказват по- голяма част от българските граждани.
Резултатът е несъстояла се и разпадаща се държава. С остатък от народ, загубил правата и свободите си сам да определя своята и на Родината си съдба. Без шанс да оцелеят, в случай, че политическото и финансово- икономическо статукво се запази. И този факт се осъзнава от все повече български граждани.
В това се коренят и причините, поради които се задълбочават конфликтите между власт и народ, политически партии и граждани, от което продължават да реализират ползи криминални, финансово- олигархични и външни играчи, интересите на които се разминават с обществените и националните.
Закономерно се появяват претенденти за властта и носители на нова промяна.
Идеи за това се появяват в политическите партии, сред гражданите и техни различни сдружения. А едва ли това се случва и без намесата на различните гореописани традиционни субекти
Тук ми се иска да разгледам поне една малка част от новите проекти, които черпят енергия от динамиката на изменения в условията извън нас, даващи своето отражение вътре, на първо място за сметка на много по- видимо очертаване на социалните, икономически и политически конфликти, които няма кой да разреши.
За нов обществен договор, основан на справедливост и иновативно гражданство призоват от обществена платформа „Мисия-100“, организирали Граждански форум „България - път от кръстопът“, организиран в хотел „Хилтън“ в София. На форумът организацията представи Декларация за нов обществен договор, други свои възгледи и част от активистите.
Според проф. д-р Надя Миронова, декан на факултет „Управление и администрация“ в УНСС България получава исторически шанс и относителна свобода на избор за път, докато Великите сили са заети със собствени проблеми, може да се превърнем в държава, която другите уважават, а народът обича. Миронова е специалист по социално управление. Въвежда свои методи за оценка състоянието и възможностите на личността посредством аурометрия, методика Wellbeing за подобряване качеството на живот и реализиране на личността. Преди 5 години заявява необходимост от търсене на алтернативи на сегашното управление. Имa и пoлитичecĸa биoгpaфия. Πpeз 2014 г. e вoдaч нa лиcтaтa нa Кoaлиция „Дecнитe“ зa 12-ти МР Moнтaнa от името на Πoлитичecĸo oбeдинeниe на пapтиитe Бългapcĸи дeмoĸpaтичecĸи фopyм, Eдиннa нapoднa пapтия, Cиньo eдинcтвo и гpaждaнcĸa ĸвoтa, в ĸoятo влизaт д-p Илĸo Ceмepджиeв, Дeницa Caчeвa и Бoйĸo Cтaнĸyшeв.
В „Декларация за благоденствие на България“, представена от Движението се сочи, че докато България е на кръстопът, представителната демокрация и гражданската активност са критично ниски. Те смятат, че Общественият договор е нарушен и предлагат нов, основан на прозрачно управление, солидарност и граждански контрол.
Като път за постигане на качеството на живот близо до държавите с най-висок индекс на благоденствие до 2040 г. Отстояват правото на гражданите да знаят как се разходват общите ресурси и имат достъп до открити данни. Изискват лична отговорност вместо колективната безотговорност и зависимости, докато държавата да гарантира основните права на човека и неговата защита в условия на кризи, дигитализация и навлизане на изкуствен интелект. Предлагат нова визия за защитено общество, дигитално свързани системи за сигурност и кибер-сигурност, реорганизация на институциите, цифрово свързани системи, онлайн услуги, удовлетвореност и подкрепа. Предлагат активността на гражданите да се стимулира чрез дигитални инструменти и прозрачност, безплатен IP за всеки с достъп до публични данни, електронно гласуване и референдуми. Призоваваха всички граждани, институции и общности да се присъединят към реализиране на Новия обществен договор, а политическите партии, държавни институции и бизнесът предприемат трансформация към дигиталното държавно устройство.
Д-р Кристиан Кръстев определи България като уникално географско място, с феноменални природни дадености. Декларацията за благоденствие определи като нова визия за трансформиране на България в силна и просперираща страна посредством използване на нови тенденции, технологии и енергията на младото поколение.
