ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Детерминанти и прогнози около ИДИЛ

Детерминанти и прогнози около ИДИЛ

24 Февруари 2020

Обществеността се пресити, масовата реакцията отслабва, намаляват изискванията към политиците и властта.

  • Насилието поражда насилие;
  • Ал Багдади е проповедник и смирен преподавател до задържането му в американски затвор;
  • ИДИЛ и онова, от което идва се раждат от специалните служби на Садам Хюсеин, който преиграва с ролята на исляма;
  • Другите виновни са външните сили, налагащи своя игра в региона;
  • Тероризмът с организираната престъпност използват общ инструментариум: страх, насилие и корупция и така се очертават като най-актуалната заплаха за всички.

Тероризмът продължава да е сред най-обсъжданите проблеми, докато зачестили терористични акции и свързани с тях опасности го очертават като коварен враг. С разширяване на географията се обогатява и типологията на тероризма. Над 100-те досегашни определения се увеличават, без да бъде намерено общоприето, което да уеднакви подходите при противодействие.
Различните стандарти позволяват тероризма да бъде използван като политическо средство, инструмент за въздействие в хибридните войни и др. Дори съвременните тенденции да водят до отмиране на идеологическите форми, засега, за сметка на религиозно-политическия тероризъм, социалното явление се оценява като значима заплаха за сигурността[1].

Обществеността се пресити, масовата реакцията отслабва, намаляват изискванията към политиците и властта. С поглед към заплахите от тероризъм за България и Балканите протече кръгла маса, организирана от Института за философски изследвания на БАН още през 2004 г., но предупрежденията от организатори и участници не стигнаха до взимащите решения[2]. Същата година експерти, общественици и политици организираха друга конференция, отново с проблемен поглед към заплахите за националната сигурност и тероризма. Доклади, съобщения и изказвания бяха издадени в нарочен сборник на сп. Ново време[3]. Нееднократно дискусии и решения в сферата на сигурността са поставяни публично в медиите. Специализирани списания като „Международни отношения; „Сигурност “, „Геополитика“ и други дават трибуна на български и чужди автори. Ежегодни научни конференции организират НВУ „В. Левски, НБУ, ВСУ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий и др., чиито сборници илюстрират загрижеността на научната и експертна общност за състоянието на сигурността, съдържат набор от интердисциплинарни изследвания и предложения[4]. След терористичния акт в Сарафово, АРЗ, НАС, Съюз на запасните офицери и сержанти и други НПО в ЦДА, в София беше организирана научно-практическа конференция, на която присъстваха представители на власти и институции. Ценен опит, свързан с борбата с радикализацията и тероризма в България през 80- те години на ХХ век, беше споделен от бивши ръководни служители на МВР от Направление-„Т”, сред които о.з. полк. Т. Ников и о.з. полк. П. Бозаджиев[5]. Предложените анализи очертаха предизвикателства, рискове и заплахи от тероризма, свързаните с него процеси и явления, факторите, които ги пораждат, съвременната типология, новата социално-политическа динамика и необходимостта от общ фронт за успешно противопоставяне срещу опасностите, докато терминът „политически тероризъм започва да се среща все по-често[6]. Иначе дори в САЩ в дефинициите, използвани от Конгреса на САЩ, Държавния департамент, ФБР, ЦРУ и Пентагона има различия[7].
На официално ниво никой не отрича и не подценява опасностите от терористичната престъпност, но не винаги мерките, които се предприемат, са адекватни и навременни, осигурени с ресурс. Според А. Рафсанджани има опасност светът да бъде погълнат от трета световна война, запалена от терористи. За техните действия общественикът вини САЩ и НАТО с тяхната политика, намеси в различни страни и региони битка срещу престъпността, тероризма, наркотиците и други мащабни опасности, докато избирателно подкрепят групировки и етнически групи в различни конфликти[8].
Ноам Чомски обвини открито западните страни в тероризъм[9].
Международната общност видимо непрекъснато търси решения.
На 60- та юбилейна сесия на ОС на ООН от септември 2005 г., въпреки различия при дебатите, страните-участници приемат резолюция А/60.L./2005, която описва различните проявления на тероризма. Но дилемите се свързват с разбирания за границите между тероризма и другите форми на политически мотивирано насилие, национално- освободителна борба, съпротивителни движения, партизански войни и др.

