ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Правни аспекти на информационната сигурност
Законът е форма на граждански контрол върху властта

Правни аспекти на информационната сигурност

08 Февруари 2016

Прозрачността и информацията е гаранция за антикорупционните практики, но за да бъде завършен този процес, трябва да се осигури и свободна медийна среда, което не е факт.

Регламентирането на обществените отношения, свързани с информация в новата българска история започва със създаването на Третата българска държава. В Наказателния закон от 1896 г. са инкриминирани деянията: шпионство, предателство, злоупотреба с документи за безопасността или важни интереси на българската държава. През 1948 г. е приет Закон за опазване на държавната тайна. Това е единственият изричен нормативен акт, в исторически план, в сферата на сигурността на информацията, но в него не се съдържа легално определение на понятието държавна тайна. През годините са приемани списъци към различни закони с фактите и обстоятелствата, съставляващи държавна тайна. За първи път в наказателното право се дава легална дефиниция на това понятие с Наказателния кодекс 1956 г. като: „факти, сведения и предмети от военнополитическо, стопанско или друго естество, посочени в издаден от Министерски съвет списък като такива, чието разгласяване може да навреди на интересите на Народната република (чл. 83, ал. 3). Очертават се по-късно и конкретните категории информация, подлежащи на защита: сведения, относно отбраната на държавата, сведения, относно вътрешната сигурност и международния престиж на Републиката, сведения от икономически и стопански характер, сведения за открития, изобретения и усъвършенствания от невоенен характер, транспорт и съобщения, финанси и търговия.Нивата на класификация са три: Секретно, Строго секретно, Строго секретно от особена важност. Правомощията за определяне на нивото и промяната му се предоставят на създателя или лицето, което подписва документа.

След политическите промени през 1989 г. регламентирането на обществените отношения, свързани с информация започва с приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) ДВ бр. 55 от 7.07.2000 г. Този закон урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Обществена информация, по смисъла на този закон, е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. За четиринадесетте години от приемането на ЗДОИ се създаде богата и добра практика от административните съдилища, за което заслуга има и Програма „Достъп до обществена информация”. Този закон осигурява на обществото необходимата информация за процесите и фактите, свързани с управлението на държавата и прозрачност в дейността на институциите от трите власти. Законът и съдебната практика представляват по своята същност форма на граждански контрол върху властта. Прозрачността и информацията е гаранция за антикорупционните практики, но за да бъде завършен този процес, трябва да се осигури и свободна медийна среда, което не е факт.

12 януари 2015 г.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе