ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Богомил Герасимов - една самопровъзгласила се легенда
Недостойно – без значение от крайния резултат


16 Октомври 2019

Интервю с Димитър Мурджев (внук), във връзка със заведеното дело на печално известният наш посланик в Мексико Богомил Герасимов, скандално отзован и изхвърлен от Министерство на външните работи, срещу Димитър Мурджев (офицер от УБО, отговарящ за сигурността на Людмила Живкова)


Съгласувах с близките, с всички от екипа на Живкова тогава, с адвокати и юристи, психолози и лекари. Готов съм да анализирам всички първопричини , както и амбициите на един отклонен от нормалния житейски път, нещастен и възрастен човек, какъвто е Богомил Герасимов, да проектира и произвежда скандали около себе си, обвързващи го с имената на видни личности и създаващи изкуствен шум около името му. Такава е и целта на делото срещу Димитър Мурджев- един формален акт, който се експонира отново изкуствено в пространството.


? Защо Богомил Герасимов е завел дело срещу „дясната ръка на Людмила Живкова“ /както самият той нарича Димитър Мурджев/?

ДМ: Вашият въпрос – той съдържа отговора… Името на този човек, върви с други достойни имена и ние, читателите, го отъждествяваме с тях...
Богомил Герасимов
присвои съдбата на Людмила Живкова и се самоотъждествява с тези хора, гаврейки се с паметта и достойнството им вече десетки години. Димитър Мурджев, като един достоен мъж с висока професионална чест, го сложи на мястото му с едно интервю (Бр.6 „Уикенд“ от 11-17 февруари 2017), където е видно колко легендарен е „легендарният дипломат“. С това дело Герасимов пак се помъчи да възстанови измислената, инфантилна „геройка“ за себе си и отново да развее внушението, че е част от именитите българи.

?Какво ще спечели Герасимов ?


ДМ: - Първо – пак се отъждествява с достойните.
 -
Второ – пари.
Прави впечатление едно друго качество на личността му – алчността. В кориците на делото има нотариалната покана, направена навремето от Герасимов към Мурджев /преди да стане „подсъдим“/. За да бъде оневинен, „нашият човек“ му иска парично обезщетение. Нима едно обезщетение ще спаси обществения му имидж?! Пред съда, беше предявен граждански иск пак за парично обезщетение и то за много по-голяма стойност, отколкото първоначалната. Стана ясно и направихме обосновано предположение за скритото желание на „Негово Превъзходителство“ – пари да се изкарат. Съжалявам, че го казвам толкова вулгарно, но това за съжаление е самата истина. Така се обоснова и адвокат Сираков, а и съдът изобщо отхвърли това искане от делото. Вижте, и още нещо: по времето на съдебното производство в хода на процеса, самият Герасимов предложи споразумение. Доколко е бил мотивиран от собствените си виждания, доколко е бил повлиян от съветите на адвоката си /един човек с високи професионални достойнства/, не мога да кажа. Позволявам си убеждението, че е посъветван да отиде на такова споразумение, защото при тези доказателства, при тази обстановка, лустрираният дипломат-обвинител, неминуемо ще загуби делото. После обаче се явяват амбиции, които карат славния човек да продължи участието си в процеса. Всичко налага убеждението, че целта е търсена главно в обезщетението... Има и още. Защо Герасимов след като е толкова онеправдан и велик борец за справедливост не е осъдил държавата, МВнР, БКП, Петър Младенов...- тези, които са му „отрязали /несправедливо/ главата“, а днес търси пари от Мурджев затова, че съобщава тези факти на обществото?!
Ако Герасимов имаше правно основание и поне теоретичната възможност да спечели такива процеси, досегашната му практика показва, че би се възползвал къде ли не, по какви ли не форуми, реалитата, медии.., за да освежава помръкналия си публичен имидж.

? Как се представя Богомил Герасимов като тъжител?
Като потърпевш дипломат, наранен съпруг, наклеветен Дон Жуан?


ДМ: Представя се като убоден от зоната на кактусите...
В Уважаемия съд чухме едно пространно слово, което имаше за цел да ни убеди какъв човек, достоен във всяко едно отношение е /и../ Бого-мил. Като че ли сме тръгнали да го сватосваме или да го назначаваме на работа. Точно такъв човек, който се представя за публично известна и ангажирана личност би трябвало да има много по-висок праг на търпимост спрямо отправените към него критики. Това не го казвам аз, това не е само житейски логичен постулат, това е и практика на най-авторитетния дипломатически институт, щом се намираме в Европейския съюз. /Което бе изтъкнато от защитата и пред съда/. „...Чухме, че Герасимов се смята засегнат, но не чухме нищо, което да квалифицира казаното от Мурджев така че, то да попада в разпоредбите на Наказателния кодекс, било за обида, било за клевета. И щом като нещо не е дефинирано като клевета, то не следва изобщо да се доказва неговата истинност, за да се приеме, че няма основание да се търси наказателна отговорност” пледира адвокат Сираков в залата. Въпреки това, въпреки обстоятелството, че интервюто на Димитър Мурджев съдържа в голямата си част лични оценки, каквито могат да се правят съвсем свободно по отношение на когото и да било, още повече на личности, към които се самопричислява отстранения /вероятно справедливо, след като не е осъдил МВнР/ посланик, бяхме убеждавани във виновността на Мурджев от адвоката на негово превъзходителство, който (адвокатът) с лека ръка отхвърли изявленията/самопризнанията на самия Богомил Герасимов направени в неговата книга. По силата на какво можем да сконтираме тези изявления. Освен да си признае Герасимов, че сам е написал неща, които не отговарят истината. Но дори да го направи, опитните съдии знаят, че ако нещо в личните изявления има безспорна доказателствена стойност, това са изявленията, които уличават в неправомерни или непристойни деяния този, който говори за себе си.
Самият Мурджев даже е възпирал своите колеги да не преследват по съдебен или по друг път Герасимов, защото макар да ги е уязвил /ще кажа в какъв смисъл по-нататък/ следва да бъде простен, тъй като и без това са го застигнали много житейски нещастия. А че Герасимов е уязвил и Мурджев, и неговите колеги, за това не е необходимо нито да бъдат изговорени много приказки, нито да бъдат събирани каквито и да е доказателства, нужно е само да разгърнем „кактусите с измислиците“ за Людмила Живкова от първо лице, пълна с цитати от Мурджев и неговата книга „Така ги видях“.

? Говори се че Богомил Герасимов лъже в книгите си за много факти, свързани с Людмила Живкова и нейното посещение в Мексико? Имат ли тези факти отношение към делото? Не е ли това причината Мурджев да проговори за реалностите около Герасимов?

ДМ: С „вълнуващи“, може би един пубертет разкази, как някой се е промъкнал през всички зони на охраната на високопоставен обект, каквато е тогавашният председател на Комитета за култура и как я заварил, точно Герасимов, в неприлично или смущаващо състояние... /от която лъжа следват всички изводи и умозаключения в „творчеството“ му за съдбата на Людмила Живкова.., с която съдба, според близките на Людмила - Герасимов  се самоотъждествява престъпно/. А със свободните съчинения за влизането в покоите ?, преодолявайки всички нива на сигурност - „нашият Джеймс Бонд“ не само унижава достойнството на охраната, но и практически упреква в служебно престъпление двама елитни офицери. Не се спирам на невероятността на разказа на легендарния посланик, макар на всички да е ясно, че ако охраната, към която е причисляван тогава, и то не в какво и да е качество, Мурджев, беше допуснала това, с тях /него/ в професионално отношение щеше да бъде свършено, а не е. Герасимов има лична, интересна и нерадостна съдба и Димитър Мурджев, /както казах по- горе/ възпира колегите си, за което чухме свидетелски показания от екипа на Живкова, да не завеждат дело срещу този „нещастник“ на съдбата, за която квалификация е и едното, от отпадналите обвинения срещу Мурджев, което също характеризира низостта на Герасимов.

? Всеизвестно е скоропостижното преждевременно изтегляне на посланик Герасимов от Мексико. Какви са претенциите му към Мурджев относно това отстраняване от МВнР?

ДМ: Герасимов претендира, че не е изгонен преждевременно от МВнР и е бил „..манна небесна “ като посланик. Мурджев не приема тези му достойнства и информира читателите за истините от първо лице. Изкушавам се да цитирам Богомил Герасимов с извадки от книгата му „Дипломация в зоната на кактуса“, които сме приложили и като доказателство към делото, където той на практика се опровергава лично. На стр.331 четем В началото на 1982 година ме извикаха да пия кафе в съветското посолство. Шифрограмата, която получих, не ме изненада особено, но ме огорчи. В нея ми се съобщаваше, че ме отзовават и се нареждаше да се завърна в България...“ и по-нататък... ...не получих отговор на молбата да се отложи с няколко месеца завръщането ми... Шефът на протокола Карлос Гонсалес Пароди беше първият мексиканец, когото официално уведомих за отзоваването ми”. „Обвинява“ Мурджев, че се позовава на клюки, когато цитира /българския/ Министър на външните работи Петър Младенов, относно позорящи го твърдения за гафове – недопустими и за посредствен дипломат, камо ли за посланик. Но не се свени в същата книга на стр.333 да „цитира“ /по същия „принцип на клюката“ /разговорите си с шефа на протокола и президента /бивш/ на Мексико, относно „своята значимост“ /за Мексико/ и факта, че в една година е получил два пъти държавна награда... Една и съща…

? Гаф на протокола ли е това или просто си „договаря“ награда за „отзоваването“ ?!


ДМ: Нека читателите преценят сами. Още повече всички членове на българската делегация получават такава награда /Протоколни практики към Посланика и делегацията на комунистическа България/. Всички приказки колко е ценен за страната, в която е упражнявал дипломатическа дейност са без каквото и да е значение. Той е получил оценки, ние не ги оспорваме. Друг е въпросът, че ние забравяме един постулат: Когато те хвалят чуждите, значи не си бил добър към своите. Дори няма нужда в това дело да се ползваме от постулата в неговата абстрактна стойност. Но държа читателите да отбележат собствените оплаквания на Богомил Герасимов как е бил посрещнат в страната, която го изпраща да я представлява. Как е била оценена неговата дейност от неговите шефове. Никой не иска да го приеме. /стр.343 и 345 “Имах основания да се чувствам обиден от начина, по който ме изхвърлят от МВнР, сякаш съм престъпник или прокажен.“/ Отказва му се каквато и да било по-нататъшна работа, не само в полето на дипломацията, не само в полето на журналистиката... Е, какво е излъгал тогава моят дядо, /простете/ Димитър Мурджев?! Той е казал нещо безспорно по-бледо, безспорно по-малко, от това, което самият Герасимов разказва за себе си. Явно е имало сериозни основания за неговото отстраняване, а начинът, по който е направено, категорично го поставя „извън играта“ не само в зоната на кактуса, а и като „персона нон грата“ за цялостното му обществено развитие.
Въобще, въпросът с негативната оценка за неговата дипломатическа дейност не изчерпва цялостния му битиен облик. Четем стр.341 „...Но Париж е в Европа, слуховете в Стария континент пътуват бързо. Вече се знаеше, че посланик Герасимов е изпята песен. На летището нямаше никой от посолството. Но човекът на Ечеверия беше там !“ /т. нар.“човекът на Ечеверия“ в Париж е служител на специалните служби на Мексико в Париж... с ясни функции. Какво прави българският посланик в Мексико с офицер от чуждо разузнаване в трета страна?! „Изпратил го бил“ президентът на Мексико?! Правя аналогия с обвиненията му към Мурджев, че се „позовава на клюки“, като цитира Петър Младенов, а когато Герасимов цитира президента на Мексико, вече не е „клюка“, но предполага много сериозни асоциации за първопричината на пребиваването на Герасимов във Франция, а защо не и обоснованото предположение за тежко, престъпно по тогавашните закони на България деяние на Герасимов като длъжностно лице.?! /Което предполага и обяснението за иначе „необяснимото” му отстраняване от всякъде и „кротуването“ му до демократичните промени/.

