ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Наборната служба
За или против възстановяването ѝ в Българската армия

Наборната служба

09 Февруари 2016

Трайната тенденция е утвърждаването на професионалните въоръжени сили. Дори държави с традиции в поддържането на наборни армии преминават към изграждането и поддържането на професионални такива.

В тези нови стремежи не се взема под внимание, че трайната тенденция е утвърждаването на професионалните въоръжени сили и дори държави с традиции в поддържането на наборни армии преминават към изграждането и поддържането на професионални такива или намаляват значително наборния контингент в тях до символичен размер. От задължителна военна служба се отказа дори Германия, към изцяло професионални въоръжени сили се насочва и Гърция, а преобладаващата част от въоръжените сили на Русия става професионална. Въоръжените сили на повечето балкански държави също са изцяло професионални. Държавите от НАТО и ЕС, с малки изключения, също поддържат и развиват изцяло професионални въоръжени сили.

Едни от причините за въвеждането на изцяло професионална армия у нас бяха нарасналият негативен обществен имидж на наборната служба в началото на новия век, значителното съкращаване на армията след края на Студената война, както и необходимостта страната ни да притежава налични, по всяко врем, високо натренирани и боеготови формирования, които да са в състояние да изпълняват широк спектър от операции, включително извън територията на страната. Ако в недалечното минало наборната служба с продължителност от 2 години осигуряваше частично тези изисквания, то в последния период на същата, когато продължителността й бе снижена на 9 месеца, това бе немислимо. Още повече, че нашето законодателство не предвижда изпращането на задгранични мисии наборни военнослужещи. Освен това, днес и в бъдеще при разширяващите се възможности за образование и професионална реализация, предоставяни от глобализацията и членството на страната ни в ЕС и НАТО, загубата дори на една година за отбиване на наборна военна служба, е определено неприемливо за младото поколение и може да се предположи, че опитите за отклоняване от това задължение ще бъдат повсеместни, ако такава военна служба бъде въведена отново.

Какви нови способности ще ни донесе възстановяването на наборната служба? Насищането на армията с високотехнологични системи, оборудване и екипировка ще изисква по-продължителна подготовка и по-високо образователно равнище на обикновения войник. Достигнал определено ниво в подготовката си, без да е преминал през няколко учения за проверка и затвърждаване на уменията му, същия ще трябва да бъде освободен, поради изтичане срока на службата му, за да започне нов цикъл на подготовка на следващата смяна наборни войници. Този цикъл ще се повтаря на всеки 6 или 9 месеца. Преминал в резерва, този състав също не може да бъде считан за напълно подготвен за попълва кадрови или военновременни формирования, без да е преминал по–продължителна предварителна подготовка. Така ще се натрупва неподготвен резерв на въоръжените сили, при силно ограничени ресурси за повишаване на неговата подготовка.   

Наличността и използваемостта на въоръжените сили са основни изисквания при изграждането на съвременните армии. Държавите днес и в бъдеще ще се нуждаят от високо подготвени и боеготови въоръжени сили, като част от тях трябва да бъдат поддържани в готовност за незабавно и бързо реагиране. От тази гледна точка, наборните военнослужещи имат малък принос към способностите на армията. Същите ще формират един постоянно неподготвен контингент на военните формирования, който не ще позволи на последните да достигнат и поддържат пълните си оперативни способности. Те нито ще бъдат достатъчно добре обучени и натренирани, нито ще останат по-продължително в състава на формированията, за да бъдат използвани. Могат да бъдат частично използвани при кризи на територията на страната за оказване помощ на местни власти и населението. Както е известно, не това е основното предназначение на въоръжените сили. За да бъдат използвани военни формирования с наборни контингенти, ще трябва да бъдат задържани и подготвяни по-продължително време, чрез удължаване или нарушение на срока на задължителната наборна служба. Такъв подход, обаче, е трудно защитим пред общественото мнение.

Непригодността на наборните войници е особено очевидна при усложняващият се характер на съвременното и бъдещото бойно поле, където ще са нужни бойци, способни да оперират с все по-сложно оборудване и бойна техника и да притежават широк спектър от умения. За една бъдеща армия с многоцелеви способности, наборният войник ще бъде непригоден. Само професионалният войник, който да е в състояние да надгражда своите способности и умения, чрез непрекъсната подготовка в продължение на няколко години, може да отговори на изискванията на съвременния и бъдещ въоръжени конфликт. При това, често ще са нужни многофункционални способности на формированията за широк спектър от операции и мисии и опериране с няколко типа оборудване. Такива способности е невъзможно да бъдат постигнати от наборни войници за 6 или 9 месеца подготовка.

Открит е и въпроса за продължителността на наборната служба. Дали ще е задължителна за всички или само за част от младежите? Каква ще е нейната продължителност – 1 година, шест, или девет месеца? До каква степен обучен резерв за българската армия ще генерира възстановената наборна служба? Какви разходи ще са необходими допълнително за поддържането на наборната служба? До колко наборните военнослужещи ще бъдат адекватни на съюзните изисквания към формированията, които страната ни предоставя за съюзната отбрана и военните способности на ЕС?

Очевидно е, че при намаляващ числен състав на армията в мирно време, колкото и негативно да влияе демографската криза, в която се намира страната ни, не ще бъде възможно армията да приема на всеки шест месеца целия наборен контингент, освен ако не бъде увеличен нейния състав. Наборната служба ще генерира само полуобучен резерв за въоръжените сили, който не ще бъде в състояние да оперира с по-сложно въоръжение, оборудване и екипировка. По тази причина, намалява относителният дял на наборния контингент в редица армии, които още поддържат задължителна военна служба. За целта, повечето държави намират за по-изгодно да поддържат по-малки, но добре подготвени, обучени и модерно екипирани въоръжени сили, които могат да използват по всяко време, както в рамките на страната, така и извън нея.

