Историческият прочит показва, че успешното лидерство е толкова по-необходимо, колкото повече са проблемите за решаване.
Теорията и практиката на лидерството са изключително важни за успешното развитие на глобалното общество и на регионалните и национални общности.
Свидетели сме на фискален дефицит, на банков дефицит, на дефицит на доверие, дефицит в производителността, но най-голям днес е дефицитът на лидерство.
Проблемът с лидерството не е само в България. Анализирайки публикациите в пресата, включително в западни издания, достигаме до извода, че най-големият дефицит в световен мащаб е дефицитът на лидерство. И ако досега на демократичните държави не им се налагаше да мислят много по този въпрос, защото след Втората световна война и в Европа, и в Америка нещата вървяха сравнително гладко, без сериозни предизвикателства, то днес трябва да признаем, че това не е така.
Светът се изправя пред изключително сериозни предизвикателства – финансова криза, екологични проблеми, криза на демокрацията и др. Европейският съюз има своите специфични и според някои съдбоносни проблеми.
В такова време и Европа, и светът се нуждаят от лидери, които имат компетентността, интелекта и куража да вземат правилните решения. Липсата на лидери е една от главните причини за проблемите на всяко общество. Но какво всъщност е лидерът? Човек, който в решителен момент проявява инициативност, взема решение, отстоява това решение и го осъществява, съзнателно поемайки цялата отговорност върху себе си. Именно отговорността е това качество, което отличава лидера от другите. Историчският прочит показва, че Левски е можел да си кротува в робско „спокойствие”, но той е избрал пътя на действието и борбата за свободна България, за което и е увиснал на бесилото. В онзи критичен момент от историята, от тези, които не се повтарят[1] никога, се появява лидер, който прави нужното. Следващите поколения държавници, полудържавници и редови политици добавят каквото са могли. Стамболов е можел да се подчини на Русия, но е избрал независимостта на България – и е платил с живота си.
Макар и в различна степен, всеки лидер притежава две качества – решителност и отговорност. Лидерството изисква постоянна възможност за мобилизиране ресурсите на хората, за да могат те да успяват в един непрестанно променящ се и предизвикателен свят. Има много и различни определения за „Лидер” и „Лидерство”, определения от лидери и за лидери…
Аз ще използвам едно много детайлно определение за Лидерството, от един безспорен и всепризнат в световен мащаб лидер, Джим Рон :„Предизвикателството в Лидеството е да си силен, но не груб; да си внимателен, но не слаб; да си смел, но не тиранин; да си дълбокомислен, но не мързелив; да си скромен, но не срамежлив; да си горд, но не арогантен; да си с чувство за хумор, но не смешен.”
Лидерите трябва да гарантират изпълнението на три условия:
Вярно и точно дефиниране на мисията, визията и целите на организацията.
Разработка на правилна стратегия
Създаване на условия за нейната изпълнимост[2].
Доброто управление е ключът за постигане на успех във всяко начинание. Според Питър Дракър[3] този ключ се определя като четири основни схващания на лидера за неговата работа:
· Промяната е възможност, а не заплаха.
· Иновацията е задължителна.
· Подобрете постиженията посредством систематични измервания и обучение
· Използвайте структурирана и прозрачна система за компенсации, стимули и награди.
Лидерството[4] е средство, с което ръководителите влияят на хората, заставяйки ги да се държат по определен начин. Лидерът е този, който мотивира хората в определeна посока, подканвайки ги да го следват.
Лидерът е човек, който :
· пробужда съзнанието на хората;
· показва печелившите направления на дейностите;
· постига високи резултати;
· дава пример как да се действа;
· извлича ползи за себе си и за хората около себе си.
Лидерството обхваща управлението, ценностите, етиката, организационната култура, организационното поведение и междуличностните отношения[5].
В условията на криза, компетентността, без съмнение е ключова характеристика на лидерството. Лидерът трябва да е подготвен и да притежава необходимата компетентност до такава степен, че да може да избере най-доброто, най-работещото решение по конкретен въпрос. У нас за съжаление все по-малко се търси експертно решение на проблемите от знаещи и можещи хора, а се разчита на административния апарат, който за голямо съжаление не винаги е подбран по професионален признак.
Ефективността на лидерството в криза е ситуационната възможност лидерът да притежава контрол и влияние, както и умението му да предвижда последствията на своето поведение. Лидерският стил, колкото и да е ефективен и успешен в период на криза се променя по-бавно и по-трудно, отколкото лавинообразно променящите се ситуации.
Лидерите имат в помощ единствено своето влияние. Както казва и Хари А. Овърстрийт: „Същината на силата да влияеш се състои в това, да накараш другите да участват.” Всъщност кризата в нашето общество е една – на силни лидери с харизма и стабилни морални ценности.
Нашият живот е такъв, каквото е нашето лидерство. На държавните ръководители им липсва визия за бъдещето на страната. Не могат да изведат България от кризата, защото не могат да ангажират хората да ги подкрепят за осъществяването на необходимите трудни реформи. Кризата засегна силно и младите хора. Дипломите не им гарантират нито добра работа, нито кариерно развитие. А точно те, младите хора могат да допринесат за изграждането на нов тип лидери, които освен своите интереси ще отчитат и тези на служителите си.
Ние, българите, все чакаме някой отвън да ни определи дневния ред, посоката, рамките, стратегиите, приоритетите, ако щете и резултатът е видим за всички. Българското общество се нуждае от своите лидери, лидери както в политическата, така и в духовната сфера. Лидери, които да мобилизират ресурсите, така че да успее това общетво, особено в днешния предизвикателен и непрестанно променящ се свят. Кризата трябва да мотивира лидерите, които знаят накъде са тръгнали. Днес, лидерите са изправени пред две противоположни изсисквания. Те трябва да управляват, за да посрещнат и бъдат успешни в утрешния ден. Лидерите в днешно време трябва да владеят изкуството да управляват и дирижират конфликтите, хаоса и объркването от промените. Само така турбуленцията може да бъде продуктивна, а не разрушителна.
[1] Танев,Т., Кризисно държавничество: Българската стратгическа рамка на Васил Левски, София, 2012
[2] Семерджиев,Ц.,Стратегическо ръководство и лидерство, София , 2007
[3] Дракър,П., Подбрано от Дракър. Класика и стил, С.,2004
[4] Семерджиев, Ц., Стратегическо ръководство и лидерство,София,2007
[5] Шейн, Э., Организационная культура и лидерство. Изд. Питер,2007
Семерджиев,Ц.,Стратегическо ръководство и лидерство, София , 2007
Дракър,П., Подбрано от Дракър. Класика и стил, С.,2004
Семерджиев, Ц., Стратегическо ръководство и лидерство,София,2007
Шейн, Э., Организационная культура и лидерство. Изд. Питер,2007
Танев, Т., Държавничеството, София,2013
Танев,Т.,Кризисно държавничество, София, 2012
Симеонов, С., Особености на сигурността и реда в мултикултурни общества, София, 2011
Проданав, В., Партийното лидерство – общи характеристики вчера и днес, София, 2012
Гетова,И.,Глобализация на информационно-комуникационните технологии в образователната сфера,София,2013
10.Гетова,И.,„Играта“ като фактор за избор на конкурентноспособни кадри, „Нови информационни технологии в образователния процес“, май 2014 г.
11.Митевска-Енчева, М. Доминираща ценностна ориентация и гражданско поведение. Психологически изследвания, БАН, Кн.1/17, 2014. ISSN 1311-4700
