Става дума за българските управленци, държавници, политици. На кой бог се кланят, накъде гледат и пристъпват.
Конституцията е Олимп на управлението. Понятие от най-висок разряд. Наравно с политиката – народ, държава, суверенитет. Българската конституция от 1991 година е най-доброто, най-ценното в новата ни история. Въпреки това някои „демократи“ я обругаваха в зародиш, други я бърникаха с нечисти ръце и плоски помисли.
Българската конституция има смисъл, ако е в главата и душата на българските граждани, особено на нашите политически дейци и ръководители. Ако не е там – няма суверенна държава. Ако не е там, Конституцията от основен закон става най-обикновен нормативен акт, с който българската държава се превръща в блуждаещ електрон, в приз за чужди сили в голямата геополитическа игра.
Ето защо принципиален въпрос в българската политика е въпросът – на коя Конституция си верен. Коя конституция е твоят пътеводител? И ако се прекланяш на чужди божества (на чужди конституции) нямаш право да бракониерстваш на българския държавен и политически терен.
Не малко „български“ дейци-титани се самопредлагат в чужди посолства, даже на чужди спецслужби. Едни ослепяват от американската конституция, други величаят неписаната конституция на Великобритания, на трети им кънти несъществуващата конституция на Израел, четвърти се кръстят в блокираната конституция на ЕС и в неговите безумни регламенти. Коктейл от конституции, горчив за нашите интереси.
Какъв е изходът от този конституционен бардак в българския политически живот? Само един-единствен: да ни управляват политици и държавници за които Конституцията на Република България е светая светих!
И още нещо, капитално важно: кадрите решават всичко! Това е основен управленски закон, действащ столетия и хилядолетия преди Генералисимус Сталин. И тук няма как да не отбележа, че кадровата политика на българските премиери е тяхна ахилесова пета. Ахилесова пета, която хвърля не малка сянка и върху внушителния образ на Румен Радев. Само два и половина примера:
- Министърът на външните работи не трябва да е нито модна икона, нито Бърборино! Оказва се там (в Киев), където не ѝ е мястото. Даже президентът не сдържа критиката си по неин адрес. Кой я наложи и кой я търпи за сметка на дузина доказани дипломати?
- Новият шеф на „Кинтекс“ и дяволът не би го назначил. Клара Маринова вероятно в гроба се преобръща. Тя приживе отчете това лице като най-голямата си грешка за неговото въздигане;
- Ръководител на спецслужба публично изразява противоположно лично мнение към правителствено решение?! (Относно закриването на Комисията за досиетата);
- И така нататък… Стига!
Нормалните граждани желаят успех и резултати на новото българско правителство. Нужна е непоколебима воля, смелост и системност. И дотам ли е обезобразена (недееспособна) правораздавателната ни система, за да молим за помощ отвън, за да поставим зад решетките два безобразни мастодонта, поставящи се над държавата. Професор Вълчев, декан на ЮФ на СУ, не случайно изрази недоумението си да не се използват в пълен обем националните ни правови ресурси, а да разчитаме на чужди.
Животът изисква да сме оптимисти, да се стремим към Хоризонта. Шансът за България остава – нейната Конституция, читавите патриотични кадри. На 12 юли новият основен закон навърши 35г. Тази дата следва да е официален празник с ранг на национален.
Пътят на България не трябва да е слугински спрямо външни и вътрешни фактори. Не сме за третостепенни или аварийни ленти. Законното и природно място на България е на основните ленти на световната магистрала с отличителната си емблема на исторически народ и държава.