Ежегодните разходи за поддържането на наборен контингент във въоръжените сили ще бъдат значителни, тъй като облекло, снаряжение, екипировка, боеприпаси ще са необходими за оборудването и подготовката на всяка смяна нови наборни войници. Поддържането на необходимата инфраструктура също ще изисква допълнителни средства. От гледна точка на формированията, които страната ни предоставя за съюзната отбрана и изграждането на военни способности на ЕС, то техният състав ще бъде необходимо да бъде от професионалисти, които трябва да усвояват и изпълняват множество съюзни административни, технологични и оперативни стандарти. За наборните войници същите ще бъдат непосилни за усвояване в кратко време.

Различна е практиката в различните страни. По принцип държави с професионална армия поддържат в мирно време по-голям обучен резерв, като заделят за систематичната му подготовка нужните финансови средства. Оттук произтича извода, че вместо страната ни да изразходва ежегодно средства за обучение на наборни военнослужещи, като натрубва значителен резерв от тях и то непълно подготвени, по-далновидно е да насочва тези средства за поддържане подготовката на по-ограничен и системно подготвян резерв, който да обновява последователно, но винаги да може да разчита на същия. При това, да го подготвя по съюзни стандарти и изисквания, за да може да попълва бързо кадровите формирования или да активира запасни такива, които след по-кратка подготовка да привежда в оперативна готовност. На ротационна основа, част от тези запасни формирования могат да бъдат извиквани ежегодно за участие в по-големи учения, включително и международни такива.

Важен фактор за вземане на решение за възобновяване на наборната служба е представата и тенденциите за характеристиката на бъдещият войник в дългосрочен план, като екипировка и умения, които трябва да притежава. Редица изследвания и проекти за войника на бъдещето показват няколко устойчиви тенденции в екипирането на съвременния и бъдещ войник:

Екипиране на войника с оборудване на съвременни и бъдещи технологии (най-нови и с разширени възможности средства за свръзка, GPS, компютри, камери, лазерни далекомери, прибори за наблюдения и водене на стрелба денем и нощем и други);

Оборудване със съвременни и бъдещи стрелкови системи за поражение;

Нови полеви облекла, намаляващи визуалната, радарна и инфрачервена забележимост и осигуряващи защита от околната среда, както и бронева защита и система за следене жизненото състояние на войника;

 Интегрирана каска за осигуряване на балистична защита и дисплей за показване на бойната ситуация около войника и неговото местоположение, положението на своите и неприятелски сили и приоритетни цели за поразяване;

Нови средства за защита от ОМП с прибори за сигнализиране наличието на опасно заразяване;

Носимо надеждно електрозахранване на личното оборудване;

Интензивна подготовка с използване на съвременни и бъдещи технологии в реална и виртуална среда на бойното поле;

Развитие на многофункционални умения за изпълнение на задачи в широк спектър от мирновременни и военновременни мисии и задачи.

Не е трудно да се предположи, че наборният войник, за няколко месеца не ще може да изучи, усвои и надеждно да използва такова оборудване, да натрупа достатъчно умения в тренировки и учения, че да може надеждно да се разчита на него в бойни операции. Това ще бъде възможно за професионални войници, които постоянно ще надграждат своите знания и умения, включително в реални операции. Опитът на един професионален войник е многократно по-голям от опита на един наборен войник, и той може да бъде използван в широк спектър от операции, включително извън територията на страната.

Налага се изводът, че по-далновидният подход е не възстановяването на наборната служба под каквато и да е форма, а въвеждането на задължително военно обучение на младежите до 25 годишна възраст, в достатъчен обем и при тематичен баланс, за формиране на обучен резерв на въоръжените сили. Това военно обучение е целесъобразно да бъде интегрирано в учебните програми на средните и висшите училища у нас, чрез общи и специализирани курсове, в зависимост от техните наклонности и умения. Курсовете трябва да бъдат привлекателни, интересни и увлекателни за младежите и да им дават достатъчно знания за военната професия, нейните перспективи и предимства. Същите трябва да възпитават младите хора в отговорност и ангажираност към сигурността и отбраната на страната, като ключово конституционно задължение на всеки български гражданин.

Днес и в бъдеще възстановяването на наборната военна служба у нас, не е вярната посока за формиране на съвременния военен потенциал и способности на страната. Нещо повече, това би било предварително обречено на неуспех начинание, което ще поглъща ограничените финансови средства на въоръжените сили, без да генерира нужни способности, които да бъдат използвани своевременно и по всяко време, при възникване на необходимост.

Това, от което се нуждае страната ни не е възстановяването на наборната служба, а развитието и поддържането на съвременна професионална армия, наситена с модерно въоръжение и оборудване и подготвена да изпълнява широк спектър от мисии и задачи. Нейният мирновременен състав ще се определя от редица фактори, но е нужен един минимален праг от около 35 000 – 40 000 души, под който не трябва да пада. Нейната численост при кризисна обстановка в национален или съюзен контекст да може да нараства до около 100 000 души. При изключително екстремна ситуация, когато е поставен под въпрос съществуването на страната, трябва да има законодателна уредба, предписваща задължителна мобилизация на годното мъжко и част от женското население до определена възрастова граница.

Съвременната и бъдеща Българска армия е най-перспективно да бъде изцяло професионална, модерно въоръжена и екипирана, подготвена при високи стандарти и с най-нови доктрини за нейното използване в сложна и динамична оперативна среда.

26 юни 2014 г.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе