Всички се поздравяват. Възрастните също са били деца. А децата имат още един повод да получат подаръци, внимание, да станат център в тържествени, празнични събития. Всъщност отбелязваме Международния ден за защита на детето, който се чества от 1949 г. Следвоенни години, неизлекувани рани, множество самотни, изоставени деца, масови бедност, недоимък изострят проблемите.
Никой не пита – защо ЗА защита на детето?
Днес сме отдалечени от всичките тогавашни проблеми. Но отново се чува тътен на военни конфликти. Терористи напомнят за себе си. Престъпници остават анонимни, безнаказани, докато изпълзяват по най- високите обществени страти, включително в политиката и управлението. Криминализирането на обществените отношения стана норма. А нагли престъпници – желани модели за подражание.
В речниците на политици, държавници, анализатори, журналисти тревогата за мира нараства.
Полицейските служби се хвалят с успехи. Но проблемите с детската и младежка престъпност, с ранното криминализиране, на единияте остават сякаш в страни. Докато тя готви бъдещи попълнения за конвенционалната, рецидивна, професионална и организирана престъпност.
Тя превръща децата и младежите в жертви на порочни потребности, на безнаказани практики,извършвани от възрастните.
Насилие в дома, на улицата, в училище остава ежедневие. Наркопроизводството и раз пространението демонстрират невиждан ръст. Числото на потребителите расте. А те, вместо да
бъдат обект на грижи, на лечение, биват най-често и лесно наказвани. Лош закон, но закон – казват законодатели и юристи!
Обществото и гражданите са безсилни.Партии, власти и институции заявяват добринамерения, пишат и приемат стратегии, които никой не контролира. Липсват изводи, обратна връзка, внасяне на необходими корекции и форми на въздействие, реформи.
Затова:
- все повече деца се оказват изгубени, принудени сами да заявяват проблемите си – с насилие,естествено. На училище, в квартала, в МОЛ, където насочват агресията си срещу други, по- без-защитни от тях самите.
- неизвестен остава броят на импровизирани зали и салони с трениращи „бойни изкуства” малолетни, на които ги обучават самозвани „сенсеи”, „семпаи” и други, от които никой не изисква елементарни педагогически и методически знания.
- нарастват жертвите на привидно безобидни „социални групи” в интернет-мрежата, в които скрити зад анонимност болни мозъци се изживяват като лидери, ментори. Които се гордеят, когато докарват доверчиво следвалите ги жертви до тежки психични състояния, отчужденост, агресия, включително суицид. Така в много страни станаха масови самоубийства. Зачестиха нападения на обществени места, в училища убийства с използване на хладно и огнестрелно оръжие.
Заради това изживяхме като общество „ужаса Петрохан”. Без да разберем защо са бездействали власти и институции!
Каква е причината важни посредници между България и множество чужди фондове, фондации и НПО да са насочвали и изсипвали огромни финансови средства към самозвани „лами” и „гурута”? Или защо министри са подписвали споразумения с тях, като са им придавали неправомерно свръхправомощия. Или без отговор на въпроса защо разследването се ограничи само до шестимата „убийци-самоубийци”? А не с привличане като обвиняеми на техните съучастници!
Без да научим какво още скриват десетки хижи, учебни заведения, секти, деструктивни групи и практики, които безнаказано продължават да увреждат обществото. Особено децата и младе-жите.
Може още паметници на бездействието да описваме, но без изводи и решения. Независимо от смяната на властите и ръководствата на институциите. Воден от тези размисли попаднах на един паметник, за чието съществуване не съм и подозирал досега: Скулптурната композиция „Деца жертви на пороците на възрастните”.
Страхотен паметник, издигнат на Блатния площад в Москва- РФ. Може би единствен, който показва и задължава от тези пороци да бъдат защитавани на първо място децата. Скулптурна група, която трябва да видят първо родителите. Особено онези, които се увличат прекомерно от никнещите нови и нови теории за нови форми на образование, възпитание, саморазвитие. Които в стремежа си да „развият всестранно” своите деца сами ги превръщат в жертви.
Неслучайно в центъра на въпросния паметник стои „Равнодушието”.
В позата на въпросната фигура може да разпознаем мнозина, да потърсим и собствената си роля за неговото съществуване, за съществуването на пороците в съвременните общества.
Пороци, които ги подриват, рушат нации и държави.
Въпросната скулптурна композиция е издигната, за да напомня на всички отговорността им да се борят със злото и обществените пороци, чиито носители са възрастните, а жертви обикновено стават децата Паметникът е издигнат през 2001 г. Негов автор е художникът и скулптор Михаил Шемякин. Състои се от 15 фигури. В центъра на групата стоят две деца, със завързани очи, протегнати към неизвестното ръце, в чиито крака лежат книги с приказки, обградени от антропоморфни чудовища, които олицетворяват пороци, чиито носители са възрастните.
Наркоманията е представена като плешив мъж със спринцовка и пречупени криле; Проституцията е жена с глава на жаба; Кражбата изобразява мъж с глава на диво прасе, бягащо с торба с пари;
Алкохолизмът е карикатурен образ на бог Бакхус с чаша в ръка; Невежеството е магаре с дрънкалка в ръце; Лъженауката изобразява Темида с шлем, захлупил плътно очите, свитък с алхимични разклонения и двуглава марионетка; Насилието е търговец на оръжие; Садизмът- фигура в расо и глава на носорог; присъства Позорният стълб; Детската експлоатация е фабрикант с глава на хищна птица; Бедността е просеща старица; Войната- рицар в доспехи, с крила и противогаз, който държи в ръцете си бомба, изобразяваща Мики Маус; Равнодушието е многоръка фигура, чиито очи и уши са закрити, с тяло-саркофаг. Авторът споделя, че скулптурната композиция е замислена като символ, зов за борба, водена, за да бъдат спасени днешните и бъдещите поколения. На която са длъжни да тръгнат здравомислещите и честни хора. Както повечето произведения на изкуството, паметникът намира и своите критици.
Заслужава да помислим кой и къде да издигне подобен паметник у нас. Дали да не бъде край хижа „Петрохан”?