Сложността на явлението, приносът и използване на методите от различни фактори и субекти прави по-правилно да се говори за терористична престъпност, което да подпомогне търсенето на научни обяснения и практически мерки за противодействие[10].
С най- страховита популярност сега се слави ИДИЛ(ISIS), която съчета традиция и иновации. Тя се появи към 2004 г. като Организация на монотеизма и джихада (JTJ) като лоялен иракски филиал Ал Каида. Набира сила около гражданската война в Сирия след Арабската пролет от 2011 г.
Когато през 2013 г. лидерът на Ал Каида, Айман аз Зауахири, настоява ISIS да бъде разпусната, Абу Бакр ал Багдади оспорва решението и продължава да действа в Сирия. По-късно самият също е оспорван, а в Мосул срещу него при опит за преврат 122 бойци и 18 полеви командири са разстреляни [11].
Новият терорист № 1 е роден през 1971 г. Става духовник след като изучава религия в университета в Багдад. Според роднини корените му водят до пророка Мохамед. Бившата му съпруга твърди, че бил привързан към семейството университетски преподавател като Хишам Мохамед. Превърнал се в Абу Бакр ал Багдади след престой в американски затворнически лагер Бука в Ирак, известен с гаври и инквизиции, което призна и министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд. Когато е освободен през 2004 г. Ал Багдади се присъединява към групировките, родени след свалянето на Садам Хюсеин. След смъртта на Абу Мусаб ал Заркауи и други двама командири застава начело на организацията, която от 2010 г. атакува Ирак и открива джихадистки фронт срещу Башар Асад. Утвърждава се като лидер около 2013 г., когато ИДИЛ издига идея за халифат и ислямска империя, подкрепен от активисти от Сирия и Ирак. Когато САЩ обявяват награда от 10 мил. долара за главата му джихадистът заживява конспиративно. Докато различни разузнавателни служби са безпомощни медии непрекъснато бълват информации за негова смърт или осакатяване, които само добавят нови щрихи към неговата легендарност. Ал Багдади избягва публични изяви, но в обръщения приканва мюсюлманите да се присъединят към построяването на халифата. Неговата репутация му осигурява млади последователи- джихадисти, а харизмата му увлича доброволци от цял свят. Въпреки свидетелства, че Багдади не е особено последователен във вярата, пропагандата не дава ефект[12].

Според немския Der Spiegel ИД е планирана много по- отрано с цел превземане на Сирия Ирак, чиито основен стратег е бившият офицер от разузнаването на иракската армия  полковник Самир Абд Мухамед ал-Хлифави(Хаджи Бакр)[13]. Заговорниците се установяват в Тал Рифат край Алепо, чиито жители, като пътуват за работа в страните от Персийския залив, се връщат силно радикализирани. През 2013 г. цитаделата на ИД, легендирана като ислямски мисионерски център, организира мащабна агентурна мрежа на организацията с местни лидери[14].
Кайл Ортон от Henry Jackson Society смята, че основата на ИД е положена от Садам Хюсеин, дошъл на власт през 1968 г. с БААС след държавен преврат. Макар да изповядва светски възгледи, заради нахлуването през 1980 г. в Иран, търси съюз с ислямистите, а действията си оправдава с „джихад. След загубата срещу Кувейт, през 1991 г., ислямизацията става още по- необходима. Садам подкрепя  „Кампания за ислямска вяра и шариата. Издигат се нови джамии, Коранът навлиза в обучението, а духовни лица стават водачи на местните общини. В джамийските настоятелства се внедряват сътрудници на военното разузнаване. Процесите ускоряват проникване на салафизма, а Самир ал Хлифави(Хаджи Бакър) става заместник на халифа[15].
С терористичната активност ИД дава много жертви, което се използва за пропагандиране на вярата. Масово се създават „детски джихадистки отряди, в които влизат сираци на загинали бойци, решени да мъстят, на което е посветена цялата им подготовка. Обща клетва ги задължава да „отмъщават за клането като пазят и налагат ценностите на халифата[16].