„Мисия-100” предлагат подпомагане на управляващите, от които изискват да превърнат България в развита страна. Поемат ангажимент да работят основно в сферите труд, сигурност и отговорно управление.
Сред присъединилите се към инициативата са Николай Попов(бащата на прегазената Сияна), националният състезател по волейбол Алекс Николов и др. Като гости присъстваха ген. Стефан Янев(служебен премиер), екс- кметът на Кърджали Хасан Азис, Корнелия Нинова, Калоян Паргов, артистът Дарин Ангелов и др.
„Мисия–100” се определят като граждански форум. Отричат да се стремят към нова партия. Предлагат балансиране на отношенията и конструктивен диалог в търсене на решения за националната, продоволствена и дигитална сигурност. Виждат решения за демографските проблеми в образованието, лично участие на всеки за защита на гражданските права, а себе си като модератор, който предлага прагматични решения.
Инициираната подписка „за защита на българския лев“ също изигра роля в окончателното разбиране, че българският суверен(народът) отдавна не е такъв, нищо че това му право е императивна норма в Конституцията на Р. България.
В Инициативният комитет влизат Румяна Методиева Ченалова, адвокат и бивш съдия, с опит в обществени инициативи), Соня Йорданова Момчилова(журналист), доц. Георги Николов Димов(БАН Институт по балканистика, член на НПО) и Симеон Цветанов Миланов(Солидарна България).
Към 2021 г. лидер е Ваня Григорова.
В подписката активно се включи общественикът Росен Миленов, бивш служител на ГДБОП и ДАНС, инициатор в разследвания за участие на хора от властта в престъпни и корупционните практики. От името на Инициативен комитет в деловодството на Народното събрание беше внесено уведомление, адресирано до председателя. На 28.10.2025 г. Сдружение „Дойран – 2025“ внася 200 хиляди подписа в парламента за провеждане на национален референдум с осем въпроса, засягащи членството в еврозоната и ЕС. Народното събрание има три месеца да се произнесе по искането. Въпросите включват защитата на плащанията в кеш и облекчаване на условията за иницииране на референдуми. Р. Ченалова специално подчерта, че въпросите в искането са комплексни, не само по паричната политика.
Интересно е поведението на президентът, ген. Румен Радев, чиито втори мандат на поста наближава края си. След участие в панихида за почитане паметта на загиналите български воини на Архангелова задушница той беше категоричен: само партия, която лично обявя, може да бъде моя партия. При това рязко се разграничи от всички досегашни по- известни инициативи: „Движение Трети март“, „Движението за президентска република“ и всякакви производни нямат нищо общо с мен и с президентската институция, посочи президентът. Хората, които се представят за организатори на моя партия, събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията, добави той.
Кои са те?
Движение „Трети март“ получава регистрация от Патентното ведомство на 05.12.2023 година, след като Весела Лечева внася документи на 04.08.2023 г. В медиите регистрацията се разглежда като нарушение на Кодекса на труда, закони, практика и морал. Трети март е Национален празник записан в КТ на Република България (чл. 154). Според някои е в противоречие със Закона за търговските марки и промишлени образци и Закона за марките и географските образци. Припомня се, че през 2014 г. Николай Бареков получил отказ за същата марка. Лечева заявила извършване на услуги, политическо набиране на средства, спонсориране, реклама и комуникации, с търговска цел, за икономическо прогнозиране, проучване на общественото мнение, консултации и привличане на човешки ресурси. Според Таня Найденова(Патентно ведомство), са налице съмнения за зависимости и обвързаности около възможна употреба на националния празник за лични цели от Весела Лечева и президента Радев.
