Осигуряването на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на нейната териториална цялост е най-важният приоритет на държавата и обществото. В Конституцията на Република България – чл. 59, ал.1, сe подчертава, че „Защитата на отечеството е дълг и чест на всеки български гражданин.”
Днес, в условията на динамичната и влошаваща се среда за сигурност, въпросите на националната и на колективната сигурност съвсем естествено застават в центъра на вниманието на националните държави и на международните организации за сигурност. Напрежението в международните отношения, проливането на човешка кръв в държави, засегнати от „Арабската пролет” /особено Сирия/, в Ирак и Афганистан, а в последните месеци и в Украйна, ни кара да се отнасяме изключително отговорно към националната сигурност и да сме адекватни на изискванията, произтичащи от създалата се нова геостратегическа среда.
На този фон изследваме и анализираме два основни въпроса.
Първият въпрос е за украинската криза и нейното отражение върху геостратегическата среда за сигурност.
Във втория въпрос излагаме приоритетите на работата по привеждането и поддържането на Системата за национална сигурност (СНС) в състояние на адекватност на новата геостратегическата среда за сигурност.
Украинската криза и нейното отражение върху геостратегическата среда за сигурност и световния ред
Кризата в и около Украйна ни върна до голяма степен към годините на Студената война. Събитията, които се случиха и се случват, са добре известни. Известни са и позициите и действията на заинтересованите страни като САЩ, Европейския съюз и Русия, на украинските ръководители – бивши и настоящи, на хората от Крим, Югоизточните, Централните и Западните региони на Украйна.
Внимание заслужават анализите и оценките на политици, държавници, дипломати и водещи изследователи от най-известните световни аналитични центрове за ситуацията около украинската криза. Президентът на САЩ Барак Обама, при посещението си в началото на месец юни тази година в Европа, по повод сблъсъка Изток-Запад, /заради Украйна/ заяви: „Ангажиментът на Вашингтон за сигурността на своите съюзници в Централна и Източна Европа е ненарушим. Това е крайъгълен камък за собствената сигурност на САЩ.” Тази констатация се потвърждава от засиленото американско военно присъствие в Източна Европа и заделянето на допълнителен финансов ресурс от 1 млрд. долара за военни цели в региона. От своя страна, президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на международния икономически форум, състоял се в края на месец май 2014 г. в град Петербург, заяви: „Светът наистина се променя бързо. Ние сме свидетели на геополитически, технически и структурни промени. Еднополюсният модел на света приключи. Днес това е очевидно за всички”.
Световнoизвестни имена като Кисинджър и Бжежински, изследователи като Фридман, Чомски, Поснър заговориха за край на разведряването и на еднополюсния модел и за началото на нов световен ред.
Украинската криза доведе до промяна в политиките и стратегиите за сигурност на САЩ, НАТО и Русия.
САЩ, ЕС и страните – членки за сега използват като инструмент за противоборство с Русия налагането на икономически санкции. Най-отявлените противници на Руската федерация говорят и за военна намеса в украинската криза. По този повод в речта си във военната ака- демия Уест Поинт, Барак Обама заяви: „…Американските военни действия не могат да бъдат единствения или дори първостепенен компонент на нашето лидерство във всеки случаи. Само защото имаме най-хубавия чук не означава, че всеки проблем е пирон”. Независимо от така заявената позиция, внимателното вглеждане в историята на САЩ показва, че след Американо-испанската война избухнала през 1898 г., Щатите са воювали някъде по света, като са провеждали големи операции, един път на всеки четири и половина години. След приключване на Студената война, случаите на американска военна намеса зачестяват до един на всеки три години. С падането на Берлинската стена, американски войски са нахлували на територията на други държави, или са участвали в бойни действия в течение на 19 от общо 25-те години изминали след рухването на световния социализъм. Тези факти не се нуждаят от коментар.
И още нещо. През месец май тази година в Американския конгрес беше внесен Законопроект 22/77 под името „Закон за предотвратяване агресията от страна на Русия 2014г.”. Този Законопроект вече мина две четения и сега се намира на третия последен стадий на неговото окончателно приемане. За този закон може да се говори дълго. Най-кратко, той може да се характеризира като политика, стратегия и план за решително, с всички сили и средства противопоставяне на Русия и на други страни – главно от БРИК, които застрашават световното господство на САЩ. Законът предвижда активизиране на НАТО, преустановяване на планираното изтегляне на войски на САЩ от Европа, увеличаване на военните бюджети на страните-членки, включително развитие и завършване на ПРО в Европа до края на 2016г., разширяване на всестранната поддръжка на Полша, на страните от Прибалтика, на Украйна, Грузия и Молдова, които да получат статут на съюзници на НАТО, на страните от бившия СССР, връщане Крим на Украйна, дислоциране на войски на САЩ и НАТО в Украинската република, укрепване на Европейските и Евразийски държави с цел защита от „руската агресия”, възраждане на японския милитаризъм, разпалване на психологическа война, поддържане на руската демокрация и гражданското общество т.е. на петата колона в руската федерация и т.н. Не случайно, наскоро, Министъра на обраната на Украйна, Валерий Гелетей заяви на заседание на Върховната рада, че „парада на победата” Украйна ще проведе в Севастопол. Кроят се планове след разгрома на Донецката и Луганската републики, войната да се пренесе в Крим, а това ни повече ни по-малко означава обявяване на война на Русия.
В ход са и важни промени във военната политика на НАТО. Както подчерта генералният секретар на НАТО Андерс Фок Расмусен при посещението си в България през месец април тази година – „…НАТО обсъжда варианти за допълнителни стъпки за осъвременяване и актуализация на отбранителните си планове, за провеждане на разширени маневри и учения и за предислокации на въоръжени сили’’, в това число и за разполагане на такива на територията на Република България. По-късно Расмусен посочи още, че по време на срещата на върха през месец септември във Великобритания, ще бъде приет план за действие на НАТО, който ще подобри неговите способности за бърз отговор и „…ще оцени оборудването, необходимо преди вземането на позиции, обмена на разузнавателна информация и процедурите за ранно предупреждение, както и укрепване на частите за реакция и специалните войски.”.
Усилията на ръководството на Русия, след идването на власт на Владимир Путин, са насочени за издигане ролята на Федерацията до нивото на световна сила. В това отношение са набелязани и се осъществяват конкретни мерки в международната и военната политика. В речта си пред дипломатическия корпус (01.07.2014г.), Путин се противопостави на амбициите на Запада „… да създадат световна казарма като заяви, че народите и страните все по-силно заявяват своята решимост сами да определят съдбата си, да съхраняват своята цивилизация и културна идентичност”. В тази връзка през месец март 2014г., Русия прие концепция, че съвременната война се води едновременно в три пространства силово, ин-формационно и икономическо. За последните 12 години военния бюджет на Русия нарасна 30 пъти. Полагат се усилия за формиране на нов, съвременен облик на въоръжените сили. Войските се оборудват с най-съвременни оръжия.
И у нас се чуват гласове, че Русия заплашва нашата национална сигурност, че е нужно да се засили военното присъствие на НАТО на територията на Република България и че трябва да предоставим нашата територия, въздушното и морско пространство на партньорите за осигуряване на колективната сигурност. В този дух се изказа и генералният секретар на НАТО Андерс Фок Расмусен при посещението си в България. Той оприличи поведението на Русия по отношение на Украйна, като това от времето на Студената война, като подчерта, че „…по въпроса с военното присъствие на НАТО на територията на България в момента обсъждаме как можем да засилим допълнително колективната отбрана.”
Опонентите на тази позиция изказват опасения, че подобни мерки могат да навредят на националната ни сигурност. Тук само нахвърляме част от декларираните позиции и въпросите, които чакат своя отговор. Всички те в крайна сметка говорят за наличието на проблемна ситуация и открояват един кардинален въпрос – какви мерки трябва да се вземат за противодействие на заплахите за сигурността и за нейната защита при така създалата се геостратегическа среда.
Не е възможно да се формулира национално-отговорна политика за сигурност, която да е адекватна на новите реалности, без да се направи задълбочен анализ на състоянието в Сектора за сигурност и да се очертаят изходните позиции, от които се тръгва при осъществяване на трансформациите в Системата за национална сигурност.
Този въпрос не е обект на настоящия доклад, затова само маркираме някои обобщени изводи и констатации, които могат да се направят за функционирането и ефективността на СНС, през призмата на случващото се около Украйна.
В годините на прехода се направи не малко за решаване на актуалните проблеми на сигурността в съответствие с изискванията, произтичащи от промяната на държавния строй и от възприетата политическа ориентация на страната, включително за реализиране на националните приоритети за членство в НАТО и Европейския съюз и за интеграцията ни в системите за колективна сигурност и отбрана.