ИД въвежда и нови методи.
Върху тенденцията на териториалните завоевания обръща внимание  Аймен ал Тамими, експерт от Близкия изток[17].
Генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун, прогнозира нарастване на подкрепата, а СС предупреждава страните да се готвят за нападения в цял свят. „ИД е определена като най-богатата терористична организация в света, след като към 2015 година, само от продажбата на нефт, терористите печелят 500 милиона долара, налагат „данъци в районите под техен контрол, конфискуват имущество. Над 1 милиард долара са иззети от банки, още толкова за пропускане на превозвачи. Групировката слага ръка върху множество нефтени кладенци, от които продава на Турция, оттам на САЩ, Великобритания и други страни. ИДИЛ се сдобива дори със сателит и мобилни комуникации[18].
Идва момент, когато печалбите на ИД ежедневно достигат между 1 и 3 млн. долара, като само от откупи за взети заложници през 2014 г. са получили до 45 млн. долара[19].
Когато ИД завзема гр. Ран в Нигерия, там действа „Ислямска държава на Западна Африка (ISWA), отделила се през 2016 г. от „Боко Харам.
Терористичните опасности повлияват предизборната кампания. През 2015 г. президент на Нигерия става Мохамад Бухари, като обещава овладяване на ситуацията, но през декември 2018 г. ISWA завзема град Бага. Тридесет хиляди цивилни бягат панически, докато правителствените сили трудно възстановяват реда[20].
ООН определя „ИД“ като „безпрецедентна заплаха“[21].
Руската позиция е идентична.
Е. Примаков определя като заплаха самото съществуване и тенденцията към разширяване на ИД(първоначално „Ислямска държава в Ирак и Леванта), която включва сунитски радикали, след американската окупация на Ирак офицери- баасисти и нелегални организации, които се стичат в Сирия срещу алауитското правителство на Башар Асад. В Ирак терористите установяват контрол върху една трета от страната, което победоносното шествие е резултат от политиката на САЩ заради интервенции в района, предизвикали сблъсъци между шиити и сунити.
Вашингтон поддържа шиитите в борбата им за сваляне на режима в Сирия, а в Афганистан пуска „Ал Каида срещу Съветската армия. Поредна брънка от недалновидни политики е лустрацията на членовете на БААС след Саддам Хюсеин, което осигурява армия и служби да станат безсилни пред терористите-ислямисти, срещу чиято идеологическата платформа-създаване на световен халифат-не помагат удари и коалиции.
Особено ако не са на легитимна основа[22].
Давлят Назиров смята, че зад създаването на ИДИЛ стои Ал-Каида, създадена от САЩ в Ирак с ядро служители на политическото разузнаване на Садам. Той припомня, че идеята за халифат не е нова и изброява поредица от проекти, които, под влияние на различни фактори, се появяват и разпадат от 632 г. насам. Против халифата се обявяват немалко държави от Близкия Изток, включително Саудитска Арабия, но великите държави гледат на региона през своите геополитически доктрини и вместо да търсят решения, разполагат военни бази, използват трасета, черпят ресурси, като ангажират журналисти и учени да изопачават реалностите. За това без решения в ООН и всеобщи мерки терористите ще остават оръдие в ръцете на геополитически играчи, а тероризмът оправдаван като ответна реакция срещу политиката на държавен терор. Ученият предлага срещу ИД да бъдат включени по-активно кюрдите, като припомня действията на турската империя през 1818 г. срещу уахабитите[23].
Мнозина смятат, че в основата на ИД стои уахабизмът, форма на исляма, практикувана в Саудитска Арабия и развита през XVIII век, определена през юли 2013 от Европейския парламент като основен източник на глобалния тероризъм. В своята история той развива две отчетливо различими форми, с напълно различно схващане за насилието, оправдавано в XVIII век, когато мюсюлманските имперски сили усещат, че губят контрол над периферните си територии заради множеството възродителни движения. Основоположник е Мухамад Ибн Абд ал-Уахаб (1703-91) от град Нажд в Централна Арабия, който вдъхновява мюсюлманските реформатори, привлича на своя страна и после влиза в сблъсък с Мухамад Ибн Сауд, в резултат на което се формират двете течения. С времето движението отхвърля налаганите му ограничения и плурализъм на суфизма, ставайки инструмент за насилие и терор.

Абд ал-Азиз Ибн Мухамад използва такфир[24], за да оправдае големите кланета, когато през 1801 г. превзема свещения шиитски град Кербала, ограбва гробницата на имам Хусеин, избива хиляди шиити, сред които жени и деца. Когато свещеният град Мека се предава на саудитския водач, през 1815 г. османците пращат Мухамад Али паша от Египет, който разбива уахабистките сили. Движението се възражда през Първата световна война, когато саудитският вожд Абд ал-Азиз прави нов опит за държава-шейхство в Близкия Изток с бедуинската армия Икван (Братство). Формите на джихад използват хитлеристите през Втората световна война. Вече през 1970-те шейхството се оказва необходимо за западната политика, докато Вашингтон подкрепя всяка радикална опозиция срещу Насър и съветското влияние, а след Иранската революция и саудитския проект срещу шиитския радикализъм чрез уахабизма. Мюсюлманската световна лига в Саудитска Арабия открива офиси във всички региони, докато Министерството на религията разпространява уахабитски преводи на Корана и доктринални текстове и на мислители като ал Маудуди и Саид Кутб. В Близкия Изток, Африка, Индонезия, САЩ и Европа се финансира изграждане на джамии, а уахабитски преподаватели предоставят безплатно образование.
Самоуки интерпретатори усилват радикалните прочити на Корана. През 80-те години самите саудитци отклонят вниманието от вътрешните проблеми, като насърчават панислямистки чувства, съсредоточават вниманието върху унижението и потискането на мюсюлманите в цял свят, с което насърчава доброволците към афганистанския джихад против СССР, в Босна, Чечня, Сирия и Ирак. Британският философ Джон Грей определя ИД като радикално модерно движение, подкрепяно от ефективен самофинансиращ се бизнес, което грабежи, обири, отвличания, контрабанда от завоюваните територии превръщат в най-богатата джихадистка група в света[25].
Уахабизмът намира благодатна почва и в ЮИ Европа, особено в средите на салафитите, докато нашумялата терористична организация използва нови технологии и пропагандни методи. Салафитски групи на Балканите се утвърждават в Босна около войната 1992- 1995 г., в която се включват около 2 000 бунтовници от „Ел Муджахед. С тях идват нови уахабистки течения, изместващи умерената ханифитска школа, различна от ханбалитската в Саудитска Арабия. Тук се появява Активната ислямска младеж (АИМ), чиито членове носят типични за салафити бради и облекло, която набира доброволци за Косово и Чечня. Салафитските групи използват Интернет, където призовават към глобален джихад.
В Македония се появяват имами, учили в Саудитска Арабия и групи, подкрепяни от организации в Саудитска Арабия, Катар, Пакистан и Обединените Арабски Емирства. Като реакция в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Сърбия властите криминализираха участието във въоръжени конфликти в чужбина, което духовници и масовата общност подкрепиха[26].
През 2014 г. Косово бяха арестувани 2 групи албански мюсюлмани преди заминаването им да се включат в ИД. Но местната ислямска общност е разединена, което предизвиква опасения от разрастване на радикализацията и в други страни, докато поне 200 косовари се сражават на страната на джихадистите[27].
Допълнително Балканите изпитват тежести с потоците нелегални емигранти и други активности. Според Мики Трайковски от Southeast European Times трафикът на хора е предпочитан криминален занаят за ИДИЛ и техните връзки. Проф. Ив. Бобановски сочи, че тази търговия носи повече средства отколкото от наркотици и оръжие, а придобитите средства се реинвестират от екстремистите в Ирак, Сирия, Сомалия, Еритрея и Балканите за ислямистка пропаганда с вербовка на нови джихадисти срещу Европа.

Подобно е разбирането и на проф. В. Николоски, който изчислява жертвите на около 4 млн. души, от които 1,2 млн. деца. Според общественици и политици в Македония смятат, че НАТО и ОССЕ правят възможното за борба срещу явлението, като подпомагат изграждане на местни капацитети, събирането и обмен на информация, внедряване на нови методи и практики, преследване и осъждане на престъпниците, защита на жертвите,  превенция и привличане на гражданското общество. Директорът на Центъра за сигурност и сътрудничество в ЮИЕ в Бестове(Бестовје), в Хърватска, Бранимир Мандич, настоява за усилия на глобално ниво, доколкото заплахите са оказват глобални, а престъпниците изпреварват властите, като се адаптират към мерките срещу тях[28].
Според бивши ръководни служители на МВР, в България, в средата на 90-те години, е пребивавал няколко месеца Айман ал Заухари в България, когото българските служби наблюдават, но политиците ни не удовлетворяват искания от трети страни терористът да бъде предаден[29].
Сръбският военен анализатор Милован Дрецун, в книгата „Войниците на Аллах“, твърди, че Зауахири е военен партньор на Америка срещу сърбите в Босна и Херцеговина, изградил терористична мрежа и превърнал България в база на „Ал Кайда [30].
Непоследователната и лишена от логика външна политика на България пролича и около атентата в Сарафово, когато бе взривен автобус на израелски туристи. Докато координаторът на ЕС за борбата с тероризма, Жил дьо Керков, изключи вероятността ливанската групировка „Хизбула да влезе в списъка с терористични организации на ЕС, американски и израелски представители упражняваха натиск България да признае официално ливанската организация за виновна за престъплението. В хаоса от реакции на българските власти и институции пролича опасна неадекватност по отношение на националните интереси и сигурността[31].

