От ходене по утъпканите класически пътища до новите формулировки.
Развитието на геополитическата мисъл през разглеждания период-от края на Втората световна война до разпада на СССР, от една страна следва най-общо класическите пътища и формули. Но от друга страна, качествено променената геополитическа обстановка, налага формирането на абсолютно нови концепции и възгледи.
Така например американската линия в геополитиката се развива почти без прекъсвания, в тясна връзка с традицията. Естествено тази линия напълно съвпада с основното противопоставяне–това със СССР. Така например през 1956 г. Д. Майниг (Donald W. Meinig) публикува текста „Heartland and Rimland in Eurasian History“. Майниг подчертава, че цялото пространство на Евразийската крайбрежна ивица е разделено на три типа според функционалната и културната си предразположеност.
На основата на вижданията, споделени от Майниг, през 1965 г. У. Кърк (William Kirk) разработва тезата за централното значение на крайбрежието за геополитическия баланс на силите. Съответно той изгражда исторически модел, в който основна роля играят крайбрежните цивилизации, от които културните импулси идват с по-голяма или по-малка интензивност в континента.1
По-късно Саул Коен (Saul Bernard Cohen) предлага в геополитическия анализ да се въведе допълнителна класификация, основана на разделението на основните геополитически реалности на „ядро“ и „пояс“.
Тази концепция е възприета от американски стратези като Хенри Кисинджър, който вярва, че политическата стратегия на САЩ по отношение на крайбрежните зони е да събере фрагментите заедно и по този начин да осигури пълен контрол над Съветската Евразия.
Подобен възглед става импулс за промяна на политиката на САЩ по отношение на КНР, която промяна оказва силно влияние върху геополитическия баланс в света от втората половина на 70-те години почти до разпада на СССР.

Той е първият американски географ, който е избран за член-кореспондент на Британската академия през 1991 година.

Съветник по национална сигурност на президента на САЩ (1969-1975), държавен секретар на САЩ (1973–1977) и носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с Ле Дък Тхо. Влиятелен политик, който въздейства до днес върху външнополитическия курс на САЩ.
Възникване и развитие на мондиалистиката концепция
Междувременно на Запад възниква концепцията на мондиализма. Накратко, съгласно тази концепция, неизбежна е пълната планетарна интеграция, прехода от множество държави, народи, нации и култури към единно състояние-Единен свят. Тъй като цялата концептуална и стратегическа власт над Запада е концентрирана в САЩ, именно Щатите стават главен щаб на мондиализма. Съответно, на основата на „мондиалистката платформа“, се създават три основни мондиалистически организации:
- Първата е Съветът за външни отношения. Неговият създател е най-големият американски банкер Морган. Тази неофициална организация се занимава с разработката на американска стратегия в планетарен мащаб. Крайната цел на тази стратегия е пълното обединяване на планетата и създаването на световно правителство;
- През 1954 г. е създадена втората мондиалистка структура-Билдербергският Клуб (Bilderberg Group). Той обединява както американски анализатори, политици, финансисти и интелектуалци, така и техните европейски колеги;
- През 1973 г. активистите на Билдербергската група създават третата най-важна структура на мондиалистите-„Тристранната комисия“.
В този период Западноевропейската геополитика, като нещо независимо след края на Втората световна война, на практика не съществува. Само през доста кратък период-1959-1968 г., когато Шарл дьо Гол е президент на Франция, се ражда известната теза „Европа от Атлантическия океан до Урал“. Тази Европа е замислена като суверенно стратегически континентално образование.
В същия този период, Съветският съюз, след Сталинското ръководство, което без да обявява открито, но следва една достатъчно устойчива евразийска геополитическа линия, на власт идва Н.С. Хрушчов. За СССР под негово ръководство е характерна волунтаристка вътрешно и външнополитическа линия.
Дошлият след него, начело на Съветската държава, Л.И.Брежнев, се опитва да стабилизира позициите на страната и Съветския блок, но това, особено към края на неговото управление, не се удава в редица случаи.
В този момент възникват и такива концепции като тази за „Европа от Владивосток до Дъблин“. Белгиецът Жан Тириар /J. Tiriar/ (1922–1992) изгражда своята политическа теория на принципа на „автаркията на големите пространства“. Той стига до извода, че световното значение на европейските държави ще бъде напълно изгубено, ако не се обединят в една единствена империя, противопоставяща се на Съединените щати. Така се появява проектът на евро-съветската империя от Владивосток до Дъблин.


Бил е Съветник по Национална сигурност и член на настоятелството на Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ. На снимката е показан на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г.
Мондиалисткият капан – успехи и провали
Междувременно, в рамките на мондиалистката теория, се разработват различни модели. Първата, „най-пацифистката версия“ на мондиализма, е известна като „теорията на конвергенцията“. Разработена през 70-те години от група анализатори, ръководена от Збигнев Бжезински. Тази теория предполага възможността за преодоляване на идеологическия и геополитическия дуализъм на Студената война чрез създаването на нов културен и идеологически тип цивилизация, която ще бъде междинна между социализма и капитализма.
„Световното правителство“, което може да се появи в резултат на тази „конвергенция“, се смята, че ще позволи на Москва да управлява планетата заедно с Вашингтон. Теориите за сближаване, като се почне от тази на Тириар и се стигне до тази за конвергенцията, са идеологическата основа, на която се позовават Михаил Горбачов и неговите съветници, когато развиват своята „перестройка“. В крайна сметка, обаче, тази концепция се оказва „геополитически капан“. Като попада в този „капан“, както и в други заблуди, политиката на „перестройката“ води до разпада на СССР.
В същото време, няколко години преди началото на съветската „перестройка“, подобен проект започна да се прилага за Китай, но китайското ръководство не само успява да избегне този „геополитически капан“, но обратното, залага своя уловка по отношение на американците.
1 Вж. Geopolitics: Theories, Concepts, Schools, and Debates в http://www.4pt.su/en/content/geopolitics-theories-concepts-schools-and-debates