Не на последно място, също за пребиваването си в Париж, Богомил Герасимов говори за отношението си към жените, за заведенията с определена слава и характеристика, милият дядо Бого-мил се хвали с това. Вижте стр.341 „...от следващата сутрин се заех с изследване и покоряване на Париж. Всеки обед проверявахме най-скъпите ресторанти, а всяка вечер – най-известните заведения от рода на „Пигал“,„Лидо“, „Крейзи хорс..“  /“Абе защо не мръдна до „Лувъра“ този славен ценител и не написа нещо за други ценности, ами само „Крейзи хорс“ и „скъпи ресторанти“?! - зададе реторичния въпрос в съдебна зала Кирил Аврамов, съветник на Живкова тогава/. Богомил Герасимов представя себе си в собствената му книга като невероятен, единствено и само възможен да бъде в тази категория, без да се сравнява с известни литературни герои, но си приписва определени качества – признаваме му ги… „Дори да не употребяваме добилите лоша слава изрази - заяви адвокат Сираков, ама точно това е занимание с шантонерки.” Ако сега, в своята зряла възраст, да не кажа след нея, Герасимов се чувства неудобно за миналите си подвизи или поне за хвалбите с тях, това си е негов проблем. Но Димитър Мурджев не е казал нищо повече от това, което самият Герасимов е написал за себе си. За съжаление има такива моменти, в които нещо казваме за себе си, което звучи като хвалба. После обаче се сещаме, че „...трябва да се срамуваме от него, но обвиняваме други, обвиняваме /както казва Балзак/ огледало, отразяващо локва на пътя, а би трябвало да обвиняваме пътя, към който принадлежи локвата. Би трябвало, когато говорим за некрасива или противоправна постъпка, не да разсъждаваме върху това, че трябва да бъде линчуван разобличителят, а да бъде критикувана самата постъпка... Както между другото, Мурджев, цитирайки съпругата на Герасимов тогава /наричайки я „една прекрасна българка“/, формулира ясно нейното отношение и оценка към съжителството ? с Богомил Герасимов.
Обект на претенцията е употребената квалификация „уморил жена си“, с която дума, Мурджев не формулира „смърт“, а морално и психическо състояние, което ? е причинено от Герасимов...Това го заявява самата тя на Мурджев, а фактът на последвалата семейна раздяла, съвпадаща по време с разказа на Димитър Мурджев - доказват думите му. Беше говорено с лека ръка на процеса за субективния характер на деянията. Нашето убедено мнение е, че деяния, които попадат в квалификацията на Наказателния кодекс като клевета или обида Мурджев не е извършил. Но дори да беше, къде е вторият елемент, определящ вината?/ попитаха юристите/. Говорим за умишлени престъпления. Субективен характер в случая няма. Няма доказателства, които да покажат, че Мурджев е имал за цел представянето на неверни обстоятелства или унижаването честта и достойнството на Герасимов. Нищо от това не съществува в съдебното производство. Напротив, за да не ви отегчавам с повторения само ще спомена отново, че Мурджев благородно се е опитал, както да задържи всички свои колеги да не предприемат, предвид личната нещастна съдба на Герасимов, съдебни дела срещу него, така също и десетки години да не обнародва факти, за истинската същност на именития посланик, което означава, че е съхранил името му и пред света, запазил е в максимална степен достойнството на този „титан“, за да не бъде Герасимов разобличаван в своите неверни твърдения

? Лъже ли Мурджев, че за Людмила Живкова - Герасимов лъже... 

ДМ: Ще се позова на един упрек от съдебното заседание, който се съдържа в тъжбата. Мурджев беше упрекнат за заявлението в публикацията си, че Герасимов е ползвал неговата книга и се позовава на нея и че плагиатства информация и позиции, защото посланника се позовава на факти, които няма от къде другаде да знае. В тази връзка предлагам само няколко от десетките извадки от книга на Герасимов.
Няма да коментирам, само цитирам тази самопровъзгласила се легенда от „Дипломация/та/в зоната на кактуса “:
Стр.310. „..Подписвам се с две ръце под думите на Димитър Мурджев..“

Стр.323. „.. Абсолютно приемам перфектното обобщение на Мурджев за тази добра жена…” (Людмила Живкова)
Стр.322 „…Защо не се намери някой, който да заяви категорично: Мурджев лъже и Герасимов повтаря неговите лъжи !“

? Как гледа Димитър Мурджев – внук, на всичко това, като млад човек, професионално близък до коментираната проблематика. 

ДМ: Чел съм с интерес почти всичко на Богомил Герасимов – еродиран и явно чувствителен и уязвен човек. Художествените му и творчески превъплъщения са достойни и богати, но публицистиката и документалистиката му са претенциозни и трудни за възприемане, противоречиви и менторски.

Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност. Мъдростта е съчетание на жизнен опит, разум и интуиция. Аз силно се зарадвах на посягането към споразумение от страна на Богомил Герасимов – мъдри, възрастни мъже... достолепни за мен. Беше естествено да спре да разлайва кучетата около отдавна мъртви сюжети и да оскърбява живите им близки. Дядо ми не издържа и достойно му отговори. Аз зная истината и му вярвам. Съдът няма да реши този спор, той е морален и дълбоко личностен. Съдията ми е почти набор, тези събития са в историята и в съдбите на тези хора. Това, което предизвика Богомил Герасимов е само грозно и без значение от крайния резултат – недостойно.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България