В същото време разузнавателни служби на някои страни избирателно манипулират данни. Пентагонът отри такива дори в предназначените за американския президент Б. Обама. Поредният скандал припомни войната срещу Ирак от 2003 г., за която решение се взе въз основа на непроверени разузнавателни данни за наличие на оръжие за масово унищожение[32].
Джихадистката активност не демаскира целите на „Ал Каида на Арабския полуостров след 2009 г., откогато тя се стреми към властта в Саудитска Арабия и Йемен, овладяване и експлоатация на нефтени съоръжения, взимане за заложници чуждестранни граждани и атаки срещу силите за сигурност[33].
Алекс Алексиев, работил за САЩ дълги години, обръща внимание, че джихадистите, само от Лондон, привличат около 500 британски граждани, докато използват модерни технологии, медии, оръжия и транспорт. Той също припомня направените от САЩ грешки в Ирак и Сирия. Анализаторът фиксира вниманието и върху турския президент Ердоган, който, докато подкрепя екстремистите, хвърля в затвора военни, политици и журналисти, а Европа мълчи, за което призовава върху Турция да се упражни натиск за затваряне на границата и следи политиката ?, основана на идеологията на Давутоглу и неоосманизма, усилване на ислямизацията и радикализирането на мюсюлманските малцинства[34].
За крайната цел на ИД и нейните съюзници-Световен халифат сочат мнозина, докато други оспорват наличие на „сблъсък между цивилизациите. В немско издание Хаснаин Казим публикува интервю с вербовчик на ИД, който от Турция набира наемници за „свещената война“. В отговорите си той стоварва вината за конфликта върху западните сили, които се стремят да подчиняват чужди култури и религии, продължават колониализма с масови бомбардировки, при които загиват мирни жители, арести на мюсюлмани, които изпращат в нелегални затвори. Така интервюираният оправдава съпротивата и следване законите на Аллах като единствен законодател. Всъщност, докато официална Турция отрича да подкрепя терористите, продължава открито да иска свалянето на Башар Асад и подкрепя онези, които му вредят. Абу Сатар(както е представен интервюираният) обвинява християни и юдеи, че се стремят към владение на полезни изкопаеми, заради които САЩ се намесват в чужди страни. Срещу техните алчност и егоизъм терористите-джихадисти вярват, че противопоставят морал и ценности, а когато всички бъдат подчинени на Аллах, войната ще спре[35].
Но заразата се разпространява-Според разузнавателни служби, в Сирия воюват наемници-чужденци от над 86 държави[36].
В The Independent Хафар Хусайн припомня, че идеята за халифат сега е взета на въоръжение от всички джихадисти, които се обявяват срещу правителствата в своите страни, като целят да вземат властта, създавайки теократични държави[37].
В същото време, подплашени от активността им, мнозина подкрепят действията на Русия и правителството на Сирия. Мнозина мюсюлмани смятат, че ислямистите дискредитират религията, а зад „война на цивилизациите удобно се скриват борба за власт, пари, колонии и ресурси. Геополитически „новият враг е удобен за разединение на Европа, недопускане развитие на отношенията с Русия, като и в двете процентът мюсюлмани расте, а в Евразия конфликтите между мюсюлмани и християни възпрепятстват реализиране на проекти за сътрудничество и баланс. Така тероризмът отново е инструмент в битка, която, опакована идеологически, следва историческа цикличност[38].
В битката се очертават основни противникови лагери.
Според някои Путин цели нова военна база в Сирия, разширяване руската сфера на влияние и привличане на съюзници, което може да застраши Ирак, Саудитска Арабия и Кувейт.
Интересите на Русия влизат в конфликт с тези на САЩ и поставят под съмнение обявения край на Студената война. Сложно преплетеното кълбо от геополитически интереси, неясни прогнози и опасности са причина много хора от Близкия изток да търсят спасение в Стария континент, докато историята ги учи, че ако Великите сили прекрояват граници, никой не мисли за малките държави, за кризи и бедност сред населението. Мнозина бежанци са икономически емигранти, които искат да живеят в държави с функционираща социална система. Но бежанците са най-малко желани в близки по вероизповедание и манталитет страни, за което вероятно има значение, че част от тях идват от светски държави и се възприемат като заплаха за теократичните режими.
Източна и Западна Европа реагират по различен начин.
Унгария затвори границите, Румъния, Чехия и Словакия се противопоставиха на разпределяне на бежанците по квоти, докато липсата на решения утвърждава разбирането, че се лекуват симптоми на болест, но не и причините за нея. Нараства и числото на осъзнаващите, че елитите налагат двойни стандарти, докато гражданските войни в Близкия изток, Африка и Азия не стихват[39].
Някои успяват и да множат влиянието си.
Като призоваваха за международна съпротива срещу тероризма, към септември 2014 г., САЩ сформираха коалиция от 40 държави, включително 10 арабски и започнаха антитерористична операция „Непоколебима решимост, без санкции от ООН или властта в Сирия[40].
Така терористичните заплахи запазват високо ниво, докато оперативно отделните групировки и джихадистки коалиции се оказаха твърде жизнени.
Мнозина анализатори и експерти смятат, че предприетите действия срещу Ислямска държава (ИД) са ликвидирали нейния потенциал в Сирия и Ирак, но това не намалява рисковете за сигурността. Привлекателни за джихадистите-мюсюлмани остават Африка и Азия, особено където новите форми на държавност са несъстоятелни, провалени, властта, оспорвана, слаба или отсъстваща.
За европейските държави се запазват рисковете от завръщащи се участници в борбата на терористите, трудно подлежащите на контрол мигранти, радикализираните елементи, терористи или престъпни групи, които си сътрудничат с тях, появата на нови анклави(гета) и техни активности.
Особено благоприятни може да се окажат страните от Балканите, които преминаха през травмиращи обществените отношения конфликти, подстрекавани от етнически и религиозни традиции, различия, изживявани несправедливости, актуализиращи се търсения на нови идентичности и фрустрации. Върху тях ще продължат да оказват влияние новият геополитически сблъсък и отношение от страна на световните съюзи и лидери.
Особено рискова може да се окаже ситуацията в Северна Македония, Косово, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина.
Ако се съди по акции на терористи в САЩ, Австралия, Нова Зеландия и другаде видимо протича нов етап на радикализация и терористична активност, където ислямизмът предизвика ответни реакции, изразени в ксенофобия, екстремизъм и поява на крайни идеологии с тероризъм. Масовото криминализиране на обществените отношения осигурява връзки между организираната престъпност и терористите, успоредно с което се разширява виктимизацията. Общи инструменти на терористи и престъпници ще продължат да бъдат заплахата, насилието и корупцията. А влиянието на всички фактори ще оказва влияние върху България заради нейното географско положение, трудно намиращата верните вектори на националните интереси политическа класа, критичните състояния на националната система за сигурност и практическия отказ от национален суверенитет.   


