Идеята за тази книга се роди с решението да събера разпръснатите по списания и вестници публикации на проф. Орлин Загоров. Така стигнах до началото, чиито творчески извори открих в края на 50-те години на ХХ век, и въпреки немалкото усилия не успях да открия и обхвана всичко, излязло изпод талантливото му перо. Тук не са включени например някои от цитиранията и позоваванията на неговите публикации у нас и в чужбина, както и множеството от информации за интереса към написаното от него, намерили място в стотици дописки и други вестникарски материали от всички краища на страната, а и в чуждия печат. Интерес представляват публикациите за съдбата на отделните му творби, а в личния му архив са съхранени десетки писма от наши и чуждестранни читатели, в които се съдържат различни, често и противоположни, интерпретации и възгледи. Те също не намериха място в тази линия на времето.
Нарочно подчертавам, че в творческата биография на Орлин Загоров важно място заемат публикациите на турски език, както и десетки стихове, пръснати из антологии и периодичния печат под различни псевдоними. Непременно споменавам и преводите, които е правил от руски и български на турски език.
На този етап няма как да упомена подготвените за печат, но все още не видели бял свят десетина тома, съдържащи спомените му, както и изследвания, посветени на актуални проблеми на съвременната цивилизация и свързаните с тях антиномии на българския национален дух. Включените тук материали обхващат времето от края на 50-те години на ХХ век до началото на 2018 г.
Веднага отбелязвам, че както обикновено се случва, в процеса на работата върху книгата идеята претърпя трансформации и известни метаморфози.
Не се задоволих само с описание на публикациите на и за Орлин Загоров, а го представих в неговия реален образ като човек и учен. От друга страна, книгата се превърна и в повод за мои собствени философски размисли върху актуални проблеми на нашето съвремие; върху всичко съществуващо, което не са само се познава, но подлежи и на оценка; върху умението ни да посрещаме неизбежното в живота, да даваме простор на мъчителните размисли за Началото и Края…
Познавам Орлин Загоров от детската си възраст. И двамата тръгнахме от село Дюлица, и пътищата ни се преплетоха в София като журналисти и преподаватели във висши учебни заведения. Тук искам да спомена един епизод от детските си години. Бяхме отишли да му се похвалим със свидетелствата си за завършен първи клас. Тогава той ни изнесе спонтанна лекция за Словото, от която малко нещо разбрахме, но която като цяло – в смисъл на интонации, на теми и образи – съм запомнил завинаги. Както и максимата, че противоотровата на Словото също е Слово. После той ни погали по остриганите глави и ни подари по една илюстрирана с шарени картинки книжка с приказки. Голяма чест беше това, знаех го, пазех книжката и я четях непрекъснато, макар отдавна да знаех приказките наизуст. Пазя я още.
Винаги съм се възхищавал от гордото достойнство, с което Орлин Загоров посреща предизвикателствата на съдбата, на мъдрото му пренебрежение и снизхождение към нетактичните, съблазнителните и негативни моменти и явления в живота. Той винаги е бил верен на своя идеал за по-добър свят, и тази непоколебима вяра е светлината на неговата съвест. Знам с каква убеденост следва прозренията си, как още от юношеските си години успява да надделее делничните слабости и да се издига над битовизмите, които ни принизяват и заземяват. Бил съм и съм свидетел на смелостта, с която се хвърля във водовъртежите на живота, без да пресмята последствията и белезите от предстоящите изпитания.
Прилежно следя научната дейност на Орлин Загоров от студентските си години, а като ученик се вълнувах и от поетичното му творчество. Мен винаги ме е удивявал синоптичния му поглед върху битието и пристрастието му към екзистенциалните проблеми на епохата, умението му да обхване цялата картина, вниквайки в нейните отделни детайли. Възхищавал съм се на стремежа му да бъде възможно най-добър в областите, в които се реализира, да превърне недос татъка в предимство…
Вдъхновен от силата на високото Слово, тръгнал от дъното на живота към висините на духа и озарен от пламъка на дарованието, Орлин Загоров постига лични и научни върхове, които се превръщат в завещание на мъдростта.
На следващите страници ще прочетете това завещание, върху което творческият дух е поставил знака на неуморимия труд и всеотдайност.