Република България има национална политика в областта на сигурността. Приеха се нови закони, които регламентират дейностите на структури от Сектора за сигурност. Утвърди се нова Военна доктрина и Национално отбранителна стратегия. Своевременно се разформироваха органите на Държавна сигурност и на тяхно място се създадоха нови служби за разузнаване и сигурност като НРС, ДАНС, НСО и ДАТО. Реорганизира се РУ-ГЩ в Служба „Военна информация”. Създадоха се нови полицейски и специализирани служби. Изградиха се нови органи за управление и контрол, като Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Републиката и Съвета за сигурността към Министерския съвет. В Народното събрание се формираха постоянни парламентарни комисии за контрол върху Сектора за сигурност. Във връзка с членството на България в НАТО най-сериозни реформи и трансформации се осъществиха във въоръжените сили. Българската армия е интегрирана в колективната система за отбрана на НАТО. От своя страна, Министерството на вътрешните работи и специалните служби също се реформираха. Те, като правило, имат много добри партньорски отношения със съответните служби на НАТО, Европейския съюз и страните-членки и се ползват с тяхното доверие.
Без да се подценява и омаловажава постигнатото,обективният анализ на състоянието на националната сигурност показва, че са налице не малко слабости и проблеми, които ще влияят негативно на неотложните промени в Сектора за сигурност. Все още не е избистрен Концептуалният модел на СНС, нейната архитектура, подсистеми и компоненти, техните функции и начинът на осъществяване на координацията и взаимодействието между тях.
В държавната администрация и обществото се споделя погрешното разбиране, че Секторът за сигурност е набор от организации, а не система от институции и органи, които трябва да функционират интегрирано и да постигат синергетичен ефект. По тази причина са без отговор такива важни въпроси, като: Какви институции се включват в Сектора за сигурност; Как те са организарани и структурирани; Как си сътрудничат и взаимодействат в институционален, национален и коалиционен план; Кой и как ги управлява и контролира.
Анализът показва сериозни празноти в управлението на СНС. Няма утвърдени правила и ред за определяне на целите, задачите и приоритетите на съответните структури и органи, за координация на работата между тях и за пълноценно използване на ресурсите – човешки, финансови, материално-технически и информационни.
Все още липсва единен държавен орган, формиран със закон и натоварен с отговорностите да планира стратегическото развитие на Сектора за сигурност като интегрирана система.
Такъв орган е Съветът за сигурност към Министерския съвет. На него, обаче, засега не са възложени със закон функции и отговорности на основен консултативен и координиращ орган на изпълнителната власт, който да предлага решения за определяне на стратегическите задачи на структурите от сектора, да поема управлението при кризи и да планира използването на ресурсите.
Подсистемите на националната система за сигурност не са ясно дефинирани и не функционират в единно правно пространство, по единен замисъл и методика. Законодателството в областта на националната сигурност не е хармонизирано в необходимата степен.
Тревожно е състоянието на сигурността в някои важни сектори на икономиката. Ограничени са възможностите за противодействие на рисковете и заплахите за сигурността и за реакция при възникване на кризисни ситуации. В това се убедихме при наводненията при с. Бисер – Хасковско, във Варна, Добрич и Великотърновско. Енергийната сигурност, киберсигурността, екологичната, демографската, банковата и социалната сигурност са области, които се нуждаят от сериозни промени.
Все още сигурността на българските граждани не е поставена в центъра на СНС. Не са безусловно гарантирани и защитени правата на българските граждани. Не са намерени все още действени механизми за борба с конвенционалната престъпност. Допускат се злоупотреби с използване на СРС. Не е постоянен и ефективен демократичният контрол над органите от Сектора за сигурност.
Налице е трайна тенденция на отстъпление по отношение на научното обслужване на дейностите по националната сигурност, по подготовката на учениците, студентите и населението, а също и на държавната администрация за действия в условия на кризи.
Краткият анализ на състоянието и защитата на националната сигурност при създалата се проблемна ситуация, дава основание да се направят няколко обобщаващи извода:
Първо – в областта на националната сигурност има натрупани редица проблеми и нерешени въпроси, които в условията на кризата на руско-украинските отношения са сериозно предизвикателство пред държавните органи, защото крият рискове и заплахи за сигурността на българските граждани, на обществото и държавата.
Второ – промените в Средата за сигурност, връщането на времето от Студената война, горещите конфликти и глобализираните рискове налагат предефиниране на отговорностите в Системата за националната сигурност.
Трето, за решаване на възникващите и наличните проблеми в Сектора за сигурност и отбрана е необходимо да се постигне съгласие по политиките между политическите сили и консенсус по мерките за общи действия на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за привеждане на Системата за национална сигурност в състояние на адекватност на новата геостратегическа среда и на произтичащи от нея изисквания.
В светлината на казаното до тук ще очертаем приоритетите на работата за изменения и трансформации на СНС. Това е вторият основен въпрос на този доклад.