Източници и бележки:

[1] Вж. Кирякова, Т., Й. Баев, К. Грозев, Международният тероризъм в досиетата на ДС, изд. 2010., КРДОПБГДСРСБНА, http://comdos.bg/media/Terorizam-DVD%20BG.pdf 
[2] Вж. Сб. ИФИ БАН, съставители Проданов, В., Б. Тодорова и др.
[3] Вж. сп. Ново време, бр. 10/2004 г.
[4] Вж. Тодорова, Б., Влияние на ИД на Балканите, доклад, изнесен на 02- 03.06. 2015 г. Международна кръгла маса на НБУ, сборн. под печат. Институт за изследване на обществата и знанието–БАН Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“.
[5] Собствен архив.
[6] Вж. издания за международния тероризъм на ООН, ред.Алекс Шмид, 1984 и 1988 г.
[7] Кирякова, Т., Й. Баев, К. Грозев, Международният тероризъм в досиетата на ДС, изд. 2010, с. 11
[8] Акбар Хашеми Рафсанджани: Светът скоро ще бъде погълнат от трета световна война, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4910889, 06.08.2015

[9] Вж. Чомски, Н., интервюта на Андре Вълчек, Западният тероризъм. От Хирошима до дроновете, С., 2017, Сиела- Норма АД
[10] Стойчев, Т., Тероризмът като престъпност, доклад, Сб. НВУ
[11] 120 екзекутирани при опит за преврат в „Ислямска държава“, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4954257, 01.09.2015
[12] Калчева, М., Как срамежливият Хишам стана садистът Багдади, http://www.168chasa.bg/article/5839708, 29.10.2016
[13] Този офицер е ликвидиран през 2014 г.
[14] Der Strateger des Terrors, https://magazin.spiegel.de/digital/?utm_source=spon&utm_campaign=centerpage#SP/2015/17/134097196
[15] Как Саддам Хусейн „подарил“ нам ИГИЛ, http://www.inopressa.ru/article/24dec2015/nytimes/iraq_isis.html
[16] ISIS ‘army of orphans’ vows revenge in disturbing propaganda video, https://www.rt.com/news/341504-isis-child-orphans-army/, 01.05.2016
[17] Has ISIS eclipsed al-Qaeda?, http://english.alarabiya.net/en/perspective/analysis/2014/08/26/Has-ISIS-eclipsed-al-Qaeda-.html