„Гражданско движение за референдум България- президентска република“ се инициира от предприемачи, учени и спортисти. Председател и координатор на Движението е Красимир Янков. За председател на Движението за София е избран проф. Иво Великов, завършил военно училище, преподавател и бивш ректор на АМВР. Регистрират се Граждански съвети в областни и общински центрове като Видин, Варна, Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Поморие и др. На пресконференции се акцентира върху каузата за изграждане на нов модел на държавно управление, основан на президентска власт с разширени правомощия. Движението се определя като доброволна организация. Учредителите заявиха, че парламентарната демокрация като управление на страната е изчерпана. Активно работят поне от 2024 г. За своя основна цел обявяват организиране на привържениците около идеите за промени и президентска република.
Движението организира подписка за национален референдум. С етапна цел през 2027 г. провеждане на избори за Велико народно събрание, с искане народните представители да бъдат сведени до 120 души, с възможност за отзоваването им. В движението участват Александър Станков, бивш футболист и треньор, юристът и частен предприемач Пламен Петров, маркетологът и експерт по информационни технологии Георги Банчев и др.
Не могат да бъдат подценявани и останали по-встрани от общественото внимание инициативи, особено когато сред учредителите личат имена на хора с висок обществен и професионален опит.
От името на три организации, Антифашистки Форум България, Народен Фронт и Справедлива България Иван Павлов огласи Призив- обръщение, като акцентира върху лишаването на българските граждани(суверен) от правото да инициират и участват в референдуми, контролират съдбата си, както тревогата от възраждащият се фашизъм.
За радикални реформи се обявяват ПП „България може” – лидер Кузман Илиев. Той подчертава, че „Това, което ни обединява, е че не искаме децата ни да напускат България. Ние трябва да пазим и развиваме родината ни, както и политическото представяне на българите. Войната, енергийното самоубийство, демографската криза, са рисковете пред България, обратими с отговорност, професионализъм и твърд дух“
Хартата на „България може“ да съдържа 15 точки, в които е описано какво да се прави, за да просперира България. Отстоява се разбирането за суверенитет при вземането на стратегически решения- в България и никъде другаде. Сред основните приоритети заявяват енергийна независимост, гарантиране на икономическите и финансови права, конституционна защита на свободата, имотите и честта на гражданите. Към инициативата се присъедини писателят и драматург Александър Урумов, бивш шеф на пресцентъра на МО при министър Красимир Каракачанов.
Саша Безуханова, известна със своя бизнес, инвестиции и кариера, твърди, че същото име като партията на Кузман Илиев е регистрирано по- рано от нея. Тя също заявява, че един от приоритетите им е да бъдат търсени хора с експертиза. Категорично отхвърли предположения, че в основата на нейното движение са Цветелина Бориславова или Кристалина Георгиева, както че е формация на президента Росен Плевнелиев, подобно на регистрираното АБВ на Първанов.
На 05.07.2025 г. по инициатива на адв. Владимир Шейтанов и д- р Радко Ханджиев е проведен дискусионен Форум, в който взимат участие представители на над 30 НПО и множество граждани. Сред тях личат имената на проф. Нако Стефанов, проф. Минчо Минчев, финансистът Иван Даракчиев, представители на ръководствата на партии. Взима се решение за учредяване на Общонародно движение за народен суверенитет.
Избран е кооординационен съвет, в който влизат първоначално 3 души, като оставя отворен въпросът за избор на нови членове до общо седем. Всички участници се обединиха в подкрепа на приет на събранието Манифест за набиране на обществена подкрепа за свикване на Национална кръгла маса за институционализиране на народния суверенитет.
При това е отчетено, че чл.1, ал.3 от Конституцията на Република България постоянно се нарушава; че многопартийната система в България не гарантира прилагането на народния суверенитет; заради липсата на обществено доверие в представителната демокрация жизнено важни решения се взимат без реално участие на гражданите, докато между тях и институциите пропастта нараства, докато народният суверенитет е присвоен чрез т.н. представителна демокрация; изразената при предварителните срещи воля за реално прилагане на народния суверенитет(политически, икономически, финансов, социален, образователен, духовен и др.).
Не на последно място стои оценката от задълбочаващата се криминализация на обществените отношения като пречка пред развитието на България.
Като гласуваха и подписаха Меморандума инициаторите поставиха началото на Общонародно движение за провеждане на Национална кръгла маса за институционализиране и гарантиране прилагането на народния суверенитет. С основна цел реализиране на чл.1, ал.2 от Конституцията на Република България, според който „цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено от него“.
Постигнат е консенсус около разбирането, че Национална кръгла маса е платформа за задълбочен обществен диалог, с участие на гражданското общество и експертни общности, който да доведе до необходимите законодателни промени.
Държавните институции бяха призовавани да не пречат на волеизявлението на обществото в стремежа към суверенитет на нашия народ, подвластен единствено от свободната воля и стремеж към развитие на българската нация. При това е отчетено, че чл.1, ал.3 от Конституцията на Република България постоянно се нарушава; че многопартийната система в България не гарантира прилагането на народния суверенитет; заради липсата на обществено доверие в представителната демокрация жизнено важни решения се взимат без реално участие на гражданите, докато между тях и институциите пропастта нараства, докато народният суверенитет е присвоен чрез т.н. представителна демокрация; изразената при предварителните срещи воля за реално прилагане на народния суверенитет (политически, икономически, финансов, социален, образователен, духовен и др.). Не на последно място стои оценката от задълбочаващата се криминализация на обществените отношения като пречка пред развитието на България.
Като гласуваха и подписаха Меморандума инициаторите поставиха началото на специален акцент Обръщението постави върху искането да бъде осигурена възможност българският народ сам да решава собствената си съдба по въпросите за мира и войната, а не други да решават от негово име.
На 14.08.2025 г. Обръщението е подписано и публикуван.
След серия срещи с експерти, граждани, организации и политически партии, сред тези от СОСЗР, Национална Асоциация „Сигурност“, КООСО, Брод за България и др., Инициативата стигна до заключение, че е необходимо разширяване на набора от цели: Свикване на Национална кръгла маса, оценка на прехода и виновните за състоянието на страната, работа за решения да бъде насочена към свикване на Велико народно събрание, приемане на нов избирателен закон(кодекс), в неговите рамки усъвършенстване на Конституцията и законите, приемане на решение за институционализиране на народния суверенитет.
Междувременно инициативата беше подкрепена от Народна палата „Българска мяра“, сдружение, регистрирано в обществена полза, целящо създаване на среда за равнопоставен диалог и сътрудничество на всички българи с българско самосъзнание за по-добра, благоденстваща и справедлива България.
Отделни проекти, като „Обединен Народен Фронт“ на Йордан Малджански, този на Румен Спасов допълват инициативите с проекти за възстановяване и развитието на земеделието, екологията, хранителния суверенитет и др.
Всички те показват, че:
- В общественият и политически живот на страната се надига вълна на гражданска активност, водена от грижа за състоянието и опасения на бъдещето на страната ни в условия на разрастване на конфликтите по света и опасност от поредна световна война;
- Поредицата инициативи са силно фрагментирани, макар близки цели и намерения. Възможно е влияние на тенденции, оказвали с години влияние върху основни политически играчи, включително отцепнически прояви;
- Всеки от проектите заявява готовност за диалог и партньорство, без да са видими особени усилия в тази посока;
- Не е невъзможно зад някои от тях да стоят чужди интереси, вмешателства, социално- политически инженеринг, инициативи и операции по внедряване на контракултурни проекти, целящи довеждане на България до подчинена роля, а не укрепването ѝ като суверенна и силна национална държава;
- Сред учредителите и изгражданите Обществени съвети личат известни личности с дълга кариера като специалисти, общественици, политици и експерти;
- При положителна синергия движенията може да се окажат особено полезен фактор за мобилизиране на гражданите, плътно до осъзнаването и превръщането им в пълноценен суверен.
