От методологическа и от практико-приложна гледна точка пръв приоритет на промяната и трансформациите в СНС е актуализацията на държавната политика в областта на сигурността и отбраната на страната. Тя играе основополагаща роля при определяне на целите, задачите и приоритетите на работата за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.
Както вече отбелязахме, България има национална политика в областта на сигурността. Тя е разработена в Стратегията за национална сигурност, която беше утвърдена с решение на Народното събрание през месец март 2011 г. Стратегията е изготвена на основата на анализа на рисковете и заплахите за националната сигурност при конкретната геостратегическа среда и в съответствие с изискванията, произтичащи от интеграцията на страната в колективните системи за отбрана и сигурност. В нея специално се подчертава, че тя, като основополагащ документ, ще се допълва при нужда „…в зависимост от промените в средата за сигурност и възникналите заплахи”. Хоризонтът за действие на Стратегията е до 2020 г.
Философията на Стратегията за национална сигурност се основава на съществуващия еднополюсен свят и на възприетите основни положения на новия световен ред, възникнал след 1991 г. Този либерален световен ред се крепи на четири стълба, установени след края на Студената война.
Тези стълбове са:
Първо: Уреждане на споровете между държавите по мирен начин чрез международни съдилища.
Второ: Зачитане правата на човека.
Трето: Международно наказателно правосъдие.
Четвърто: Установяване в международните отношения на свободна търговия и инвестиции.
С края на еднополюсния свят, става очевидно, че вече първите три стълба не действат. Няма гаранции за мирно уреждане на споровете, за налагане зачитането на правата на човека и за справедливо правосъдие на международните престъпници, които извършват зверства, мъчения, геноцид или водят несправедливи войни.
Всичко това даде основание на политолози и анализатори от световна величина, на политици и държавници да застанат зад становището, че след украинската криза и анексирането на Крим от Русия на практика се създава нов световен ред, което налага промяна в политиката за сигурност. Оказа се, за голямо съжаление и разочарование на европейските народи, че ЕС не е подготвен за този ред и няма адекватна политика.
Такава констатация беше направена в заключенията на среща на Върха на Европейския съюз, състояла се на 19 и 20 декември 2013 г., и изцяло посветена на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Съюза. Дори след подписването на Люксембургския договор, ЕС продължава да води изключително пасивна и реактивна външна и отбранителна политика с основни инструменти – декларациите и изявленията. Събитията в и около Украйна показаха належаща необходимост Съюзът да преформулира преките и непреки рискове за общата сигурност, да извърши задълбочен преглед на стратегическите си политики и да приеме нова Визия за колективната си сигурност. В противен случай има реална опасност той да бъде изолиран от създаването на новия глобален ред, което по същество ще бъде началото на края на неговото съществуване във вида, в който го познаваме досега. Тази задача стои и пред националните правителства.
5 януари 2015 г.