[18] Ал- Хаким, Ю., Аллах е велик! Той изпрати Русия! Руснаците идват!, http://svetoven.pogled.info/news/67893/Allah-e-velik-Toi-izprati-Rusiya-Rusnatsite-idvat, 23.09.2015
[19] Боевики ИГ угрожают казнить двух японцев, требуя выкуп в 200 млн долларов, http://www.newsru.com/world/20jan2015/2japan.html
[20] Боевики связанной с ИГ* группировки захватили город в Нигерии, https://www.newsru.com/world/15jan2019/rann.html 
[21] 34 групировки преминали под крилото на „Ислямска държава“ през 2015 г., https://news.bg/int-politics/34-grupirovki-preminali-pod-kriloto-na-islyamska-darzhava-prez-2015-g.html, 06.02.2016
[22] Евг. Примаков: „Ислямската държава“ е реална опасност,http://dnesplus.bg/News.aspx?n=677501,25.09.2014
[23] Назиров, Д, инт. История возникновения ИГИЛ по версии таджикского ученого, http://kurdistan.ru/2015/01/13/news-23166_Istoriya_vozniknoven.html, 13.01.2015// Първият е от 632 г. след смъртта на Пророка. Халифат съществува до 1258 г., като последният халиф от рода на Абасидите Мустасим е обезглавен от Хулагу хан, който превзема Багдад. Между 644 и 1258 г. сред мюсюлманите няма единство, а халифи като Усман ибн Афан и Али Ибн Абу Талиб са убити през 656 и 661 г. Фатимидски халифат се образува в Египет(909- 1171), Омеядски в испанска Кордоба(756- 1031), на исмаилитите-низарити начело с Хасан ас Сабах, чиито замък Аламут в Северен Иран(1090- 1256) държи в страх всички. През 1517 г. халифатът е възстановен от Османската империя, а султанът си присвоява правото да е халиф. Край на това слага през 1924 г. младотурската Република на Кемал Ататюрк. Следват неуспешни опит в Саудитска Арабия.
[24] Според тази традиция обявените за неверници мюсюлмани, отстъпници от вярата, също трябва сурово да бъдат наказани.
[25] Армстронг, К., Как Саудитска Арабия е оформила и експортирала основния източник на глобалния тероризъм, http://librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2777&Itemid=1000, 13.08.2015// Армстронг, Карен, британски изследовател в областта на сравнителната религия. Последната ? книга, Fields of Blood: Religion and the History of Violence, беше публикувана през 2014г.
[26] Балканските джихадисти, http://news.ibox.bg/comment/id_142964528, 11.12.2014 Стотици бойци от Балканите се бият на страната на джихадистите в Сирия и Ирак. 
[27]В Косове арестовали девятерых имамов: они собирались в Сирию воевать за ИГ, http://www.newsru.com/religy/17sep2014/kosova.html 
[28] Балканот се бори против трговијата со луѓе и изворите на финансирање на ИСИЛ, http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/mk/features/setimes/features/2015/01/20/feature-01, 20.01.2015
[29] Личен архив, твърденията са на о.з. полк. Владимир Манолов, дългогодишен служител на ВГУ- ДС, след това на НСЗК и НСС, отговарял за сътрудничеството и взаимодействието с ЧСС, ВРИД директор на последната служба по това време. 
[30] Пак там.
[31] ЕС чака България, за да реши за „Хизбула“, http://news.ibox.bg/news/id_1395106580, 28.01.2013// България обяви „Хизбула“ за извършител на атентата, http://news.ibox.bg/news/id_745834543, 18.01.2013// България признала, че Хизбула стои зад атентата в Сарафово, http://news.ibox.bg/news/id_377239385, 19.01. 2013// Панайотова, Д., ГЕРБ не пожела да изслуша Младенов за атентата и Хизбула в парламента, http://news.ibox.bg/news/id_98235546, 18.01.2013// Панайотова, Д., Плевнелиев приравни атентатите в Сарафово и срещу Доган, http://news.ibox.bg/news/id_1161298063, 21.01.2013
[32] Harris, Sh., N. Youssef, Exclusive: 50 Spies Say ISIS Intelligence Was Cooked, http://www.thedailybeast.com/articles/2015/09/09/exclusive-50-spies-say-isis-intelligence-was-cooked.html
[33] „Ал Каида“ може да свали самолети в САЩ, предупреждава бивш зам.-шеф на ЦРУ, http://news.ibox.bg/news/id_429094109, 12.05.2015
[34] Алекс Алексиев: Западът направи огромни грешки в Близкия изток, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4277276, 03.09.2014 
[35] Вербовчик на Ислямска държава в интервю за Spiegel: Демокрацията е за неверници, http://novinite.bg/articles/81029, 24.10.2014 
[36] Джихадист от „Ислямска държава“ пред „Труд“: Ще наложим Халифат и в България, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5389971, 25.03.2016 
[37] Иракский кризис: что означает халифат ИГИЛ с точки зрения глобального джихадизма?, http://www.inopressa.ru/article/01jul2014/independent/iraq_1.html 
[38] Терорът е инструмент, не цел.Търсете целта, Сатановски, Е., http://www.glasove.com/categories/komentari/news/teroryt-e-instrument-ne-cel-tyrsete-celta, 18.11.2015 
[39] Ю. Ал- Хаким, Аллах е велик!Той изпрати Русия! Руснаците идват!, http://svetoven.pogled.info/news/67893/Allah-e-velik-Toi-izprati-Rusiya-Rusnatsite-idvat, 23.09.2015 
[40] Боевики „Исламского государства“ захватили новое газовое месторождение, оружие и танки, http://www.newsru.com/world/03nov2014/ig2gas.html

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе